Всичко за жената

ХИГИЕННИ ГРИЖИ ЗА КОСАТА
Състоянието на косата зависи много от грижите за кожата на главата, защото в нея се намира коренът на косъма, т.е. живата му част. Видимата част на косъма е мъртво образувание на епидермиса. Само върху здрава кожа може да расте здрав и лъскав косъм. А състоянието на кожата на главата зависи от общото здравословно състояние на човека. Косата на младата и здрава жена е гъста, буйна, лъскава и еластична, докато косата у възрастната и болната жена е рядка, чуплива, без блясък. Затова спокойният и редовен живот, правилното хранене, добрите битови и трудови условия и физическата култура, като укрепват общо организма, оказват благотворно влияние и върху косата.
Миене на косата. Косъмът е образуван от рогови клетки. За да бъде здрав, лъскав и еластичен, той трябва постоянно да се омазнява. Обикновено косъмът нормално се омазнява от секрета на мастната жлеза, който се излива в изходното каналче на космената торбичка. Мазнината запазва косъма от неблагоприятното влияние на влагата, вятъра, силните слънчеви лъчи. Когато косъмът остане без мазнина и влага, той става сух, твърд, груб, чуплив и без блясък.
След време мазнината на косъма все повече се увеличава, започва да се втвърдява, да се разлага и да го уврежда. Освен това тя запушва космените отвърстия и нарушава правилната функция на мастните жлези. През кожните пори се излива секретът и на потните жлези на главата. От повърхността на епидермиса се излющват постоянно рогови клетки, които заедно с праха, микробите и другите частички от въздуха, смесени с мазнината и потта, замърсяват кожата. За да се почисти от това замърсяване, главата трябва да се мие редовно – обикновено не по-рядко от един път на 7-10 дни. Ако работната среда е много прашна, косата трябва да се мие по-често. При много честото миене е необходимо допълнително намазване с масло за коса. Честотата на миенето зависи от степента на омазняването и замърсяването, от дължината на косата, от чувствителността на кожата, от дебелината на косъма и т. н.
Обикновено дългите коси се мият по-рядко, защото честото измиване ги пресушава и обезмаслява, с което те стават прави и чупливи. Това изисква по-големи грижи за предпазването им от външно замърсяване, което не е по-малко вредно. Късите коси може да се измиват по-често – веднъж седмично, защото мастните жлези по-бързо ги омазняват. Много мазните коси се мият също често, но не по-често от три дни. Сухите коси се мият по-рядко – на 10-15 дни, защото от миенето те стават още по-сухи, без блясък, чупливи, а краищата им се раздвояват. След измиването и подсушаването косите имат нужда от допълнително омазняване с брилянтин или масло за коса.
Главата се мие с мека вода – дъждовна, снежна или преварена, в твърдата вода сапунът не се разтваря и не се пени достатъчно, част от него остава по космите и ги прави сухи и чупливи. За омекотявано на твърдите води се прибавя натриев бикарбонат или боракс, но не повече от 1 чаена лъжичка на литър вода, защото в по-голяма концентрация тези вещества увреждат косъма. Варовитата вода също може да се омекоти, ако предварително я преварите или ако прибавите по една чаена лъжичка амонячен разтвор на 2 литра вода. След измиване с такава вода косата се изплаква с друга, в която има 1-2 лъжички оцет за неутрализация на останалия сапун, на натриевия бикарбонат, боракса или амоняка. Така косъмът става отново лъскав и мек.
За измиване на косата се използва тоалетен (неутрален или мазен) сапун, който съдържа по-малко основни (алкални) съединения.
При сапунисването косите не трябва да се слепват и сплитат, такива случаи те се оправят с пръсти и се разресват внимателно края на рядък гребен, за да не се скубят. Косата се измива обикновен с 1-2 сапунисвания, като след всяко измиване изплаквайте обилно с топла вода.
Напоследък за миене на косите се употребяват шампоаните. Те имат голямо предимство пред обикновените сапуни, макар и да са алкални, образуват с водата фина емулсия, която измива косата много добре и не дразни кожата. След тяхната употреба също се налага обилно изплакване със затоплена вода, в която е добре да има малко винен оцет (2 супени лъжици на 1 литър вода) за неутрализиран алкалните вещества на шампоана.
Сапуните не оказват влияние върху растежа или сгъстяването на косата.
Главата се измива с гореща вода и сапун не само защото така по-лесно се отстраняват полепналите по космите и кожата нечистотии, но и защото горещата вода разширява кръвоносните съдове н кожата, засилва прилива на кръв в нея и с това подобрява храненето, и растежа на космите. Чрез енергичното триене с пръсти се постига не само механично почистване на косата, но и масаж на кожата. Добре измитите коси при пипане скриптят.
След измиване косата се изтрива с гореща мека и суха кърпа. Доизсушава се на стайна температура с открита глава. Бързото изсушаване с електрически уреди или на силно слънце е вредно, защото пресушава косите.
Много сухите коси след измиването намазвайте съвсем слабо с растително масло. За тази цел подходящи са рициновото, бадемовото и прасковеното масло. Може да се използват следните масла за коса:
1. салицилова киселина – 1 г, рициново масло – Юг, зехтин – 100 г, течен парафин – 100 г, парфюм – 0,5 г.
2. Резорцин – 1 г, течен парафин – 50 г, рициново масло – 50 г, парфюм – 0,5 г.
Ресане на косата. За хигиената на косата заедно с миенето значение има и ресането й. Косата трябва да решите поне сутрин всеки ден. Най-голямо значение има ресането при утринния тоалет. Вечерното четкане и ресане на косата на всички посоки в продължение На 4- 5 минути също са много полезни. Обикновено за ресане се употребява гребен. Той трябва да бъде с редки и неостри зъби, за да не скубе косата и да не наранява кожата. Това е особено важно за жените с гъста коса. Най-подходящи са гребените от пластмаса. Четките от твърда пластмаса не се препоръчват.
Ако не са много сплетени, решете късите коси от корена към края им. При дългите коси разресването започва от свободния им край, и то внимателно и без грубо дърпане. След оправяне на косите продължете ресането още няколко минути. С това кожната мазнина се размазва от корена по цялата дължина на косъма и той става лъскав, еластичен и нечуплив. За по-доброто разнасяне на естествената кожна мазнина някои използват четка за коса. Тя трябва да е направена от твърда четина или от мека пластмаса. Четката има и това предимство, че при негрубо ресане с нея същевременно се масажира кожата на главата и се предизвиква прилив на кръв в нея, а оттук се осъществява и по-добро хранене на космите. Четкането извършвайте във всички посоки на главата от корена към краищата.
Може да поставите десетина капки масло на дланта си, с които омазнявате малко четката преди четкането.
Ако след ресане на косата с омазнена четка се появи сърбеж или прекомерно омазняване, 1-2 пъти седмично кожата на главата изтривайте с разреден лимонов сок (сок от 1 лимон в чаша вода) или с борова вода.
Гребените и четките трябва често да измивате със сапун или с разреден амоняк (1 чаена лъжичка в чаша вода) и да ги дезинфекцирате с лавандулов спирт. Най-добре е всеки в семейството да има свой гребен. Чрез общия гребен може да се разпространят различни инфекции.
Масаж на окосмената част на главата. С този масаж се подобрява кръвообращението на окосмената част на кожата и се въздейства благоприятно върху нервната система. Подобрява се също дейността на мастните и потните жлези и се засилва растежът на космите. Редовното масажиране дава добър резултат. Необходимо е да свикнете сами да извършвате масажа. Важно е при масажирането пръстите да не се плъзгат по кожата на главата, а, обратно, да се притискат до нея. При масажирането вземат участие всички пръсти и на двете ръце.
Наведете главата напред, Допрете двата палеца един до друг в тилната област на главата и с дланите обхванете двете й странични
части. С останалите пръсти, плътно допрени до кожата на главни, извършвайте кръгообразни движения. След като направите 10 -12 движения на това място, преместете палците по-нагоре и така продължавайте, докато пръстите стигнат границата на косата с челото.
Ако косата е много суха, добре е, преди да започнете масажа, да я намажете със специално масло или крем (някои от тези, които се препоръчват за засилване растежа на косата).
Маски за коса. Чрез тях лечебните и други вещества навлиза и в кожата и подобряват растежа и здравината на космите. Редовното провеждане на тази процедура дава винаги добър ефект.
При суха, чуплива и изтощена коса използвайте няколко пъти? (по един път седмично) маска за коса от добре разбит жълтък и една супена лъжица рициново масло. С тази маска косата престоява два-три часа добре увита, за да се затопли, след което я измивате с
неутрален сапун. Маската е ефикасна и против пърхот.
Лесно приложима е и следната маска за коса: Разбъркайте 20 г рициново масло, 20 г зехтин и 10 г шампоан, след което сместа се нанася с памук върху окосмената част на главата. Една-две минути и косата се разресва на всички посоки, за да проникне маслото навсякъде. След това се увива с полиетиленово платно и кърпа за затопляне и като престои така половин-един час, измива се с много вода.
Тези маски могат да се прилагат лесно от всички жени. По-добре е второ лице да нанесе маската върху главата ви, тъй като сама трудно можете да манипулирате отзад. С лявата ръка разпределете косата на кичури, а с дясната с помощта на малка четка от четина нанесете маската. Тя трябва да покрие добре най-напред кожата на главата, а след това и косата. Накрая намажете добре косата и отгоре, като й придадете с четката яйцевидна форма. За да предизвикате по-голямо затопляне, след прилагането на маската увийте косата, както вече казахме. Маската се държи половин-един час. След това, изплакнете косата с вода, в която има оцет (две-три супени лъжици на един литър вода), за да се получи лъскавина на косъма.

Понякога новороденото се ражда покрито по цялото тяло с нежни косми, които бързо опадат с изключение на косите. Окосмяването
до пубертета е еднакво за двата пола, след което се оформя характерното за женския и мъжкия пол окосмяване. Окосмяването е важен белег за външния вид на мъжа и жената и всяко отклонение от нормалния тип окосмяване води до сериозни козметични недостатъци.
Женският тип окосмяване се характеризира със следните белези.
обилно окосмяване на главата;
бедно окосмяване на лицето: лек мъх над горната устна и косми пред ушите (бакембарди);
слабо или липсващо окосмяване по ръцете над лактите и по краката над коленете;
умерено изразено окосмяване на краката под коленете и на ръцете под лактите;
единични косми по гърдите, около гръдните зърна;
окосмяване на половата област под форма на триъгълник с хоризонтална горна граница;
- окосмяването в подмишнечните ямки е еднакво и у двата пола.
Появата на косми по лицето на жените е един от най-неприятните козметични недостатъци. Прекомерното окосмяване може да се появи и в други области на тялото: по краката, ръцете, туловището и др. Измененията в окосмяването у жените могат да се изразят в различна степен и по различен начин.
Усилено окосмяване от женски тип. Касае се за женско окосмяване, само че по-силно подчертано. Мъхът по горната устна е с по-груби космици и се забелязва от разстояние. Също така повече са космите пред ушите – по-силно подчертани- бакенбарди. Усилено, но все пак още слабо е окосмяването над бедрата и над лактите. Това състояние се среща по-често у тъмнокосите жени и най-често е наследствено предадена особеност. Не се нуждае от специално лечение, а само от почистване на космите от опитна козметичка.
Усилено окосмяване от преходен тип. Това е по-силно изразено окосмяване с лек преход към мъжкото окосмяване. В тези случаи по горната устна личи умерено силно окосмяване с оформяне на мустачки. Пред ушите бакенбардите са значително изразени. Бузите и брадата са запазени от окосмяване. Значително е окосмяването по ръцете и краката, особено по вътрешната повърхност на бедрата. Има окосмяване, макар и слабо, и по средната линия на корема.
Това окосмяване може да се дължи на заболяване на яйчниците или на надбъбречните жлези. При тези случаи преди премахването на космите жената трябва да се консултира с лекар.
Мъжки тип окосмяване при жените. Напълно развито мъжко окосмяване, което винаги се дължи на сериозно заболяване на жлезите с вътрешна секреция. Космите не трябва да се премахват от козметичка, преди да се проведе специализирано лечение.
Освен тези типове окосмяване при жените може да срещнем окосмяване, причинено от външно въздействие, например при дразнене на кожата от честа употреба на живачни помади и други вещества, които причиняват възпаление на кожата. В резултат на усилено кожно
кръвообращение растежът на малките мъховидни косми се усилва. Честото прилагане на горещи компреси и всякакъв вид топлинно въздействие, както и продължителното облъчване на лицето с кварцова лампа и на слънце може да доведат до усилен растеж на косми. Временно засилване на окосмяването може да се появи при бременност, но то е преходно и бързо изчезва след раждането.
Премахването на космите е трудна задача, особено ако прекомерното окосмяване е обхванало по-големи области на кожата. Към премахване на космите се пристъпва, след като жената е изследвана от лекар и откритите заболявания се лекуват. Лекуването с хормони трябва да се извършва от лекар специалист. След установяване на причината за прекомерното окосмяване, ако се започне вътрешно лечение, може да се пристъпи и към външно обезкосмяване.
Методите за премахване на космите се делят на две групи: методи за временно обезкосмяване и методи за трайно обезкосмяване.
Методи с временен успех. Рязане или бръснене на космите. Използват се бръснач, самобръсначка, машинка за подстригване или ножица. Добър резултат може да се получи само в началото. Ако по този начин са премахнати космите, които първоначално са приличали на мъх, след бръсненето те бързо израстват и стават по-груби. Това води до извънредно често бръснене, което още повече увеличава окосмяването. По тази причина този метод изобщо не се препоръчва.
Отскубване на космите се прилага ежедневно от повечето жени, специално за прочистване на веждите и за премахване на отделни едри косми по горната устна или брадичката. Отделните косми се премахват най-бързо и лесно, ако отскубването се извършва по посока на косъма. Извършва се с пинцети и е почти безболезнено. Коренът (луковицата) на косъма обаче се запазва и скоро на негово място изниква нов. Понякога умелото изтръгване на луковиците води до изчезване на космите. Преди изскубването на веждите е необходимо пинцетите да се дезинфектират, за да се избегне инфекция.
Коломаска. Този метод е бил известен още в древността и е прилаган от гърците и римляните. Окосмената област се залива с разтопена затоплена смес от колофон, восък и парафин. Преди заливането кожата се напудря, за да бъде добре изсушена. След като изстине, втвърдената маса се отделя с едно-единствено енергично движение. След отлепването на маската добре е да се правят противовъзпалителни компреси.
Този малко болезнен метод е подходящ за отстраняване на космите по ръцете и краката, но не се препоръчва за места с нежна кожа като подмишниците и др., тъй като се получава силно раздразване на кожата.
Депилатоари. Касае се за специални прахове и пасти, съдържащи химични вещества, разрушаващи космите. Обикновено в състава им влиза бариев сулфид. Тези вещества при обикновена температура разрушават роговото вещество на косъма и го пречупват в основата. Те се използват обикновено за отстраняване на космите
от краката, но може да се използват за космите на подмишниците. Приложението е много просто. Кожата не трябва да се почиства, за да се запази покриващият я мазен слой. В никакъв случай този метод не трябва да се прилага след гореща баня, за да не проникне химичното вещество дълбоко в кожата и да я увреди. Праховидният депилатоар се смесва с малко вода, за да образува каша. С нея или с готовите пасти се намазва окосмената област. След няколко минути, след като изсъхне, намазката се изстъргва или измива заедно с пречупените косми. Най-добре е кожата след това да се изплакне с киселинен разтвор (на 1 чаша вода 1 чаена лъжичка оцет) и да се намаже с мазен крем.
Методи за просветляване на космите. Един от най-добрите методи за прикриване на прекомерното окосмяване е обезцветяването на космите с кислородна вода. Изрусяването е най-подходящо за отстраняване на тъмния мъх по горната устна и по краката. За тази цел се използва перхидролът, който представлява концентрирана кислородна вода (50%). Той се разрежда с вода в съотношение 1:5 или по-добре 1:10 и с този разтвор се правят компреси в продължение на 1-2 часа всеки ден, докато се обезцветят космите. За да се поддържа обезцветяването, компресите се повтарят през 3-4 дни. За обезцветяване на косата може да се използват пасти или мехлеми, съдържащи перхидрол. Такава паста можете да приготвите сами: 10 мл 5% кислородна вода, 2 капки амоняк и малко пшеничено брашно. Образуваната каша се нанася върху съответното място. След 10 минути (а ако започне да пари и по-рано) кашата се отстранява с топла вода. Не забравяйте и тук да изплакнете кожата със смес от вода и оцет и да я намажете с крем!
След изрусяването космите могат да се изтъркат с пемза, като се внимава да не се раздразни кожата. След изтриването кожата се намазва с крем, за да се успокои. Този метод се прилага при окосмяване на крайниците.
Методи с траен успех. Рентгеновите лъчи могат да причинят трайно обезкосмяване, но тяхното използване е опасно поради предизвикването на тежки трайни увреждания на кожата. Дори и да се прилагат от най-опитния рентгенолог, използването им в козметиката е абсолютно забранено!
Епилация. По-правилно е да се нарича електроепилация, защото с помощта на електрическия ток се унищожава коренът на косъма, неговата луковица. Могат да се приложат галваничен ток и диатермичен (високочестотен) ток.
Чрез електролиза се извършва епилация, при която от специален източник се използва галваничният ток. Този метод е бавен и в днешно време почти не се използва.
Много по-бързо и ефикасно се унищожава космената луковица чрез диатермокоагулация, при която се използва диатермичен ток. Токът се включва чрез специален педал от козметичката, за да се нагорещи спилационната игла. Иглата се вкарва по хода на космения
канал. При достигане на луковицата се чувства известно леко препятствие и точно в този момент се включва токът, за да се унищожи косъмът. И при най-опитни козметички неуспехът в епилацията е 20-50%. Процедурата се повтаря неколкократно през интервали от 7 до 10 дни. Необходимо е да се работи фино, за да не остават белези. Епилация не се извършва, ако жената има склонност към образуване на келоидни белези.

Храната и кожата. Върху състоянието на кожата силно влияние оказва не само храненето, но и състоянието на храносмилателната система – стомах, черва, черен дроб и др. Храненето влияе върху кожата благоприятно само когато е достатъчно и правилно. За да бъде обаче нормално храненето, необходимо е храната да бъде разнообразна и правилно приготвена. В зависимост от характера и тежестта на работата човек трябва да получава и достатъчна по количество храна. Освен това дневното количество храна трябва да се поема на три или четири приема в точно определени часове. Вечер, преди лягане, не трябва да се приема храна, богата на белтъчини (месо, яйца, фасул, леща и др.), защото по време на съня усвояването на този вид храна става трудно и непълно. Честото преяждане е вредно. Когато организмът затлъстее, кожата на лицето се зачервява и добива мазен блясък. Такава кожа е по-чувствителна на външните неблагоприятни въздействия (студ, вятър, горещина) и грижите за нея трябва да бъдат по-големи. Честото приемане на пикантни храни, приготвени с много подправки (черен и червен пипер, хрян, горчица), и прекомерната употреба на възбудителни напитки (алкохол, кафе) увреждат не само храносмилателната система, но и други органи и системи, което оказва вредно влияние върху вида и състоянието на кожата. Така при хронично разстройство на храносмилането или при упорит запек мастната секреция на кожата често се увеличава, появяват се младежки пъпки (акне) по лицето. Понякога при глистни заболявания се появяват сърбеж по кожата и копривна треска.
Витамините и кожата. Недоимъкът или пълната липса на някои витамини се отразява много зле върху кожата. Витамини получаваме не само от храната. Отделни витамини се образуват от някои микроорганизми, които нормално живеят в нашите черва. При някои заболявания (най-често хронични) на храносмилателната система или при приемането на лекарства, които убиват тези полезни за организма микроорганизми – производители на витамини (особено на витамините от група В), може да се получи бързо недоимък от такива витамини и в резултат на това да настъпят различни кожни увреждания. Витамините участват в обмяната на веществата в клетките, в някои биохимични процеси, в образуването на меланина и кератина. Те повишават устойчивостта на кръвоносните и лимфните съдове и т. н.
Витамин А (каротин) участва в регулиране функциите на кожата и кожните жлези, ускорява и улеснява усвояването на хранителните вещества, доставени от кръвта, и чрез подобряване на обмяната на веществата в кожните клетки нормализира образуването на кератина, растежа на космите и ноктите и дейността на мастните т потните жлези. При недоимък на витамин А дейността на тези жлези отслабва, кожата става суха, потъмнява и загрубява; космите стават сухи, чупливи и лесно падат. Недоимък на витамин А се установява и при някои кожни заболявания (акне, суха себорея, себорейна плешивост и др.).
Най-много витамин А съдържат рибеното масло, млякото, маслото и черният дроб. Някои зеленчуци и плодове (моркови, тикви и др.) съдържат провитамин А, от който организмът образува сам витамин А. В здравия черен дроб витамин А се натрупва в запас, за да се използва при нужда (при недостиг в храната).
Витамините от групата В участват в образуването на кератина и меланина, в обмяната на веществата и в някои биохимични процеси, в пигментирането и растежа на космите, в предпазването на мастните жлези от настъпване на атрофия и т. н. Недоимъкът 1йа тези витамини се отразява зле не само върху нервната система и храносмилателните органи, но и върху кожата (цепнатини в ъглите на устата и около ноктите, възпаление на езика, себорейни дерматични, екземи и др.). Витамините от групата В се намират в царевицата, пшеницата, бирената мая, зеленчуците, плодовете и др.
Витамин С регулира окислителните процеси в тъканите и обмяната на въглехидратите Той има противовъзпалително и противоалергично действие. Недоимъкът му води до появата на суха, грапава и бледа кожа, на подкожни кръвоизливи и пигментирате на кожата, а също така и до намаляване съпротивителните сили на организма спрямо инфекциозни заболявания. Витамин С се намира в най-голямо количество в лимоните, шипките, зелето, касиса, а по-малко във всички останали зеленчуци и плодове.
Витамините от група D сега се прилагат за лечение на някои кожни възпаления, алергия, детски екземи и др. Намират се в рибеното и кравето масло, в черния дроб, в някои плодове и зеленчуци. Образуват се и в кожата под влияние на ултравиолетовите лъчи.
Витамин F се намира в най-голямо количество в свинската мас, сланината, зехтина, бадемовото и лененото масло, а по-малко в останалите мазнини. При недоимък на витамин F в храната кожата повяхва и изсъхва, а космите остават сухи, тънки и чупливи; появява се пърхот.
За кожата имат значение и някои други витамини, като Е, К и др. Те се намират в различните хранителни продукти и са също много необходими за кожата и организма.