Майораната, както дафиновото дърво са били свещени растения в древността. Те се използвали особено много през Средните векове и главно за лекуване на епилепсия и жен­ски болести. Родина на майораната се смята Северна Африка. Днес тя се култивира главно в СССР, Франция, Северна Африка. В своето отечество тя е многогодишно, а у нас едногодишно, ви­соко до 40 см тревисто растение от сем. Устноцветни. Използват се връхните части на растението, които имат особено приятен аро­мат и тръпчив вкус. Те съдържат 0,7-1% етерично масло, феноли витамин С, провитамин А, пектини и др.

Приета вътрешно, майораната засилва функциите на храносми­лателната система, действа спазмолитично и антисептично.

В кулинарията майораната се използва най-често заедно с лук, чесън, черен пипер, в зеленчукови супи, ястия от варива и кар­тофи, като плънка за тлъсти патици, пастети, сосове и др. Прилага се и в колбасарството, където фенолите и етеричното й масло дей­ства консервиращо.

Майораната се употребява в народната медицина при колики в •стомаха и червата, кашлица, особено при спастичен бронхит на малки деца, при трудно уриниране и неврастения. Прилагат се прецедени водни извлеци в съотношение 10:150 преди хранене. Дозата за цял ден е 150 см3.