В някои стари къщи мазилката леко е овлажняла. В миналото изолацията на основите не е била правена така грижливо, както сега. Овлажняването може да е съвсем незначително и когато живеем в сградата, не бихме и забелязали това, ако, разбира се, стените имат възможност „да дишат“. Ако в продължение на го­дини на такава стена виси картина, особено остъклена, тя не до­пуска изпаряване на влагата от стената и след време сама овлаж­нява. В резултат се появяват грозни петна върху картината или рамката от паспарту, които понякога дори се нагърчват и изкорубват. При такива стени окачваме картините и всички други предмети така, че под тях да остане макар и тясно пространство, през което да се движи въздухът. Това може да направим много лесно, като към четирите ъгъла на рамката от задната страна залепим малки пластинки от коркова тапа, твърда плъст, дърво или гума с дебелина от 5 до 8 мм. Може да използваме също обик­новена гума за триене, капачки на туби от паста за зъби или крем. Трябва обаче да пригодим и халката, на която е окачена карти­ната, или да използваме скоба (закривен гвоздей), която да стър­чи достатъчно.

Същото внимание обръщаме и на мебелите, и то главно на шкафовете, които са в допир с голяма част от повърхността на стената. По принцип ги поставяме на няколко сантиметра от нея, но за да не забравим това, когато сме увлечени в голямо чиста не или боядисване, забиваме към крачката или към задния край на цокъла подходящи дървени трупчета, които намазваме с тъ­мен байц, за да не се забелязват. Шкафовете, поставени върху плътен цокъл, ще запазим добре, ако пробием в него ред дупчи­ци с диаметър 15—20 мм за свободно преминаване на въздуха под и зад шкафа. От вътрешната страна намазваме дупките с тъмна боя, за да не се виждат па тъмния цокъл.