Всичко за жената

ХИГИЕННИ ГРИЖИ ЗА КОСАТА
Състоянието на косата зависи много от грижите за кожата на главата, защото в нея се намира коренът на косъма, т.е. живата му част. Видимата част на косъма е мъртво образувание на епидермиса. Само върху здрава кожа може да расте здрав и лъскав косъм. А състоянието на кожата на главата зависи от общото здравословно състояние на човека. Косата на младата и здрава жена е гъста, буйна, лъскава и еластична, докато косата у възрастната и болната жена е рядка, чуплива, без блясък. Затова спокойният и редовен живот, правилното хранене, добрите битови и трудови условия и физическата култура, като укрепват общо организма, оказват благотворно влияние и върху косата.
Миене на косата. Косъмът е образуван от рогови клетки. За да бъде здрав, лъскав и еластичен, той трябва постоянно да се омазнява. Обикновено косъмът нормално се омазнява от секрета на мастната жлеза, който се излива в изходното каналче на космената торбичка. Мазнината запазва косъма от неблагоприятното влияние на влагата, вятъра, силните слънчеви лъчи. Когато косъмът остане без мазнина и влага, той става сух, твърд, груб, чуплив и без блясък.
След време мазнината на косъма все повече се увеличава, започва да се втвърдява, да се разлага и да го уврежда. Освен това тя запушва космените отвърстия и нарушава правилната функция на мастните жлези. През кожните пори се излива секретът и на потните жлези на главата. От повърхността на епидермиса се излющват постоянно рогови клетки, които заедно с праха, микробите и другите частички от въздуха, смесени с мазнината и потта, замърсяват кожата. За да се почисти от това замърсяване, главата трябва да се мие редовно – обикновено не по-рядко от един път на 7-10 дни. Ако работната среда е много прашна, косата трябва да се мие по-често. При много честото миене е необходимо допълнително намазване с масло за коса. Честотата на миенето зависи от степента на омазняването и замърсяването, от дължината на косата, от чувствителността на кожата, от дебелината на косъма и т. н.
Обикновено дългите коси се мият по-рядко, защото честото измиване ги пресушава и обезмаслява, с което те стават прави и чупливи. Това изисква по-големи грижи за предпазването им от външно замърсяване, което не е по-малко вредно. Късите коси може да се измиват по-често – веднъж седмично, защото мастните жлези по-бързо ги омазняват. Много мазните коси се мият също често, но не по-често от три дни. Сухите коси се мият по-рядко – на 10-15 дни, защото от миенето те стават още по-сухи, без блясък, чупливи, а краищата им се раздвояват. След измиването и подсушаването косите имат нужда от допълнително омазняване с брилянтин или масло за коса.
Главата се мие с мека вода – дъждовна, снежна или преварена, в твърдата вода сапунът не се разтваря и не се пени достатъчно, част от него остава по космите и ги прави сухи и чупливи. За омекотявано на твърдите води се прибавя натриев бикарбонат или боракс, но не повече от 1 чаена лъжичка на литър вода, защото в по-голяма концентрация тези вещества увреждат косъма. Варовитата вода също може да се омекоти, ако предварително я преварите или ако прибавите по една чаена лъжичка амонячен разтвор на 2 литра вода. След измиване с такава вода косата се изплаква с друга, в която има 1-2 лъжички оцет за неутрализация на останалия сапун, на натриевия бикарбонат, боракса или амоняка. Така косъмът става отново лъскав и мек.
За измиване на косата се използва тоалетен (неутрален или мазен) сапун, който съдържа по-малко основни (алкални) съединения.
При сапунисването косите не трябва да се слепват и сплитат, такива случаи те се оправят с пръсти и се разресват внимателно края на рядък гребен, за да не се скубят. Косата се измива обикновен с 1-2 сапунисвания, като след всяко измиване изплаквайте обилно с топла вода.
Напоследък за миене на косите се употребяват шампоаните. Те имат голямо предимство пред обикновените сапуни, макар и да са алкални, образуват с водата фина емулсия, която измива косата много добре и не дразни кожата. След тяхната употреба също се налага обилно изплакване със затоплена вода, в която е добре да има малко винен оцет (2 супени лъжици на 1 литър вода) за неутрализиран алкалните вещества на шампоана.
Сапуните не оказват влияние върху растежа или сгъстяването на косата.
Главата се измива с гореща вода и сапун не само защото така по-лесно се отстраняват полепналите по космите и кожата нечистотии, но и защото горещата вода разширява кръвоносните съдове н кожата, засилва прилива на кръв в нея и с това подобрява храненето, и растежа на космите. Чрез енергичното триене с пръсти се постига не само механично почистване на косата, но и масаж на кожата. Добре измитите коси при пипане скриптят.
След измиване косата се изтрива с гореща мека и суха кърпа. Доизсушава се на стайна температура с открита глава. Бързото изсушаване с електрически уреди или на силно слънце е вредно, защото пресушава косите.
Много сухите коси след измиването намазвайте съвсем слабо с растително масло. За тази цел подходящи са рициновото, бадемовото и прасковеното масло. Може да се използват следните масла за коса:
1. салицилова киселина – 1 г, рициново масло – Юг, зехтин – 100 г, течен парафин – 100 г, парфюм – 0,5 г.
2. Резорцин – 1 г, течен парафин – 50 г, рициново масло – 50 г, парфюм – 0,5 г.
Ресане на косата. За хигиената на косата заедно с миенето значение има и ресането й. Косата трябва да решите поне сутрин всеки ден. Най-голямо значение има ресането при утринния тоалет. Вечерното четкане и ресане на косата на всички посоки в продължение На 4- 5 минути също са много полезни. Обикновено за ресане се употребява гребен. Той трябва да бъде с редки и неостри зъби, за да не скубе косата и да не наранява кожата. Това е особено важно за жените с гъста коса. Най-подходящи са гребените от пластмаса. Четките от твърда пластмаса не се препоръчват.
Ако не са много сплетени, решете късите коси от корена към края им. При дългите коси разресването започва от свободния им край, и то внимателно и без грубо дърпане. След оправяне на косите продължете ресането още няколко минути. С това кожната мазнина се размазва от корена по цялата дължина на косъма и той става лъскав, еластичен и нечуплив. За по-доброто разнасяне на естествената кожна мазнина някои използват четка за коса. Тя трябва да е направена от твърда четина или от мека пластмаса. Четката има и това предимство, че при негрубо ресане с нея същевременно се масажира кожата на главата и се предизвиква прилив на кръв в нея, а оттук се осъществява и по-добро хранене на космите. Четкането извършвайте във всички посоки на главата от корена към краищата.
Може да поставите десетина капки масло на дланта си, с които омазнявате малко четката преди четкането.
Ако след ресане на косата с омазнена четка се появи сърбеж или прекомерно омазняване, 1-2 пъти седмично кожата на главата изтривайте с разреден лимонов сок (сок от 1 лимон в чаша вода) или с борова вода.
Гребените и четките трябва често да измивате със сапун или с разреден амоняк (1 чаена лъжичка в чаша вода) и да ги дезинфекцирате с лавандулов спирт. Най-добре е всеки в семейството да има свой гребен. Чрез общия гребен може да се разпространят различни инфекции.
Масаж на окосмената част на главата. С този масаж се подобрява кръвообращението на окосмената част на кожата и се въздейства благоприятно върху нервната система. Подобрява се също дейността на мастните и потните жлези и се засилва растежът на космите. Редовното масажиране дава добър резултат. Необходимо е да свикнете сами да извършвате масажа. Важно е при масажирането пръстите да не се плъзгат по кожата на главата, а, обратно, да се притискат до нея. При масажирането вземат участие всички пръсти и на двете ръце.
Наведете главата напред, Допрете двата палеца един до друг в тилната област на главата и с дланите обхванете двете й странични
части. С останалите пръсти, плътно допрени до кожата на главни, извършвайте кръгообразни движения. След като направите 10 -12 движения на това място, преместете палците по-нагоре и така продължавайте, докато пръстите стигнат границата на косата с челото.
Ако косата е много суха, добре е, преди да започнете масажа, да я намажете със специално масло или крем (някои от тези, които се препоръчват за засилване растежа на косата).
Маски за коса. Чрез тях лечебните и други вещества навлиза и в кожата и подобряват растежа и здравината на космите. Редовното провеждане на тази процедура дава винаги добър ефект.
При суха, чуплива и изтощена коса използвайте няколко пъти? (по един път седмично) маска за коса от добре разбит жълтък и една супена лъжица рициново масло. С тази маска косата престоява два-три часа добре увита, за да се затопли, след което я измивате с
неутрален сапун. Маската е ефикасна и против пърхот.
Лесно приложима е и следната маска за коса: Разбъркайте 20 г рициново масло, 20 г зехтин и 10 г шампоан, след което сместа се нанася с памук върху окосмената част на главата. Една-две минути и косата се разресва на всички посоки, за да проникне маслото навсякъде. След това се увива с полиетиленово платно и кърпа за затопляне и като престои така половин-един час, измива се с много вода.
Тези маски могат да се прилагат лесно от всички жени. По-добре е второ лице да нанесе маската върху главата ви, тъй като сама трудно можете да манипулирате отзад. С лявата ръка разпределете косата на кичури, а с дясната с помощта на малка четка от четина нанесете маската. Тя трябва да покрие добре най-напред кожата на главата, а след това и косата. Накрая намажете добре косата и отгоре, като й придадете с четката яйцевидна форма. За да предизвикате по-голямо затопляне, след прилагането на маската увийте косата, както вече казахме. Маската се държи половин-един час. След това, изплакнете косата с вода, в която има оцет (две-три супени лъжици на един литър вода), за да се получи лъскавина на косъма.

Кожата защищава, предпазва човешкото тяло от увреждащото действие на слънчевите лъчи. „Завесата“, която спира ултравиолетовите лъчи, е кожният пигмент (кожното багрило) – меланинът. Хубавият естествен цвят на лицето е еднакво хомогенен във всички участъци на кожата, когато разпределението на кожното багрило е равномерно. Всяко нарушение на разпределението на кожния пигмент дава тъмни петна, които не са красиви.
Човек може да има тъмни (кафяво черни) петна от рождение. Това са т. нар. пигментни невуси. Има деца, които се раждат с кафяви петна, различни по форма и големина. Те са неприятен козметичен недостатък, когато са по-големи и са разположени по откритите части на тялото (лице, шия, ръце и пр.). Освен големите пигментни петна по-често от рождение се срещат малките кръгли кафеникави петна – истинските пигментни бенки. Те не се дължат на слънчево облъчване и са еднакви през всички сезони на годината. Срещат се навсякъде по тялото, но най-често по лицето у мургавите хора и по-рядко у русите. Те са големи колкото лещено зърно и по-големи или са на нивото на кожата, или леко над нея, с гладка повърхност. Смята се, че те правят жените по-красиви, затова се наричат бенки на красотата. Някои жени си правят изкуствено бенки.
Освен тези плоски бенки понякога може да се появят от рождение малки или по-големи пигментни възелчета, пигментни брадавици. Много често по тях има косми. Различните дразнения, особено след невнимателно извършване на козметичната процедура, при което се нараняват бенките, може да доведат до нежелателни последици. Разбира се, жените и козметичките не трябва да се страхуват от всяка бенка и спокойно могат да извършват обикновените козметични процедури (хигиенен масаж, парна баня, маски, компреси и пр.). При всеки случайно раздразнен и възпален пигментен невус трябва да се обърнете за съвет към лекар специалист.

Жените в света на киното най-болезнено изживяват фаустовата драма. И следват трескаво героя в спора си с времето, за да отложат присъдата му.
„Победих старостта, като продадох душата си на дявола. С една дума ми провървя“ – дръзко манифестира своя триумф пред телевизионните камери американската звезда Ракел Уелч, когато навърши 53 години. В елегантна черна деколтирана рокля, плътно по тялото, с талия на оса, с пленителна гладка шия, опънато лице и сияещ поглед тя ознаменува възвърналата се младост в момент, в който италианската общественост бе разтърсена от нещастието на своята екс звезда Лаура Антонели. През седемдесетте години тя се считаше за най-очарователната и талантлива италианска актриса. Някои от нас помнят магнетичния блясък в красиво изрязаните й очи, прелестната й усмивка.
Днес Лаура Антонели буди само съжаление. Деформирана, обезобразена, тя избяга от страната, която я обожаваше. Скри се в Канада. И оттам се опита да предупреди хиляди жени, които в името на суетата, или на любовта към работата, която биха загубили в зрелите си години, се подлагат на риск, на експериментите на естетическата хирургия. „Унищожена съм. Животът ми стана ад. Не мога вече да работя, киното, което ме подкани да направя този злощастен опит, ми обърна гръб“. Лаура Антонели избягва интервюта, но журналистите все пак са успели да се доберат до отчаяната й въздишка: „Страшно е да не можеш да се познаеш в огледалото.“
В края на осемдесетте години получава предложение за роля във филма на режисьора Салваторе Сампри, с когото работела преди години и други филми. Сампри й предлага главна роля във втората част на филма „Мализия 2000″, имал шумен успех преди 20 години. Съгласила се бързо, не искала да пропуска тази възможност да се покаже отново след дълго затишие в киното. След пробните снимки режисьорът и продуцентът й предложили да си направи „рутинната“ козметична операция – за отстраняване на бръчките около очите и устата. Не й спестили разочарованието си от външния й вид. Антонели се подложила на лифтинг при римския лекар Масимо Пичели. След втората серия подкожни инжекции се събудила подпухнала и обезобразена. Вдигнала тревога, но всички приели притесненията и отчаянието и за истерия. Антонели напуска филмовата площадка и заминава при майка си. Получила астматични пристъпи и гърчове. Спешно бил извикан д-р Пичели, но той установил само безпомощността си. Кризата преминала, но обезобразеното лице на Лаура останало без промяна.
Антонели заминала за Канада и започнала война срещу продуцента, режисьора на филма и лекаря. Завела съдебен иск за милиарди лири обезщетение за унищоженото си лице от неизвестния противобръчков продукт (името му и до днес е обградено с мълчание).
„Парите не могат да ми върнат отнетото. Но искам да оглася мъката, която ми бе причинена с проклетата интервенция. Бях на крачка от смъртта… Над мен бе оказано насилие, морален натиск. Бях унижена, смачкана. Загубих чертите, израза си, самоидентичността си. Зловеща награда за актриса, която е дала толкова за Италия“ – пише в пълно отчаяние актрисата в писмата си до пресата.
Адвокатът на Лаура също се включил в публични изявления: „Моята смела клиентка иска да предупреди обществото за опасностите, които дебнат толкова нищо не-подозиращи жени, които биха се подложили на подобно лечение. Някои се страхуват да говорят за поражението си, след драмата на Лаура може би ще се осмелят да споделят опита си“.
Дискусията обхванала медицинските, юридическите и най-вече филмовите среди, в които, както знаем, гъмжи от вечно млади красавици.
Италианската актриса Джулиета Масина не взема отношение към конкретната трагедия, а изразява принципно мнение: „Не виждам нищо скандализиращо в лифтинга. Не съм противник на пластичните операции, нито на други методи за отстраняване на унищожителните следи на времето. Някои социални и професионални среди подтикват жените си към подобни радикални действия. Впрочем хората винаги са се стремили да станат по-красиви, отколкото са в действителност“.
Синди Крауфорд, американски топ модел: „Страшно е когато жените така ненавиждат тялото и лицето си. Знам, че имам хубава обвивка, знам, че съм добре сложена, както и че всичко това не е завинаги. Глупост е да се привързваш толкова дълбоко към собствената си красота“.
Лесно е да се каже, нали, когато си блестящо млада и всички се надпреварват да ти доказват с думи и класации, че си най-красивата жена.
В дискусията взели участие и много актриси след петдесетте, които не се опитват да излъжат времето. Дори са горди със следите, които то им е оставило.
Клаудия Кардинале: „Не правя драма от възрастта си. Няма да се подложа на лифтинг. Защото сега когато играя роли на зрели жени се чувствам много по-добре оценена, отколкото, когато ме ангажираха само заради лицето ми.“
Моника Вити: „Според мен лифтингът е саморазрушителен акт. Хирургическата пластика е намеса в естествения ход на нещата. Красотата продължава да живее при нас. И никаква козметична процедура не може да ни помогне, ако я изгубим. Още по-малко, ако имаме ум на кокошка“.
Изкушението е страхотно. Каквато и да си говорим за вътрешната стойност, както и да се шегуват легенди в киното, че не си дават никому бръчките,, над които са работили толкова дълго време.
Много легенди продължават кариерата си, привличат камери и хроникьори, поддържат мита за себе си. Следват Фауст. В същото време други като Лаурела стряскат света. Заговори ли се за „обратната вълна“ по отношение на лифтинга и изкуственото хирургично подмладяване, като се прилагат природни средства за борба със старостта – движение, витаминозна храна, хармоничен емоционален и сексуален живот. И разбира се, „лечение“ с нова любов.
Класически пример за привържениците на „обратната вълна“ е петдесет и осем годишната Бриджит Бардо. Тя не продаде душата си на дявола, а замина с влюбения в нея до уши Бернар де Шиар (осем години по-млад) за Норвегия, където двамата сключиха брак. Сега секссимволът на женствеността и сексапила от шестдесетте години се разхожда с четвъртия си съпруг по плажовете на лазурния бряг, посещава престижни заведения. Митичната вила на ББ отново е обградена от тълпи любопитни поклонници. Щастлива, естествена, обожавана, на Бриджит й провървя да бъде хубава без никакви рискове.