Всичко за жената

Ружът е козметично средство, предназначено за придаване приятен тен на кожата на лицето, по-специално на бузите. Той прикрива бледността на кожата и придава на лицето руменина, близка до естествената.
Ружът се произвежда в различни форми – компактен, течен и кремообразен, под формата на гел или аерозол. Цветът му е розов или червен (в различни тонове).
Прахообразните ружове представляват смеси (пудри), оцветени в различни тонове. Употребяват се като пудрите. Поставят се след пудрата: така се нанасят леко и по-равно.
вещества, след което се пресова. Така тя получава по-малък обем и е по-удобна за носене в чанта, защото не се разсипва.
Друга разновидност на пудрите е течната пудра, която представлява смес от обикновена пудра и водно-глицеринов разтвор. Прилага се, като с памучен тампон, напоен в сместа, се намазва лицето. След изпаряване на водата върху кожата остава тънък слой пудра. Преди употреба течната пудра трябва старателно да се разклаща.
Течните ружове съхнат бързо, задържат се добре върху кожата и трудно се измиват. Нанасят се с парче памук, напоен в течния руж. След изсъхването му покритите с руж места се напудрят леко.
Компактните ружове са оцветени пудри, смесени със слепващо вещество и пресовани. Употребяват се като пудрите.
Кремообразните ружове, както и останалите се произвеждат в няколко разцветки: светли (за блондинки), средно тъмни (за кестеняви) и тъмни ( за брюнетки). Нанасят се на бузите в много тънък слой, като леко се втриват в кожата с парче памук. След това върху ружа се поставя пудра. Ружът се премахва лесно от кожата с тоалетно мляко или с почистващ крем.
Течните и кремообразните ружове може да се използват и като червило за устни. Ружовете (особено течните), които съдържат червената боя еозин, могат да направят кожата свръхчувствителна (алергична) към слънчевите лъчи.

Парата има разнообразно действие върху кожата. Чрез многобройните нервни окончания в кожата на лицето тя влияе рефлекторно на централната нервна система и въздейства благоприятно на цялата кожа. Силно е действието на парната баня и върху съдовата система.
От парата кожните кръвоносни съдове се разширяват силно, кръвоснабдяването на кожата се подобрява, порите й се разширяват и през тях подхранващите вещества проникват по-лесно. Чрез парната баня кожата се почиства от мъртвите клетки и мазнините, както и от тапичките, които запушват отвърстията на мастните жлези. Освен това тя спомага за разнасянето на уплътненията, останали след възпалителните процеси.
Парната баня се прилага при мазна и груба кожа, при младежки пъпки с черни и бели точки. При суха кожа към парна баня се прибягва само ако кожата е много нечиста, и то след предварително намазване на лицето с мазен крем. Тя не се прилага от жени с високо кръвно налягане и други сърдечно-съдови заболявания.
След парната баня кожата става чиста, гладка и се поддава по-лесно на останалите козметични процедури – почистване и масаж. В козметичните салони за парната баня има специален апарат. Продължителността на парната баня е от 5-10 до 15 минути. След това лицето се подсушава. Ако след банята не се прилагат други процедури, лицето се измива с хладка вода или се изтрива със свиващ порите лосион. При студено време след парна баня може да се излезе на улицата най-рано след 10-15 минути.
При домашни условия парна баня може да се направи по следния начин: Поставя се на котлон емайлиран съд с половин литър вода с 1 г сода за хляб. След завирането на водата главата се поставя над парата и се покрива с хавлиена кърпа. Така се остава 10-15 минути, докато лицето силно се изпоти и зачерви. След това то се подсушава, почиства се от черните и белите точки, дезинфекцира се със стягащ порите лосион и се изплаква със студена вода.
Действието на парната баня може да се подобри и разнообрази, ако във водата се постави една или няколко от следните билки в зависимост от тяхното действие (на 1 литър вода – 1 супена лъжица ситно нарязани билки):
1. Лайка. Има противовъзпалително действие. Прилага се при суха, залющена и възпалена кожа.
2. Розмарин и пелин. Подобряват кръвообращението в кожата и я освежават. Прилагат се при бръчки.
3. Полски хвощ. Стимулира епителизацията. Прилага се при повяхнала и отпусната кожа.
4. Бял равнец. Подобрява кръвообращението. Прилага се при суха и повяхнала кожа.
5. Хмел. Подобрява епителизацията. Прилага се при зачервявания и обриви от нервен произход.

Компресите могат да окажат много благоприятно въздействие върху кожата и поради лесното им приложение в домашна обстановка трябва често да се правят. Компреси могат да се правят с вода, лекарствени разтвори (калиев перманганат, сода за хляб, борова вода и др.), отвара от билки (лайка, липов цвят, копър и др.).
Горещите компреси се правят преди козметичното почистване на лицето, преди масажа и преди полагането на хранителната маска за разнасяне на възпалителни уплътнения (инфилтрати). Така например компресите с настойка от липов цвят засилват изпотяването на кожата (както при парна баня).
Компресите от лайка и копър успокояват възпалената и раздразнена кожа. Настойката се приготвя от една супена лъжица смес от двете билки (нарязани на дребно), залети с две чаши вряла вода. Поставят се на слаб огън за 5-10 минути. В горещата настойка се потопява бархетна материя или многослойна марля. Изстисква се и се поставя на лицето, като устата и носът се оставят открити. Компресът продължава поне 30-40 минути.
Горещите компреси са противопоказани при гнойни пъпки, екземи, розацея, разширени кожни капиляри, високо кръвно налягане и др.
Студените компреси с вода, към която е прибавена сол, се използват за отпусната и повехнала кожа. Компресите с бледорозов разтвор на калиев перманганат, с борова вода или с 1-2% разтвор на резорцин имат противовъзпалително действие. Със студени компреси се завършва и масажът на лицето. При отпусната кожа се препоръчва и редуване на горещи със студени компреси (последен е студеният компрес).