Ако не сме забелязали какво става в света на чантите, това може да се обясни само с фанатичната ни привързаност към тези, които носим – всеядните, обемни, кондукторски тип с дълга дръжка или закопчаващи се с два кожени ремъка отпред. Вярно ни служиха с годините, бяха неотменна част от бойното ни снаряжение през осемдесетте години, удобни за всеки ден и час.
Големите чанти с малка метална и дълга за през рамото дръжка, особено престижните от чиста кожа и лъскава закопчалка, са неотменен атрибут на елегантната делова жена през последните две години. Независимо, че гълтаха половината от заплатите ни, те предизвикваха недоумение у майки и баби. Това ли сега върви? За толкова много пари? Какво общо има то с кокетния дамски аксесоар от 30-те години? За много поколения модерната жена изглежда като търговски пътник, който непрекъснато шари по пътищата с „куфар“ или пътна чанта в по-умален вид. А е било време, когато в миниатюрното бродирано или лачено „несесерче“ са влизали само пудриера, червило, ключ и ухаеща дантелена носна кърпичка. Фантазно, женствено, палаво декоративно допълнение. На всичкото отгоре чантичката скрупольозно се връзвала с обувките, с ръкавиците в тон.
Бунтовните 60-те години (втората половина) обърнаха наопаки понятията за традиционна елегантност. На раменете на хипитата увиснаха ориенталски торби, подмятащи се чак до коленете. Като чувалче на тибетски монах или на пътешественик, решил да покори върховете на Хималаите. Тези торби се носеха не само от жени, но и от мъже, които тогава (както впрочем и днес) трудно се отличаваха от своите приятелки. Дълги коси, прозрачна риза, ланец на врата, разнищени джинси.
Това бе началото на модната уни секс, а после всичко стана толкова бързо, че даже не забелязахме как започнахме да се появяваме само в панталони и сака, с вратовръзки и ръкавели, с една дума приехме мъжкия стил. На всичкото отгоре тези грамадни чанти – все едно дали са преувеличени портмонета или пликове с прихлупен капак. Спортната мода през осемдесетте години ни прибави още килограми на плещите, налагайки раницата, която и до днес пригаждаме към мъжкия тип облекло. И не се притесняваме да я увисим на рамо вечер на приятелски събирания. Чантата, без която не можем, изцяло се отдалечи от първоначалното си предназначение и вид и започна да живее свой собствен живот. Така, както джинсите, жилетката, маратонките, анцуга във всичките му разновидности.
Да се върнем вече на думата си. Без чанта не може жената. За къде без чанта… В последните два сезона хитовете са цветните чанти с доста разнообразен дизайн., Налагат се чистите цветове – червен, тъмносин, жълт, зелен, както и комбинация между тях (от различни парчета). Многоцветните чанти са най-актуалните. Чантата все повече се приема като самостоятелно присъствие и не трябва да се задълбочаваме педантично в грижата за нейното обкръжение, да я връзваме в гамата на тоалета. Не е случайно, че ярките чанти се появяват с налагащата се монохромна мода на облеклото – бежово, млечно или мишо сиво. Не може да се получи сблъсък между чантата и цвета на шлифера или сакото, както и на обувките. Подбирането на обувките към чантата вече е абсолютен анахронизъм. Всеки от тези елементи на облеклото се ръководи в известен смисъл от собствени правила.
Формата на чантите от последния сезон са геометризирани – трапецовидни, правоъгълни, цилиндрични, връща се торбичката със стегнатото от шнурчета гърло, чантичката с къса дръжка, затваряща се с красиво копче. Но при всички случаи модерната чанта е по-голяма и по-практична от своя далечен пра образ от тридесетте години. Покрай всичко това върви и класиката – тип портмоне, раница, вариации на чантата Шанел, кожена и декоративна тигелирана, на верижка.
Високата класа на това разнообразие от модели може да се види в магазини, в които се предлагат стоки „от котюр“ изпълнение. Качествени кожи, ярки цветове, добро изпълнение. За цените е ясно. Но при повече настойчивост от наша страна може да се сдобием с този неизбежен за всекидневието ни аксесоар.
В повечето европейски страни чантата говори за статуса на жената, която държи да бъде завършена в своето внушение. Чантата обаче както връзката, очилата, копринения шал, фишуто трябва да е от добра марка, т.е. истинска. Ако искаме да убедим напълно обкръжението си, че сме дами. Затова елитните дизайнерски фирми на чанти не пропускат никога възможността да сложат марката си по-дискретно или по-явно на изпипаната си творба – Валентино, Диор, Гучи.
След тази отчайваща информация, тъй като си знаем, че се намираме в по-бедната част на света, можем само да добавим, че трябва по-дълго да си търсим късмета по базари и панаири. Може и да успеем да намерим модната практичната и прилично изработена чанта. Защото каквото и да си говорим, тя остава едно от основните ни изразни средства. Още повече когато не я сменяме толкова често. Носим я до отказ, докато в ателието за поправки ни уверят, че вече нищо повече не може да се направи.