Всичко за жената

От постоянното използване дръжките (топки и други по­добни) на чекмеджетата и на вратичките главно на кухненски­те мебели се разхлабват и се налага да се заздравяват. Това става най-лесно при дръжките, които имат винт с нарез, пряка ван през цялата вратичка и захванат отвътре с гайка. В такъв случай е достатъчно гайката да се притегне добре, а ако е хлът­нала твърде дълбоко в дървото, най-напред да се развие, да й се постави подложка и след това да се затегне. По подобен начин се поправят и пластмасовите дръжки обикновено декоративни с винт и с полусферична глава. При тях винтовете просто се завиват с отвертка. При по-старите мебели се срещат дръжки във вид на копче към които е прикрепен метален връх с нарези за дърво (като винт). С времето дупката във вратата се разхлабва и винтът се измъква. В такъв случай отвиваме копчето изцяло внимателно издялкваме от кибритени клечки няколко тънки тресчици натопяваме ги в лепило и ги пъхаме в отвора  по възможност ги разполагаме в краищата му. Оставяме лепилото да позасъхне и внимателно завиваме „копчето“. Окончателно го затягаме  след около половин ден, когато лепилото се втвърди. По същия на­чин закрепваме например и разхлабените винтове в пантите на вра­тичките на бюфети, барчета, бюра, както и в други метални части.

Формата на вазата и ширината на гърлото й определят силуе­та на букета. За няколко цвята на дълги дръжки използваме висока ваза с тясно гърло. За по-голям букет избираме кръгла ваза с широко гърло и подреждаме цветята симетрично. Ако излолзваме модерна ваза с несиметрична форма, запазваме съща­та несиметричност и при подреждането на цветята.

Цветята подреждат свободно — вазата никога не бива да бъде препълнена. Ако букетът е малък — с по-малко от 12 стръка, броят им трябва да бъде нечетен. Внимаваме също отделните цветя да не бъдат еднакво високи и в една равнина, затова на­маляваме дръжките га някои от тях, най-добре под вода, като винаги правим гладък отрез с нож, а не с ножици. Подреждаме отделните дръжки, стъбла и клонки така, че да не се кръстосват. Ос­трите или бодливи части на растенията (предимно при клонките и допълнителната зеленина) насочваме към средата на букета.

Първо напълваме вазата (до 3/4) с вода и едва тогава под­реждаме букета. В противен случай някои цветя може да изплу­ват, други да се разместят и цялата композиция да се наруши. В непрозрачните метални или керамични съдове понякога използваме и помощни средства за задържане на цветята в дадено положение. Това се налага при вази с широко гърло, когато цве­тята се подреждат на ширина. Може да поставим в гърлото на вазата гъвкави клонки, преплетени ветрилообразно или на кръст. Така разпределяме гърлото на няколко по-малки сектора и мо­жем да подредим цветята в желаната посока. Може да използваме и топка от мъх или тънки клонки от смърч, леко пъхна­ти в гърлото на вазата. Ако съдовете нямат стеснено гърло или се разширяват в горната част, използваме телена мрежа с мал­ки дупки (1—2 см), която смачкваме леко като плосък капак и слагаме в горната част „на вазата. Мрежата трябва да е поцин­кована, за да не ръждясва и да дава здрава опора на дръжките на цветята. Понякога се използват и други помощни средства, например пластинки от пластмаса, стъкло или керамика, слой пясък или стъклени топчета и т. н. В широките и немного висо­ки вази може да сложим и специалното приспособление Кенан тежка метална подложка с остри подли.