Има едно място, на което китовете и полярните мечки са повече от хората. Не, не става дума за България по време на люта зима, а за едно китно селце сгушено на северозападното крайбрежие на Гренландия. Нарича се Niaqornat. В него живеят 59 души.


Приказното село е по-познато като „село на края на света“. То изглежда като кацнало върху множество скали. Датира от около двеста години. Местното население се нарича инуити. Това са невероятно топли и гостоприемни хора. Те си имат и местно училище. В него учат 10 деца. Всички живеят невероятно задружно и водят традиционен номадски начин на живот.


Никой от местните не заключва вратата на дома си, защото всеки е добре дошъл да си почине, ако е изминал например дълъг път. На красивото село вече е посветен и документален филм. Британската режисьорка Сара Гаврон представи на 56-тия филмов фестивал в Лондон през миналия октомври лентата, която засне по прекрасните земи на Арктика.


Сара, съпругът й Дейвид и двете им деца са прекарали три години с малки прекъсвания в Гренландия, за да изучат местните обичаи, културата и част от езика. На трибуната, която фестивалът даде на създателите на филмите, режисьорката изрази страховете си, че този паралелен на цивилизацията свят е застрашен от изчезване, защото има риск глобализацията да го превземе.


Във филма на Сара се проследява живота на четирима селяни. Единият от тях е единственият тийнейджър в селото на име Ларс. Момчето седи често във фейсбук, най-много обича да се облича с футболен екип, а най-голямата му мечта е някой ден да иде в Ню Йорк.

Вторият човек, който заема главна роля във филма е ловецът Карл. Той е биологичен баща на Ларс, но не иска да го признае. Третият герой е Илангау. Той е аутсайдер. Преместил се е в Niaqornat, когато се е запознал с жена си в интернет. Жена му се оказала жителка от местното население на селото на края на света. Ани също заема важна част във филма. Тя е старейшина на селото. Най-възрастна е и помни времената, когато лампите са се палели с тюленова мас.


Сара признава, че с проекта си е искала да покаже ежедневната борба за оцеляване на местните и човешката им история.