Инструменти И Помагала При Шиене

Инструменти И Помагала При Шиене

1Преди да се запознаем с въпроса как и какво да шием, да разгледаме инструментите, които са необходими при ръчната обработка на различни видове тъкани.Ръчна игла. Ръчната игла е основният и най необходимият инструмент при шиенето. Тя се въвежда в работа едва в XV век. Преди това хората са си служили с коствместо с игла. Първите игли с отвор (уши) за конец са били правени на ръка. Чак в XIX в. те се произвеждат фабрично. Най-доброкачествените игли се приготовляват от стомана, за да не ръждясват и да не се изкривяват при шиенето: Иглата трябва да е остра, нечу нлива, с добре полирана повърхност и ухо, за да не къса конците. Такава игла може лесно да минава през всякаква материя. В зависимост от дебелината и големината иглите имат съотвени номера. В производството се номерират от 1 до 10. Биват тънки и дълги с остри и тъпи върхове. Избират се в зависимост от материята и техниката, която ще се изпълнява. Иглата и конецът трябва да от-говарят на дебелината на плата, като иглата е малко по-дебела от конеца, за да може той свободно да минава през плата. По големият номер игли са тънки и малки, а малкият номер — големи. За зашиване на копчета са подходящи г о-дълги игли. Игли с тъпи върхове и с по-големи уши се използват за шиене с дебели вълнени конци при рехави материи като етамин и зебло. Иглата не се губи, ако след работа вдяната в конец, се забожда на игленик или парче плат.2Фиг.2.Напръстник. Друг инструмент, обслужващ ръчното шиене е напръстникът, който винаги се надява на средния пръст на ръката. Избутването на иглата става чрез напръстника, който предпазва пръста от нараняване с иглата. Напръстникът се изработва от метал, кост, бакелит, целолуид. Формата му е пресечен конус. Фиг. 3. Цялата външна повърхност е грапава с равномерни трапчинки, за да може иглата да намери упора при шиенето. Вътрешната страна на всеки напръстник е гладка, за да не убива пръста. При подбора му трябва да се внимава той да обхваща плътно края на средния пръст. Ако напръстникът е тесен пръстът изтръпва, ако е широк, той пада. С напръстника трябва да се свиква. На първо време той като че служи за украса, но с време се свиква и става необходим.Шило (бодец, кокалче). Направено е от кост или метал. Има конусовидна форма—единият му край е заострен, а дру¬гият — закръглен. Употребява се ^ при изработване на кръгли дупки у) и при почистване на тропоските,Ножици. Ножиците са един от най-необходимите инструменти. Те се изработват от сто¬мана, за да не ръждясват, да не се изкривяват при кроенето, и да не се изхабяват лесно при наточване. В масовото производ.---------------------------------------------------------------------------------------------- 4 Фиг. 4.ство използуват електрическите ножици. С ножиците не трябва да се режат влажни тъкани, металически предмети и други.------------------------------------------------------------------------------------------------ 5 Фиг. 5. Резец. Използува се за очертаване на кройките върху памучен, ленен и копринен---------------------------------. 6Фиг. 6. плат. Представлява назъбено колело голямо колкото монета от 20 стотинки, което се върти на ос, прикре¬пена за дървена дръжка (фиг. 6).Сантиметър. Той представлява лента дълга 150 см, за удобство при снемане и прилагане на дължини и ширини по-големи от 100 см. Направен е от гумирана или мушамена лента,За да не се свива или разтегля при пол-зуване. Цялата лента, е разделена на сантиметри, а на милиметри до 10-тия сантиметър. След свършване на работа метърът не трябва да се навива, за да не се слепва, а да се закачва да виси свободно.Креда (шивашка). Тя има правоъгълна форма и най-различни цветове. СлужиФкг. 7. - Фиг. 8.за очертаване границите на кройките върху плата. Краят й се заостря, за да се чертаят точни и ясни линии. Често пъти кредата се замества с парче заострено сапунче, което се изтрива лесно и не ос тавя следи по плата. Линия. Служи за правилно начертаване линиите при кроенето. Карфици. Правят се от стомана, за да не ръждясват, да не замърсяват и повреждат материята. Използват се при сглобяване на вотделни части на предмета, който фигшием, за набо-ждане кройкитевърху плата и при проба.Игленик. Служи за гюставяане на игли те и карфиците. Шевна машина. Едва в средата на XVIII в. е бил направен опит за създаване на шевна машина. Първите машини са работили с един конец, който се късал че сто. Затова тия машини не могли да получат широко приложение. Цял век бил нужен, за да се усъвършенствува шевната машина. Към средата на XIX в. се създава машина годна за работа и се въвежд-в шевното производство. Скоростта на работата с машина се увеличава до 80 пъти. При най-сръчната работа на ръка се шият 50 бода в минута, с машина — 1500, а с моторна машина - 4000. Затова в по-следно време различните видове машини се налагат и заменят ръчния труд. Разно-образявнето на моделите на шевните машини, предназначени за шиене на различни видове шевове, е значително — те над-минават 500 броя. Има машини за прав шев, за комбинирано шиене, за обшиване, за дупки, за шиене на копчета, за бродерия и др. Те биват: ръчни, крачни и моторни.7---------------------- При работа с машина е важно горният и долният конец да са еднакво дебели. Преди да се сложи платът за шиене, трябва да се извади долният конец отгоре-Затова е нужно да се държи краят на горния конец с лявата ръка, да се спусне иглата до совалката, след това да се издигне, така се изкарва и долният конец. Трябва да се помни, че машината не се привежда в движение вдяната с конец, без да се шие на плата, понеже конците се пресукват и задръстват отвора при зъбците. Движението на машината трябва ца става, винаги в преден ход. Регулирането на тигела (по-едър или по-дребен) се прави с помощта на регулатора, бурма на дясната страна на машината. Машината служи и за правене набори, като се пусне най-ред-кият тегел; след това се изтегля конецът на совалката, колкото е нужно и наборът се получава. С машината се правят и тегели за украса с копринени конци, хармониращи по тон с плата. Коприненият конец обаче трябва да се навие на совалката, понеже е дебел и разсукан и не може да се вдене през глата. Затова се налага, тегелът даминава от опъкото, за да остане коприненият конец от лицето. След свършване на работа, под иглата на зъбците трябва да се постави парченце плат и да се спусне кракът на машината, за да не се повреждат зъбците.Конци и тъкани. Необходими са еле-ментарни знания за материалите. Като се знае състава на конците и тъканите, може да се знае как да се перат и гладят, от което пък зависи продължителното запазване на дрехата в добър вид. Всички влакна, от които са направени тъканите се разделят по произход на две групи, Първа група естествени влакна, които ни дава разтител-ното и животинското царство. Такива са памук, лен, коноп, вълна, коприна. Към втора група се отнасят изкуствените тъкани, получени по пътя на химическата преработка на различни вещества.Всяка година се увеличава производството на такива тъкани, като изкуствената вълна и коприна. Те са по-евтини от естествената вълна и коприна и са красиви. За да имаме представа от какви влакна се правят тъканите, накратко ще разгледаме всеки вид. Памук. Храстовидно растение. Обича топлия и влажен климат. Но сега в научноизследователските институти е постигнат успех в отглеждането на памук и в по-сурови климатични условия. При узряването на памука кутийките се разтварят и памукът се събира. В специални фабрики се отделят семената от влакната. Пресовани в огромни бали тези доста тънки и нежни влакна, дълги от 12—50 мм, се предават в предачниците, където след съответна преработка се получава прежда. В тъкачните фабрики от тази прежда правят Тъкани. Памучните тъкани са меки на пипане, могат да се перат с гореща вода и да се варят. Хубаво поемат боите. В Съветския съюз съответно обработване с разни основи, памучните тъкани повишават плътността си и стават лъскави.Лен. Това е едно от растенията, от които от най-старо време са получавали тъкани. Растението е около 1 м високо и радва окото със сините си цветчета. Но само 30% от влакната на лена са годни за обработка на тънки тъкани. Останалото количество служи за груби прежди и тъкани. Дългите влакна на лена са много здрави, но недостатъчно еластични. Боядисва се добре както памука.Вълна. Вълната се стриже от овцете, ангорските зайци, камилите. За груби тъкани се употребява и козината от кози. Конският косъм също се използва за приготвяне на специални тъкани с косми за вътрешни поставки на дрехи. Овчата вълна се състои от тънки извити влакна, дълги до 15 см. От тази вълна се получават меки, пухкави тъкани. Камилската вълна достига дължина 30 см и има по-дебел косъм, леко накъдрен и мъчно се степва. От нея се изработва много фино гладко трико. Особено се ценят вълнените тъкани, защото са топли и удобни за зимата. Важно качество е също еластичността и трайността им. Всяка вълнена дреха може да се глади с мокра кърпа, но да се внимава, понеже високата температура губи еластичността на тъканта.Коприна. Естествената коприна се получава от втвърденото клейно вещество, кeето отделя от двете си жлези копринената буба. От тия нишки тя навива пашкули с големина на гълъбово яйце. Събрани, тези пашкули се изпращат за по-нататъшна обработка. В предачните фабрики лепилото, с което са слепени отделните нишки на пашкулите се разтваря в гореща вода и се получават тънки дълги нишки от 300 до 700 м. При варенето във вода копринените нишки получават мекост и блясък. Сами можем да определим от какви влакна е известна тъкан, от растително или животинско произхождение.Изтегляме от тъканта една нишка и я запалваме. Нишката от растително влакно гори бързо, без остатък и мирише на запалена хартия. Ако нишката не гори, а тлее и накрая образува твърдо топче и мирише на горен рог—това значи, че влакното от което е приготвена нишката е от животински произход. Тъкани от растителен произход могат да се варят и гладят с го-реща ютия. Обикновено те се употребяват за бельо и за работно облекло. Тъканите от животински произхбд трябва да се перат внимателно в сапунена пяна и гладят с умерено гореща ютия. Сега големи количества тъкани се правят от изкуствени влакна. Изкуствените влакна могат да се приготвят в каквато желаем дължина и де-белина. Изкуствената коприна се прави от целулоза, получена по пътя на химическата преработка на дървесина или памучни отпадъци. Изделията от изкуствена коприна не отстъпват по трайност и външен вид на изделията от естествената коприна. В сегашно време вниманието привличат тънките летни тъкани, извесни под името перлон. Приготвени са от каменни въглища по пътя на редица химически процеси. Този нежен тънък материал е много по-траен от някои други тъкани. Хубаво се пере в "опла вода и след прането не се глади, Тъкани се правят и от вълнени отпадъци, който след почистване и преработване се прибавят в смес с хубави вълнени влакна. Така се получава нов мате¬риал, в състава на който влизат влакна от стари, вече негодни за употребление, тъкани. Всяка тъкан има две основни направления на нишките — надлъж (основа) и напреко (вътък). Направлението на осно-вата се съвпада с ивицата (край, кенар) на матриала.Рисунката, която се получава при тъкането се нарича преплитане. Има три основни вида преплитане на нишките. Тъкан, при която нишката на основата и вътъка се редуват през едно и са перпендикулярнидена към друга. Тази тъкан е твърда, но много здрава. Друга тъкан*е с диагонал¬на нишка на вътъка. Болшинството тъкани, предназначени за зимни дрехи се изработват по този начин. Третата тъкан е с атласно преплитане на нишките, при която лицето и опакото на тъканта се отличават едно от друго. Обикновено едната.Преди да се запознаем с въпроса как и какво да шием, да разгледаме инструментите, които са необходими при ръчната обработка на различни видове тъкани.Ръчна игла. Ръчната игла е основният и най необходимият инструмент при шиенето. Тя се въвежда в работа едва в XV век. Преди това хората са си служили с кост.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

Инструменти И Помагала При ШиенеРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)