Всичко за жената

Трудно е да се превъзмогне безпокойството. Повечето недоносени бебета се развиват съвсем нормално, като се има предвид, че се раждат преждевременно. Макар че в началото наддават бавно, по-късно за известно време обикновено наддават и растат бързо, за да наваксат. Те естествено не могат да наваксат съвсем, защото са по-малки. Щом стане на „една година“, бебето, родено 2 месеца преждевременно, трябва да се смята за десетмесечно.
Когато недоносеното бебе стигне тегло около 3 кг, то вече не се нуждае от повече грижи и тревоги, от което и да било друго, но на родителите им е много трудно да повярват. Не е изключено в началото лекарят да ги е предупредил да не бъдат големи оптимисти, но впоследствие все повече ги е успокоявал. Бебето навярно е трябвало да бъде в кувьоз, под непрекъснатото наблюдение на лекарите и медицинските сестри, и първоначално сигурно са го хранели със сонда. През по-голямата част от времето родителите може би не са били при него, макар че сега в много болници насърчават родителите да докосват бебето и, когато е възможно, да го държат и да го хранят още от самото начало. Майката е трябвало да се прибере от болницата без бебето и заедно с бащата в продължение на седмици са водили някакъв странен живот на родители, които на теория знаят, че имат бебе, без обаче да могат напълно да го почувстват. В подобни случаи родителите заявяват: „Понякога ни се струваше, че бебето е на болницата, а не наше.“
Няма нищо чудно, че когато лекарят каже: „Вече можете да си го вземете“, родителите понякога се чувстват доста уплашени и несигурни. Може да се окаже, че единият от тях има лека простуда. Всякакви незначителни причини изглеждат ужасно важни, за да не са готови още да си го приберат. Лекарите и медицинските сестри разбират тези чувства на несигурност и могат да помогнат на родителите да ги превъзмогнат. За да сте сигурни, че правите всичко както трябва, опитайте се под контрола на медицинската сестра да се упражнявате в полагане на грижите, от които бебето ще се нуждае вкъщи. През последните няколко дни преди изписването на бебето е полезно да прекарате колкото е възможно повече време в болницата.
Когато бебето най-после се прибере вкъщи, всички притеснения, които имат хората, станали за първи път родители, за неща, като стайната и телесната температура, дишане, хълцане, уригване, изхождане, кърмене, хранене с шише, режим, плач, колики, разглезване, се отнасят с тройно по-голяма сила за родителите на недоносеното бебе. Възможно е да минат седмици, преди те да се убедят, че бебето е не по-малко здраво, яко и развито от всяко друго бебе, заченато по същото време.
Разтревожените роднини и съседи. Междувременно могат да се появят и други неприятности отвън. Роднините и съседите често се показват по-притеснени и по-загрижени от самите родители. Толкова много разпитват, възклицават и се суетят, че родителите едва издържат. Някои настояват да им разкажат всички безумни истории, които са чували, за това, колко крехки и податливи на заболявания са недоносените бебета. Дори и тези истории да са верни, за родителите е ужасно да ги слушат. Особено неприятно е, ако трябва да научат неверни неща в момент, когато се опитват да се преборят със собствените си тревоги.
Хранене. Недоносените бебета обикновено се изписват, когато тежат около 2 кг. От болницата ще ви кажат колко храна приема вашето бебе и на какви интервали. Ако е на изкуствено хранене, ще започнете постепенно да увеличавате количеството на млякото и да разреждате храненията, както при бебето, родено на термина.
В началото трябва да внимавате да не се опитвате да давате на бебето повече мляко (а по-късно и твърди храни), отколкото иска. Изкушението е голямо, защото то изглежда много слабо. Имате чувството, че ако успеете да го накарате да поеме малко повече, по-бързо ще напълнее и ще е в състояние да се предпази от всякакви микроби. Устойчивостта към болестите обаче няма нищо общо с пълнотата. Вашето бебе, както всяко друго, само се грижи за растежа и апетита си. Ако го насилвате да приема повече храна, отколкото желае, само ще влошите апетита му и ще забавите наддаването.
Както при родените на термина бебета, недоносените бебета сега започват да приемат твърди храни не по-рано от четвъртия — шестия месец. Поради загрижеността на родителите за растежа на бебето трябва да се подчертае, че тук също е важно да се действа тактично — да се даде на кърмачето достатъчно време, за да свикне с твърдите храни, и количеството им да се увеличава, когато то покаже, че е готово да поеме повече. С други думи, избягвайте да създавате проблеми с храненето.
Кърмене на недоносеното бебе. Майката, която иска да кърми, ще трябва редовно да изцежда с помпа гърдите си и да предоставя кърмата на бебето по време на престоя му в болницата. Когато то стане по-едро и по-силно, медицинските сестри могат да й помогнат да започне да кърми, обикновено преди бебето да се е прибрало вкъщи. Приучването на бебето да суче от гърдата е процес, който се извършва постепенно. То е свикнало да се храни от шише, бързо се уморява и устата му е малка. Можете да получите помощ от майка, която има опит и не се притеснява да кърми недоносено бебе. Често от болницата препоръчват медицинска сестра, която е консултант по въпросите на лактацията. Можете също така да се обадите в местния клон на „Ла Леш Лийг“.
Не е нужно да се вземат никакви предпазни мерки. Веднага след като се прибере вкъщи, можете да изкъпете бебето във ваничка (то трябва да е затоплено). Когато започне да наддава добре, извеждайте го на разходка като всяко нормално новородено.
Не е нужно родителите да носят маски, дори и в началото, когато бебето се прибере вкъщи. То трябва да свикне с обикновените микроорганизми в семейството. Както всяко бебе или дете, то естествено не бива да бъде в контакт с външни хора с простудни заболявания — иначе не е необходимо, нито пък разумно, да се вземат каквито и да било други предпазни мерки.
Имунизациите започват на двумесечна възраст, както при родените на термина бебета. Това е така, защото при недоносеното бебе почти не cej получават реакции от инжекциите, а и то особено много се нуждае да бъде предпазвано от заболявания, като например коклюш.

Общи указания. Макар че децата имат нужда да бъдат с родителите си дълго време и макар че за работещия самотен родител това означава през голяма част от времето вечер и в почивните дни, не е необходимо, нито пък е разумно родителят да разглезва детето с подаръци и поклони до земята. Всъщност, когато са заедно, не е нужно родителят да се опитва да насочва вниманието си върху детето, сякаш то е гостуващ принц. Детето може да е заето с някакво хоби, да си подготвя домашното, да помага на родителя в домакинската работа, но родителят не би трябвало да губи връзката си с него. Ако между детето и родителя съществува хармония, те могат да разговарят и да коментират според настроенията си.
Нормално е самотният родител да очаква децата му до известна степен да задоволяват неговите емоционални потребности, което преди е правил бившият му партньор. Той обаче не бива да забравя, че децата трябва да продължат собственото си емоционално развитие, а то ще бъде спряно, ако действат като заместители на възрастните. Човек силно се изкушава да си помисли, а дори и да каже на най-голямото момиче или момче: „Сега ти си жената (или мъжът) в семейството и аз наистина разчитам на теб.“ Докато всички нормални деца могат да поемат допълнителни домакински задължения и да оказват известна емоционална подкрепа на разстроения родител, нито едно дете не може да поеме ролята на възрастен, без сериозни последствия за бъдещото му емоционално развитие.
Самотните родители трябва да свикнат да се справят с изненадата, смеха или подозрителността, които могат да срещнат в опитите си да направят нещо, обикновено присъщо на родителя от противоположния пол. Примери за това са, когато майката организира бейзболна среща за осемгодишния си син и приятелите му или когато бащата уговаря посещение с преспиване за приятелката на шестгодишната си дъщеря.
Самотната майка. Да вземем първо примера с детето, което няма баща поради развод, смърт или защото е родено или осиновено от самотна майка. Би било глупаво да се твърди, че отсъствието на бащата е без значение за него или че е лесно за майката да навакса липсата му. Но ако тя положи усилия, детето ще продължи да расте добре адаптирано към живота.
Най-важен е духът на майката. Тя може да се чувства самотна, като в плен, раздразнена и от време на време да си го изкарва от детето. Подобно поведение е съвсем естествено и няма да го засегне особено много. Важно е майката да продължи да бъде нормално човешко същество и, доколкото е в състояние, да не изоставя приятелите, развлеченията, кариерата и заниманията си извън дома, Би й било трудно, ако има бебе или и друго дете, за което да се грижи, и ако никой не й помага. Но тя може да кани гости вкъщи или да оставя през нощта детето при приятели, стига то да е свикнало да спи на непознато място. За него е по-ценно майка му да бъде весела и общителна, отколкото да не се нарушава режимът му. То не би имало никаква полза, ако тя насочва всичките си занимания, мисли и чувства към него.
Децата, малки или големи, момчета или момичета, се нуждаят от приятелски отношения с мъже, ако нямат баща. При бебетата до 1 — 2 години може да се постигне много, ако просто често им се напомня, че съществуват и мъже — приятни създания с по-плътни гласове и с по-различни дрехи и маниери от жените. Любезният магазинер, който просто се усмихва и поздравява, е от полза, ако няма по-близки приятели. Когато детето стане над 3 години, независимо дали е момче или момиче, е особено важно как ще общува с мъжете. То трябва да има възможност да бъде с мъже и с по-големи момчета и да се чувства близко с тях. Дядовци, чичовци, командири на скаутски организации, учители, свещеникът, стари приятели на семейството могат да служат за заместители на бащата, ако им е приятна компанията на детето и редовно се срещат с него. Детето над 3 години си изгражда образа на своя баща, който е идеал и вдъхновение за него, независимо дали го помни или не. Другите приятелски настроени мъже, с които то се среща и играе, изпълват образа със съдържание, влияят върху представата за бащата и го правят по-значим. Майката може да помогне, като се държи гостоприемно с роднините от мъжки пол, като изпраща сина си или дъщеря си на лагер, където има възпитатели мъже, като избере по възможност училище, в което работят учители мъже, като насърчава детето да стане член на клуб или на друга организация, ръководена от мъже.
След двегодишна възраст момчето без баща особено се нуждае от възможности и насърчение да играе всеки ден с други момчета и да бъде ангажирано предимно с детски занимания. Майката, която няма никакви други силни емоционални връзки, се изкушава да го направи най-близкия си духовен приятел, като създава у него интерес към заниманията, хобитата и вкусовете си. Ако успее да му представи своя свят като по-привлекателен за него, като по-лесен от света на момчетата (където то само трябва да се справя), момчето може да израсне преждевременно развито, с интереси, присъщи предимно на възрастните. В случай че майката е в състояние да прекарва много време с момчето и да му се радва, като го остави да се справя само и по-скоро да споделя неговите интереси, отколкото да го кара то да споделя нейните, още по-добре. Тя би трябвало да кани други момчета вкъщи, да им създава развлечения и да ги води на екскурзии.
Самотният баща. Всичко, споменато в т. 925 за майката, която отглежда сама детето си, се отнася и за бащата в същото положение. Често обаче се явява още един проблем. Малко бащи в нашето общество се чувстват съвсем добре в ролята си на хора, които полагат грижи. Мнозина са възпитани с убеждението, че човекът, който полага грижи, е „мек“ и следователно женствен. Ето защо на много бащи ще им се стори трудно, най-вече в началото, да оказват подкрепа на децата и да бъдат нежни и ласкави с тях — неща, от които те много се нуждаят, особено ако са малки.
Когато единият от родителите почине. Важно е да не се забравя, че на различна възраст децата се отнасят различно към смъртта и че обикновено на повечето възрастни и деца е нужна най-малко 1 година, за да могат отново да се върнат към нормален живот. По-голямата част от децата преди девет– десетгодишна възраст не възприемат смъртта като необратим биологичен процес. По-малкото дете сякаш в началото не реагира много на смъртта на родителя, защото мисли, че той ще се върне. За да помогне на детето, сега е времето живият родител да сподели с него личните и религиозните си схващания за това, какво става след смъртта. Всеки до известна степен изпитва страх, гняв, вина и тъга и тези чувства трябва постепенно да бъдат изразени, за да могат да се преодолеят и семейството да продължи да води нормален живот.
Когато родителят започне да ходи на срещи след смъртта на брачния си партньор, реакциите на децата често са смесени. От една страна, те може и да са щастливи от перспективата да се сдобият с нов „баща“ или с нова „майка“. От друга страна, родителят е бил само техен и фактът, че трябва да споделят любовта му с новия партньор, може да събуди ревност у децата. Ето защо те се нуждаят от успокоението, че ще получават обич и от новия родител и няма да загубят любовта на родителя, с който дотогава са били сами.
Срещите на родителя. Децата, чиито родители неотдавна са се развели, съзнателно или не, искат те отново да се съберат, и, макар че са разделени, все още ги възприемат като женени.
Децата са склонни да възприемат срещите като изневяра от страна на родителя, а приятеля — като натрапник. Ето защо е добре родителите да не бързат и да са тактични, когато представят приятелите си на своите деца. Нека минат няколко месеца, за да стигне до съзнанието на децата, че разводът е окончателен. Бъдете нащрек за техните забележки. След известно време ще можете да повдигнете въпроса за самотата си и да изкажете предположение, че може би ще ви се прииска да имате приятел, с който да се срещате. Това не означава, че ще разрешите на децата си завинаги да контролират живота ви, вие просто ги уведомявате, че е възможно да си намерите приятел, и го правите но начин, който е по-лесен за възприемане от тях, вместо направо да им представите човека. И когато накрая го поканите на вечеря с децата вкъщи или в ресторант, трябва отначало тактично да не показвате физическата си привързаност към него, а да оставите по-късно постепенно да ви проличи. Не е нужно децата да стават свидетели на подчертано интимно държание или на рязка промяна във верността на родителя. Те са по природа консервативни и лесно се шокират от такива ситуации.
Ако децата ви рядко или почти никога не виждат баща си, те може да ви помолят да се ожените и да им доведете нов „татко“, което само по себе си е добре. Те обаче вероятно ще проявят ревност, когато видят растящата близост между вас и мъжа, особено ако се ожените. Същото е валидно и ако бащата упражнява настойничество над малките деца и те искат да им доведе „мама“.

Заварени и доведени деца, втори баща и втора майка. Не случайно в толкова много приказки втората майка и вторият баща са злодеи. При повторен брак обикновено има взаимна ревност и омраза. След смъртта на бащата или след развода детето, да кажем момче, е разполагало изцяло с майка си и е развило необикновена привързаност и собственическо отношение към нея. После идва непознат мъж, който спечелва сърцето и леглото на майка му и най-малко половината от вниманието й. Момчето не може да се въздържи да не показва омразата си към натрапника, колкото и привлекателен характер да има мъжът, и го показва, като непрекъснато проявява грубост и враждебност към него. Това дразни втория баща и той му отговаря с критично отношение и дори го заплашва с наказание. Упреква майката, че не изисква от детето да се държи прилично и понякога се нахвърля върху него, което го кара да се чувства още по-огорчено. Ако майката защити детето, вторият баща може да насочи яда си към нея и по този начин детето още повече се убеждава, че е грубиян.
Малкото момче показва най-явно презрението си към втория баща, а малкото момиче — към втората си майка, макар че понякога децата мразят също така и родителя от противоположния пол. Дори и големите деца могат да проявят неодобрение към втория баща или към втората майка.
Главното, което вторият баща или втората майка трябва да осъзнаят, е, че тази враждебност е почти универсална и не зависи от привлекателността им или от умението им да бъдат родители. Тя често се проявява силно в продължение на 2 — 3 години, а после бавно намалява.
Има някои общи принципи, които може и да помогнат, но са трудно приложими. Или, казано другояче, вторият баща или втората майка, които бързо печелят любовта на децата, притежават естествена дарба да общуват с хората. Първата крачка за родителите е предварително да се споразумеят как ще се отнасят с децата.
По-добре е вторият баща или втората майка да не поемат напътстващата роля на истинския родител, докато не бъдат приети, защото в противен случай със сигурност ще бъдат обвинени, че са груби натрапници, дори ако налагат същите правила, както и истинският родител. Това се отнася до неща от всекидневието, като домакински задължения, домашни упражнения, прибиране на играчките, часа за лягане и вечерния час при юношите.
От друга страна, не би трябвало да проявявате отстъпчивост, когато доведеното или завареното дете посяга към вашата територия, например ако злоупотребява с някаква ваша вещ или преднамерено се държи грубо. В този случай можете да кажете с приятелски, но твърд тон, че не обичате да се отнасят грубо към вещите ви и към вас. И все пак не е възможно да правите въпрос всеки път, когато детето ви погледне лошо или ви отговори невъзпитано. Ще трябва цял ден да отправяте упреци към него. Ето защо е по-добре да се правите, че не забелязвате дребните обиди, които детето не осъзнава.
Едно полезно правило, към което е трудно да се придържате, е да не се изразявате враждебно, когато отстоявате правата си, защото в хроничното си състояние на омраза детето го интерпретира като жестокост. Друго правило е да използвате моментите, когато детето показва макар и малко внимание към вас, като се държи мило, или поне не е враждебно настроено, и да му казвате, че ви е много приятно да бъдете заедно. В общи линии, когато атмосферата е предразполагаща, не забравяйте да се държите приятелски. Показвайте загрижеността си, като планирате пикници, спортни занимания, посещения в зоологическата градина или в музея или като от време на време подарявате на детето нещо, което то силно желае. Но не е ефективно да създавате развлечения на децата или да им правите подаръци много по-често от истинския родител — те усещат, когато възрастните твърде охотно отстъпват в опитите си да спечелят одобрението им, и започват да ги презират.
„Съчетани“ семейства. Срещат се все повече семейства, които са „съчетани“. Възможно е в тях да има деца от един или повече предишни бракове, както и деца от настоящия брак. Някои от децата живеят с родителите непрекъснато, други — само през почивните дни и празниците. Това може да доведе до всякакъв вид ревност и съперничество и да създаде напрежение между родителите, например ако единият обвинява другия, че фаворизира собственото си дете.
Важно е родителите да разберат, че всички деца се нуждаят от много време, за да свикнат с новата ситуация, както и от възможност да говорят за чувствата си, за да получат подкрепа и успокоение. Родителите трябва да са на едно мнение и да проявяват последователност по отношение на семейните правила, засягащи неща, като час за лягане, домакински задължения и гледане на телевизия. Възможно е задачата да се окаже доста сложна и консултацията на семейството с професионалист би могла да бъде от голямо значение.

??

??

??

??