Туберкулозата е различна при кърмачетата, децата и възрастните.
Обикновено хората си представят туберкулозата такава, каквато се среща при възрастните. В белия дроб се образува „петно“ или каверна и това“ предизвиква симптоми, като умора, загуба на апетит и на тегло, повишена температура, кашлица и отделяне на храчки.
В детството туберкулозата често протича по друг начин. През първите 2 години детето не е така устойчиво, както по-късно, и съществува по-голяма възможност инфекцията да се разнесе и по другите части на тялото. Ето защо бебето изобщо не трябва да е в контакт с болен, освен ако лекарят и рентгеновият преглед не гарантират, че пациентът е напълно излекуван. По тази причина всеки член от семейството с хронична кашлица трябва да бъде прегледан и да му бъде направен туберкулинов тест. Добре е всяка домашна прислужничка, детегледачка или който и да било нов член на семейството да бъде подложен на туберкулинов тест. Ако резултатът е положителен, трябва да се направи рентгеново изследване на гръдния кош.
При по-големите деца туберкулозната инфекция се среща по-често и има по-малка вероятност да протече тежко. Това не ви дава основание да гледате несериозно на нея и да излагате детето на риск. Туберкулиновите тестове показват, че в някои градове 10% от всички деца са имали лека туберкулозна инфекция до десетгодишна възраст. Повечето от тези случаи са били толкова леки, че болестта е преминала незабелязано. Рентгеновият преглед показва само малък белег на заздравялото място или в лимфните възли на белодробния хилус.
Понякога обаче туберкулозата при децата е достатъчно активна, за да предизвика симптоми, като повишена температура, липса на апетит, бледност, раздразнителност, умора, а може би и кашлица. (Детето не отделя много храчки, а и те естествено се гълтат.) Възможно е туберкулозната инфекция да бъде и в други части на тялото, като например в костите или в лимфните възли на шията, но най-често засяга белия дроб или лимфните възли на белодробния хилус. Обикновено при активната туберкулоза, ако за детето се полагат подходящи грижи, оздравяването е постепенно и продължава 1 — 2 години, като остава само малък белег. Правилното лечение със специални лекарства подпомага оздравяването и предотвратява сериозното разпространение на инфекцията. Болните от туберкулоза деца обикновено не са заразни и често не се налага да бъдат отделяни от семейството си по време на лечение.
Когато детето навлиза в юношеството, то може да развие по-тежка туберкулоза, както у възрастните. Това трябва да се има предвид, ако юношата или младежът се изморява лесно, загуби апетит или отслабне, дори и да няма кашлица.
Туберкулинов тест. Няколко седмици след като туберкулозните бацили проникнат в организма на човека, той става „чувствителен“ към тях. Ако лекарят инжектира в кожата туберкулин (направен от умъртвени туберкулозни бацили), кожата се зачервява, което показва положителна реакция на туберкулиновия тест. (В наши дни широко се използва „зъбцов тест“. Зъбците представляват няколко малки пластмасови остриета, намазани с туберкулин, които се подават от пластмасова подложка и се притискат за кратко време върху кожата. По този начин се избягва по-болезнената инжекция.) Червеното петно показва, че организмът вече е бил в контакт с туберкулозните бацили и сега реагира срещу тях. Ако не се появи червено петно, това означава, че в организма не са попаднали туберкулозни бацили.
Общо казано, ако човек някога е имал туберкулозна инфекция, реакцията при теста ще бъде положителна през целия му живот, дори и отдавна да се е излекувал.
Лекарите правят туберкулинов тест като рутинно изследване. Тестът се прави и когато детето не е добре или има хронична кашлица, а също и когато се открие туберкулоза и в друг член от семейството.
Ако при туберкулиновия тест вашето дете някога даде положителна реакция (което не е изключено, като се има предвид при колко много деца резултатът е положителен ), не трябва да се разстройвате. Не е нужно да се тревожите, тъй като мнозинството от случаите, открити при по-големите деца, или вече са излекувани или постепенно ще бъдат излекувани с подходящи грижи. От друга страна, предпазните мерки не трябва да се пренебрегват.
Най-напред е необходимо детето да бъде прегледано от лекар. При всички случаи е важно да се направи рентгеново изследване на белите дробове, за да се види дали има признаци на активна инфекция или белези от заздравяване. Понякога лекарят назначава и други изследвания. Всички деца с положителен туберкулинов тест, дори и онези, при които няма признаци на активна инфекция, трябва да приемат противотуберкулозни лекарства най-малко 9 месеца. През това време, ако болестта не е активна, детето може да води нормален, деен живот. Възможно е лекарят да назначи рентгенови изследвания през определени интервали. Той също така ще ви посъветва да вземете специални мерки, за да предпазите детето от морбили или коклюш, защото тези болести могат да активизират наскоро излекувана туберкулоза. Съвременната лекарствена терапия е общо взето ефикасна и не се съпровожда от някакви сериозни странични ефекти.
Освен заболялото дете, лекарят преглежда всички останали членове на семейството (и всеки възрастен, с който то непрекъснато е в контакт), за да открие, ако е възможно, откъде са дошли туберкулозните бацили и да провери дали друго дете в семейството не е заразено. На всички останали деца се прави туберкулинов тест. Всяко дете с положителна реакция трябва да бъде прегледано и да му се направи рентгеново изследване на белите дробове. Наложително е да се извърши всичко това, даже и ако всички други членове на семейството се чувстват здрави и смятат, че тревогата е излишна. В много случаи болестта не се открива в нито един от възрастните членове на семейството и затова се смята, че детето се е заразило от източник извън дома. От друга страна, понякога се открива активна туберкулоза у възрастен член на семейството, за който въобще не са съществували никакви подозрения. Ако болестта се установи в ранен стадий, е добре както за болния, така и за семейството му, в което се премахва опасността от заразяване. Човек с активна туберкулоза не трябва да остава да живее в къща, в която има деца, а би следвало да постъпи в лечебно заведение, за да му се провежда лекарствена терапия, докато лекарят каже, че не е възможно да зарази други хора.