Някои жени – да. Макар и блестящи, те унизително се умилкват, щом наоколо им има мъже. С Хелън седяхме в един бар. Разказваше ми за новите проекти в работата си. Тя е блестяща, силна и делова. Някаква сянка падна върху ни и изведнъж Хелън стана съвсем различна, сякаш в този миг до мен седеше друг човек. Гласът й се повиши с една октава, клепките й сластно трепкаха и лицето й се разтопи в усмивка. Грубо казано в една глуповата усмивка.
Какво се бе случило – един мъж се бе доближил. Всъщност това бе келнерът и това, което Хелън трябваше да направи, бе да си поръча чаша вино. Защо тогава се държеше така несвойски като пришелец от планетата Бимбо? Защо така отчаяно искаше да накара келнера да мисли, че тя е най-сладката малка жена в целия този глупав свят?
При Хелън желанието й да бъде одобрявана от мъжете бе невероятно и огромно. Да бъде одобрявана не само от шефовете си мъже, от гаджетата си, а въобще от всички мъже. Тя е умна и компетентна личност и въпреки това мисли, че за да получи така желаното от нея одобрение трябва да се кипри и гримасничи и да скрие ума си дълбоко в ръчната си чанта.
„Знам, че го правя – каза ми отчаяно тя. – Презирам се затова, но то не зависи от мен. Щом съм с мъж ставам напрегната и нервна, докато не направя така, че да ме хареса. А си мисля, че никога не би ме харесал такава, каквато наистина съм. Всичко се свежда до това, какво ще си помисли – секси ли съм или не“.
Хелън е особен случай. Много от приятелките, й, включително и аз, се ядосваме когато по средата на интересен разговор, отклони вниманието си и го насочи към всяко друго нещо, стига да е в панталони. Не отричаме, че някак го разбираме, защото желанието за мъжкото одобрение е някак общо за всички ни. То е в кръвта ни и диктува едва ли не всяко наше действие.
Мъжете успяват, решават, обезпечават в живота. Отвън мъжкия клуб изглежда като небесен рай, обграден от жени молителки, протестиращи пред вратите му. Да бъдете одобрена от жена е прекрасно, но в края на краищата тя е само една друга жена. А да получиш златната звезда на одобрението от някой от тези същества с пенис, обитаващи височините на Олимп, е съвсем друго нещо, нали?
„Знам, че се държа свършено различно, когато наоколо ми има мъж – казва 26 годишната Вероника, която се счита за феминистка. – То е нещо като кучето от опитите на Павлов със стичащата му се слюнка от устата, но го правя без да искам. Скоро чествахме рождения ден на една приятелка. Десетина жени се събрахме в един ресторант. По-късно към нас се присъедини и един мъж и изведнъж усетих как преминавам в другия си вид – говорех с тих глас, опитвах се да бъда по-женствена. Сякаш си обсебена от мисълта, че трябва да флиртуваш, за да получиш одобрението му.“
Мъжете ценят женствеността, капризността. Изопачено мъжко поведение у една жена е последното нещо, което би им харесало. Също така не е необходима и прекалена самоувереност, защото може да бъде приета като агресивност. А както всички знаем, мъжете се страхуват от агресивна жена, също както Сламенчо от „Магьосникът от Оз“ се страхува от драскането на кибрит.
Съзнаваме ли го или не, но желанието ни да бъдем одобрявани от мъжете влияе и върху живота ни на работното ни място. Навремето работех в един офис и имах двама шефове – един мъж и една жена. Възхищавах се от жената и авторитетът й ме респектираше. Но никога не се чувствах задължена глуповато да се хиля на шегите й или безкрайно да й се извинявам, когато нещо сгреши. Ако обаче шефът минеше на десетина метра от бюрото ми, моментално се превръщах в една Скарлет О Хара.
Едно е сигурно. Не само мъжете си мислят, че са по-висши. До известна степен така мислят дори и най-заклетите феминистки. „Това биеше на очи по време на един обяд, на който присъствах – разправеше Сенди, студентка по медицина. – Щом някой мъж си отвореше устата всички жени се вторачваха в него. Приемахме на вяра, че предстои да каже нещо много важно, само защото ще го изрече с басовия си глас. Спомням си, че на този обяд беше и един студент по медицина. Той бе в по-долен курс, но кажех ли нещо от моя опит, всички погледи се насочваха към него в очакване на потвърждението му, – сякаш на мен не можеха да гласуват доверие, макар че бях далеч преди него. Това ме вбеси.“
Да си по-успяваща от мъжа, който седи до теб е ужасен гаф, това може да се коригира само като не говорите за своите успехи, а преувеличавате неговите, като кажете например нещо от този род: „Честно казано получих Нобелова награда, но ми я дадоха, защото никой друг не я искаше. Не съм дори достатъчно умна, за да продавам рибарски принадлежности, така както вие го правите.“
преценяваме значението на всяко обществено събитие по мъжете, които присъстват. Но то важи и за мъжете, -защото няма нищо по-силно в света от един преуспяващ мъж, така че и мъжете копнеят за мъжкото одобрение, fc/ro ви един пример от последните общи избори. Видях Кинок на едно парти, заобиколен от възхищаващи се от него мъже. Интересно бе да се види, как те изблъскваха жените на далеч от мистър Кинок, защото една жена можеше да смъкне ентусиазма на възхваляващото го обкръжение. Всяка жена, която има брат може да си спомни сложните отношения в семейството – момчетата спечелват бащиното одобрение, защото са умни и сериозни, а момичетата, защото са добри и хубави.
Когато пораснат момичетата добиват чувство за стойността си като жени от своите бащи – казва психо терапевтката Ерика Дей. тази оценка на тяхната женственост ги прави уверени в себе си. Тя продължава да е актуална и по-късно в зрялостта им. И наистина кой е авторитетът, кой взема решението и постановява, че сме секси, ако не мъжете?“
Нуждаха ни непрекъснато да бъде потвърждавана женската ни привлекателност има своята слаба страна. Искаме мъжете да ни желаят, но когато те се възползват от това, го изживяваме като предателство, като че ли в отговор на нашите детски чувства, баща ни се е подиграл с нас.
Вие искате да направите всичко за удобството на мъжете – Казва Дей. – Искате те да ви харесват, а после им обръщате гръб и ги намразвате заради това, а заедно с тях намразвате и себе си. Мразите ги, защото са силни и се презирате заради собственото си безсилието“.
Дей смята, че жените трябва да поемат част от отговорността за това, че по някакъв начин насочват живота си заради мъжкото одобрение. „Ако все така превъзнасяме мъжете, то ние ги превръщаме в силните фигури в играта, а себе си в жертвите. Трябва да мислите за това като за триъгълника: прокурор – жертва – спасител. Ако жената е жертвата, то тя чака някого, който или да я спаси или да я преследва, но не излиза вън от този триъгълник“.
Според Дей само вън от този триъгълник, жената би открила нови форми на комуникация, както с другите, така и със самата себе си. Запитайте се честно, как може да постигнете това, което желаете, без да попаднете в никоя от тези три роли. Ако чувствате нуждата да флиртувате с някой мъж, вие просто го каните да преценява вашата сексуалност. Може да се каже, че жените едва ли не съдействат на мъжете, за да бъдат приемани от тях само като сексуални обекти.
На пръв поглед може да сте шокирана от тази логика, защото тя като че подкрепя старата измама сама си го искаше ‘. Но жени като Хелън са живо потвърждение на объркаността, в която се намират отношенията ни с мъжете.
„Вярно е – признава си тя, – аз като че ли им давам сигнал, без да го искам. То идва някъде от много дълбоко.“
Всъщност какво точно искаме ние? Покачване на оценката ни, или писмено удостоверение, че сме добрите, привлекателни момичета? Нима не съзнаваме дълбоко в себе си, че не заслужаваме по-висока оценка, докато не сме така добри в секса, както компетентни и в професията си? Разбира се винаги ще има мъже (и жени), към чието одобрение трябва да се стремим. Прекрасно е да бъдеш високо ценен, стига това да е заради твоите истински качества, а не заради женските ти принадлежности.
Следващия път, когато някой келнер се приближи до масата ти, потисни импулса си да се усмихнеш, да гримасничиш и да флиртуваш, за да привлечеш вниманието му. Всичко, което искаш от него е да ти донесе чаша вино.