Общи указания. Макар че децата имат нужда да бъдат с родителите си дълго време и макар че за работещия самотен родител това означава през голяма част от времето вечер и в почивните дни, не е необходимо, нито пък е разумно родителят да разглезва детето с подаръци и поклони до земята. Всъщност, когато са заедно, не е нужно родителят да се опитва да насочва вниманието си върху детето, сякаш то е гостуващ принц. Детето може да е заето с някакво хоби, да си подготвя домашното, да помага на родителя в домакинската работа, но родителят не би трябвало да губи връзката си с него. Ако между детето и родителя съществува хармония, те могат да разговарят и да коментират според настроенията си.
Нормално е самотният родител да очаква децата му до известна степен да задоволяват неговите емоционални потребности, което преди е правил бившият му партньор. Той обаче не бива да забравя, че децата трябва да продължат собственото си емоционално развитие, а то ще бъде спряно, ако действат като заместители на възрастните. Човек силно се изкушава да си помисли, а дори и да каже на най-голямото момиче или момче: „Сега ти си жената (или мъжът) в семейството и аз наистина разчитам на теб.“ Докато всички нормални деца могат да поемат допълнителни домакински задължения и да оказват известна емоционална подкрепа на разстроения родител, нито едно дете не може да поеме ролята на възрастен, без сериозни последствия за бъдещото му емоционално развитие.
Самотните родители трябва да свикнат да се справят с изненадата, смеха или подозрителността, които могат да срещнат в опитите си да направят нещо, обикновено присъщо на родителя от противоположния пол. Примери за това са, когато майката организира бейзболна среща за осемгодишния си син и приятелите му или когато бащата уговаря посещение с преспиване за приятелката на шестгодишната си дъщеря.
Самотната майка. Да вземем първо примера с детето, което няма баща поради развод, смърт или защото е родено или осиновено от самотна майка. Би било глупаво да се твърди, че отсъствието на бащата е без значение за него или че е лесно за майката да навакса липсата му. Но ако тя положи усилия, детето ще продължи да расте добре адаптирано към живота.
Най-важен е духът на майката. Тя може да се чувства самотна, като в плен, раздразнена и от време на време да си го изкарва от детето. Подобно поведение е съвсем естествено и няма да го засегне особено много. Важно е майката да продължи да бъде нормално човешко същество и, доколкото е в състояние, да не изоставя приятелите, развлеченията, кариерата и заниманията си извън дома, Би й било трудно, ако има бебе или и друго дете, за което да се грижи, и ако никой не й помага. Но тя може да кани гости вкъщи или да оставя през нощта детето при приятели, стига то да е свикнало да спи на непознато място. За него е по-ценно майка му да бъде весела и общителна, отколкото да не се нарушава режимът му. То не би имало никаква полза, ако тя насочва всичките си занимания, мисли и чувства към него.
Децата, малки или големи, момчета или момичета, се нуждаят от приятелски отношения с мъже, ако нямат баща. При бебетата до 1 — 2 години може да се постигне много, ако просто често им се напомня, че съществуват и мъже — приятни създания с по-плътни гласове и с по-различни дрехи и маниери от жените. Любезният магазинер, който просто се усмихва и поздравява, е от полза, ако няма по-близки приятели. Когато детето стане над 3 години, независимо дали е момче или момиче, е особено важно как ще общува с мъжете. То трябва да има възможност да бъде с мъже и с по-големи момчета и да се чувства близко с тях. Дядовци, чичовци, командири на скаутски организации, учители, свещеникът, стари приятели на семейството могат да служат за заместители на бащата, ако им е приятна компанията на детето и редовно се срещат с него. Детето над 3 години си изгражда образа на своя баща, който е идеал и вдъхновение за него, независимо дали го помни или не. Другите приятелски настроени мъже, с които то се среща и играе, изпълват образа със съдържание, влияят върху представата за бащата и го правят по-значим. Майката може да помогне, като се държи гостоприемно с роднините от мъжки пол, като изпраща сина си или дъщеря си на лагер, където има възпитатели мъже, като избере по възможност училище, в което работят учители мъже, като насърчава детето да стане член на клуб или на друга организация, ръководена от мъже.
След двегодишна възраст момчето без баща особено се нуждае от възможности и насърчение да играе всеки ден с други момчета и да бъде ангажирано предимно с детски занимания. Майката, която няма никакви други силни емоционални връзки, се изкушава да го направи най-близкия си духовен приятел, като създава у него интерес към заниманията, хобитата и вкусовете си. Ако успее да му представи своя свят като по-привлекателен за него, като по-лесен от света на момчетата (където то само трябва да се справя), момчето може да израсне преждевременно развито, с интереси, присъщи предимно на възрастните. В случай че майката е в състояние да прекарва много време с момчето и да му се радва, като го остави да се справя само и по-скоро да споделя неговите интереси, отколкото да го кара то да споделя нейните, още по-добре. Тя би трябвало да кани други момчета вкъщи, да им създава развлечения и да ги води на екскурзии.
Самотният баща. Всичко, споменато в т. 925 за майката, която отглежда сама детето си, се отнася и за бащата в същото положение. Често обаче се явява още един проблем. Малко бащи в нашето общество се чувстват съвсем добре в ролята си на хора, които полагат грижи. Мнозина са възпитани с убеждението, че човекът, който полага грижи, е „мек“ и следователно женствен. Ето защо на много бащи ще им се стори трудно, най-вече в началото, да оказват подкрепа на децата и да бъдат нежни и ласкави с тях — неща, от които те много се нуждаят, особено ако са малки.
Когато единият от родителите почине. Важно е да не се забравя, че на различна възраст децата се отнасят различно към смъртта и че обикновено на повечето възрастни и деца е нужна най-малко 1 година, за да могат отново да се върнат към нормален живот. По-голямата част от децата преди девет– десетгодишна възраст не възприемат смъртта като необратим биологичен процес. По-малкото дете сякаш в началото не реагира много на смъртта на родителя, защото мисли, че той ще се върне. За да помогне на детето, сега е времето живият родител да сподели с него личните и религиозните си схващания за това, какво става след смъртта. Всеки до известна степен изпитва страх, гняв, вина и тъга и тези чувства трябва постепенно да бъдат изразени, за да могат да се преодолеят и семейството да продължи да води нормален живот.
Когато родителят започне да ходи на срещи след смъртта на брачния си партньор, реакциите на децата често са смесени. От една страна, те може и да са щастливи от перспективата да се сдобият с нов „баща“ или с нова „майка“. От друга страна, родителят е бил само техен и фактът, че трябва да споделят любовта му с новия партньор, може да събуди ревност у децата. Ето защо те се нуждаят от успокоението, че ще получават обич и от новия родител и няма да загубят любовта на родителя, с който дотогава са били сами.
Срещите на родителя. Децата, чиито родители неотдавна са се развели, съзнателно или не, искат те отново да се съберат, и, макар че са разделени, все още ги възприемат като женени.
Децата са склонни да възприемат срещите като изневяра от страна на родителя, а приятеля — като натрапник. Ето защо е добре родителите да не бързат и да са тактични, когато представят приятелите си на своите деца. Нека минат няколко месеца, за да стигне до съзнанието на децата, че разводът е окончателен. Бъдете нащрек за техните забележки. След известно време ще можете да повдигнете въпроса за самотата си и да изкажете предположение, че може би ще ви се прииска да имате приятел, с който да се срещате. Това не означава, че ще разрешите на децата си завинаги да контролират живота ви, вие просто ги уведомявате, че е възможно да си намерите приятел, и го правите но начин, който е по-лесен за възприемане от тях, вместо направо да им представите човека. И когато накрая го поканите на вечеря с децата вкъщи или в ресторант, трябва отначало тактично да не показвате физическата си привързаност към него, а да оставите по-късно постепенно да ви проличи. Не е нужно децата да стават свидетели на подчертано интимно държание или на рязка промяна във верността на родителя. Те са по природа консервативни и лесно се шокират от такива ситуации.
Ако децата ви рядко или почти никога не виждат баща си, те може да ви помолят да се ожените и да им доведете нов „татко“, което само по себе си е добре. Те обаче вероятно ще проявят ревност, когато видят растящата близост между вас и мъжа, особено ако се ожените. Същото е валидно и ако бащата упражнява настойничество над малките деца и те искат да им доведе „мама“.