Размножаване И Пресаждане

Размножаване И Пресаждане

Кактуси намират най-често в магазина или ги получаваме ка­то подарък, но може да си ги размножим и сами. Ако спазим из­вестни условия, ще постигнем успех! Засаждането и отглеждане­то на разсада са едни от най-интересните работи. Първо обаче ще се спрем на по-простия начин за размножа вале на кактуси, т. нар. вегетативни или безполови дачи При него ново получените растения са напълно сходни с майчини те екземпляри. Това налага да ги подбираме много грижливо, за да не размножаваме болни или нападнати от вредители растения. Вегетативно кактусите се размножават чрез издънки или чрез изрезки. Издънката е младо растение, което израства върху тялото на стария кактус и може. лесно да се откъсне. На мястото, откъ­дето сме я откъснали, остава малка, незначителни ранча, а че­сто младото растение дори има развити коренчета. Поставяме из­дънката за около два дни на сухо, топло и добре засенчено мя­сто, за Да заздравее ранйчката, аслгд това засаждаме в обикно­вена пръст-смес, за чийто състав ще стане въпрос по-нататък. Обикновено издънката бързо се вкоренява и започва да расте. Някои видове от род Ехинопсис и Мамилариа дават толкова из­дънки, че е излишно да ги отглеждаме от семена. Вегетативното размножаване чрез изрезки е малко по-трудно, тъй като изрезките се отделят от растението майка с остър нож и ти с бръснарско ножче. Така се образува сравнително по-голяма рана, която трябва веднага да дезинфекцираме — най-често я по­сипваме с прах от дървени въглища или с хума на прах. Оставя­ме изрезката на сухо и топло място, най-добре в отвесно поло­жение (например в празна чаша или саксия), и изчакваме, докато раната засъхне окончателно и от нея започнат да се развиват коренчета. Според вида на растението и температурата в стаята това може да продължи и няколко седмици. Ако оставим изрез­ките да засъхнат в хоризонтално положение, те се деформират, а понякога коренчетата може да израснат по цялата им дължина. След като поникнат коренчета, засаждаме изрезките в обикнове­на пръст-смес, която поддържаме умерено влажна, като напръск­ваме растението с вода. След засаждането пазим младия кактус известно време от пряка слънчева светлина. Повечето кактуси се вкореняват лесно. По този начин се размножават главно опунцми-те, епифилите (познати под името филокактуси), зигокактусите (т. нар. коледни кактуси), някои цереуси и т. н. Друг начин за вегетативно размножаване на кактусите е и пресаждането, но то е твърде специална работа, която изиск­ва богати теоретични познания. Главният начин за размножаване на кактусите е чрез семе-и, а, т. нар. генеративно, полово размножаване. Подходящи за целта са пластмасовите кутии — квадратни (около 10Х 10 см) или правоъгълни, чийто капак е вдлъбнат като баничка, дълбока около 1,5 см. Като обърнем кутията наопаки, получава­ме нещо като миниатюрен парник. Напълваме капака със суб­страт за посев напаст около 1,5 см. Ако използваме друг съд, внимаваме да бъде дълбок най-много 5—б см. Пълним го със субстрат до около 1/3. След посяването покриваме съда с плос­ко стъкло, като между него и повърхността на субстрата оста­вяме пространство, най-малко 3—4 см. След това подготвяме субстрата, в който ще засяваме семе­ната. Подходяща е сместа от речен пясък без примес на глина, дребно начукани тухли, които промиваме с вода, за да се изчи­стят от праха, и торф в съотношение 3:2:1. Пресяваме отделни­те съставки през сито с отвори около 3 мм. Стерилизираме при­готвената смес, за да предотвратим появяването на плесен и во­дорасли. Най-добре е да я насипем в буркан с широко гърло и да го стерилизираме в по-голям съд на пара най-малко един час. След като изстине, насипваме сместа в добре измита съдинка, ка­то закрепваме в средата й стъклена или пластмасова тръбичка с диаметър до 1 см, която стига до дъното и стърчи около 1 см. По-късно през нея поливаме или по-точно навлажняваме субстра­та, за да не изплуват дребните семенца. След това грижливо из­равняваме повърхността му и я разделяме на полета според броя на засажданите видове кактуси. След тези подготвителни работи може да засяваме. Тъй като кактусите най-често имат съвсем дребни семенца, добре е внима­телно да ги сложим върху твърда хартия. Ако леко почукваме по хартията, постигаме порван омарно разпределение, отколкото ако изсипваме семенцата направо от пликчето. Когато засяваме някол­ко вида кактуси, не бива да забравяме веднага след това да оз­начим всеки вид, например с номера по-предварително направен списък, в който отбелязваме също датата на посяването, начало­то и края на покълцването и друга дан и. Посадените семенца не засипваме, а само притискаме към субстрата с плосък гладък. Предмет. Едрите семена на опунцинте засипваме с около 5 мм смес. След посяването поливаме семената с дъждовна, дестилирана или преварена вода. Тъй като посевната смес практически няма никакви хранителни вещества, разтваряме във водата хранителна сол (1 таблетка на I л вода). Поливаме внимателно през малка фуния или тор в тръбичката, поставена в средата на съда, Наливаме толкова разтвор, че посевната смес да се насити, но на дъното да не остане никаква течност. След това покриваме съ­да с прозрачен капак или с плоско стъкло. Важно е семената да кълнят във влажна среда и повърхността на съда да не изсъх­ва. Ако след няколко дий течността от съда се изпари, трябва отново да полеем, но само с вода. Изпарената вода се стича най-често по капака и попада в сместа. Поставяме съда със семената на сянка, но не съвсем на тъм­но, като внимателно следим ни го за момент да не попада под пряко слънце, тъй като твърде бързо би се прегрял и семената биха изгубили способността си да кълнят. За по-сигурно може да го покрием с хартия. Температурата на кълненето на какту­сите е около 223С и не бива да се колебае твърде много. Семе­ната на някои видове кълнят много бързо — например астрофи-тът често кълни на втория или на третия ден. Повечето видове кълнят след 7 до 10 дни. Семената покълват постепенно, най-често за 14 дни. След този срок приемаме, че кълненето е прик­лючило, и започваме да проветряваме, за да закалим поникнали­те растения. Отначало подпираме горната част на миниатюрния парник с кибритена клечка и постепенно увеличаваме процепа. Същевременно започваме да привикваме кактусите към по-силна светлина, но все още ги пазим от преки слънчеви лъчи. Едва след като растенията укрепнат достатъчно, отстраняваме капака и ги оставяме да привикнат на пряко слънце. През този период ги по­ливаме по-често, най-добре с чиста вода. След като поизраснат и започнат да си пречат, разсаждаме как­тусите. Преди това не ги поливаме, а оставяме субстрата да из­съхне. Засаждаме ги в по-големи, плитки съдове, най-добре или пластмасови, в подходящ навлажнен субстрат с де­белина около 3 до 4 см. В него  също поставяме тръбичка. За засаждането използваме тънко, изострено колче, с което правим дупка в субстрата. При изваждането и засаждането на растение­то внимаваме да не повредим корените му. Същевременно сле­дим по тях да не се полепва голямо количество от стария куб спрат (за разлика от разсадите при другите растения), а корен четата да бъдат право надолу. След това притискаме с колчето субстрата към. коренчетата, без да натискаме. Вместо колче мо­же да използваме пинцет. Трябва да внимаваме също младите кактуси да не се „удавят", т. е. да не потънат твърде дълбоко. След пресаждането не ги поливаме 2 дни. За първото поливане отново използваме хранителен разтвор в дестилирана или дъж­довна вода (1 г на 1 л вода), като накапваме разтвора в тръбич­ката, която стига до дъното т съда. За следващото поливане използваме чиста вода (с хранителен разтвор поливаме веднъж на 3 седмици). След преместването пазим растенията от пряко слънце около 3 дни. Когато кактусите започнат да си пречат отново, преместваме ги повторно по същия начин в малко по-дълбок съд (около 5 см). Субстратът и начинът за поливане остават същите. Ако сме започнали сравнително късно пресаждането и зимата наближи, оставяхме младите кактуси при пo-висока температура. През зимата намаляваме поливането. След второто преместване растенията се засилват и вече ги засаждаме в саксии. За предпочитане са малките саксии за кактуси, но размерите се определят главно от големината на корените, които не бива да се смачкват. Много подходящи са пластмасовите саксии, кои­то се мият лесно, и се чупят, леки са и не дават възможност водата да се изпарява от цялата им повърхност, както саксиите от негледжосана глина, които изсъхват много бързо. Отточните отвори на дъното покриваме с парче от глинен съд, а наоколо насипваме като дренаж едър пясък или подобен материал. Засаждаме кактусите в смес, приготвена от равни части тор­на пръст, тор и едър пясък или частици от промити надробени тухли. Сместа трябва да бъде суха, но не пресъхнала. Когато засаждаме растението, следим корените му да не бъдат изкриве­ни или обърнати нагоре и сместа да запълва цялата саксия. Покриваме растенията с пръст на  същата височина, както по-рано. Кактусите се пресаждат обикновено напролет, но се ръково­дим и от времето на цъфтежа им. Тези, които цъфтят рано през пролетта, пресаждаме обикновено през първата половина на ав­густ, когато много кактуси временно преустановяват растежа си. През този период намаляваме поливането на всички растения, които намаляват своя растеж, и леко ги засенчваме с хартия. След като премине най-горещият период, отстраняваме хартията и от­ново започваме да поливаме. Кактусите бързо възстановяват своя растеж и до есента успиват да се вкоренят добре.  c, които украсяваме работното си място конто може успешно да отглеждаме в сандъчета подходящи съдове. В приложената таблица ви никои от тях. Посочени са предимно едногодишни, а така ши двугодишни и многогодишни растения. Общите им белези са, че са ниски и богати с цветове и че имат срав­нително продължителен период на цъфтеж. За повечето от тях пай-благоприятна е пълната слънчева светлина, но се срещат Щ видове, които растат добре на полусянка, т. е. на източната или.: западната страна на сградата. Естествено, подбираме растенията според местоположението на съдовете, в които ще ги отглеждаме — в сградата или близо до нея. Трябва също да имаме пред вид размера им и съобразно с това да подбираме големината на сандъчетата, както и обратно — според големината на сандъчетата да подбираме и съответните растения. Най-разпространени и най-любими цветя поради богатството на цветовете са петуниите. За сандъчетата, поставени по дължи­на на входното стълбище, ако е обърнато точно на юг, много подхождат някои ниски видове цветя (например нобелия), тъй ка­то ги гледаме предимно отблизо и малко отгоре. И обратно, на терасата над главния вход насаждаме по-ярки, силни растения — конски босилек, латинка, мушкато, — които не се губят на фона на цялата сграда. Входната врата или неугледната ограда може да оставим отчасти да обрасне с бързо растящ фасул, влачеща се латинка или грамофонче. За целта са достатъчни няколко по-дълбоки сандъчета и опънати връвчици. В по-големи сандъчета или каменинови саксии комбинираме няколко вида растения с под бодяща височина и цветове. Много добре може да използваме и влачещите се (увивните) растения — грамофонче, латинка, пълзя­що мушкато. Още няколко думи за многогодишните растения. Клубните на бегонията оставяме да се развиват в смес от пясък и тор от началото на март. После ги засаждаме в малки саксийни, а в сандъчета ги преместваме в края на май. Преди настъпване на студовете ги изваждаме и слагаме в сухо помещение, в което ня­ма опасност да замръзнат. Изваждаме и мушкатото, премества­ме го в саксии и оставяме да презимува в хладно помещение. През зимата го поливаме съвсем рядко. Рано напролет го премест­ваме в богата пръст и чрез повишаване на температурата и по­ливане ускоряваме растежа му. В края на май преместваме две. Отглеждане на цветя в сандъчета. Цвете: Место Положение (изложение) Цвят. Дреме на цъфтеж. Едногодишни. Ageratum houstonianum (Агератум) Begonia semperflorens (Бегония семперфлоренс) Celosia argcntea (ноупяхка) Lobelia erinus (нобелия) Mimu’. us luteus (мнмулус) Petunia hybrida (петуния) Portulaca grandiflora (калдъръмчс) Reseda odorara (Ароматична резеда) Salvia splendcns (пламък) Tagctes patiila (Тагетес, торта, карфица) Tropacolum majus nanum (Латинка) Verbena hybrida (Върбинка) Едногодишни увивни 0 Ipomoea purpurea (грамофонче) Lathyrus odoratus (Латнрус, декоративен грах) 0 Phaseolus coccineus (Декоративен фасул) 0 Tropaeolum majus (Латинка) 0 Bellis perennis (,паричка) Myosotis alpestris (незабравка) Viola vittrockiana (Градинска теменуга, мушанка) Двугодишни в 0 До 300 до 150 до 400 до 200 До 15 20—30 20 VII-IX VI—VIII VII—IX VI—Х. IV—VI V-VI III—VII Цвете. Време на цъфтеж. (Луковична бегония—Кавалер и дама) 6 80—50 брчж. Pel argon. (Увивно мушкато) борч VI—X Pelargonium zonal. (Обикновено мушкато) 0 25—50 сеч VI-X Обяснение на съкращенията. Местоположение: 0—на силно слънце; на полусенчесго до сенчесто място., Цвят; б—бял; ж—жълт; о—оранжев; р—розов; ч—червен; с—син; в-виолетов! Време на цъфтеж: римската цифра означават месеците (напр. VI—X — цветята цъфтят от юни до октомври). Пята в сандъчета — в тях може да ги наредим, без да ги изваж­даме от саксиите, а освободеното място запълваме с влажен тор.По този начин си спестяваме работата при есенното преместване.

Снимка: www.plantanswers.com
Автор: Мартин Петров

Размножаване И ПресажданеРейтинг: 5.0 от 5.0 / (2 гласа)