Настойничество. През първите три-четвърти на XX в. се смяташе, че нуждите на децата, поне до юношеския период, най-добре са задоволени, ако живеят главно с майката и под нейно настойничество, освен ако тя не е съвсем неподходяща. (Интересно е да се знае, че през XIX в., а и по-рано, когато разводите са били рядкост, децата са били присъждани на бащата, защото са били смятани за собственост и тай е имал право на по-голямата част от нея.)
През последните години все повече се осъзнава, че много бащи са също толкова способни да се грижат за децата си, колкото и майките, и сега много съдии вземат предвид този факт, когато определят настойничество. За съжаление при много случаи на развод силното огорчение е съвсем естествено. Създава се съперничество между родителите по отношение на правата над децата. То им пречи да се съсредоточат върху това, което ще бъде най-полезно за децата, или кара всеки един от тях да смята, че неговото настойничество ще бъде по-добро.
Трябва да се обмислят следните фактори: кой се грижи повече за детето (особено при бебета и малки деца, на които много ще им липсва човекът, с чиито грижи са свикнали); отношението и изразеното предпочитание на всяко дете към всеки родител, особено в по-късното детство и в юношеството; от какво значение е за всяко дете да живее с определен брат или сестра (особено при близнаците, където връзката е най-силна).
В миналото обикновено се смяташе, че в съда развеждащите се родители ще бъдат противници по отношение на настойничеството, издръжката и уреждането на наследството. Колкото повече може да се избегне подобно враждебно отношение, особено във връзка с настойничеството, толкова по-добре за децата. През последните години се заражда движение за съвместно настойничество, за да не злоупотребява родителят, на който не са присъдени децата (по-често бащата), с правото си да ги взема, и, нещо още по-важно, този родител да не се чувства „разведен“ с децата си, да няма усещането, че вече не е истински родител, защото това често води до постепенно отдръпване от децата.
Когато говорят за съвместно настойничество, някои адвокати и родители имат предвид децата да остават при всеки родител по равно, например 4 дни с единия и 3 дни с другия или 1 седмица с единия, а после 1 седмица с другия. Този график може да бъде, а може и да не бъде практичен за родителите и приятен за децата. Децата не бива да сменят училището си, същото се отнася и за детската градина. Те обичат и имат полза от постоянния режим.
За мен съвместното настойничество се изразява в сътрудничество между разведените родители за доброто на децата, което най-вече означава да се консултират по отношение на плановете, решенията и задоволяването на основните желания на децата, така че нито един от тях да не се чувства излишен. (Може да се окаже много полезно родителите да получават помощ при вземане на някои решения от консултант, който познава децата.) Втората главна задача е родителите да прекарват заедно с децата си така, че всеки да е колкото е възможно в по-тясна връзка с тях, което ще зависи от фактори, като разстоянието между жилищата на родителите, големината на жилището на всеки от тях, местонахождението на училището и предпочитанията на децата с увеличаването на възрастта им. Очевидно, ако единият родител се премести да живее на другия край на страната, децата ще трябва да го посещават през ваканциите, макар че той може да държи връзка с тях с писма и по телефона. Съвместното настойничество е уместно, само ако и двамата родители са уверени, че могат да потиснат огорчението си един от друг в полза на децата. Иначе споровете ще бъдат безкрайни. В такъв случай е по-добре да се даде възможност на единия родител да упражнява права над децата и да се остави съдията да определи правилата за посещение.
Когато детето, особено през периода на юношеството, усети напрежение в отношенията си с родителя настойник, възможно е да започне да си мисли, че „тревата е по-зелена от другата страна на оградата“. Понякога е по-добре детето да поживее с другия родител поне за известно време. Но дете, което няколко пъти се мести ту при единия, ту при другия родител, може би се опитва да се измъкне от проблемите си, вместо да ги реши. Ето защо е важно да се разбере какво го притеснява.
График на посещенията. Изглежда съвсем практично децата да прекарват 5 дни с майката, а почивните дни — с бащата, и този график се среща често. Но майката също може да иска понякога да бъде с децата в края на седмицата, защото тогава се чувства по-спокойна. Възможно е бащата да има желание през повечето почивни дни да взема децата, но не винаги. Същото до голяма степен се отнася и за училищните ваканции и лятото. С увеличаването на възрастта приятели и спортни или други занимания могат да привличат децата ту към единия, ту към другия дом. Ето защо всеки график изисква известна гъвкавост.
Изключително съществено е родителят, на когото не са присъдени децата, да не отлага посещенията без уважителни причини. Децата се чувстват засегнати, ако останат с впечатлението, че другите задължения са по-важни. Те загубват вяра в несериозния родител и в собствената си значимост. Щом се наложи срещата с децата да се отложи, промяната трябва да стане с предварително предупреждение и, ако е възможно, да се определи друго време за нея. Най-важно от всичко е родителят, който не е настойник на децата, да не прекъсне постепенно връзките с тях.
Времето за посещения трябва да бъде приятно. Някои разведени бащи се притесняват или се чувстват неловко, когато дойде време за посещение, особено ако им гостуват техните синове. Майките имат същите проблеми, но по-рядко, защото обикновено имат права над децата. Пък и често съществува по-голямо напрежение между бащи и синове, отколкото между бащи и дъщери. При срещите бащите често поднасят радост на децата — водят ги на ресторант, на кино, на спортни състезания, на екскурзии. В тези развлечения няма нищо лошо, ако са само от време на време, но бащите не би трябвало да ги смятат за съществени при всяко посещение на децата — подобно поведение би било сигнал, че се страхуват от мълчанието и развлеченията ще стават задължителни всяка седмица. Посещенията на децата в общи линии могат да бъдат също така спокойни и непринудени, както и престоят им в жилището, в което живеят. Това означава да имат възможност да четат, да подготвят домашните си задания, да карат велосипед или скейтборд по тротоара, да играят баскетбол или футбол, да ходят на риболов, да се отдават на някакво хоби, като моделиране, колекциониране на марки, дърводелство. Бащите могат да участват в заниманията, които са им приятни. Така се създават идеални условия за непринудени разговори. Възможно е децата да гледат любимите си телевизионни програми, но аз като баща не бих ги насърчавал да прекарват двата почивни дни пред телевизора. През част от времето бащата ще е зает със собствени занимания, както би било при здравото семейство.
Родителите често откриват, че децата, особено по-малките, се разстройват, когато отиват от единия при другия родител. (Най-вече при завръщането си вкъщи след посещение у родителя, който няма права над тях, децата обикновено са раздразнителни от умора.) Понякога детето просто трудно преминава от една обстановка в друга. Всяко заминаване и връщане може да му напомня, макар и подсъзнателно, за напускането на дома от родителя без права над детето.
Родителите ще помогнат на детето, ако проявяват търпение при преходите, ако бъдат абсолютно точни по отношение на времето и мястото, откъдето ще го вземат или където ще го оставят и ако се стараят колкото е възможно по-рядко да превръщат размяната в конфликт.
Бабата и дядото след развода. За децата е важно след развода да се виждат с бабата и дядото толкова често, колкото и преди. Възможно е да се окаже много трудно да се поддържа връзка с родителите на бившия брачен партньор, особено ако вие или те се чувстват засегнати или сърдити. Понякога родителят с права над децата казва: „Децата могат да се виждат с родителите ти по време на посещенията при тебе. Аз не искам да имам нищо общо с тях.“ Но рождените дни, празниците и специалните случаи не могат да бъдат уредени така удобно. Не забравяйте, че бабата и дядото често са източник на подкрепа и приемственост за децата, ето защо си струва да направите нужните усилия и да уважите емоционалната потребност на бабата и дядото да поддържат връзка с внуците си.
Избягвайте да настройвате децата. Много е важно единият родител да не се опитва да злепоставя и дори да критикува другия пред децата, макар че изкушението е голямо. И двамата родители се чувстват малко виновни за неуспеха на брака, най-малкото подсъзнателно. Ако приятелите, роднините и децата са единодушни, че грешката е у другия родител, това намалява собствената му вина. Ето защо всеки един се изкушава да разкаже възможно най-лошите неща за „бившия“, като въобще не споменава собствения си принос. Децата обаче усещат, че са част и от двамата родители. Ако приемат идеята, че единият е негодник, те смятат, че са наследили някои от неговите качества. Нещо повече, те естествено искат да задържат родителите си и да бъдат обичани и от двамата. Ако приемат критиката, се чувстват нелоялни. Не по-малко болезнено е за тях, ако единият родител ги кара да пазят тайни от другия.
Когато навлязат в периода на юношеството, децата знаят, че всички хора имат недостатъци, и вече не се дразнят толкова от недостатъците на родителите си, макар че могат да бъдат много критични. Оставете ги сами да открият дефектите ви. Дори и на тази възраст по-добра политика е единият родител да не се старае да спечели верността на децата, като критикува другия. Юношите са склонни да се разгневяват и при най-малката провокация. Когато се ядосат на родителя, към който са се отнасяли благосклонно, могат да направят рязък завой и да решат, че всички лоши неща, чути в миналото за другия родител, са несправедливи и неверни. И двамата родители ще имат най-добър шанс да задържат задълго обичта на децата си, ако им дадат възможност да обичат и двамата, да вярват й на двамата и да бъдат и с двамата.
Грешка е всеки родител да се мъчи да подпитва децата какво се е случило, когато са били с другия родител, защото по този начин децата биха се чувствали неудобно с всеки един от тях. В крайна сметка подобен подход би имал обратен резултат и би предизвикал ненавистта им към подозрителния родител.