Всичко за жената

Разсеяните стари професори, които забравят чадърите си, често започват своите лекции на най-различни теми с крилатата фраза: „Още старите римляни…” За цветята тези думи важат във. сам точно. И не само при гърците и римляните, но и при далеч по-старите културни народи—египтяни, вавилонци, асирийци — цветята са служили като декорация, а често са били свързани с религията и са били издигани в култ. Така е било и при старите народи от американския континент — ацтеки, толтеки и май. А чак на другия край на света — в Индия, Китай и Япония—бил създаден сложен култ към цветята като израз на религиознофилософски идеи. Познатата японска икебана — изкуството да се подреждат цветя — има вековни традиции и се изучава в някои училища както другите видове изкуство.

Съвременният човек вече не се интересува от култовата сим­волика на цветята, но е запазил желанието да има близо до се­бе см частица от природата. Освен това букетите, конто допъл­ват обзавеждането, действат също така естетически както за месата от декоративна тъкан. Въпреки че не винаги имаме въз­можност да отглеждаме в къщи цветя, стремим се поне да ген имаме във вази, за да направим дома си по-приятен. Букетът подреден в подходяща ваза или в друг съд, е вид художествено произведение, израз на нашия вкус, настроение и чувство за. Въпреки че става въпрос за личен вкус, добре е да се спазват някои основни правила. Затова бихме искали да посочим някои възможности за подреждане на букети и да напомним ня­кои от най-важните принципи.

В помещението, което използваме  като спалня, не слагаме цветя, особено силно ароматни, като лилии, рози, люляк и т. н.Някои хора са алергични спрямо прашеца от тичинките, например на лилиите, примулите или на някои треви. Трябва да внимаваме и при цветната украса в детските стаи, тъй като детето може да счупи вазата и лесно да се нарани.

По-големи възможности за подреждане на цветя имаме в т. нар. работни помещения — кухнята, кухненския бокс. Но не бива да забравяме, че цветята трябва да направят обстановката по-приятна, а не да пречат. Затова тук предпочитаме дребни цветя в ниски и стабилни съдове. Така подреждаме и обикновената ма­са за ядене. С подходящо избраните цветя на масата сервиране­то винаги е по-приятно, а настроението по-добро. За целта се използва не само цветът, но и други части на растенията — ли­ста, клонки от иглолистни или от декоративни дървета с цветни плодове, реси, върби и т. н. според сезона. Важно е обаче вина­ги да ги подреждаме в ниски съдинки, за да не пречат на се­дящите около масата да се виждат и да разговарят. Трябва съ­що да се стремим вадичката и цветята да съответстват на съ­довете за хранене, на покривката и т. н. При украсяване на праз­ничната маса използваме по-разкошни цветя в умерено количе­ство, но спазваме същото правило — да бъдат ниски, да не до­минират над съдовете и да не пречат при сервирането, а хармо­нично да допълват целия интериор.

Сравнително най-големи възможности при подреждането на цветната украса имаме в т. нар. общи помещения на жилището — холове, всекидневни, антрета, вестибюли и т. н. 11 тук обаче не бива да забравяме, че цветята и вазите трябва да хармонират с мебелите, обстановката, стените, тапетите и декоративните тъка­ни. Например тежка каменинова кана с богат букет, поставена вър­ху черното излъскано пиано, ще изглежда съвсем безвкусно. И обратно модерна ваза например от цветно стъкло, ще изглежда чужда между стилните мебели на вилата. Голямата ваза от ръч­но шлифован кристал с богати орнаменти не подхожда на модер­ното леко и практично съвременно обзавеждане. Между друго­то ще споменем, че е по-добре да избягваме подреждането на скромни цветя в скъпи и богато украсени кристални вази. Вазата и цветята трябва взаимно да се допълват, по-точно съдът тряб­ва да допълва цветята по подходящ начин. Кристалните шлифо­вани вази са твърде декоративни сами по себе си и не винаги добре се свързват с. поставените в тях цветя.

Следователно при подреждането на вазата с цветя най-важ-ки са личният вкус и хармонията между вазата, цветята и обста­новката. Но не бива да забравяме и чисто практическата страна на въпроса — вазата да няма дори миниатюрни пукнатини (отнася се главно за керамичните съдове)да бъде достатъчно стабилна, а дъното й да и навлажнява и поврежда мебелите.

Нека засегнем и един въпрос, по който често се допускат греш­ки: как да постъпваме с цветята, получени от нашите гости? При­стигащият посетител поднася цветята без хартията. Това е основно правило. Изключение се прави само за скъпите цветя, които още. в магазина се увиват в целофан или в друга прозрачна хартия и които гостът не развива при поднасянето. Домакинът (или по-скоро домакинята) трябва веднага да сложи букета в подходяща ваза и да я постави в помещението, където се намира гостът. Букетът се оставя там поне докато трае посещението.

Така стигнахме до въпроса, кои съдове са подходящи за под­реждане на букети. Отговорът не е труден — всички съдове за цветя трябва да бъдат красиви, опростени и практични. Най-често би­ват два типа: различни по вид и големина вази и различни по форма малки ниски съдинки от стъкло или керамика, а по-рядко от ня­кои ценни и подходящо обработени метали. За стъклените съ­дове е излишно да говорим. Добре е керамичните съдове, които все по-широко се използват, да имат гладки, опростени форми и убити тонове. Цветята за тях подбираме много по-грижливо по­ради общата цветна композиция и подреждане, отколкото за кла­сическата стъклена ваза. Това се отнася предимно за гледжосани-те керамични съдове. Например различните полски и горски цветя, тревите и пъстрите градински букети изпъкват много добре в тъм­ни керамични кани. За разцъфналите клонки на овощните дръвчета или на декоративните храсти добре подхожда т. нар. национална ке­рамика с форма на кана или шише. За разлика от това облаго­родените цветя — – рози, бербери, нарциси и др., — предимно с тън­ки стъбла и без листа, изпъкват по-добре в опростените по фор­ма стъклени вази, отколкото в масивните тъмни каменинови и керамични съдове. Дребните цветя или цветята с къси дръжки (при­мули, момини сълзи, кокичета, виолетки) слагаме в плитки съ­динки, където може да ги комбинираме с по-високи цветя.

Казано накратко, съдът и цветята трябва винаги взаимно да се допълват, да хармонират помежду си. Същото се отнася и за го­лемината на съда. Добре е да се спазва известно съотношение, което може да изразим по следния начин: височината и ширина­та на вазата към височината и ширината на букета да бъдат при­близително в отношение 3:5. Когато подреждаме цветята в съ­динка, най-дългото цвете не бива да превишава диаметъра й по­вече от два пъти.

Какви основни правила трябва да спазваме при подреждане на цветята? На първо място, то не бива да бъде изкуствено. Не­естествено изглежда например хоризонтално поставеното стъбло на гладиолата или, обратно, аранжираната отвесно с помощта на тел клонка бръшлян (като допълвай! ). По-тежките, тъм­ни цветя поставяме по-ниско, а ясните, светли — по-високо. Допълващата зеленина (листа и клонки), която се навежда навън, подреждаме по възможност най-близо до съда. Тя също трябва да хармонира с цветята, без да ги скрива. Ако използваме като допълнение различни   треви, те трябва да стърчат над цветята.

През зимата, когато цветята са малко, облепеният с цветни листенца абажур може да замести букет. Необходими ни са ске­лет за абажура и едноцветна гладка хартия за абажури или плътна паунова хартия.

Скелета на абажура намазваме с бяла боя, за да не изпъква много. От хартията изрязваме равна ивица, така че от долната и от горната страна да стърчи 1 мм над тела на абажура, а по дъл­жина да се похлупва с 1 см. Поставяме хартията на масата пред себе си и цялата повърхност на бъдещия абажур е пред очите ни. Върху твърдата основа на масата цветните листа лесно се лепят. При абажура впечатлението се създава не от оцветяване­то на листенцата, а от фигурите, които те образуват. Това по­стигаме най-добре, като изберем листа от един вид и с еднакъв оттенък, например от жълта роза. Нежните жълти или белезни­кави листа пропускат светлината добре. По-строго, но също ху­баво впечатление създават листата на тополата.

Започваме облепването от горната страна на абажура, където листата трябва да бъдат разположени нагъсто едно до друго и отчасти едно върху друго, за да не се вижда бялата основа. За­това листата, които излизат извън хартията, изрязваме от опака­та страна срещу светлина. Цялата горна 1/3 от абажура трябва ла бъде гъсто облепена, в средата може да се показват на места бели части от хартията, а долната 1/3 облепваме чай-нарядко.Когато залепим всички листа, намазваме от външната страна горния и долния тел на скелета на абажура със здраво лепило и прегъваме най-напред единия, а после другия край на хартия­та около тях, като оставащия 1 см залепваме така, че да се об­разува цилиндър. Закрепваме хартията от горната и от долната страна на залепената част с щипки за пране. Абажурът букет е готов!

Гипсофилата цъфти едновременно с имортелите, но не толкова продължително, затова не бива Да пропуснем периода на цъфтежа й — юли. Това дребно цветенце с богато разклонени стъбла бива бяло, зеленикаво и нежно розово. Когато го купуваме или берем, внимаваме цветчетата да не са много разтворени, а да се развият едва при суше­нето. Твърде разцъфналите цветчета лесно капят при сушенето. Най-добре е да закачим всеки стрък поотделно с цвета надолу в тъмно по­мещение. След около седмица гипсофилата е изсушена и може да сло­жим няколко стръкчета във висока ваза. Красотата на букета е в бо­гато разклонените стръкчета и за да изпъкне дантелената структура на стъблата, използваме винаги прозрачен съд. Подходящ е също четириъгълен, висок аквариум, който служи за рамка на букета и из­пъква добре на всякакъв фон. Ако внимателно се грижим за цветята, те издържат до следващата година.