Всичко за жената

Компресите могат да окажат много благоприятно въздействие върху кожата и поради лесното им приложение в домашна обстановка трябва често да се правят. Компреси могат да се правят с вода, лекарствени разтвори (калиев перманганат, сода за хляб, борова вода и др.), отвара от билки (лайка, липов цвят, копър и др.).
Горещите компреси се правят преди козметичното почистване на лицето, преди масажа и преди полагането на хранителната маска за разнасяне на възпалителни уплътнения (инфилтрати). Така например компресите с настойка от липов цвят засилват изпотяването на кожата (както при парна баня).
Компресите от лайка и копър успокояват възпалената и раздразнена кожа. Настойката се приготвя от една супена лъжица смес от двете билки (нарязани на дребно), залети с две чаши вряла вода. Поставят се на слаб огън за 5-10 минути. В горещата настойка се потопява бархетна материя или многослойна марля. Изстисква се и се поставя на лицето, като устата и носът се оставят открити. Компресът продължава поне 30-40 минути.
Горещите компреси са противопоказани при гнойни пъпки, екземи, розацея, разширени кожни капиляри, високо кръвно налягане и др.
Студените компреси с вода, към която е прибавена сол, се използват за отпусната и повехнала кожа. Компресите с бледорозов разтвор на калиев перманганат, с борова вода или с 1-2% разтвор на резорцин имат противовъзпалително действие. Със студени компреси се завършва и масажът на лицето. При отпусната кожа се препоръчва и редуване на горещи със студени компреси (последен е студеният компрес).

В съвременната козметика като лечебно и профилактично средство се използват и светлинните лъчи с различна дължина на вълната.
Ултравиолетовите лъчи (УВЛ) оказват благотворно влияние върху организма и затова се прилагат широко в козметиката.
Те проникват в дълбочина до 0,5 мм в кожата, като стигат до капилярната мрежа под епидермиса. От 2 до 10 часа след облъчването, в зависимост от дозата УВЛ кожата равномерно се зачервява (еритема), което след 24 часа се засилва максимално и се придружава от сърбеж, парене, болка, оток, местна температура. При прекомерно голяма доза може да се получат мехури по кожата и обща температура. След два-три дни това състояние преминава и се появява пигментация на кожата, която е най-силна след 5-8 дни.
УВЛ оказват физиологично въздействие върху целия организъм и затова те се прилагат предимно за общо облъчване на тялото и
за лечение само на някои кожни заболявания с козметично значение – акне, витилиго и др.
В козметиката УВЛ се използват за получаване на красив тен на лицето. Трябва обаче да се знае, че чувствителността на различните хора към УВЛ не е еднаква. По-бялата кожа е по-чувствителна от по-тъмната. Младежите в пубертета, хората на възраст над 50-55 години и жените пред менструация са по-чувствителни от другите. В различните участъци на тялото кожата е различно чувствителна към УВЛ. За източник на изкуствени УВЛ се използва кварцовата лампа.
Топлинните (инфрачервените) лъчи имат топлинно действие върху организма. Те проникват през кожата на дълбочина до 5 и повече сантиметра, дразнят периферните нервни окончания, разширяват рефлекторно кръвоносните съдове, засилват кръвния и лимфния ток. Заедно с това се засилват жизнените процеси в кожата и подлежащите тъкани, повишава се тяхната обмяна и се разнасят болестно натрупаните вещества, спастично съкратените мускули се отпускат, болката намалява, мастната и потната секреция се засилват, усеща се леко затопляне.
Поради всички тези качества топлинните лъчи намират приложение и в козметиката. Облъчването с топлинни лъчи допълва и засилва, а в някои случаи и заменя топлинните козметични процедури – горещите водни и маслени компреси, парната баня, парафиновата маска и др. За усилване на благотворното въздействие на масажа облъчването с топлинни лъчи може да се приложи предварително. То не се прилага при остри възпалителни и гнойни заболявания на кожата, розацея и др.
Източник на изкуствени топлинни лъчи са лампите тип „Солукс“ и „Инфраруж“.

Понякога новороденото се ражда покрито по цялото тяло с нежни косми, които бързо опадат с изключение на косите. Окосмяването
до пубертета е еднакво за двата пола, след което се оформя характерното за женския и мъжкия пол окосмяване. Окосмяването е важен белег за външния вид на мъжа и жената и всяко отклонение от нормалния тип окосмяване води до сериозни козметични недостатъци.
Женският тип окосмяване се характеризира със следните белези.
обилно окосмяване на главата;
бедно окосмяване на лицето: лек мъх над горната устна и косми пред ушите (бакембарди);
слабо или липсващо окосмяване по ръцете над лактите и по краката над коленете;
умерено изразено окосмяване на краката под коленете и на ръцете под лактите;
единични косми по гърдите, около гръдните зърна;
окосмяване на половата област под форма на триъгълник с хоризонтална горна граница;
- окосмяването в подмишнечните ямки е еднакво и у двата пола.
Появата на косми по лицето на жените е един от най-неприятните козметични недостатъци. Прекомерното окосмяване може да се появи и в други области на тялото: по краката, ръцете, туловището и др. Измененията в окосмяването у жените могат да се изразят в различна степен и по различен начин.
Усилено окосмяване от женски тип. Касае се за женско окосмяване, само че по-силно подчертано. Мъхът по горната устна е с по-груби космици и се забелязва от разстояние. Също така повече са космите пред ушите – по-силно подчертани- бакенбарди. Усилено, но все пак още слабо е окосмяването над бедрата и над лактите. Това състояние се среща по-често у тъмнокосите жени и най-често е наследствено предадена особеност. Не се нуждае от специално лечение, а само от почистване на космите от опитна козметичка.
Усилено окосмяване от преходен тип. Това е по-силно изразено окосмяване с лек преход към мъжкото окосмяване. В тези случаи по горната устна личи умерено силно окосмяване с оформяне на мустачки. Пред ушите бакенбардите са значително изразени. Бузите и брадата са запазени от окосмяване. Значително е окосмяването по ръцете и краката, особено по вътрешната повърхност на бедрата. Има окосмяване, макар и слабо, и по средната линия на корема.
Това окосмяване може да се дължи на заболяване на яйчниците или на надбъбречните жлези. При тези случаи преди премахването на космите жената трябва да се консултира с лекар.
Мъжки тип окосмяване при жените. Напълно развито мъжко окосмяване, което винаги се дължи на сериозно заболяване на жлезите с вътрешна секреция. Космите не трябва да се премахват от козметичка, преди да се проведе специализирано лечение.
Освен тези типове окосмяване при жените може да срещнем окосмяване, причинено от външно въздействие, например при дразнене на кожата от честа употреба на живачни помади и други вещества, които причиняват възпаление на кожата. В резултат на усилено кожно
кръвообращение растежът на малките мъховидни косми се усилва. Честото прилагане на горещи компреси и всякакъв вид топлинно въздействие, както и продължителното облъчване на лицето с кварцова лампа и на слънце може да доведат до усилен растеж на косми. Временно засилване на окосмяването може да се появи при бременност, но то е преходно и бързо изчезва след раждането.
Премахването на космите е трудна задача, особено ако прекомерното окосмяване е обхванало по-големи области на кожата. Към премахване на космите се пристъпва, след като жената е изследвана от лекар и откритите заболявания се лекуват. Лекуването с хормони трябва да се извършва от лекар специалист. След установяване на причината за прекомерното окосмяване, ако се започне вътрешно лечение, може да се пристъпи и към външно обезкосмяване.
Методите за премахване на космите се делят на две групи: методи за временно обезкосмяване и методи за трайно обезкосмяване.
Методи с временен успех. Рязане или бръснене на космите. Използват се бръснач, самобръсначка, машинка за подстригване или ножица. Добър резултат може да се получи само в началото. Ако по този начин са премахнати космите, които първоначално са приличали на мъх, след бръсненето те бързо израстват и стават по-груби. Това води до извънредно често бръснене, което още повече увеличава окосмяването. По тази причина този метод изобщо не се препоръчва.
Отскубване на космите се прилага ежедневно от повечето жени, специално за прочистване на веждите и за премахване на отделни едри косми по горната устна или брадичката. Отделните косми се премахват най-бързо и лесно, ако отскубването се извършва по посока на косъма. Извършва се с пинцети и е почти безболезнено. Коренът (луковицата) на косъма обаче се запазва и скоро на негово място изниква нов. Понякога умелото изтръгване на луковиците води до изчезване на космите. Преди изскубването на веждите е необходимо пинцетите да се дезинфектират, за да се избегне инфекция.
Коломаска. Този метод е бил известен още в древността и е прилаган от гърците и римляните. Окосмената област се залива с разтопена затоплена смес от колофон, восък и парафин. Преди заливането кожата се напудря, за да бъде добре изсушена. След като изстине, втвърдената маса се отделя с едно-единствено енергично движение. След отлепването на маската добре е да се правят противовъзпалителни компреси.
Този малко болезнен метод е подходящ за отстраняване на космите по ръцете и краката, но не се препоръчва за места с нежна кожа като подмишниците и др., тъй като се получава силно раздразване на кожата.
Депилатоари. Касае се за специални прахове и пасти, съдържащи химични вещества, разрушаващи космите. Обикновено в състава им влиза бариев сулфид. Тези вещества при обикновена температура разрушават роговото вещество на косъма и го пречупват в основата. Те се използват обикновено за отстраняване на космите
от краката, но може да се използват за космите на подмишниците. Приложението е много просто. Кожата не трябва да се почиства, за да се запази покриващият я мазен слой. В никакъв случай този метод не трябва да се прилага след гореща баня, за да не проникне химичното вещество дълбоко в кожата и да я увреди. Праховидният депилатоар се смесва с малко вода, за да образува каша. С нея или с готовите пасти се намазва окосмената област. След няколко минути, след като изсъхне, намазката се изстъргва или измива заедно с пречупените косми. Най-добре е кожата след това да се изплакне с киселинен разтвор (на 1 чаша вода 1 чаена лъжичка оцет) и да се намаже с мазен крем.
Методи за просветляване на космите. Един от най-добрите методи за прикриване на прекомерното окосмяване е обезцветяването на космите с кислородна вода. Изрусяването е най-подходящо за отстраняване на тъмния мъх по горната устна и по краката. За тази цел се използва перхидролът, който представлява концентрирана кислородна вода (50%). Той се разрежда с вода в съотношение 1:5 или по-добре 1:10 и с този разтвор се правят компреси в продължение на 1-2 часа всеки ден, докато се обезцветят космите. За да се поддържа обезцветяването, компресите се повтарят през 3-4 дни. За обезцветяване на косата може да се използват пасти или мехлеми, съдържащи перхидрол. Такава паста можете да приготвите сами: 10 мл 5% кислородна вода, 2 капки амоняк и малко пшеничено брашно. Образуваната каша се нанася върху съответното място. След 10 минути (а ако започне да пари и по-рано) кашата се отстранява с топла вода. Не забравяйте и тук да изплакнете кожата със смес от вода и оцет и да я намажете с крем!
След изрусяването космите могат да се изтъркат с пемза, като се внимава да не се раздразни кожата. След изтриването кожата се намазва с крем, за да се успокои. Този метод се прилага при окосмяване на крайниците.
Методи с траен успех. Рентгеновите лъчи могат да причинят трайно обезкосмяване, но тяхното използване е опасно поради предизвикването на тежки трайни увреждания на кожата. Дори и да се прилагат от най-опитния рентгенолог, използването им в козметиката е абсолютно забранено!
Епилация. По-правилно е да се нарича електроепилация, защото с помощта на електрическия ток се унищожава коренът на косъма, неговата луковица. Могат да се приложат галваничен ток и диатермичен (високочестотен) ток.
Чрез електролиза се извършва епилация, при която от специален източник се използва галваничният ток. Този метод е бавен и в днешно време почти не се използва.
Много по-бързо и ефикасно се унищожава космената луковица чрез диатермокоагулация, при която се използва диатермичен ток. Токът се включва чрез специален педал от козметичката, за да се нагорещи спилационната игла. Иглата се вкарва по хода на космения
канал. При достигане на луковицата се чувства известно леко препятствие и точно в този момент се включва токът, за да се унищожи косъмът. И при най-опитни козметички неуспехът в епилацията е 20-50%. Процедурата се повтаря неколкократно през интервали от 7 до 10 дни. Необходимо е да се работи фино, за да не остават белези. Епилация не се извършва, ако жената има склонност към образуване на келоидни белези.