Всичко за жената

Всеки от нас положително е имал някога възможност да ви­ди сухи и изсушени растения и да им се възхищава. Може би дори не си даваме сметка, че те ни съпровождат почти през целия живот. Още. в училище сме правили традиционния хербарий, а по-късно в писмата или в книгите грижливо сме скътвали изсу­шена четирилистна детелина. И сватбения букет увиваме гриж­ливо в целофан и го прибираме старателно, за да му се радваме от време на време. Не на последно място са и изсушените бил­ки, към които протягаме ръка, когато не се чувстваме  добре. Повечето от растенията може да се запазят дълги години. Изненадващо доказателство са растенията въз вероятно най-ста­рия хербарий (от 1530 г.), който се съхранява в Рим. Как да се грижим за сухите и изсушените цветя? Как най-добре да ги запазим или подредим, за да не изгубят своята хубост? Може би след сухите треви и имортелите най-красива е кип софилатя, която се суши най-лесно и често и с която украсява­ме напие, когато живите цветя са малко. С нея и с още много други подобни цветя се правят венци. Сухите цветя се запазват съвсем лесно и подреждането им във вази зависи от личния вкус и предпочитания. Много повече сръчност изискват подбирането, изсушаването, запазването и използването само на цвета или на цели растения. При малко зна­ния и повече търпение и умение може да запазим естествената им структура и красота, като ги подредим във вид на малки картини в рамка или ги притиснем между две стъкла и ги за­качим на стената, на остъклени вътрешни стени и пр. Добре е да знаем начина и техниката на събирането, обработ­ването и запазването на отделни цветчета, листа или цели ра­стения. Винаги избираме растенията според поставената цел. Някои събираме и изсушаваме, за да правим миниатюри, а други —за големи и разнообразни пана. Растенията, които имат различна структура дори след изсушаването и пресуването, изискват раз­лични начини на подреждане, за да лежат добре едно до друго. Може да запазим в почти непроменено състояние цветята, които харесваме или обичаме, и при аранжирането им да проявим свое­то умение и вкус. Повечето от тях ще намерим в градината, на горската поляна или по ливадите. Обикновено най-чаровни са простите цветенца, които в природата често остават незабелязани. Търсенето и събирането на подходящи цветчета и цели ра­стения по същество не се различават много от работата по при­готвянето на хербарий. Трябва само много по-внимателно да се отнасяме към всяко растение. И най-малката механична повреда се отразява неблагоприятно върху крайния  резултат. Не събираме растения, нападнати от неприятели или болести (плесен, ръжда и т. н.), въпреки че привидно изглеждат здрави. По време на приготвянето и изсушаването тези недостатъци се проявяват неблагоприятно върху оцветяването.

Кактуси намират най-често в магазина или ги получаваме ка­то подарък, но може да си ги размножим и сами. Ако спазим из­вестни условия, ще постигнем успех! Засаждането и отглеждане­то на разсада са едни от най-интересните работи.

Първо обаче ще се спрем на по-простия начин за размножа вале на кактуси, т. нар. вегетативни или безполови дачи При него ново получените растения са напълно сходни с майчини те екземпляри. Това налага да ги подбираме много грижливо, за да не размножаваме болни или нападнати от вредители растения. Вегетативно кактусите се размножават чрез издънки или чрез изрезки. Издънката е младо растение, което израства върху тялото на стария кактус и може. лесно да се откъсне. На мястото, откъ­дето сме я откъснали, остава малка, незначителни ранча, а че­сто младото растение дори има развити коренчета. Поставяме из­дънката за около два дни на сухо, топло и добре засенчено мя­сто, за Да заздравее ранйчката, аслгд това засаждаме в обикно­вена пръст-смес, за чийто състав ще стане въпрос по-нататък. Обикновено издънката бързо се вкоренява и започва да расте. Някои видове от род Ехинопсис и Мамилариа дават толкова из­дънки, че е излишно да ги отглеждаме от семена. Вегетативното размножаване чрез изрезки е малко по-трудно, тъй като изрезките се отделят от растението майка с остър нож и ти с бръснарско ножче. Така се образува сравнително по-голяма рана, която трябва веднага да дезинфекцираме — най-често я по­сипваме с прах от дървени въглища или с хума на прах. Оставя­ме изрезката на сухо и топло място, най-добре в отвесно поло­жение (например в празна чаша или саксия), и изчакваме, докато раната засъхне окончателно и от нея започнат да се развиват коренчета. Според вида на растението и температурата в стаята това може да продължи и няколко седмици. Ако оставим изрез­ките да засъхнат в хоризонтално положение, те се деформират, а понякога коренчетата може да израснат по цялата им дължина. След като поникнат коренчета, засаждаме изрезките в обикнове­на пръст-смес, която поддържаме умерено влажна, като напръск­ваме растението с вода. След засаждането пазим младия кактус известно време от пряка слънчева светлина. Повечето кактуси се вкореняват лесно. По този начин се размножават главно опунцми-те, епифилите (познати под името филокактуси), зигокактусите (т. нар. коледни кактуси), някои цереуси и т. н. Друг начин за вегетативно размножаване на кактусите е и пресаждането, но то е твърде специална работа, която изиск­ва богати теоретични познания. Главният начин за размножаване на кактусите е чрез семе-и, а, т. нар. генеративно, полово размножаване. Подходящи за целта са пластмасовите кутии — квадратни (около 10Х 10 см) или правоъгълни, чийто капак е вдлъбнат като баничка, дълбока около 1,5 см. Като обърнем кутията наопаки, получава­ме нещо като миниатюрен парник. Напълваме капака със суб­страт за посев напаст около 1,5 см. Ако използваме друг съд, внимаваме да бъде дълбок най-много 5—б см. Пълним го със субстрат до около 1/3. След посяването покриваме съда с плос­ко стъкло, като между него и повърхността на субстрата оста­вяме пространство, най-малко 3—4 см. След това подготвяме субстрата, в който ще засяваме семе­ната. Подходяща е сместа от речен пясък без примес на глина, дребно начукани тухли, които промиваме с вода, за да се изчи­стят от праха, и торф в съотношение 3:2:1. Пресяваме отделни­те съставки през сито с отвори около 3 мм. Стерилизираме при­готвената смес, за да предотвратим появяването на плесен и во­дорасли. Най-добре е да я насипем в буркан с широко гърло и да го стерилизираме в по-голям съд на пара най-малко един час. След като изстине, насипваме сместа в добре измита съдинка, ка­то закрепваме в средата й стъклена или пластмасова тръбичка с диаметър до 1 см, която стига до дъното и стърчи около 1 см. По-късно през нея поливаме или по-точно навлажняваме субстра­та, за да не изплуват дребните семенца. След това грижливо из­равняваме повърхността му и я разделяме на полета според броя на засажданите видове кактуси. След тези подготвителни работи може да засяваме. Тъй като кактусите най-често имат съвсем дребни семенца, добре е внима­телно да ги сложим върху твърда хартия. Ако леко почукваме по хартията, постигаме порван омарно разпределение, отколкото ако изсипваме семенцата направо от пликчето. Когато засяваме някол­ко вида кактуси, не бива да забравяме веднага след това да оз­начим всеки вид, например с номера по-предварително направен списък, в който отбелязваме също датата на посяването, начало­то и края на покълцването и друга дан и. Посадените семенца не засипваме, а само притискаме към субстрата с плосък гладък.

Предмет. Едрите семена на опунцинте засипваме с около 5 мм смес. След посяването поливаме семената с дъждовна, дестилирана или преварена вода. Тъй като посевната смес практически няма никакви хранителни вещества, разтваряме във водата хранителна сол (1 таблетка на I л вода). Поливаме внимателно през малка фуния или тор в тръбичката, поставена в средата на съда, Наливаме толкова разтвор, че посевната смес да се насити, но на дъното да не остане никаква течност. След това покриваме съ­да с прозрачен капак или с плоско стъкло. Важно е семената да кълнят във влажна среда и повърхността на съда да не изсъх­ва. Ако след няколко дий течността от съда се изпари, трябва отново да полеем, но само с вода. Изпарената вода се стича най-често по капака и попада в сместа. Поставяме съда със семената на сянка, но не съвсем на тъм­но, като внимателно следим ни го за момент да не попада под пряко слънце, тъй като твърде бързо би се прегрял и семената биха изгубили способността си да кълнят. За по-сигурно може да го покрием с хартия. Температурата на кълненето на какту­сите е около 223С и не бива да се колебае твърде много. Семе­ната на някои видове кълнят много бързо — например астрофи-тът често кълни на втория или на третия ден. Повечето видове кълнят след 7 до 10 дни. Семената покълват постепенно, най-често за 14 дни. След този срок приемаме, че кълненето е прик­лючило, и започваме да проветряваме, за да закалим поникнали­те растения. Отначало подпираме горната част на миниатюрния парник с кибритена клечка и постепенно увеличаваме процепа. Същевременно започваме да привикваме кактусите към по-силна светлина, но все още ги пазим от преки слънчеви лъчи. Едва след като растенията укрепнат достатъчно, отстраняваме капака и ги оставяме да привикнат на пряко слънце. През този период ги по­ливаме по-често, най-добре с чиста вода. След като поизраснат и започнат да си пречат, разсаждаме как­тусите. Преди това не ги поливаме, а оставяме субстрата да из­съхне. Засаждаме ги в по-големи, плитки съдове, най-добре или пластмасови, в подходящ навлажнен субстрат с де­белина около 3 до 4 см. В него  също поставяме тръбичка. За засаждането използваме тънко, изострено колче, с което правим дупка в субстрата. При изваждането и засаждането на растение­то внимаваме да не повредим корените му. Същевременно сле­дим по тях да не се полепва голямо количество от стария куб спрат (за разлика от разсадите при другите растения), а корен четата да бъдат право надолу. След това притискаме с колчето субстрата към. коренчетата, без да натискаме. Вместо колче мо­же да използваме пинцет. Трябва да внимаваме също младите кактуси да не се „удавят“, т. е. да не потънат твърде дълбоко. След пресаждането не ги поливаме 2 дни. За първото поливане отново използваме хранителен разтвор в дестилирана или дъж­довна вода (1 г на 1 л вода), като накапваме разтвора в тръбич­ката, която стига до дъното т съда. За следващото поливане използваме чиста вода (с хранителен разтвор поливаме веднъж на 3 седмици). След преместването пазим растенията от пряко слънце около 3 дни. Когато кактусите започнат да си пречат отново, преместваме ги повторно по същия начин в малко по-дълбок съд (около 5 см). Субстратът и начинът за поливане остават същите. Ако сме започнали сравнително късно пресаждането и зимата наближи, оставяхме младите кактуси при пo-висока температура. През зимата намаляваме поливането. След второто преместване растенията се засилват и вече ги засаждаме в саксии. За предпочитане са малките саксии за кактуси, но размерите се определят главно от големината на корените, които не бива да се смачкват. Много подходящи са пластмасовите саксии, кои­то се мият лесно, и се чупят, леки са и не дават възможност водата да се изпарява от цялата им повърхност, както саксиите от негледжосана глина, които изсъхват много бързо. Отточните отвори на дъното покриваме с парче от глинен съд, а наоколо насипваме като дренаж едър пясък или подобен материал.

Засаждаме кактусите в смес, приготвена от равни части тор­на пръст, тор и едър пясък или частици от промити надробени тухли. Сместа трябва да бъде суха, но не пресъхнала. Когато засаждаме растението, следим корените му да не бъдат изкриве­ни или обърнати нагоре и сместа да запълва цялата саксия. Покриваме растенията с пръст на  същата височина, както по-рано.

Кактусите се пресаждат обикновено напролет, но се ръково­дим и от времето на цъфтежа им. Тези, които цъфтят рано през пролетта, пресаждаме обикновено през първата половина на ав­густ, когато много кактуси временно преустановяват растежа си. През този период намаляваме поливането на всички растения, които намаляват своя растеж, и леко ги засенчваме с хартия. След като премине най-горещият период, отстраняваме хартията и от­ново започваме да поливаме. Кактусите бързо възстановяват своя растеж и до есента успиват да се вкоренят добре.  c, които украсяваме работното си място конто може успешно да отглеждаме в сандъчета подходящи съдове. В приложената таблица ви никои от тях. Посочени са предимно едногодишни, а така ши двугодишни и многогодишни растения. Общите им белези са, че са ниски и богати с цветове и че имат срав­нително продължителен период на цъфтеж. За повечето от тях пай-благоприятна е пълната слънчева светлина, но се срещат Щ видове, които растат добре на полусянка, т. е. на източната или.: западната страна на сградата. Естествено, подбираме растенията според местоположението на съдовете, в които ще ги отглеждаме — в сградата или близо до нея. Трябва също да имаме пред вид размера им и съобразно с това да подбираме големината на сандъчетата, както и обратно — според големината на сандъчетата да подбираме и съответните растения. Най-разпространени и най-любими цветя поради богатството на цветовете са петуниите. За сандъчетата, поставени по дължи­на на входното стълбище, ако е обърнато точно на юг, много подхождат някои ниски видове цветя (например нобелия), тъй ка­то ги гледаме предимно отблизо и малко отгоре. И обратно, на терасата над главния вход насаждаме по-ярки, силни растения — конски босилек, латинка, мушкато, — които не се губят на фона на цялата сграда. Входната врата или неугледната ограда може да оставим отчасти да обрасне с бързо растящ фасул, влачеща се латинка или грамофонче. За целта са достатъчни няколко по-дълбоки сандъчета и опънати връвчици. В по-големи сандъчета или каменинови саксии комбинираме няколко вида растения с под бодяща височина и цветове. Много добре може да използваме и влачещите се (увивните) растения — грамофонче, латинка, пълзя­що мушкато. Още няколко думи за многогодишните растения. Клубните на бегонията оставяме да се развиват в смес от пясък и тор от началото на март. После ги засаждаме в малки саксийни, а в сандъчета ги преместваме в края на май. Преди настъпване на студовете ги изваждаме и слагаме в сухо помещение, в което ня­ма опасност да замръзнат. Изваждаме и мушкатото, премества­ме го в саксии и оставяме да презимува в хладно помещение. През зимата го поливаме съвсем рядко. Рано напролет го премест­ваме в богата пръст и чрез повишаване на температурата и по­ливане ускоряваме растежа му. В края на май преместваме две.

Отглеждане на цветя в сандъчета.

Цвете:

Место Положение (изложение)

Цвят.

Дреме на цъфтеж.

Едногодишни.

Ageratum houstonianum

(Агератум) Begonia semperflorens

(Бегония семперфлоренс)

Celosia argcntea (ноупяхка)

Lobelia erinus (нобелия)

Mimu’. us luteus (мнмулус)

Petunia hybrida (петуния) Portulaca grandiflora (калдъръмчс)

Reseda odorara

(Ароматична резеда)

Salvia splendcns (пламък)

Tagctes patiila

(Тагетес, торта, карфица)

Tropacolum majus nanum

(Латинка) Verbena hybrida

(Върбинка)

Едногодишни увивни 0

Ipomoea purpurea (грамофонче)

Lathyrus odoratus

(Латнрус, декоративен грах) 0

Phaseolus coccineus

(Декоративен фасул) 0

Tropaeolum majus

(Латинка) 0

Bellis perennis (,паричка) Myosotis alpestris (незабравка)

Viola vittrockiana

(Градинска теменуга, мушанка)

Двугодишни в 0

До 300 до 150 до 400 до 200

До 15

20—30

20

VII-IX VI—VIII VII—IX VI—Х.

IV—VI V-VI III—VII

Цвете.

Време на цъфтеж.

(Луковична бегония—Кавалер и дама) 6 80—50 брчж.

Pel argon.

(Увивно мушкато) борч VI—X

Pelargonium zonal.

(Обикновено мушкато) 0 25—50 сеч VI-X

Обяснение на съкращенията.

Местоположение: 0—на силно слънце; на полусенчесго до сенчесто място., Цвят; б—бял; ж—жълт; о—оранжев; р—розов; ч—червен; с—син; в-виолетов! Време на цъфтеж: римската цифра означават месеците (напр. VI—X — цветята цъфтят от юни до октомври).

Пята в сандъчета — в тях може да ги наредим, без да ги изваж­даме от саксиите, а освободеното място запълваме с влажен тор.По този начин си спестяваме работата при есенното преместване.

Сред групата стайни растения рядко липсва бодливата топка или разкривената главичка на кактуса, обикновено поставен ня­къде в ъгъла. Скромните кактуси често и без основание биват

Пренебрегвани, защото е доста разпространено мнението, че могат да издържат на всички условия. Истина е, че те са непретенциозни ра­стения, които се разви­ват и виреят най-често при изключително не­благоприятни условия, където понякога е поч­ти невъзможно да съ­ществува живот, обаче също се нуждаят от грижи и внимание, за което ни се отблагода­ряват с изключителните си форми и с необикно­вената красота на крех­ките цветове. Освен то­ва кактусите са особено подходящи за модерни­. Те светли и хигиенични жилища. Може да ги отглеждаме с ус­пех върху рамката на прозореца, където на малка площ може да се поместят много растения. Кактусите спадат към групата на т. нар. сукулентни растения, които се приспособяват към неблагоприятни климатични условия, характеризиращи се предимно с малко валежи. Листата им ста­ват месести и сочни, като например на тлъстината и Дебелец, или (както е при кактусите) изцяло закърняват, а сочното дебело стъбло поема функциите им. То служи също като склад за вода. Кълбовидната или цилиндрична форма осигурява най-малка по­върхност и дава възможност, запасите от вода да се изразходват правилно. Подлите, различните комици и ребрата по стъблото служат за частично разсейване на светлината и за засенчване на стъблото. Родината на кактусите е американският континент. Там те са разпространени предимно в топлите и сухи области на Северна и Южна Америка, но се срещат и на север чак зад границата на Канада, и на юг — в Патагония, както и в тропическите джунг­ли на Средна Америка. Те растат предимно в пустините, но мо­же да се срещнат и по брега на морето или по високите плани­ни на Южна Америка. Досега са известни около 3000 вида и бро­ят им непрекъснато се увеличава, тъй като се откриват нови ви­дове предимно в Южна Америка. В своята родина кактусите са най-различни по форма и големина. Срещат се миниатюрни, дости­гащи 2—3 см (като възрастни) растения от род Турбиникарпус, както и грамадни култови кактуси с диаметър над 1 м (ехино-кактус фунгенс) — в Мексико, или познатите няколкометрови све-щовидни, кактуси (карнегиа гиганта) — в Аризона. Някои расте­ния са на няколко стотин години. За местното население кактуси­те са имали стопанско и религиозно значение. Сочните стъбла на някои видове са били използвани за храна и като хранилище на вода, а изсушените — за гориво. Някои малки дребни видове са служели като амулети, а гигантските — като жертвени олтари. Много от кактусите съдържат силно действащи алкалоиди и се използват при религиозни празници като наркотик. В Европа кактусите са донесени от испанските мореплаватели като спомен от далечното пътуване. Особено благоприятни ус­ловия са намерили в Испания предимно опинците, които бързо са се аклиматизирали, подиряли са и постепенно са се разпростра­нили по цялото Средиземноморие. С развитието на мореплава­нето са се увеличавали и видовете донесени кактуси, които като новост са привличали вниманието предимно на богатите колекцио­нери. Постепенно тези екзотични растения са започнали да пра-на пътешествениците и естествоизпитателите. Сиропа продължава, но и много специализирани. Предприятия редовно се занимават с отглеждането и е произвеждат стотици хиляди растения. Интересът кг непрекъснато расте, тъй като имат големи предимства пред внесените — отчасти са приспособени към местните климатични условия и изискват по-малко грижи. Както при повечето многогодишни растения, при кактуси също има редуване на периода на вегетация (растеж) с период на вегетационен застой. Тази редовна смяна е жизнено необход ма за тях и е едно от основните условия за успешното им р~ битие. От пролетта до есента — т. е. през периода на растеж поставяме кактусите на възможно най-светлото място, което с осветява от слънцето най-дълго. Нареждаме ги направо па вам? ката на прозореца, а още по-добре — от външната страна на пер­ваза, където светлината е много по-силна. Добре е, ако искаме да отглеждаме повече кактуси, да си приготвим миниатюрен бар. Ник, който да пази растенията при лошо време. За целта е необ­ходимо да се снабдим с подходяща дървена кутия или сандъче, на което срязваме косо страничните стени, а предната стена на­маляваме до съответната височина. Наклонът не трябва да бъде, много голям. Важно е цялото сандъче да бъде по възможност много плитко и растенията да бъдат най-близо  до горната му стена. Задната (по-високата) стена може да бъде подвижна — да се изважда или склонява. Така растенията са по-достъпни и по добре се виждат от стаята. От вътрешната страна по продължа ние на горния край заковаваме тънка летвичка, върху която  закрепваме стъкло — като капак на парник. Може да използу ламе и прозрачно фолио, обтегнато върху подходяща рамка. Зле това захващаме рамката с огънати гвоздеи и закрепваме парник здраво към перваза на прозореца. Още по-добре е да го поста вам на балкон или плосък покрив. Ако пред дома имаме гради на, през лятото може да наредим кактусите там. По време на вегетацията – много важно е правилното поливане на растенията. Най-често.се прави грешка, като кактусите се оставят без вода именно в периода на растеж. Те обаче изискват обилно поливане особено в началото на вегетацията. Изпитано средство е да сложим саксията с кактуса в баничка с вода и да оставим плъстта да се напои богато. Ако поливаме отгоре, во­дата трябва да започне да изтича от долния отвор на саксията. Следващото поливане правим, когато плъстта е почти суха. Най-общо може да се каже, че е правилно да се полива немного че­сто, но изобилно. Важна е и температурата на водата. Тя не би да бъде по-ниска от температурата на въздуха. Поливаме ра­но сутрин или вечер, когато растенията и плъстта не са затоплени от слънцето, като внимаваме да не мокрим излишно. Най-добре е да поливаме кактусите поотделно, с лейка, тръбичката на коя­то е удължена. При първото пролетно поливане (след презимува­нето) е подходящо да облеем цялото растение обилно с хладка пода. Така го освежаваме и измиваме праха. Поливаме редовно до средата на септември, след това постепенно ограничаваме во­дата и накрая оставяме растенията да изсъхнат и да се подгот­вят за зимуване. През този период също ги държим на провет­риво място, за да ги закалим. В средата на ноември прибираме кактусите за зимуване. Най-пажното е почвата да бъде добре изсъхнала и температурата в помещението да не е твърде висока. Иначе кактусите продължа­ват своя растеж и без поливане и изчерпват собствените си за­паси от хранителни вещества. Разклоненията им стават жълтозе-леникави и без подли. Повечето кактуси зимуват най-добре на светло, но неотоплявано място, където температурата се колебае около 10° С. Ако не разполагаме с такова помещение, най-добре е да сложим кактусите на тъмно. Нареждаме ген в кутии или в кошници и ги покриваме с пластмасово фолио, непропускащо въз­дух, за да ограничим поне отчасти изпарението на водата и да предотвратим пренасянето на различни плесени. Може да сложим растенията например в сухо мазе, където температурата не пада под нулата, но по възможност далеч от картофи, тъй като кар­тофената плесен лесно се пренася върху тях. Кактусите се сла­гат също в килера, в антрето или на друго подходящо сухо и ;;ладино място. Изключение правят топло позивите кактуси, произ­хождащи от саваните или от тропическите страни, които зимуват при температура до 15°С и на които твърде ниските температу­ри се отразяват зле. Добре е да знаем при какви условия са жи­вели първоначално отделните видове, за да не допускаме грешки при запазването им през зимата. В средата на март зимуването приключва и пренасяме какту­сите на мястото, където ще прекарат лятото. Отначало трябва да пазим много растенията, стояли на тъмно — в първите дни за­сенчваме прозореца или парника, за да не прегорят от слънцето. За да намалим светлината, достатъчно е да закрием прозореца с хартия. Ако външната температура не е много ниска, добре е интензивно да проветряваме. На първо време не поливаме, а само навлажняваме малко растенията и изчакваме първите приз­наци на растеж: свежа зеленина, лъскав цвят и растеж на подлите. По това време правим първото обливане с хладка  вода и.