Ментите са известни още от древността. В своите съчи­нения Плиний Стари пише, че ментовият аромат усилва мозъчната дейност и затова тогавашните студенти носели венци от мента по време на занятия. При тържества и пирове римляните ароматизи­рали с мента залите, в които се събирали. Според редица автори пиперливата мента е първото културно растение в Европа. Тя не се среща диворастяща, а е получена за първи път в Англия чрез кръстосване. За този хибриден вид се дават сведения още през Средните векове. Чрез дълга селекционна работа от тази кръсто­сана мента са получени няколко сорта – съветски, български („болгармичъм“) и др. Най-добрият от тях се смята английският сорт, наречен „мичъм“. Нашето население използва няколко ви­да мента и техните кръстоски, които нарича джоджен. Първите насаждения на ментата у нас са направени през 1905 г. в Карлово с разсад, получен от Франция. Сега тя се отглежда в Казанлъшката долина, Южна България, Софийско и Видинско.

Пиперливата мента е многогодишно тревисто растение, което достига на височина до 80 см и е от сем. Устноцветни. Тя съдържа от 1 до 3% етерично масло, чиято главна съставка е ментолът. Според стандартите той трябва да бъде най-малко 50%. В българската пиперлива мента понякога този процент е по-ви­сок. Една част от ментола се среща в маслото в естерна форма. Колкото тези естери са повече в маслото, толкова е по-приятен ароматът му. В болгармичъм има доста естери, които й придават силен мирис. Най-приятен аромат имат ментите, в чието етерично масло се среща кетонът жесмон. В нападнатата от вредители суро­вина се образува ментафуран, който й придава неприятен мирис. Мента, в която има повече ментафуран от допустимото според стан­дартите, не се използва в кулинарията и за лечебни цели. В мен­товите листа и връхните части освен етерично масло се съдържат още 40 мг % каротен, полифенолни вещества, органични кисели­ни, фитостероли, захари и др.

Листата и маслото увеличават секрециите в стомаха и червата, имат спазмолитично, местно обезболяващо и антисептично дей­ствие. Освен това те предизвикват разширяване на коронарните кръвоносни съдове (действие на ментола) и засилват отделянето на жлъчка.

В готварството пресните и изсушените листа се употребяват за подправяне на плодови коктейли, сокове, плодови салати, зелен­чукови ястия, сиренета и др. В България се използва, както се спомена, най-често джодженът, с който се ароматизират главно ястия и консерви от варива (особено фасул), постни и месни сарми, зеленчукови и картофени супи, курбан, плънка за печено агне. Ментата се вари с основните продукти на ястието и затова се по­ставя в самото начало. Етеричното масло служи за ароматизиране на млечни продукти и алкохолни напитки. То се използва и про­тив молци.

В българската народна медицина ментата (джодженът) се из­ползва предимно във вид на прах (на върха на чаена лъжичка 3-4 пъти дневно преди хранене) или етерично масло (2-3 капки преди ядене 3-4 пъти дневно) при болки в стомаха и сърдечната област, при простудни, жлъчни, чернодробни заболявания и за­болявания на слезката. Под формата на инхалации етеричното масло се прилага при невралгии и мигрена. От листата се при­готвя чай (1 равна супена лъжица стрити листа се заливат с 300см3кипяща вода в добре затворен съд, оставят се да киснат 2 ч, прецежда се, разделя се на 3 части и се пие 3 пъти на ден преди хранене, без да се подслажда), който служи главно при физичес­ка и умствена преумора и за освежаване. Тъй като ментолът и други съставки на етеричното масло разширяват кръвоносните съдове, а при местна „употреба стесняват периферните съдове и понижават чувствителността на нервните окончания, ментовото масло влиза в състава на известен брой лечебни препарати. Вме­сто тези препарати в някои случаи може да се използват захаро­сани ментови листа, приготвени при домашни условия. Добре развити листа от мента се потапят в яйчен белтък, поръсват се обилно с кристална захар и се оставят да изсъхнат, като се обръ­щат веднъж. При добро съхранение те могат за се пазят в продъл­жение на една година, без да загубят лечебното си действие. Като средство против повръщане, особено при малки деца, се използват надземната и подземната част на ментата за приготвяне на из­влек (една чаена лъжичка ситно стрита мента се залива с 250 см3 кипяща вода, ври 1-2 мин, кисне 1 ч, филтрира се и се приема по 1 супена лъжица на половин час).