Всичко за жената

В съвременната козметика като лечебно и профилактично средство се използват и светлинните лъчи с различна дължина на вълната.
Ултравиолетовите лъчи (УВЛ) оказват благотворно влияние върху организма и затова се прилагат широко в козметиката.
Те проникват в дълбочина до 0,5 мм в кожата, като стигат до капилярната мрежа под епидермиса. От 2 до 10 часа след облъчването, в зависимост от дозата УВЛ кожата равномерно се зачервява (еритема), което след 24 часа се засилва максимално и се придружава от сърбеж, парене, болка, оток, местна температура. При прекомерно голяма доза може да се получат мехури по кожата и обща температура. След два-три дни това състояние преминава и се появява пигментация на кожата, която е най-силна след 5-8 дни.
УВЛ оказват физиологично въздействие върху целия организъм и затова те се прилагат предимно за общо облъчване на тялото и
за лечение само на някои кожни заболявания с козметично значение – акне, витилиго и др.
В козметиката УВЛ се използват за получаване на красив тен на лицето. Трябва обаче да се знае, че чувствителността на различните хора към УВЛ не е еднаква. По-бялата кожа е по-чувствителна от по-тъмната. Младежите в пубертета, хората на възраст над 50-55 години и жените пред менструация са по-чувствителни от другите. В различните участъци на тялото кожата е различно чувствителна към УВЛ. За източник на изкуствени УВЛ се използва кварцовата лампа.
Топлинните (инфрачервените) лъчи имат топлинно действие върху организма. Те проникват през кожата на дълбочина до 5 и повече сантиметра, дразнят периферните нервни окончания, разширяват рефлекторно кръвоносните съдове, засилват кръвния и лимфния ток. Заедно с това се засилват жизнените процеси в кожата и подлежащите тъкани, повишава се тяхната обмяна и се разнасят болестно натрупаните вещества, спастично съкратените мускули се отпускат, болката намалява, мастната и потната секреция се засилват, усеща се леко затопляне.
Поради всички тези качества топлинните лъчи намират приложение и в козметиката. Облъчването с топлинни лъчи допълва и засилва, а в някои случаи и заменя топлинните козметични процедури – горещите водни и маслени компреси, парната баня, парафиновата маска и др. За усилване на благотворното въздействие на масажа облъчването с топлинни лъчи може да се приложи предварително. То не се прилага при остри възпалителни и гнойни заболявания на кожата, розацея и др.
Източник на изкуствени топлинни лъчи са лампите тип „Солукс“ и „Инфраруж“.

Научното родово име на растението е тимус, което на гръцки означава смелост, сила, мисъл. Това показва неговото действие върху организма-тонизиращо и освежаващо. Римляни­те също са знаели за тези свойства на растението и затова са киче­ли спортистите при състезания с мащерка. Тя е била култивирана на големи площи в древен Египет.

Градинската мащерка е полухраст, висок 20—40 см от сем. Устноцветни. Той не се среща в нашата спонтанна фло­ра. Негово отечество се смятат страните около Средиземно море. Култивира се в СССР, Южна Европа, Америка. У нас са правени опити за неговото отглеждане.

Градинската мащерка мирише приятно и има стипчив вкус. Мирисът й се дължи на етеричното масло, което в надземната част е около 0,80%. То се получава от зелената надземна част чрез дестилация с водна пара. Представлява червено кафява течност с главни съставки тимол (60%) и карвакрол. Чистият тимол, който е във вид на прозрачни кристали, действа 25 пъти по-силно като антибактериално средство в сравнение с фенола. В надземната част на растението освен етерично масло се срещат още полифено­ли, хидрокситерпенови вещества и др. Те действат главно дезин­фекционно, дезодориращо, спазмолитично и предизвикват отделя­нето на секреции от дихателните пътища и на жлъчка.

Мащерката намира широко приложение в готварството като подправка. Използва се както в изсушено, така и в прясно съ­стояние. Съхранява се не повече от 1 година, след което тя губи своя аромат и вкус. В ястията се слага накрая на приготвянето им в количество 1 щипка за 4 порции. С градинска мащерка се арома­тизират супи от зеленчуци и варива. Комбинира се с лук, черен и червен пипер, дафинов лист, хвойна и босилек. В някои страни на Средна Европа с нея се ароматизират говеждо месо и особено гулаш, както и ястия, приготвени от бъбреци, черен дроб, дивеч, пастети. Тя се прилага и в настойка с оцет за подкиселяване на салати и др. От нея се получава билков чай. В по-големи дози етеричното масло и надземната част на градинската мащерка дразнят лигавицата на стомаха. Не се препоръчва употребата им при сърдечна слабост, бременност и някои заболявания на бъб­реците, червата поради действието на фенолите, които се съдържат в тях. Външно се използва за дезинфекция и като слабо болкоуспокояващо средство при възпаление на устната кухина. Отвара от надземната част служи за компреси на рани и за ароматизира­не на вани (при бани против неврастения). Вътрешно се приема като извлек – 1 супена лъжица изсушена, стрита надземна част от мащерката се залива с 250 см³ кипяща вода. Престоява 1-2 ч, вари се 1 мин, прецежда се, разделя се на 2 части и се приема сут­рин и вечер преди хранене.

Майораната, както дафиновото дърво са били свещени растения в древността. Те се използвали особено много през Средните векове и главно за лекуване на епилепсия и жен­ски болести. Родина на майораната се смята Северна Африка. Днес тя се култивира главно в СССР, Франция, Северна Африка. В своето отечество тя е многогодишно, а у нас едногодишно, ви­соко до 40 см тревисто растение от сем. Устноцветни. Използват се връхните части на растението, които имат особено приятен аро­мат и тръпчив вкус. Те съдържат 0,7-1% етерично масло, феноли витамин С, провитамин А, пектини и др.

Приета вътрешно, майораната засилва функциите на храносми­лателната система, действа спазмолитично и антисептично.

В кулинарията майораната се използва най-често заедно с лук, чесън, черен пипер, в зеленчукови супи, ястия от варива и кар­тофи, като плънка за тлъсти патици, пастети, сосове и др. Прилага се и в колбасарството, където фенолите и етеричното й масло дей­ства консервиращо.

Майораната се употребява в народната медицина при колики в •стомаха и червата, кашлица, особено при спастичен бронхит на малки деца, при трудно уриниране и неврастения. Прилагат се прецедени водни извлеци в съотношение 10:150 преди хранене. Дозата за цял ден е 150 см³.