Всичко за жената

Нишковидният или филиформен душ е водна процедура, при която водата се насочва под налягане към лицето във вид на тънка струя.
Извършва се със специален апарат. Процедурата трае няколко минути. Прилага се два пъти седмично, общо 6-12 процедури.
Физиологичното действие на нишковидния душ се дължи на съчетанието на топлинното и механичното действие на водата. Този душ представлява особен вид енергичен масаж, съчетан със силно топлинно въздействие. Прилага се при младежки пъпки. Спомага за бързото разнасяне на уплътненията, за механичното изчистване при мазна кожа, разрушава пъпките при акне.
Противопоказания: гнойни и възпалителни заболявания на кожата.
Вапоризацията е водна процедура, при която охладена пара под налягане се насочва към лицето под форма на струя. Извършва се със специален апарат (вапозон с озонирана пара). Процедурата трае 5-15 минути. Прилага се през един или два дни, общо 6-12 процедури.
Поради тонизиращото й действие вапоризацията се прилага при вяла, отпусната и набръчкана кожа, а и като ободряваща процедура. Може да се приложи и при младежки пъпки, ако няма възпалителни инфилтрати и загноявания.
Тя е противопоказана при гнойни и възпалителни заболявания на кожата.

Луковиците и листата на обикновения лук са се използвали още от древността. От растенията, отглеждани в гра­дините на вавилонския цар Мардукапалитина II, на първо място е бил лукът. В един от надписите на Хеопсовата пирамида се спо­менава, че за храна на робите се е купувал и лук. В древна Гър­ция лукът е бил свещено растение. Но както чесънът и той се е смятал за простонародна храна. Траки и славяни също са използвали лука като храна, подправка и лечебно средство.

Лукът е двегодишно или многогодишно луковично растение от сем. Кремови. Неговото отечество е Предна и Средна Азия. Благодарение на продължително култивиране и умела селекция от него се срещат около 400 сорта. От тях се използват около шест. В нашата кухня се прилага главно обикновеният бял лук, чиито луковици имат различна форма и големина в зависимост от сорта. Червеният лук се смята най-подходящ за салати. От арпаджика се приготвят гозби, в които се поставят цели луковици (попска яхния). За приготвяне на пролетни салати и ястия се упо­требява и зелената надземна част на лука. Лукът съдържа етерич­но масло, витамини (провитамин А, вит. В и С), органични кисе­лини, флавоноиди и гликозиди, захари, вещества, действащи антибиотично, простагландини и др. Това съдържание също е в зависимост от сорта.

Лукът е силно апетитовъзбуждащо средство, като регулира мо­торните и секреторните функции на стомаха и червата. Освен това той потиска развитието на болестотворните микроорганизми и действа благотворно на сърдечно-съдовата система. Оказва по­ложително влияние и при заболявания на бъбреците.

У нас лукът е любима подправка и храна. Той се използва в лучени яхнии (от маслини, картофи, сливи и др.), в салати, гарни­тури за печено на скара, риби, за марината. Прилага се и паниран като гарнитура на някои месни ястия. За подобряване на аромата и цвета на бульони и супи в тях се поставя изпечен лук. Средно големи луковици се разрязват на половинки и се поставят от пло­ската им страна в горещ тиган без мазнина. Пекат се, докато се получи възкафяв цвят. Използва се и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система. Лукът не бива да се употребява за храна и като подправка в по-големи ко­личества, особено пресен, при стомашно-чревни, чернодробни, бъбречни заболявания.

Някои автори го препоръчват в малки количества при хро­ничен хепатит. Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъв­кване на клонче зелен магданоз.

В официалната и народната медицина лукът лекува заболява­ния на горните дихателни пътища (кашица от лук, майорана и мед по равни части с прибавка на 0,50% джинджифил; взема се по 1 супена лъжица 3 пъти на ден преди хранене). Служи като профилактично средство при грипни епидемии (2-3 мин инхала­ции с прясно настърган лук). Използва се за лечение на трудно зарастващи рани (поразеното място се покрива с кашица от лук, смесен с равна част мазнина. При чревни паразити се консумират 2—3 сурови глави лук (за възрастни) или се правят клизми от 2 главички лук, счукани на каша с 1 чаена лъжичка готварска сол, след което се прибавя 100 см³вода (за деца). Лукът се употребява вътрешно и при запек, хемороиди (във вид на кашица, смесен с мащерка и мед по-равни части). При диабет се използва сок от  лук по 3 супени лъжици на ден преди хранене. При повишено ар­териално налягане се приема 1 средно голяма ситно нарязана лу­ковица и 2 листа от индрише (счукани на каша). Те се поставят в 200 см³студена вода, кисне се в продължение на 6-8 ч, прецежда се и цялата доза се приема сутрин на гладно. Лукът, сварен в мляко (в съотношение 5:15), се употребява при повишено артери­ално налягане и запек като се взема по 1 супена лъжица сутрин на гладно в продължение на двадесет дни. В някои случаи при болки в бъбреците и газове в червата се препоръчва консумирането на сварен лук (например в яхнии). Сок от лук (5 г в чаша студена вода) се прилага против хълцане и за засилване на диурезата. Лукът служи за топли лапи външно при циреи, счукан със сол се използва за налагане на натъртени места. Кашица от лук се упо­требява за отстраняване на пигментации по кожата.

Варенето в тенджера под налягане е широко разпространен и полезен модерен начин на готвене. Умишлено подчертаваме ду­мата „модерен“, защото това не е никаква новост в истинския смисъл на думата. Тенджери под налягане е имало още в кух­ните на нашите баби. Съществуват обаче няколко причини, по­ради които те не са се наложили. Една от тях е вроденото не­доверие към сложните уреди, които при повишаване на наляга­нето издават зловещо свистене от излизането на парата, а дру­га – трудната манипулация, която е отблъснала много домакини. Модерните алуминиеви тенджери под налягане са напълно безопасни и се обслужват лесно. Домакинята може без усилие да усвои необходимите знания и да използва всички предимст­ва на тези тенджери при приготвяне на храната. А ето и предимствата на варенето в тенджера под налягане:

а) поради по-високата температура в съда (около 120° С) вре­мето на варенето се съкращава с 30—60%, което зависи не са­мо от качеството, по и от големината на продуктите;

б) минималното количество вода се отразява благоприятно на качеството, аромата и вкуса на приготвените храни; за да се по­лучи необходимото налягане на парата в тенджерата, според го­лемината на съда се налива вода (най-малко 1/2 л); времетраене­то на варенето се смята от момента, когато от предпазния вен­тил започне да излиза пара;

в) съкратеното време за загряване до необходимата темпера­тура и минималният разход на енергия осигуряват големи иконо­мии на време и гориво. Начинът на затваряне и отваряне на тенджерата под наляга­не е описан подробно във всяко указание. Ще споменем само ня­кои общовалидни правила, които трябва да спазваме:

1. Тенджерата под налягане не се отваря със сила и не се загрява празни.

2. Пълни се най-много до 2/3 от обема й.

3. След използване тенджерата се измива добре. Остатъци­те от храна, мазнини и сол може да станат причина за лошо на капака. Установено е, че:

— Поради краткото време на варене под влияние на по-висо­ката температура в тенджерата под налягане витамин С.

Време, необходимо за варене на някои продукти в тенджера под налягаш.

Продукти.

Времетраене в минути.

Месо.

Говеждо от задната част говеждо от предната част говеждо филе говеждо сърце говежди език говеждо шкембе телешко задушено свинско варено свинска глава свински крака свински език овнешка задушена кокошка.

Зеленчуци.

Картофи небелени.

Kъpтофи белени — нарязани.

Зеле кълцано.

Зеле кисело.

Зеле брюкселско.

Моркови нарязани.

Корени за супа.

Бял фасул, накиснат 12 часа.

Леща, накисната 12 часа грах, на киснат 1 часа.

П л о д о в е.

Ябълки цели ябълки нарязани круши нарязани сливи без костилки кайсии без костилки повече, отколкото при традиционния начин на приготвяне на.

Храните;

— Използването, па тенджерата под налягане не е по-трудно, колкото работата с другите кухненски съдове;

— Тъй като продуктите се варят без пряк допир с атмосферен кислород, рискът от загаряне е намален значително;

— Храната, приготвена в тенджера под налягане, има по-добри к. усвои качества;

— Тенджерата под налягане не е подходяща за варене на ориз 1 тестени произведения;

Обелените картофи се варят цели или нарязани на едро. Со­лят се след сваряването.