Заварени и доведени деца, втори баща и втора майка. Не случайно в толкова много приказки втората майка и вторият баща са злодеи. При повторен брак обикновено има взаимна ревност и омраза. След смъртта на бащата или след развода детето, да кажем момче, е разполагало изцяло с майка си и е развило необикновена привързаност и собственическо отношение към нея. После идва непознат мъж, който спечелва сърцето и леглото на майка му и най-малко половината от вниманието й. Момчето не може да се въздържи да не показва омразата си към натрапника, колкото и привлекателен характер да има мъжът, и го показва, като непрекъснато проявява грубост и враждебност към него. Това дразни втория баща и той му отговаря с критично отношение и дори го заплашва с наказание. Упреква майката, че не изисква от детето да се държи прилично и понякога се нахвърля върху него, което го кара да се чувства още по-огорчено. Ако майката защити детето, вторият баща може да насочи яда си към нея и по този начин детето още повече се убеждава, че е грубиян.
Малкото момче показва най-явно презрението си към втория баща, а малкото момиче — към втората си майка, макар че понякога децата мразят също така и родителя от противоположния пол. Дори и големите деца могат да проявят неодобрение към втория баща или към втората майка.
Главното, което вторият баща или втората майка трябва да осъзнаят, е, че тази враждебност е почти универсална и не зависи от привлекателността им или от умението им да бъдат родители. Тя често се проявява силно в продължение на 2 — 3 години, а после бавно намалява.
Има някои общи принципи, които може и да помогнат, но са трудно приложими. Или, казано другояче, вторият баща или втората майка, които бързо печелят любовта на децата, притежават естествена дарба да общуват с хората. Първата крачка за родителите е предварително да се споразумеят как ще се отнасят с децата.
По-добре е вторият баща или втората майка да не поемат напътстващата роля на истинския родител, докато не бъдат приети, защото в противен случай със сигурност ще бъдат обвинени, че са груби натрапници, дори ако налагат същите правила, както и истинският родител. Това се отнася до неща от всекидневието, като домакински задължения, домашни упражнения, прибиране на играчките, часа за лягане и вечерния час при юношите.
От друга страна, не би трябвало да проявявате отстъпчивост, когато доведеното или завареното дете посяга към вашата територия, например ако злоупотребява с някаква ваша вещ или преднамерено се държи грубо. В този случай можете да кажете с приятелски, но твърд тон, че не обичате да се отнасят грубо към вещите ви и към вас. И все пак не е възможно да правите въпрос всеки път, когато детето ви погледне лошо или ви отговори невъзпитано. Ще трябва цял ден да отправяте упреци към него. Ето защо е по-добре да се правите, че не забелязвате дребните обиди, които детето не осъзнава.
Едно полезно правило, към което е трудно да се придържате, е да не се изразявате враждебно, когато отстоявате правата си, защото в хроничното си състояние на омраза детето го интерпретира като жестокост. Друго правило е да използвате моментите, когато детето показва макар и малко внимание към вас, като се държи мило, или поне не е враждебно настроено, и да му казвате, че ви е много приятно да бъдете заедно. В общи линии, когато атмосферата е предразполагаща, не забравяйте да се държите приятелски. Показвайте загрижеността си, като планирате пикници, спортни занимания, посещения в зоологическата градина или в музея или като от време на време подарявате на детето нещо, което то силно желае. Но не е ефективно да създавате развлечения на децата или да им правите подаръци много по-често от истинския родител — те усещат, когато възрастните твърде охотно отстъпват в опитите си да спечелят одобрението им, и започват да ги презират.
„Съчетани“ семейства. Срещат се все повече семейства, които са „съчетани“. Възможно е в тях да има деца от един или повече предишни бракове, както и деца от настоящия брак. Някои от децата живеят с родителите непрекъснато, други — само през почивните дни и празниците. Това може да доведе до всякакъв вид ревност и съперничество и да създаде напрежение между родителите, например ако единият обвинява другия, че фаворизира собственото си дете.
Важно е родителите да разберат, че всички деца се нуждаят от много време, за да свикнат с новата ситуация, както и от възможност да говорят за чувствата си, за да получат подкрепа и успокоение. Родителите трябва да са на едно мнение и да проявяват последователност по отношение на семейните правила, засягащи неща, като час за лягане, домакински задължения и гледане на телевизия. Възможно е задачата да се окаже доста сложна и консултацията на семейството с професионалист би могла да бъде от голямо значение.

??

??

??

??