ВНИМАНИЕ: При простуда или при грипни симптоми никога не давайте детето или на юношата аспирин“ за смъкване на температурата, освен ако лекарят не го е предписал. При деца и юноши за тези симптоми трябва да давате амидофен и други лекарства, които не съдържат аспирин. Ако се окаже, че детето има вирусно заболяване, особено грип или варицела, аспиринът може да направи детето по-податливо към синдрома на Рей — рядко срещано, но много опасно заболяване.
Какво е повишена температура и какво не е? Първото нещо, което трябва да се осъзнае, е, че телесната температура на здравото дете не е постоянно 37°С. Тя непрекъснато леко се покачва и спада в зависимост от времето на деня и от заниманията на детето, като обикновено е най-ниска рано сутринта и най-висока — късно следобед. Тази промяна през деня обаче е много малка. Разликата между температурата, когато детето е в покой, и
температурата, когато детето е в движение, е по-голяма. След като е тичало, температурата на напълно здравото малко дете може да бъде 37.6°С или дори37.8°С. (От друга страна, температура 38.5°С може да означава заболяване, независимо дали детето се е движило или не.) Температурата на по-голямото дете по-малко се влияе от движението. Това означава, че ако искате да знаете дали температурата на детето е леко повишена вследствие на заболяване, трябва да му я измерите, след като поне 1 час е било в покой.
Много родители смятат, че високата температура е нещо лошо и искат да
дадат лекарство на детето, за да я смъкнат, независимо от стойността и. Добре е обаче да не забравяте, че повишената температура не е самата болест. Тя е един от начините, по които организмът преодолява инфекцията. Тя също така помага за проследяване на болестта. Понякога лекарят иска да смъкне температурата, защото тя пречи на детето да спи или го изтощава. В друг случай той не се занимава с нея, а се съсредоточава върху лечението на инфекцията.
При повечето фебрилни заболявания температурата е най-висока късно следобед, а най-ниска — сутринта. Но няма нищо странно, ако температурата е най-висока сутринта и най-ниска — следобед. При някои заболявания, вместо да се покачва и да спада, температурата остава постоянно висока. Най-често срещаните от тях са пневмония и екзантема субитум. Понякога в края на заболяването, а също и в сутрешните часове при здрави бета и малки деца температурата е под нормалната (до 36°С). Това не трябва да ви безпокои, ако детето се чувства добре.
Термометърът. Единствената разлика между оралния и ректалния термометър е във формата на резервоара с живак. При ректалния термометър той е кръгъл, за да не наранява ректума. Оралният термометър има дълъг и тънък резервоар, за да може живакът да се затопля по-бързо в устата. Скалата на двата термометъра е съвсем еднаква и означава едно и също нещо. (С други думи, те не са градуирани различно, за да се отчита разликата между температурата в устата и в ректума.) Много широко се използва термометърът, чийто резервоар е нещо средно между кръглия резервоар на ректалния термометър и дългия резервоар на оралния термометър, което го прави удобен за поставяне и на двете места. Всеки от тези три термометъра може да служи за мерене на аксиларната (подмишничната) температура.
Каква е разликата между температурата, измерена в устата, под мишницата и в ректума? Температурата в ректума е най-висока, защото термометърът се поставя в масивна част на тялото. Температурата в устата е най-ниска, защото устната кухина се охлажда от вдишвания през носа въздух. Обикновено разликата между температурата, измерена в ректума, и температурата, измерена в устата, е по-малка от 1 °С. Измерената под мишницата температура е някъде по средата.
Повечето термометри за 1 минута достатъчно точно регистрират температурата в ректума. Ако наблюдавате термометър, поставен в ректума на бебето, ще забележите, че в началото живакът се покачва много бързо. През първите 20 секунди той показва температура с 1 °С по-ниска от окончателната, която ще бъде отчетена. После едва-едва се покачва. Това означава, че ако бебето се съпротивлява и вие сте неспокойни, можете да държите термометъра по-малко от 1 минута и да добиете груба представа колко градуса е температурата му.
За точното измерване на температурата в устата е необходимо повече време — 1.5 — 2 минути, защото, след като е била отворена, устната кухина трябва да се затопли и защото резервоарът отчасти е заобиколен от въздух. Ако искате да измерите точно температурата под мишницата ще са ви нужни 4 минути, но можете да придобиете груба представа за 1 — 2 мин;
Отчитане на показанията на термометъра. За много родители измерването на температурата представлява кошмар. Те трудно отчитат показанията на термометъра.
Може би ще е по-лесно, ако някой ви научи как да отчитате показанията на термометъра, но следните препоръки ще ви помогнат. Повечето термометри са градуирани по един и същи начин. Те имат дълга чертичка за градус и къса чертичка за всеки две десети от градуса, 0.2, 0.4, 0.6 и 0.8. Поради липса на място върху скала са отбелязани само четните градуси — 94, 96, 98, 100, 102 и 104. Има стрелка, която показва „нормалната“ стойност 98.6. При много термометри градусите над нормалната стойност са отбелязани с червено.
След като човек свикне, отчитането на термометъра е много лесно. Формата на термометрите е почти триъгълна, като единият ръб е по-остър от останалите. Този остър ръб трябва да е насочен към вас. При това положение деленията са отгоре, а цифрите — отдолу. Между тях е пространството, в което се движи живакът. Въртете леко термометъра, докато видите живачната лента. Не се притеснявайте за точното отчитане на частите от градуса.
Измерване на температурата. Преди да започнете да измервате температурата, изтръскайте термометъра. Хванете го здраво между палеца и показалеца си за горния край (срещуположния на резервоара). Изтръсквайте енергично с резки движения. Трябва да свалите живачния стълб поне до 36 °С. Ако не слиза, значи че не сте изтръсквали достатъчно силно. Докато свикнете, изтръсквайте термометъра над легло или диван. В такъв случай, ако се изплъзне от ръката ви, няма да се счупи. Банята е най неподходящо място за изтръскване на термометъра.
Ако измервате ректалната температура, потопете резервоара във вазелин или мазен крем. Най-добрата поза за бебето е да го поставите да легне по корем на коленете си. То не може лесно да се измъкне, а крачетата му висят и не пречат. Вкарайте леко термометъра в ректума, най-много 3 см, без да натискате, като го оставите сам да си проправи път. Ако го държите здраво, може да нараните бебето. След като термометърът влезе, пуснете края му, за да не причините болка на бебето, ако започне да се съпротивлява. Поставете дланта си върху седалището на бебето и леко придържайте термометъра между палеца и показалеца си, както е показано на илюстрацията.
Можете да измерите ректалната температура и като сложите детето легнало на една страна, с леко свити колене. Когато детето лежи по корем, по-трудно да се намери ректумът. Най-неподходящото положени когато детето лежи на гръб. Трудно е да улучите ректума и крачетата на бебето са в такова положение, че то може неволно или нарочно да ви ритне. След като детето навърши 1 година, от психологична гледна точка е за предпочитане температурата да се мери под мишницата. Детето вече е добило представа за тялото си, има достойнство и се безпокои за безопасността си.
Възможно е да се притесни, а дори и да се разтревожи, когато усети, че му пъхат нещо в ректума. Можете да премерите сравнително точно температурата, като поставите резервоара на термометъра под мишницата на детето и притискате ръката му към гръдния кош. Естествено между ръката и гръдния кош на детето не трябва да има дрехи, там ще е само резервоарът на термометъра. Под мишницата можете да използвате ректален или орален термометър.
Когато детето стане на 5 — 6 години, то обикновено помага при измерването на температурата, като държи термометъра под езика си със затворена уста. На тази възраст можете да мерите температурата в устата или под мишницата — както ви е по-удобно.
Не е особено важно дали температурата е 37.7 С или 37.6 „С. Лекарят се интересува от приблизителната й стойност. Когато му я съобщавате, кажете му какво е показанието на термометъра, а после добавете „в устата“, „под мишницата“ или „в ректума“. Казвам това, защото понякога родителят е с погрешна представа, че температурата се измерва точно единствено в устата, и след като я измери в ректума, пресмята каква би била отчетената стойност в устата и я съобщава на лекаря. Обикновено най-подходящото време за измерването на температурата е рано сутрин и късно следобед.
Термометърът се почиства, като се измива с хладка вода и сапун. После можете да го избършете със спирт, но не забравяйте да го изплакнете със студена вода (за да премахнете вкуса на спирта), преди да го използвате отново..
Колко дни трябва да се мери температурата? Ето какво се случва понякога детето има силна простуда с повишена температура. Лекарят редовно следи състоянието му или получава сведения от родителите и ги кара да му мерят температурата 2 пъти на ден. Температурата спада, детето е в процес на оздравяване, има само лека кашлица и хрема. Лекарят казва на родителите да му разрешат да излезе, веднага щом простудата премине изцяло. Две седмици по-късно родителите му се обаждат по телефона и споделят с него, че и те, и детето вече са се изнервили да стоят вкъщи и че хремата и кашлицата са изчезнали напълно още преди 10 дни, детето изглежда чудесно, храни се добре, но температурата му всеки следобед се покачва до 37.6°С. Както обясних по-рано, при детето, което непрекъснато се движи, това не означава непременно температура, дължаща се на някаква болест. Десетте дни вкъщи са загуба на време, а тревогите за температурата – грешка.
След като в продължение на 2 — 3 дни температурата е била под 38.5°С, добро общо правило е да забравите за термометъра, освен ако лекарят не и е казал да продължите да мерите температурата или ако детето изглежда болно. Детето може да ходи на училище, след като в продължение на 24 часа температурата му е била нормална и то определено се чувства добре, макар и да не са изчезнали всички симптоми на простудното заболяване. Не свиквайте да мерите температурата на детето, когато то е здраво.
Лечение на високата температура, преди да се свържете с лекаря. В периода между първата и петата година детето може да вдигне 40 °С (понякога дори и повече) както в началото на леки инфекции — простуда, тонзилит, грип, така и при по-тежки инфекциозни заболявания. От друга страна, дори при опасни заболявания температурата може да не превиши 38.5°С. Затова не бива да съдите по нея за състоянието на детето, а да викате лекар, когато то изглежда болно или различно от нормалното.
Понякога детето е много топло и изглежда зле, ето защо ако през първия ден на заболяването температурата му е над 40 °С и не сте в състояние по-рано ,от 1 час да се свържете с лекаря, дори и по телефона, можете да смъкнете малко температурата с влажна разтривка и амидофен. За правилното му дозиране следвайте инструкциите върху опаковката.
(Детето не трябва да има достъп до амидофена — лекарството следва да бъде в съд, който то не може да отвори.)
Противотемпературното лекарство трябва да се даде еднократно, а ако сте в състояние да се свържете с лекар, след 3 — 4 часа можете да повторите дозата.
Целта на влажната разтривка е кръвта да стигне до повърхността на кожата и да се охлади чрез изпарението на водата. (Обикновено за влажната разтривка се използва спирт, но ако процедурата се извършва в малка стая, детето може да вдиша прекалено голямо количество от него. Във всеки случай водата е също добро средство.)
Съблечете детето и го завийте само с чаршаф или с леко одеяло. Намокрете ръката си в съд с хладка вода. Открийте едната му ръка и леко я разтривайте в продължение на няколко минути, като мокрите дланта си, когато изсъхне прекалено много. После покрийте ръката на детето с чаршафа. Направете същото с другата ръка, с двата крака, гърдите и гърба. След половин час отново измерете температурата и ако не е спаднала под 40 °С, дайте на детето да пие студени течности и го сложете да постои около 15 минути във вана с хладка вода. Когато температурата на детето е много висока и то е зачервено, използвайте леки завивки при нормална стайна температура, може би само чаршаф. Така детето ще се чувства по-добре,а това може да помогне и за спадане на температурата.
Родителите често се тревожат, че ако детето продължително време има висока температура, може да получи гърч. Подобно схващане е неправилно. Понякога рязкото повишаване на температурата в началото на болестта причинява гърч при малките деца. Ето защо трябва да се опитате да свалите високата температура, за да помогнете на детето да не се чувства зле, а не за да предотвратите гърч.