Всичко за жената

Малко са жените, които природата е дарила с къдрави коси. Днес мнозинството жени къдрят косите си и затова трябва да имат нЯкои общи познания за къдренето.
Трайното къдрене бива топло и студено и се придружава от водна ондулация. При топлото трайно къдрене структурата на косъма се променя с помощта на химични вещества и топлина. Това къдрене се извършва само във фризьорските салони. За да не бъде съвсем обезмазнена при къдренето, косата трябва да бъде измита няколко дни преди това. Поради редица неудобства топлото къдрене е вече изоставено.
Студено трайно къдрене се извършва също с помощта на химикали, които изменят структурата на косъма. Къдриците, получени по този метод, се запазват за около 3-5 месеца. В деня на къдренето косата предварително се измива. Трайното къдрене на естествено правите коси трябва да се извършва всеки 4-5 месеца, защото в Това време косата израства с 4-5 см. След трайното къдрене се прави водна ондулация, чрез която се получава желаната прическа.
Водна ондулация се прави с помощта на ролки след всяко хигиенно измиване на главата. Косите се разделят на снопчета (с дебелина 1 – 1,5 см и ширина 5-6 см) и докато са още мокри, се навиват на ролки. Ролките (20-30 на брой) се нареждат в редица по вариант,
различен за всеки вид прическа. При навиването на ролки върховете на снопчетата не трябвала се прегъват. След изсушаването на косата ролките се свалят и косата се разресва основно. Намазва се съвсем леко с масло за коса и с гребена се разресва според желаната прическа. За да се запази фризурата по-дълго време, преди навиването на ролките косата се намокря със специалния течен препарат за водна ондулация „Бификс“ (по изключение – с бира). Ако косата се навие на ролките недостатъчно мокра или суха, след развиването й тя изглежда сива. След оформяне на прическата, за да й се придаде известен блясък, се напръсква с лак за коса.

Изработването на малко модерно китено килимче — „стъпка“, покривка, възглавница или дори калъф за седалката на леката кола — е едно от най-любимите домашни ръкоделия днес. Необ­ходими са канава, зебло или друг подходящ плат и изкуствена или вълнена прежда. За да облекчим работата, предварително при­готвяме няколко неща.От стоманен тел с дебелина 1,5—1,8 мм оформяме малка кука. Заобляме я с фина пила за метал, за да не закача и разнищва конците по време на работа. Държим я с клещи над пламък, докато телът се загрее до червено, и потопя­ваме във вода. Така куката се закалява и придобива желаната ела­стичност. Обратния й край напъхваме с клещи в дръжка от ме­ко дърво. Правим елипсовидна халка от 7 см меден тел с диаме­тър 0,5 мм. Може да използваме парче от радио антена или звънчева жица. Увиваме двата края на тела един в друг и за­появаме с калай.

Пренавиваме преждата върху картон, по-широк с 3—4 мм от предполагаемата дължана на песничките. Нареждаме ги близо една до друга и след това ги срязваме едновременно с бръснар­ско ножче или с ножици. Песничките са готови за работа. Забождаме куката в канавата и я изваждаме през една дупка. Закачваме на нея един конец прежда, извиваме я на около 30° и просъхваме конеца през канал та. Измъкваме само малка част от него, за да може оттам да просъхнем халката с двата края на конеца. Опъваме краищата освобождаваме халката и затя­гаме песничката. По същия начин правим целия ред. Между от­делните песнички оставяме по едно празно квадратче от тъканта. Следващия ред песнички поместваме под местата останали между песничките от предния ден.