По какъв повод и колко често плачат французите – на този въпрос отговаря социологичният сондаж , на Френския институт за
изследване на общественото мнение, публикуван в сп. „Мари Клер“.
БРИЛЯНТИ НА ПОЛЮСИТЕ – РАДОСТ И ОТЧАЯНИЕ
Психолозите по света смятат, че това е психотерапия, начин на отреагирване на силни емоции, принос в само познанието – да слезеш в дълбината на чувството, да се откриеш, да довериш някому частица от себе си. Човекът, който плаче, смъква маската, условностите, натрапени от една или друга социална роля. Сълзите са универсалният свързващ знак между противоположни състояния – плаче се от голяма радост и от безгранично отчаяние.
ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
Мъжественият и безстрашен Ахил оплаква смъртта на приятеля си Патрокъл. Плакали са също Александър Македонски и Юлий Цезар. В античните времена сълзите не са били белег на женска слабост. И така до Средновековието. В началото на XVI век те започнали да се смятат за женска привилегия. Ренесансът, пронизан от радостите на живота, им отреждал място само при религиозните екстази. В епохата на Просвещението с култа към разума те съвсем не били тачени. По-късно чак до наши дни към сълзите се отнасяли различно. Понякога трогателни,, понякога досадни, преувеличени, дори примитивни. Затова и досега будят противоречиви чувства, хората все още не знаят да се срамуват ли за тях или напротив.
И ДНЕС
Само 8 на сто от французите си признават, че плачат от любов, 51 на сто твърдят, че им се случва много рядко. 21 на сто от изследваните потвърждават, че са плакали предишната седмица, 41 на сто не могат да си спомнят нито времето, нито причината за сълзите си. 43 на сто (мъже и жени) плачат преди всичко в киносалона или пред телевизора, 19 на сто при раздяла (макар и кратка) с любимото същество. 51 на сто се „отпускат много рядко. 61 на сто от младите хора (от 15 до 24-годишна възраст) не се колебаят да признаят, че плачат от любов, мъка, болка, силно вълнение.
64 на сто от французойките правят това в присъствие на родителите си. 35 на сто – пред порасналите си деца, 32 на сто – пред приятелки. Затова пък 38 на сто от изследваните (мъже и жени) твърдят, че не плачат никога пред свидетели. Рекордът на плача в самота е на жителите на Северна Франция – половината от анкетираните отговарят, че не проронват сълза на публично място.