Всичко за жената

Козметичният масаж има за цел да поддържа красотата на главата и шията. Знае се, че всеки орган, който не функционира достатъчно, има намалено кръвоснабдяване и остарява преждевременно. А системното масажиране спомага много за забавяне на процесите на остаряване.
Физиологично въздействие на масажа. Масажът е съвкупност от различни по сила, посока и вид движения, с които се въздействат благоприятно кожата, подлежащите мускули, съдове и нерви. Масажът причинява разширение на кръвоносните съдове, засилва прилива на кръв в тъканите и кожата, а с това повишава и обмяната на веществата в тях. Подобрява се и оттичането на лимфата. Нормализират се функциите на мастните и потните жлези. Освен това чрез масажа механично се почиства повърхността на кожата от мъртвите епидермални клетки, от праха, от мастния и потния секрет.
Като се подобряват кръвоснабдяването и храненето на мускулите, техният обем,-силата и еластичността им се увеличава. Атрофията им се забавя. Благодарение на многобройните и разнообразни нервни апарати, заложени в кожата и тясно свързани с главния мозък, чрез различните масажни похвати се създават нервни импулси, които стигат до мозъка. В зависимост от силата на тези импулси различните мозъчни центрове могат да бъдат успокоени или възбудени. Продължителното леко поглаждане води до успокояване, а по-енергичните масажни похвати (мачкане, потупване) – до възбуждане.
В козметиката масажът винаги се съчетава с други лечебни методи – парафинова процедура, дарсонвализация, различни маски й т. н.
Видове масажни движения. Пет са основните масажни движения: поглаждане, разтриване, мачкане, потупване и вибрация. За да се получи по-добър резултат, обикновено те се комбинират.
Поглаждането ускорява движението на лимфната течност и на кръвта, подобрява кръвоснабдяването на кожата, освобождава изходните канали на мастните и потните жлези от натрупания в тях секрет. Обикновено всички масажи започват и завършват с поглаждане.
Разтриването се осъществява чрез кръгообразни движения по кожата. Подобрява кръвообращението на масажирания участък и разнася някои по-малки инфилтрати (уплътнение след възпаление на кожата).
Мачкане. Чрез плъзгащи движения на краищата на пръстите на едната или на двете ръце едновременно се натиска и мачка кожата на даден участък. Мачкането засилва кръвообращението и в дълбоките тъкани на масажираната област.
Потупването се състои от множество удари върху кожата, нанесени с краищата на пръстите при отпуснати стави на ръцете. При потупването върховете на пръстите трябва да падат последователно, а не всички наведнъж. Потупването подобрява кръвоснабдяването и рефлекторно влияе на нервната система.
Вибрацията се състои от равномерни, бързи и трептящи движения на върховете на пръстите или дланите, които се предават на подлежащите тъкани като леки сътресения или разклащания. Слабите и фини вибрационни движения успокояват нервната система, а силните я възбуждат.
Видове масаж. Масажът бива хигиенно-козметичен и лечебен. Хигиенно-козметичният масаж е средство за борба с преждевременното състаряване и повяхване на кожата, особено на сухата и тънка кожа. Той има и „лечебно“ действие върху вече появилите се бръчки и намаления тургор на кожата на лицето и шията.
Лечебният масаж се прилага при кожа с разширени пори и увеличена мастна секреция за отделяне на секрета от мастните жлези, за разнасяне на възпалителните инфилтрати, при вродени и придобити (дълбоки) бръчки, двойна брадичка и др.
В зависимост от състоянието на кожата на лицето се определя и времето за започване на масажа. Обикновено към 30-годишна възраст кожната еластичност намалява. Затова за предпазване от преждевременно набръчкване на кожата масажът в тази възраст е вече необходим и полезен.
Най-добре е масажът да се извършва по назначение на специалист и от специално обучено лице, което познава анатомията на лицето, владее техниката на масажа, спазва строго хигиенните правила.
Преди масажа трябва да се огледа и прецени състоянието на кожата на лицето – нормална, суха, мазна, с наличие на кожни инфилтрати и т.н. Поради това лицето най-напред се почиства със съответен лосион (тоалетно мляко), след което за 2-3 минути се прави горещ компрес с хавлиена кърпа, напоена с гореща вода или по-добре с подходяща билкова отвара (чай). Компресът покрива цялото лице, като се оставят свободни само устата и носът, и причинява прилив на кръв към лицето, разширява кожните пори, епидермисът набъбва и мъртвите му клетки се отделят по-лесно. При последвалия масаж кожата всмуква по-добре и по-бързо подхранващия крем, който е особено необходим при масажа на сухата кожа. Освен с компресите кожата може да се подготвя за масаж и чрез парна баня, парафинова маска или гореща лапа.
Преди да започнете масажа, намажете кожата с мазен подхранващ крем, който разпределете по лицето с леко поглаждане на кожата по „масажните линии“, от средата на челото към слепоочията, от основата на носа към ушите, от върха на носа към ушите, от средата на брадичката към ушната висулка. За по-лесно плъзгане на дланите намажете ръцете с няколко капки растително, хидрофилно или почистващо масло. Масажните движения трябва да са ритмични, да не разтягат кожата, да се повтарят по 4-5 пъти. Масажът продължава 15 минути, като за един курс се правят 15-20 масажа. Седмично се правят не повече от 2-3 масажа, а в годината – не повече от 2- 3 курса.
Противопоказания за масаж. Масаж не се прави при акне с гнойни пъпки и мехурчета, при остро възпаление на кожата, екзема, остра форма на розацея, херпес, контагиозни молуски, кожни гъбички (микози), плоски брадавици, прекомерно окосмяване, цепнатини и пукнатини по лицето, замърсена кожа, остро възпаление на лицевия нерв, високо кръвно налягане (хипертонична болест III степен) и други тежки органични заболявания.

„Заменям живота си с този на друга жена.“ Следва описанието на типажа – такова обявление било публикувано в нюйоркския вестник „Вилидж войс“ преди двадесет години. Обявата била подадена от Нанси Вебер, начинаеща тридесетгодишна писателка, която искала да напише романа си на тази тема, след като преживее приключението „нанасяне“ в чужда кожа в действителност.
Тази на пръв поглед налудна идея се е въртяла в много глави. Често искаме да се поставим на мястото на друг, да проверим прага на собствените си възможности, способности, таланти. Често не харесваме живота си, плод на такива и такива обстоятелства. Често си мечтаем да подредим нещата в друг ред, ако можехме да се прераждаме, да започнем отново…
Нанси Вебер преди всичко е искала да си даде отговор на въпроса какво определя нашата индивидуалност, идентичност. И за да го направи по-добре, се решила на този необикновен експеримент. Сменила живота си с друга жена. Само за един месец. Но затова пък напълно. Жилище, работа, мъже, приятели, роднини, навици, възгледи, предпочитания.
Появили се много кандидатки. Накрая останала Джейн – социоложка, терапевтка, радикална феминистка. Не употребявала дезодорант, не почиствала космите на краката си, обличала се в стила на младата Голда Меир. С нея решила да се смени богатата, елегантна, добре поддържана и разглезена от мъжко внимание Нанси Вебер. Договорили се да попълнят дневниците си прецизно: списък с телефони, адреси, важни подробности, които да улеснят „смяната на кожите“. Подписали протокол за подялба на евентуалните приходи от продажбата на книгата, която ще опише техния опит. Направили послание до приятелите и близките си: „Тази замяна ще бъде истинска. Молим ви да вземете участие в нея. Правилата са прости. Обръщайте се към всяка от нас с името на другата, приемайте ни сериозно, такива, каквито ни познавате, и знайте, че ще положим всички усилия, за да бъдем за вас старата Нанси, старата Джейн. Искаме да докажем, че човек може да бъда такъв, какъвто му се харесва да бъде, достатъчно е да си даде сметка за тази свобода. Желаем на всички, включително и на себе си, приятно забавление. Надяваме се, че ще се включите в играта“.
НЕУДОБСТВАТА НА ЧУЖДАТА КОЖА
Нанси всъщност съзнавала, че всичко това не е толкова просто, както изглежда – смяната не засяга само две живи същества, а нарисуваната в представите действителност започва да се измъква изпод контрол. Не всички участници в играта искат наистина да играят натрапените им роли. Освен това се оказало, че въпреки дългите приготовления, двете дами разполагат с недостатъчно количество деликатна информация една за друга, което усложнило немалко живота им, особено в интимните ситуации. И двете започнали лека полека да манкират, да огъват рамките на собствените си портрети, да заобикалят правилата на играта. И всичко това под напора на вътрешния стремеж да бъдат пак каквито са. Животът на заем, на тази другата, ставал все по-тежък кръст за носене. Назрявали и се трупали упреци, претенции, обвинения. Набъбвало истинско огорчение. И така се стигнало до преждевременно прекъсване на експеримента, който продължил само 8 дни.
КАРТИНАТА СЛЕД БИТКАТА
Погледнато от очите на две така различни жени, които не си приличат по манталитет, възгледи, вкусове, стил на живот, житейска философия, тя е просто хоатична ма-цаница с блясъци и сенки, неразгадаема, абстрактна. Как са се чувствували Нанси и Джейн? Докато едната, примерно се забавлявала криво ляво, другата балансирала на ръба на хаоса и умопомрачението. И двете се чувствували разстроени, обидени, излъгани, манипулирани…
Можело ли експериментът да протече по друг начин? Не е ли трябвало да се направят предварително психологични тестове? Дали не е грешка самото хрумване? Имам ли е този експеримент и най-малкият шанс за успех при определени условия? Имала ли е Нанси морално право да осъществи личното си хрумване, когато цената не се плаща само от нея?
Питанките могат да се поставят без край. И всъщност това е най-голямата заслуга на излязлата необикновена книга-документ. Защото ни кара да се замислим над неща, с които обикновено не пълним главите си. Тази смяна не „разголва“ само участничките в играта, но и всички, които са разбрали за нея. И ни напомня колко силно сме обвързани със себе си, колко сме зависими от навиците, от предметите и нещата, които не само ни обграждат, но и представляват част от нас самите, от нашата вътрешна природа. Ако изхвърлим всичко това от нас, може да се окаже, че сме загубили идентичността си, може да изпаднем в криза от тази загуба.
Книгата на Нанси Вебер е документ за измъчващите ни противоречия – мятаме се между изкушението да бъдем открити и откровени, и страха от последствията. Всъщност всички ние през целия си живот играем различни игри и включваме в тях и околните, без да проявим истинско разбиране към другия човек.
Обикновено всичко донагласяме, приспособяваме към собствените си образци, а те всъщност слагат границите на толерантността ни. Дискредитираме, омаловажаваме или унищожаваме всичко, което се различава от нашия начин на мислене и стил на живот.
Джейн не става Нанси, не успява да почувства вкус на нейния живот. Тя само анализира собствената си представа за нея, насилвайки или свободно интерпретирайки факти, думи, поведенчески реакции.
Онова, което събужда силна съпротива срещу този експеримент, е крайната му цел – да се манипулира живот на друг човек за егоистични творчески нужди. Много известни интелектуалци дават своята категорична оценка „глупаво и недопустимо“.
Едва ли можем да бъдем толкова жестоки, след като контрактът между двете жени е бил доброволен. Така или иначе, резултатът е принос към човешкия опит. Значи не можем да избягаме от себе си и да приемем наготово друга идентичност. Защото знанието само за себе си никога няма достатъчно житейска тежест, докато не се подкрепи от практиката, от опита.
Теоретично знаем кои сме, знаем също, че не можем да прескочим бариерата на екзистенциалната самота, но от време на време се опитваме да се уверим в това. Даже когато опитът граничи с абсурда, с безумието.

В кулинарията се използват като подправки някои гроздови вина. Те съдържат органични киселини (главно винена и ябълчена), калиева сол на винената киселина (винен камък), пиг­менти, дъбилни вещества и др. Като подправка се използват предимно трапезни вина. Те биват червени и бели. Червените вина (Каберне, Матраса и др.) съдържат 0,5-0,7% орга­нични киселини, 1% захар (сухи вина) и 9-12% алкохол. Б е л и-т е вина (Ризлинг, Алиготе, Ркацители и др.) имат 10-12% алкохол, 0,5-0,8% органични киселини. Силните вина (Портвайн, Мадейра, Херес) понякога също се използват в ку­линарията. Портвайнът съдържа 18-20% алкохол и 5-7% за­хар. Той е смес от различни трапезни вина с подсладители. Пуска се на пазара след известно отлежаване. Мадейрата се приготвя като Портвайна, но 6 месеца се държи при висока температура (45-65 °С). Съдържа 18-19% алкохол, 4-6% захари и 0,55- 0,65% киселини. Хересът се добива подобно на Портвайна, но при него се изисква получаването на алдехиди от алкохола (1 л Херес трябва да съдържа 150-180 мг алдехиди).

Вината усилват апетита и подпомагат храносмилането. Те действат и като консерванти. Прилагат се в кулинарията главно ш ястия с месо (задушено), в сосове и други в дози според вкуса.