Хламидиалната инфекция е една от най-разпространените полово предавани инфекции, чиято честота е със сериозна тенденция на нарастване от 1995 г. насам. По проучвания ¼ от стерилитетите се дължат именно на нея. Инфекцията се причинява от вътреклетъчния паразит Хламидия трахоматис. 10% от младите са пострадали по полов път, като най-често това са младежи между 16 и 19 години.

При 70% от инфектираните жени и 50% от инфектираните мъже хламидията протича безсимптомно. Това е и причината тя да се открие късно. Съответно и лечението е по-трудно. Оплакванията са отделяне на секрет от уретрата и дискомфорт при уриниране при мъжете и инфекция на уретрата и цервикса при жените. 1/3 от дамите споделят за проблеми с пикочния мехур – цистит, и наличие на нетипично бяло течение. Извънменструалното кървене, дискомфортът по време на полово сношение и кървенето след коитус също са признак на полово преносимата инфекция.

Болестта прогресира с месеци като си проправя път към цервикса към вътрешните полови органи, като достига маточните тръби. Тук вече говорим за тазово-възпалителна болест. Тя се характеризира с болки ниско в корема, висока телесна температура и болка по време на с*кс.

Ако не се засече, тази болест запушва фалопиевите тръби и води до инфертилитет. Възможно е при някои дами симптомите на острото заболяване да не са така силно изразени, поради което и то остава неразпознато навреме. Ежегодно се регистрират по165 хиляди случая, като при 30 хиляди жени причинява стерилитет.
Естествено лечението е по-успешно, преди храмидиалната инфекция да е нанесла поражения на вътрешните полови органи и е настъпила тазово-възпалителна болест. За да се изследвате за тази болест се препоръчва имунофлуоресцентно изследване на венозно взета кръв. При това положение лечението е чрез прием на антибиотично лечение изписано от акушер-гинеколог, като лечението се провежда едновременно при двамата партньори.