Мъжете се оплакват, че мрънкаме за щяло и нещяло. Изучават характера и бесовете ни и решават, че са ни опознали. Прочитат сценария, по който действаме в една връзка. Научили са значението на погледите, емоциите, думите и поведението ни. Мислят си, че сме ясни като бял ден и предсказуеми до болка. Май е време да затегнем колана и да покажем кой командва.
За целта спри да говориш без да можеш да спреш. В противен случай ще възприема всяко казано нещо като шум за фон. Господинът толкова ще свикне със звуците, които издаваш, че дори ще може да спи, да гледа мач, да яде и да си чете вестника, докато ти си „чешеш езика”.
Ние жените сме „нежния” пол. От самото наименование на вида ни следва, че емоциите властват над крехките ни натури и определят реакциите ни. Можем да сме страстни, тихи, покорни и сладки или диви, бесни, ядосани на света и отмъстителни. За съжаление, имаме навика да използваме тривиални и клиширани фрази като „Не ме познаваш”, „Край”, „Писна ми” и „Не мога повече”. За една караница сме в състояние да ги изречем толкова много пъти, че да протъркаме значението им от смисъл. Именно на това разчитат мъжете. След няколко „крайни” изказвания от наша страна решават, че сме безсилни и, че ще ни мине след малко. Точно затова и не се трогват каквото и да им кажем. Изчакват търпеливо да си излеем гнева и да се престорят, че се сдобряваме като се възползват от лабилното състояние, в което сме изпаднали, за да получат страхотен с*кс, докато ние си мислим „невероятен е, само той ме търпи. Аз съм глупачка и не го заслужавам. Толкова е добър”.
Истината е, че в даден момент от взаимоотношенията ни, мъжете свикват с всичките ни прояви на темперамент и когато това се случи думите ни няма да струват и пукната пара. Единствено с действия ще можем да им взимаме страха. Но кажем ли свещеното „Край”, то значи наистина трябва да слагаме точката, в противен случай, никога повече няма да ни взимат насериозно.
Още в детските си години научаваме за доброто и злото и за стойността на мъжката дума. Но пропускаме онази малка подробност, че мъжете също очакват от нас да държим на това, което изричаме и да не дрънкаме глупости без основание и без намерение наистина да ги осъществим. Иначе ще продължаваме да се чудим защо не седи кротко до нас на дивана, а предпочита да се мотае с момчетата и да твърди, че комуникацията с тях им е по-пълноценна.