Всеки път когато се влюбя, ставам съвсем безволева. Ето защо реших да сложа край на всичко.
В последната година напълно се затворих в себе си. Няма как да достигнете до мен. Престанах да се гримирам, дори и за да прикривам ужасните тъмни кръгове под очите си, които карат хората да ме отбягват.
Всяка сутрин се обличам в чисти дрехи, без да ме е грижа дали съм спретната или не. Скоро си купих чифт шарени панталони, подходящи за домакиня от крайните квартали, която се грижи за много деца и ненавижда съпруга си. И постоянно съм облечена в тях.
Сядам, вземам си питието и хич не ме е грижа за теглото ми. Изобщо не се меря, ям си бисквити и съм напълно затворена за света.
Такава съм, защото много пъти съм преживяла тежки разочарования. Най-напред ми трябваха цели две години, за да скъсам връзката си с една отрепка, в която бях влюбена. Следващото ми гадже боледуваше от маниакално депресивна псцхоза и накрая се наложи да викам полиция. След това се появи един мъж, който предпочете пред мен друга жена от по-добро семейство и с по-големи цици. Влюбена бях и в друг, който пък ме напусна заради една хлапачка от азиатските страни. Тогава започнах да се тъпча с шоколад.
Не ми казвайте, че аз съм си виновна. Аз го знам. Избирам винаги лоши партньори. Избирам момчета, които са неверни, или такива, които са почти криминални типове. Ако щете или мъже егоисти, или мъже бохеми. Имах си своите проблеми и всеки ден се упреквах, че съм страхотен идиот, или по-скоро го правех, докато се затворих напълно в себе си. Тези проклети мои раздели! Повечето от нашите травми са от детството ни, но разочарованието от раздялата е травма на по-късна възраст. Когато някой не те обича достатъчно, ти си наранен и унизен. Ако продължаваш да си мислиш така, значи го очакваш, а очакваш ли го, то ще ти се случи.
Тези раздели ме тласнаха към мисълта никога да не се захващам отново. За вас обаче не е късно. Ще ви кажа някои неща, които научих. Може би те ще ви помогнат да установите връзки, от които не бихте се разочаровали.
Първото нещо, което трябва да направите, е да се обърнете към своето детство. Ако не го направите ще повтаряте непрекъснато едни и същи грешки.
Всеки от нас е израснал в своеобразни условия. Аз имах майка, която казваше, че ме обича, но тя дори не ме приемаше такава, каквато съм. Правеше всичко възможно, за да потиска развитието на личността ми. Харесвах се с дълга коса, а тя ме принуждаваше да я режа късо. Изхвърляше дрехите, които обожавах и ми купуваше рокли, с които изглеждах отвратително. Така се научих добре да се прикривам. Имах обаятелен и умеещ да се владее баща, който изчезваше, щом нещата тръгнеха на зле. Нали сега не сте изненадани от това, че винаги ме привличаха очарователни нарцистични мъже, които не могат да обичат никога никого и винаги изчезват? Всеки път, когато се влюбвах, сякаш се обезличавах и ставах напълно безволева.
Избираме си партньори, които сякаш отразяват съдбата на семейството ни. Ако майка ни не ни е обичала, избираме някой, приличащ на нея и със зъби и нокти се опитваме нещата да вървят по-добре. Но това никога няма да стане. Няма начин да се върнете отново у дома.
Преди да се свържете с някого, проучете добре семейната си история. Спомнете си как сте се чувствали с родителите си. Дори и най-нестабилните семейства имат някои хубави дни. Постарайте се да намерите някой, който да ви напомня за тези хубави дни, с когото да се чувствате щастлива и обичана и пълна с истински надежди – не малки, глупави и безсмислени.
Стойте настрана от този, който ви кара да чувствате, че ако само отслабнете с няколко килограма и притежавате по-луксозна кола, всичко ще върви по мед и масло. Изискванията му непрекъснато ще растат и вие никога няма да успеете да ги задоволите. Не ме разбирайте погрешно. Ако вашият любим ви посъветва да не си създавате илюзии, когато става въпрос за нещо много важно, то понякога се опитайте да спрете, защото може би е прав. Това ми напомня и за друго.
Отношенията между двама души могат да вървят гладко само ако сте достатъчно смела да приемате и своите грешки. Ако непрестанно сте в положение на отбрана, ще останете изолирана и самотна. За да разберете дали това е ваша грешка, препоръчвам ви един прост тест.
Ако мислите, че винаги вие сте виновната, то обикновено това не е така. Ако пък мислите, че за всичко другия е виновен, то най-вероятно вината е ваша.
Приятелката ми Клео винаги приемаше, че за всичко тя е виновната. Веднъж ми услужи с колата си за една седмица и щом я подкарах, блъснах я и счупих предния й фар.
„Съжалявам – каза ми Клео. – Аз толкова пъти ти казах да не би да я повредиш и с това съм те напрегнала“.
Всички ние много харесвахме гаджето на Клео. Беше голям чаровник. Бяхме просто потресени, когато научихме, че имал още две любовници. И на трите бе подарил един и същ подарък – по една огърлица, а междувременно телефонните им сметки бяха хвръкнали нагоре от разговорите му с друго момиче в Австралия.
Клео обвиняваше себе си. „Ако бях по-млада и бях по-мила с него може би щеше да ме обикне“ – повтаряше непрекъснато тя.
Любимият на Клео пък се чувства самотен и потиснат, защото винаги всички са били много снизходителни към него. Внушава си, че всичките му момичета са го изиграли и са го изоставили. Спрете за миг! Може би тези мои минали раздели не са само по моя вина. Около нас все още има много мъже, които се страхуват от ангажимент, от изневяра и от какво ли не още.
Може би трябва да накълцам на парчета грозните си панталони, да престана да се тъпча с бисквити, да си сложа малко прикриващ грим и пак да опитам. Може би същественото в живота е да не спираш, да вървиш напред, да си разбиваш главата в стената, докато сполучиш.
Е, добре! Ще опитам пак. Ще направя нещо свръх сили. Но този следващ път, ще нося със себе си оръжие.