Всичко за жената

Към оцветяването на косата трябва да се отнасяте много внимателно. Преди всичко трябва да се съобразявате с цвета на лицето и очите си, а понякога дори и с тоалета си. Косата можете, да боядисате в светъл цвят, когато кожата на лицето ви е бяла. Сивите и белите коси не се боядисват в цвят, който е по-тъмен от нормалния цвят, на косата,
Установено е, че най-безвредни са растителните бои. Боите, съдържащи урсол, или анилинови бои, понякога причиняват алергично -възпаление на кожата.
Боядисване с къна. У нас боядисването с къна все още е доста разпространено, защото къната придава на косата приятен
червеникав оттенък, намалява падането й и е напълно безвредна. Къната съдържа танин, някои гликозиди, боя, смола и др. Използва се, когато белите коси не са повече от 15%.
Къната се продава стрита на прах в пакетчета (“Египетска къна“ и оцветяваща къна „Рубина“) и като кремообразна къна. Необходимото количество къна е от 40 до 60 г в зависимост от; дължината и гъстотата на косата. Смесва се с хладка вода в малък съд, докато се получи кашица. Съдът с кашицата поставяме на водна баня (във вряща вода) за 10-15 минути. След като поизстине малко, кашицата се нанася върху току-що измитата и изсушена коса, която се разделя, на малки снопчета, широки до 2-3 см. След.като намажете цялата коса, покрийте главата си с банска или плажна шапка, а отгоре я завийте с кърпа, за да задържите топлината по-дълго време. След един-два часа измийте косата с топла вода без сапун.
Боядисване с бои. Когато белите косми станат повече от 15-20%, по-добре е да прибегнете до боядисване с химическа боя. Днес тези бои се произвеждат под форма на течност или пасти. Химическите бои имат няколко предимства. С тях се получава сигурно и трайно покритие на белите коси. Произвеждат се в голяма гама от цветове (по 15-20 разцветки), които са естествени и красиви. След прилагането им косата става мека, гъвкава и с приятна лъскавина. Боядисаните коси могат да се подлагат на трайно къдрене без увреждане на цвета на косъма. Всяка разцветка има определен номер (от 1 до 20), като с малките номера се означават по-тъмните цветове, а с по-големите – по-светлите цветове.
Поради това, че всяка жена може след време да придобие алергична свръхчувствителност към всяка химическа боя, трябва преди всяко боядисване да се прави следната проба за свръхчувствителност: смесват се 5-6 капки от боята с десетина капки кислородна вода (6%). С няколко капки от тази смес се намазва кожата в областта на предмишницата, близо до лакътната ямка (колкото 10-стотинкова монета). Това място предварително се почиства със спирт. Резултатът се отчита след 48 часа. Ако кожата не е променена, боядисването е възможно, ако кожата наоколо е зачервена, възпалена и се ‘появи сърбеж, боядисване е тази боя не бива да се прави.
Преди да пристъпите към боядисването, трябва да определите кой номер боя ще употребите. Това зависи от процента на белите коси. Така до 30% бели коси трябва да използвате боя с един номер по-светла от желания. При бели коси до 50% използвайте този цвят, който искате да получите. Ако белите коси са повече от 50%, използвайте един тон по-тъмна боя. Боята се смесва с равно количество кислородна вода (6% или 20 волума). Смесването не трябва да става в метален съд. Косата трябва да се измие 2-3 дни преди боядисването. Самото боядисване се извършва с малка четка, започва се от корена и се стига до средата на космите. Косата се разделя на малки снопчета с дебелина до 2 см и ширина 3-4 см, за да може боята да прониква добре в цялото снопче. След 15-20 минути се
намазва и останалата част от дължината на косата, а след още 20 минути косата се измива. Първо косата се измива с обилно количество топла вода, а след това – с мек сапун. Преди измиването на косата боядисаната кожа на лицето се почиства с памуче, натопено в сапунена вода.
Когато боядисвате израснали бели корени на косата, трябва внимателно да боядисвате само тях. Само пет минути преди измиването на косата остатъкът от боя да се разреди с малко вода (в съотношение 1:3) и с него се намазва цялата коса. По този начин се уеднаквява цветът на косата по цялата и дължина.
Ако желаете да боядисате косата си в по-светъл цвят от естествения, трябва предварително да я просветлите и след това да я боядисате с желания цвят.
Сега у нас се произвеждат и т. нар. оцветители на бели коси. Те се използват за нюансиране на побелели, посивели и изрусени коси в приятни синкави, виолетови и сребърни тонове. Тяхното покритие е полу трайно. Косата предварително се измива с шампоан и се подсушава леко. Косата се облива с около една четвърт от съдържанието на флакона, което се разпределя върху цялата коса. На главата се поставя плажна шапка за 5 до 20 минути в зависимост от желания ефект, след което косата се изплаква с хладка вода.
Шампоан-оцветител за коса „Арома колор“. Произвежда се в течна и кремообразна форма (в 8 разцветки). При използването му заедно с основното измиване на косата се подобрява и нюансът на косата (кестеняв, червеникав или рус оттенък). Така освежаваме и подсилваме цвета на косата или променяме леко неговия нюанс. Полученото цветно покритие е краткотрайно. Белите коси не се оцветяват.
С малка част от шампоана косата се измива както с обикновен шампоан. Изплаква се с топла вода и леко се подсушава. Останалата^ част от съдържанието на тубата (флакона) постепенно и равномерно и се разпределя и втрива върху цялата повърхност на влажната коса. Получената пяна се оставя да действа около 20 минути. След това косата се измива обилно с топла вода. Във водата, с която изплаквате накрая косата, можете да налеете 1-2 супени лъжици оцет.

Не са малко случаите, когато някои от козметичните средства причиняват възпаление на кожата (дерматит) или екзема. Някои средства може да предизвикат възпаление на кожата още при първия им досег с нея поради вродена свръхчувствителност. По-чести са случаите, когато възпалението на кожата се явява след продължително прилагане вследствие на придобита свръхчувствителност.
Понеже хиляди жени прилагат боя за коса, и то в продължение на много години, не са рядкост случаите на придобита алергия към някоя от съставките на боята – урсол, анилинова боя и др. Затова 2-3 дни преди всяко боядисване на косата трябва да се прави кожна проба за свръхчувствителност. Скритият период на дерматита от анилинови бои е от 6 до 24 часа. Първите признаци са сърбежът и силното парене в окосмената част на главата. Скоро след това може да се появи и оток, който започва обикновено зад учите и се разпространява към челото, бузите и окосмената част на главата. Понякога клепачите отичат толкова, че очите могат да се затворят. Върху отеклата и зачервена кожа се явяват дребни и по-едри мехурчета, подмокряне, а по-късно и корички. За няколко дни тези явления почти преминават, но пълно оздравяване се получава за 10-15 дни (при Съответно лечение) с излющване на кожата и без падане на космите. Щом усетите първите признаци на възпалението (сърбеж, парене и др.), веднага обилно измийте косите с разтвор от 150 г готварска сол в 1 литър вода, към която прибавете 50-60 г кислородна вода. Своевременно потърсете лекарска помощ. Ако имате домашна аптечка, можете да вземете 2-3 таблетки алергозан (или ахистамин, синпрамин, сандостен калциум и др.), а в кожата втрийте подходящ крем (локакортен, лоринден, флуцинар, хидрокортизон и др.).
При къдрене на косите алергичен дерматит или екзема може да причини алкалният амониев тиогликолат, който се използва при трайното къдрене. Появяват се сърбеж, зачервяване, силно изсъхване на кожата.
Преди да се внедрят в производството, днес кремовете се изпитват предварително. Въпреки това и към най-добрия и скъп крем кожата на някои жени може да се окаже свръхчувствителна. За да имат разностранен и добър ефект, модерните кремове съдържат все по-голям брой активни съставки, някоя от които може да дразни кожата. Така един чудесен крем може да предизвика на някоя кожа зачервяване, сърбеж, парене, а понякога и дребни пъпчици, които може да подмокрят. Първото нещо в такива случаи е да се спре употребата на подозирания крем, да се приложи някой лечебен противовъзпалителен крем и да се потърси съветът на кожния лекар. Вредна е практиката да се прилагат кремове, купени от частни лица и с неизвестен състав. Нерядко такива лица продават кремове за избелване на лицето, против лунички и други пигментни петна. И за да бъдат „по-ефикасни“, те влагат висок процент живак, който понякога предизвиква алергичен или токсичен дерматит, чието лечение се провежда само от дерматолог.
Червилото за устни може да причини възпаление на устните (хейлит), което се изразява в изсъхване, напукване, оток, сърбеж, парене и залющване на устните. Понякога това възпаление може да засегне и кожата около устните.
Сенките за клепачи по-често причиняват алергичен дерматит, при който също се появяват сърбеж, зачервяване, оток, залющване. Лечението се провежда с локакортен, лоринден и др.
Лакът за нокти, макар и много рядко, може да причини не само възпаление на околонокътните тъкани, но понякога и червени (алергични) петна на други, твърде отдалечени места – по клепачите, лицето, шията, дори и по краката.
Сапуните, както и другите почистващи препарати (дегримьор, тоалетни млека) могат да съдържат алергизиращи вещества, от които лицето става сухо и залющено, появява се и сърбеж, особено когато кожата е суха и чувствителна.
Одеколони, парфюми, козметични води и други, които съдържат бергамотово масло, също могат да причинят дерматит. Това масло прави кожата свръхчувствителна на слънчеви лъчи, поради което тя се възпалява с по следващо пигментиране на кожата на мястото на прилагане на одеколона. Различните етерични масла, каквито се поставят в някои одеколони, лосиони, кремове, сапуни и други козметични средства, също могат понякога да причинят възпаление на кожата.
Накрая ще посочим, че понякога се появява алергична свръхчувствителност и към някои дезодоранти, депилатори (обезкосмяващи средства), пасти за зъби, моливи за вежди, тушове за мигли и т.н.
При всеки случай на различно изразена свръхчувствителност или възпаление на кожата, за които се подозира козметично средство, употребата на това средство трябва да се спре, след което трябва да се потърси дерматолог.