Искаш да постигнеш нещо повече в живота си, да се захванеш с интересна работа, да успяваш, да си богат, да спечелиш нечия симпатия, да срещнеш голямата любов. Много просто! Не го казваме ние, а западни невро психолози, които са разработили методиката на нирванинга (от Нирвана – блаженство, щастие). И продължават: трябва да опознаеш своите възможности, да концентрираш енергията си и да мислиш позитивно. Тази „рецепта“ за щастие позволява на всеки от нас да използва по-добре залежите на мозъка, интелекта, въображението си.
Кои са основните принципи на нирванинга.
ПЪРВИ ПРИНЦИП?
Вземи се в ръце!
Не можеш да владееш ситуацията, да станеш по-добър, по-умен, по-сърдечен, ако не си в състояние да се контролираш. Затова въвеждащият девиз в нирванинга е -концентрирай вниманието към себе си. Нали всички мистични ритуали, молитви, действия и формули имат същата цел „да се вземеш в ръце“, да се владееш, да си изработиш определена позиция в отношението към света и хората.
ВТОРИ ПРИНЦИП:
Използвай максимално естествените си природни резерви – собствените и на средата ти.
Силата ти преди всичко е във вярата в теб. Няма начин да добиеш влияние над другите, без да имаш несломима вяра в собствените си сили и способности. И тъй, стреми се да бъдеш оптимист.
ТРЕТИ ПРИНЦИП:
Предвиди всичко, което може да се предвиди.
Запомни: всички проблеми, оставени просто така на течението, се обръщат в лоша посока срещу теб. Трябва да се противопоставяш на това, да изпревариш отрицателния развой на събитията.
За прилагането на трите принципа много помагат техниките на дишане, позитивно мислене и творческо въображение. Днес всеки човек мечтае да разполага с онова, което някога е било дар на малцина – на магове и чародеи. Т.е. иска да има власт над себе си, над другите и въобще над света. За да се доближиш до тази цел, за да имат резултат усилията и действията ти, за да достигнеш вътрешно спокойствие, започвай да усвояваш изброените по-горе техники.
Най-доброто средство за обновяване на житейската енергия 6 дишането. То трябва да се овладява чрез всекидневни упражнения.
Американски психолози твърдят въз основа на представителни изследвания, че семейните конфликти избухват по незначителни поводи 5-10 минути, след като се върнеш от работа у дома. Тогава именно сме особено слаби и подвластни на отрицателните емоции. „Изкрейзваме“ обикновено вечер, след като цял ден сме били обстрелвани от информация, след като сме се уморили да отблъскваме различни видове агресии, след като са ни „мелили“ различни черни чувства.
Има два начина за отреагиране на агресията: да я избягваме или да й отговорим и да й се противопоставим. Повечето от нас избират втория начин. Затова връщайки се след работа у дома, сме неимоверно раздразнени, изнервени. А това е времето за регенериране и за постигане на вътрешно равновесие.
ДА ОВЛАДЕЕМ ДИШАНЕТО
Не е трудно да се постигне при условие, че спазваме няколко основни правила и постепенно напредваме, без да форсираме организма:
Първото правило е да дишаме през носа. По този начин филтрираме въздуха от праха и вредните микроорганизми, благодарение на което той по-леко се усвоява от дробовете ни. Ще ви запознаем с няколко начина на дишане, сред които ще изберете вашия.
„ВИСОКО“ ДИШАНЕ
При вдишване повдигаме леко раменете и разпъваме горната част на гръдния кош, чувстваме напрежение в ребрата си. Диафрагмата обаче е прибрана и една част от дробовете се лишава от кислород.
За да постигнем пълноценно дишане, трябва да упорстваме – всяка сутрин, след като се събудим, да правим петминутни упражнения. Бавно вдишваме през носа с участието на корема при всяко вдишване. Издишаме бавно отново през носа. По този начин натоварваме всички мускули, доставяме си повече кислород, регулираме кръвното налягане. След няколко такива вдишвания и издишвания диафрагмата се отпуска, чувстваме се по-устойчиви към различните стресови ситуации.
„НИСКО“ ДИШАНЕ
При вдишване разпъваме силно стените на корема. Разбира се, не трябва да изключваме горната половина на гръдния кош, тя също трябва да поема въздуха. Случайни упражнения не дават резултат, но ако ги изпълняваме редовно в течение на няколко дни ще се почувстваме по-бодри, ще усетим как се връща положителното, оптимистичното ни отношение към света.
„СРЕДНО“ ДИШАНЕ
При вдишване разширяваме предимно гръдния кош, после включваме и корема. Недостатък на това дишане е, че пилее много енергия. За да се ускори регенерацията на организма, да се, увеличи и мобилизира енергията ни, трябва да се прилагат алтернативно два вида дишане. Най-напред коремно: дълбоко вдишване през носа, разпъване на корема, а след това издишване с освобождаването му. После обратното: вдишване с прибран корем и издишване с разпънат. В началото ще имаме трудности със смяната на двата вида дишане. Но след няколкодневни упражнения ще усвоим умението да редуваме и контролираме дишането си.
„Средното“ дишане се практикува в Китай като средство за отлагане процеса на стареене.
Дихателните упражнения трябва да изпълняваме в легнало положение – по гръб, напълно отпуснати. Трябва да дишаме тихо, спокойно, като задържаме по-дълго въздуха в дробовете си – най-напред по-кратко, докато чуем един сърдечен удар, после два, три и повече удара. Ако овладеем тази техника, ще постигнем със сигурност желаната вътрешна хармония и ще изгладим отношенията си с обкръжението.
ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ
То се крепи на самодисциплината на мисълта и има за цел да оптимизира ситуацията, в която се намираме.
Трябва да си налагаме позитивната реакция при различни ситуации, при различни условия, както и да се ориентираме към цели, за които съществуват обективно условия и които могат да се постигнат.
Позитивното мислене е свързано с дейността на дясното полукълбо на мозъка, което управлява видимото, установеното, за разлика,от лявото, което подрежда впечатленията и изводите по данни на обкръжението. Ако тези данни са отрицателни, то естествено и крайните ни изводи ще бъдат такива. Техниката на позитивното мислене се основава на изпълнявани често упражнения в специфични ситуации: малко преди да заспим или малко преди да се събудим напълно. А така също и когато лявото полукълбо е в състояние на пълна мобилизация – например докато караме кола (тогава то активно поема впечатления и не изпълнява ролята на спирачка в свободните ни мисли). Тогава именно трябва да се убеждаваме, да си внушаваме онова, което ще ни помогне. Техниката за мобилизация на резервите от сили е достъпна. Първо изтласкваме на преден план някаква генерална цел. Например: „Жадувам да срещна мъжа на своя живот“ или „Трябва да получа непременно тази работа“. Повтаряме си тези цели на ум. По този начин включваме самовнушението на автопилот и то започва да влияе положително на нашето поведение, стимулира в тази посока действията ни.
Позитивното мислене е апел към нашето въображение.’ Затова си поставяме чисти и ясни цели, по стегнат начин, в категорична, настоятелна форма. Защото самовнушението е подкрепа на убеждението ни, че можем да постигнем поставената цел. За да прецизираме нещата, не си служим с отрицателната форма и с условното наклонение. Използваме само изявителното, сегашното време или простото бъдеще време. Никога няма да повярваме в себе си, мърморейки „Пак нищо не можах да направя“ или „Ако имам мъничко късмет, ще срещна мъжа на мечтите си“ или „Може би някой ден ще намеря подходящата за мен работа“. Единствената резултатна формула е: „Непременно скоро ще срещна моя принц“ или „Тази работа просто мен чака“ и т.н. Още по-добър ефект ще постигнем, ако тези „мнения“ можем да „виждаме“ в писмена форма, т.е. да ги „изписваме“ постоянно на екрана на нашето съзнание.
И така, още веднъж напомняме, че позитивното мислене не е повик към волята, а към въображението ни. Няма смисъл да повтаряме механично думи, в които не вярваме. Няма смисъл да си поставяме цели, които смятаме за непостижими. Започваме упражненията от внушения за обикновени неща, а когато овладеем тази техника, започваме да поставяме по-амбициозни цели.
ТВОРЧЕСКОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ
Въображението се опира на предвижданията и представите ни за събития и действия. Упражняваме го непрекъснато повече или по-малко съзнателно. Последица от въображението ни е подготовката,“ приспособяването ни към определено действие. Ако си послужим съзнателно с въображението, можем да програмираме успеха си, да си изработим точна стратегия за действие, да постигнем впечатляващи резултати. Творческото въображение се използва при програмирането на спортните резултати, прилага се в обучението на въздушно-десантни войски, в отрядите за борба с тероризма. Заради признатите му лечебни качества, то се прилага в различни медицински заведения -въображението помага на болните да се справят с нетърпението си и ускорява оздравителните процеси.
Тренираме въображението си на същите релаксиращи принципи, както и позитивното мислене. Започваме с кратки, редови упражнения няколко пъти на ден. Същността и целите на творческото въображение не се ограничават само с предвиждане и изпреварване на случващото се. То може да ни помогне да управляваме онова, което има да се случи в желаната посока, да провокира добрия край. За да постигнем крайната цел, трябва да се научим да концентрираме вниманието си. Лягаме по гръб в тъмна и тиха стая, затваряме очи и се опитваме да си представим точката, разположена по средата, малко по-ниско от линията, свързваща веждите. Тук именно – според традициите на Изтока, се намира така нареченото „трето око“, отворено към миналото, бъдещето и настоящето. В началото ще ни бъде трудно да концентрираме въображението си точно в тази точка. Но ако проявим издръжливост, успяваме да си я представим във формата на кръгче, колкото средно голяма монета. Когато вече сме постигнали това зрение, продължаваме по-нататък. Представяме си, че това кръгче е съставено от седем цвята в следната последователност: виолетово, индигово синьо, лазурно синьо, зелено, жълто, портокалово, червено. После пак виждаме цветовете в обратен ред, започвайки от червеното. След това си представяме, че това колелце се отваря и затваря като блендата на фотоапарат. След няколко дни упражнения, когато постигнем описаните в този ред умения -минаваме към упражнения, чиято цел е да направят зрими представите ни в дословното им значение.
За да натрупаме практика, започваме от това – да „вместим“ във въображението си реалната картина на помещението, в което се намираме. После я „населваме“, като реставрираме в паметта си някои видени от нас сцени. Накрая си представяме конкретна предстояща ситуация -някаква важна среща, която сме уговорили на „следващия ден й от която се страхуваме. Целта на тези упражнения е да се очертае, а след това да се реализира сценарият на събитията, във вариант, който ще бъде най-изгоден за нас. Това ще ни позволи наистина да управляваме действията си и да постигнем желаната цел. *
Условие за успеха е мисленото пресъздавана на картината на събитието, възможно най-близка до действителната. Въображението ни трябва да „напише“ сценарий, в който трябва да намерят място и най-малките подробности – участниците в срещата, тяхното поведение, облекло, реплики, жестове. И накрая да постави нас самите в това обкръжение. Този сценарий предвижда всички възможни посоки на разговора, упреци, съмнения, аргументи на събеседниците, за да можем да се приготвим за всякакъв вариант и вече подготвени да можем да повлияем на развоя на нещата така, че всичко да завърши в наша полза.
Възможностите на творческото въображение са теоретично неограничени при условие, че свободно боравим с техниките му. Благодарение на него можем да постигнем успех, но редно е да уточним – без да усложняваме живота на другите. Защото „Нирванингът“ освобождава творческите ни сили и възможности за постигане на собствените ни цели, но при едно много важно нравствено условие -да запазим уважението си към мечтите и стремежите на другите.