Синдромът на дефицит на вниманието е един от модерните бичове на 21-ви век. За пръв път за него говори немския лекар д-р.Хайнрих Хофман през 1845 г. Специалистът описва синдрома като комплексно нарушение, причинено от невробиологични смущения. Ежегодно покосява 5% от децата в световен мащаб, но се диагностицира много трудно и на прекалено късен етап, който не позволява лечение. Заболелите деца го проявяват и в напреднала възраст. Синдромът пречи на нормалното водене на живот и в комуникацията с околните.

Наричат децата, които са заболели от синдрома „хиперактивни“. Но това не е онази буйност и палавост, която сме свикнали да наблюдаваме у малчуганите. Въпросът касае агресивно поведение, избухване без причина и склонност към насилие. Малките момиченца и момченца стават свръхчувствителни и всичко може да ги възбуди. Синдромът напада 4 способности на децата – когнитивната (познавателната способност), емоционалната (липса на търпение и бързо избухване), социалната (изолиране, мълчание и невъзпитано поведение), двигателната (трудност по време на координиране).

Специалистите казват, че наблюдателните родители, които внимателно следят състоянието на децата си могат да разберат, ако рожбите им страдат от синдрома. Има няколко основни признака, които издават състоянието:

1. невъзможност да се концентрира – отказва да се занимава с едно нещо за по-дълго време и бързо му омръзва всичко. Не може да запомня елементарни неща и не се поддава на дисциплина. Полага усилия да вникне в заниманието само, ако му е интересно или нещо го мотивира, като например малки подаръчета и изненади.

2. хиперактивност – непрестанно движи крайниците си и не може да се успокоява. Говори, крещи и тича наоколо. Започва да се катери по мебели и стени, въпреки предупрежденията, че не бива.

3. първосигнални реакции – започва да говори и да извършва някаква дейност преди да е помислило. Понякога започва да прави по няколко неща наведнъж или да губи връзка между говореното и правеното.

Понякога синдромът проявява трите симптома наведнъж, но в някои от случаите може да издава само една или две реакции. Експерти обясняват синдрома с дисфукцията на някои невротрансмитери в префронталната част на мозъка. Последните научни изследвания доказват, че цял комплект от гени стои зад появата на нарушението. Според лекарите има голяма връзка между генетичния материал, който родителите предават на децата и заболяването. Смята се, че майките и бащите „кодират“ синдрома в мозъка на детето. Дори в нередки случаи е било установявано, че в ранна детска възраст самите родители са проявявали симптоми.

Учените са стигнали до извода, че СДВХ може да се причини от преждевременно раждане, от натравяне на плода в утробата на майката с олово, тютюнопушене, алкохол и наркотици. Все още не е установено дали се развива в случаи, че детето е боледувало от инфекции като менингит и енцефалит.

Диагнозата може да се направи от учителите на детето или от специалист. Синдромът се разчита по клинична картина и не се използват биологични тестове. Правят се тестове за изследване на вниманието, психомоторни тестове, езикови тестове, тестове за изследване на интелектуалните способности. Психиатри предупреждават, че синдромът е свързан с постоянни нарушения на поведението, а не от откъслечни реакции на децата в момент на възбуда.