Защо Жените Не Приличат Малко На Мъжете.

Защо Жените Не Приличат Малко На Мъжете.

В мига, когато дрехите ви се свлекат на пода, вие сте ужасно уязвима. А той, по дяволите, се чувства отлично. Как стои въпросът със с*кса? Защо не можем както мъжете да излезем невредими от него? В известни периоди в миналото с*ксът се е смятал направо за опасен. Някога се е смятало, че мъжете се изразходват по време на своите оргазми, като че ли спермата е била тяхната "elan vital". Смятало се е, че трябва грижливо да си я пазят, иначе ще станат малоумни или полуидиоти. По мое време момичетата в пансионите биваха ограничавани, нямаха почти никакви контакти с момчета. Смяташе се, че така еротичната им енергия ще бъде трансформирана и насочена към пo-висши интелектуални и творчески постижения. Има известна доза мъдрост в тази стара представа. Нещо в с*кса наистина размътва ума ни. И жените не могат да го възприемат като нещо в реда На нещата, както ю приемат мъжете. Помислете си за първия път, когато сте се влюбили в някого. Върнете се още по-назад във времето преди да сте спали с него, макар че и двамата сте знаели, че рано или късно това ще се случи. Представете си, че изживявате този си романс сега. В препълнения салон от далеч той ви поглежда, праща ви цветя. Телефонира ви, за да ви каже нещо, което е сигурен, че ще ви интересува или просто, защото си мисли за вас. И макар че едва се сдържате да не се хвърлите в прегръдките му и сте лудо обзета от сладострастни фантазии, някакво тънко, мъдро гласче в главата ви съветва да продължите този период на невинност, да отложите голямото събитие, защото щом го осъществите всичко ще бъде вече но-различно за вас. И така вие леко капризничите, намирате някакви извинения, но сте внимателна, защото усещате, че на него не му се нрави, както на вас, тази наивна игра. За вас тя е нещо като продължена с магическа пръчка Бъдни вечер в очакване на големите изненади. Вашият герой обаче не се интересува от неуловимите радости на очакването. Той просто иска да разкъса обвивката на подаръците. Той ви иска. Казва ви, че вашите неестествени колебания заплашват съня, здравето и кариерата му, че това просто го убива. А когато започне да споменава за други момичета, вие се страхувате да го отлагате повече. Накрая му се отдавате. И двамата сте щастливи. Всичко изглежда по друг начин, сякаш светът се е обърнал наопаки. Старата теория за изтощаване от с*кса е отречена. Вие сте пълна с енергия. Можете да преместите планини, да пробягате за минута една миля, да напишете бестселър. Усещате се странно неуязвима, което е смешно, защото точно това не сте. Вие сте просто "качамак", но бранещата ви съпротива ви предпазва да го осъзнаете. Изживейте радостта от това усещане, докато трае. Насладете й се докрай. Ще дойде ден, когато той няма да ви телефонира в уречения час или ще ви наругае за нещо съвсем дребно, или ще спомене, че случайно се е срещнал с предишното си момиче (която изглеждала страхотно). И розовият ви облак ще потъмнее. Тогава откривате, че сте уязвима като малко котенце. Някак сте знаела, че това някога ще се случи. Опитвали сте да се удържите колкото може по-дълго време не защото не сте го обичали или не сте го желали, но защото сте знаели, че с*ксът променя нещата. И това наистина е така. Силата ви върху мъжа, когото доскоро сте държала в с*ксуално робство, вече я няма. Преди не се случваше да чакате да ви позвъни. Преди той трепереше, ако не дойдехте навреме и се ужасяваше от мисълта, че може да промените решението си и да го изоставите. Сега товарът от страха се е смъкнал от плещите му. На една от срещите си през цялото време сте неспокойна, защото не ви казва кога ще се видите следващия път, но предпочитате да умрете, вместо да го попитате. Той не е от тези мъже, които ще кажат вълшебните думи - "Обожавам те" . И макар че времето му не ви принадлежи, особено в началото на отношенията ви, все пак се чудите къде, по дяволите, е бил за четири часа през миналата нощ? Смеете ли да го попитате? Както при повечето мъже (нали не сте си мислила честно, "че ще е по-различен от другите?) и неговата концепция за бъдещето е проста. Освен на няколко филма, той би желал да отидете в един ресторант, за който е чувал и перспективите му не стигат по-далеч от една страстна седмица, прекарана заедно в Гърция през юли. А вашият поглед е отправен напред, години напред, десетилетия напред.. Докато той се грижи да намери по-евтини билети, вие търсите жилище за двама ви. Докато той говори за пътуване през уикенда, вие си мислите за следващите няколко месеца и затова как бебето ще дойде. Защо чакате той да решава всичко? Вие можете да се справяте с предприятие, да се грижите за парите на други дори и знаете, че сте способна. Вашето мнение се чува. Защо се държите като мекотело? Вие непрестанно се мъчите да прикривате несигурността си или поне докато сте сигурни един в друг - той просто властва над вас. И макар да сте решили да не се прилепвате към него, да не се оплаквате и да не изисквате, се чувате да казвате: "Звънях ти три пъти миналата нощ и теб те нямаше. Къде беше?" Той изглежда леко стъписан от тона ви, от гласа ви, който го връща при вас от мисълта му по друга жена. Пека ви се да не бяхте го казвали, но вече е късно - той се е отдръпнал. Точно когато, трябва да сте малко по-неуловима, малко по-независима и не до уши влюбена, това се изплъзва от устата ви. Започвате да предявявате претенции. Той е напълно доволен от това как вървят нещата помежду ви, стига да не искате така изцяло да го притежавате. Всичко друго е в ред, прекрасно е. Но без обвързвания, без задължения. Да има само много чувства, с*кс и забавления. Какво лошо има в това? Нека да оставим пешата да си вървят и ще видим какво ще излезе. Само мисълта за това кара жената да изтръпва. Колко различна сте от него. В известен смисъл вие му завиждате. След свършване на с*ксуалния акт, той става, измива се, приготвя се и е готов да си върви, като че ли току що е спечелил една партия тенис или пък след две минути блажено захърква. Вие се преобръщате в леглото; обмисляте, анализирате, предполагате и се тревожите и като треторазряден детектив търсите да откриете онова, което би било най-щастливия момент в живота ви. Спомняте се с копнеж как всичко е било преди, когато по някакъв очарователен начин сте владеела положението. Усещате, че сте загубила нещо, сладката си власт над него, която се е изпарила в момента, когато дрехите ви са се свлекли на пода. Изгубила сте я в името на с*ксуалната наслада. Защо жената е толкова различна от мъжа? Мъжете показват гордо своя инструмент. Възхищават му се, рекламират го, сравняват го с този на другите. Освен да изпълнява обикновените си функции, изглежда, че той по някакъв начин ги свързва и с външния свят. С*ексуалните части на жената са дълбоко прикрити навътре като скрита тайна. Като малки момиченца ни учат, че там е скрито нещо скъпоценно, нещо върху което строго трябва да се бди. Когато пораснем, разбираме защо: с*ксът променя нашия живот така, както това не става при мъжете. За нас са абортите или отглеждането на деца. Той може да бъде може и да не бъде наоколо, може да помага или не, а ние сме задължени до края на дните си. Научаваме се да бъдем внимателни - контрацептивните средства трябва да вършат работа, болестите да бъдат избягвани. Гнездото трябва да бъде изградено, това никога не забравяме. Жените оправят забърканите от мъжете каши.. Така или иначе емоционално ние сме винаги готови. Мъжете - ние ги обичаме, но те са безразсъдни, винаги отправящи се нанякъде, често безотговорни, и рядко се замислят за последиците от с*кса, от който така много се нуждаят и така бързо забравят. Няма значение, ако не искаме деца и ако искаме изцяло да се посветим на работата си. Тръбите ни биват привързани и все пак нашите емоции отговарят като светлините на машина, работеща на празни обороти. То е така странно, както и че матката се подготвя всеки месец в продължение на тридесет и повече години за забременяване, само да ни напомни за истинското си предназначение. При всеки с*ксуален контакт ние даваме част от живота си, най-много залагаме и най-много губим. Отговорите ни избликват дълбоко от нашата женственост. Стараем се да бъдем като мъжете - с*кси, хладни и необвързани, но не сме в състояние да го сторим. Да вземем за пример т.н. случаен с*кс. Може ли за една жена с*ксуалният контакт да бъде просто за развлечение и след това да не се чувства наранена. Нека си представим мъж и жена, които са стари приятели. Те се срещат от време навреме да изпият по едно кафе. И двамата си имат други партньори. Един ден, двамата разочаровани от партньорите си, неочаквано усещат особен вид взаимно привличане. Леко заинтригувани те започват да обсъждат дали с*ксът би навредил на тяхното приятелство. Решават, че няма, защото и двамата са достатъчно зрели. Любят се и неочаквано за двамата то е превъзходно. Той обаче постоянно поглеждал часовника си защото искал да отива в спортния си клуб. А тя, останала в леглото, долавя погледите му и усеща как бърза да изчезне. Това я сломява. Не може ли да остане в леглото до нея поне още десетина минути? За бога, дори да разменят някоя дума? (Можеше да спомене за някоя нова среща? Да й каже нещо нежно? Дори да бе казал някоя дума за променените им отношения). Старият й приятел, готов винаги да я слуша, за миг се е облякъл, вече и й махва за сбогом, като че ли току що съвсем случайно са се срещнали в супермаркета. "Чао" -казва той и изчезва. "По дяволите, прави са жените да те зарязват" - изругава тя. Такова прекрасно приятелство, а ето я сега уязвена и наранена. За нея с*ксът е свързан с толкова много други неща: нежност, съобразяване с чувствата на партньора, постоянство, отговорност. И разбира се от само себе си, че всичко това върви заедно. А някога, преди месеци, когато му го бе казала по друг повод, той безгрижно бе отговорил: "Вие жените винаги сте склонни да усложнявате нещата. С*ексът е само с*кс и нищо друго". Но с*ксът не е само това. Нека поговорим за усложненията. Най-опасна е връзката с женен мъж. Да речем, че сте решили да я приемете и че сте достатъчно зряла да я поддържате без особено обвързване. Съгласили сте се, че може да бъдете другата жена на някой по-възрастен, но разочарован от един опустошен брак мъж. Приемате го и той просто е очарован - всъщност с това вие наливате масло в огъня на вашия морален срив (а и двамата си мислехте, че сте зрели), то възпламенява необуздания ви с*кс, а той пък замъглява възможността ви за правилната оценка. Но извън леглото нещата са някак по-други. Сянката на жена му виси над вас като проклятие. В началото сте успявала да се справите с този проблем, но постепенно гази жена става за вас непоносим товар. Любите се, отдала сте му се всецяло. Но фактически в замяна не получавате нищо. Не можете да кажете как бихте желали да са нещата за вас. Всъщност не желаете да се разведе и да се ожени за вас, нали? Но ви се иска все пак той да помисли за това. Иска ви се тази мисъл да го занимава, а той дори не ви е казал дали има деца. А те са причината да не помисля и да се разделя с жена си. Но това той не е изяснил в началото. "Не исках да говоря за децата, докато нашите отношения не се стабилизират" -казва ви той. Нищо не ви беше ясно, докато не започнахте да се любите и тогова станахте покорна и безпомощна като току що излюпено малко пиленце и така беззащитна, че можеше да ви сгъне на две и да ви постави в портфейла заедно с презервативите си. А той сериозно ви обясни, целувайки ви страстно, че е прям и честен в играта, че всичко е ясно и открито. Защо изведнъж сте така разгневена? Неговият брак бе мъртъв и всъщност той ви молеше да внесете радост в живота му. А сега той е господарят и вие сте негов роб, изпълнена с благодарност за някой неочакван час, прекаран заедно или за случайно телефонно обаждане. Как се стигна дотам? По-късно някои мъже ми казаха, че съм подходила погрешно, че жените вече не се предлагат така. Новото поколение на изискващи жени - понякога твърде много изискващи - знае как да получи своето. Те са готови преди още бедният мъж да им каже "Обожавам те". Проправят си пътя преди още да е събул чорапите си. Но къде е нежността и женствеността им? Нима не знаят, че това което подлудява мъжа и го прави твой завинаги е чувствителността ти? Какъв омагьосан кръг! Ако сме силни; те бягат от нас. Ако пък сме чувствителни и уязвими, Бог знае какво биха направили с нас: могат да ни използват и да ни захвърлят, или просто да ни изоставят. Не ни върви да се преструваме на независими. И се затваряме в черупката си. Нека си представим, че сте една независима и компетентна жена, добре бронирана срещу безгрижния темперамент на вашия артистичен любовник. Вие обичате своята работа и не ви пречи това, че печелите повече от него. Не ви тежи фактът, че само вие се грижите за домакинството, защото неговото внимание е насочено към по-висши неща. Но той почва да се заяжда с вас за нищо и това ви се струва просто невероятно - с вас, която го храните, обличате и го обгръщате с грижи, за да бъде свободен и да се изяви в своята област. Та той се бори за това и просто ви е невъзможно да решите да го напуснете завинаги. Качвате се на колата си и откривате, че акумулаторът е свършил. След десетминутни напразни усилия да я запалите, той се появява с ръце на кръста. Приближава до колата и казва: "Мила, винаги съм си мислил, че ти си в състояние да се справиш с всичко." После ви признава, че вашата компетентност го е засегнала. Не може да го преодолее. Обичал жената да бъде някак по-безпомощна, то било стимул за неговата мъжественост, иначе се чувства като отрепка. (Ето защо е бил така запленен от вашата приятелка Джейн, която мълчи като риба пред мъжете.) Това е моментът, когато трябва да му кажете, че ви е нужен, че бихте умряла без него. Мъжете отчаяно крият своята слабост. Те никога не я приемат, но и те като, жените са така чувствителни, когато са влюбени. И тях ги боли и то не малко, но според правилата им жената трябва да бъде слаба и безпомощна. Познавах един млад мъж пред прага на голяма любов. Мъката се четеше по лицето му. Поглеждаше към телефона, протягаше ръка и не смееше да го докосне. Не можеше да се реши да направи това, за което копнееше, просто да грабне слушалката и да й се обади. А тя пък си мислеше, че не я обича. Довери ми се. Смяташе, че всички жени са студени и умеят да се владеят и че мъжете са несигурните и уязвимите. Казах му, че трябва пак да опита, но той твърдеше, че жените са лишени от всякакви чувства. Те насочват и владеят отношенията. Единственото нещо, което му оставаше беше да не приеме, че е слаб. Не трябва да виним тази им демонстрация на мъжественост за страховете си за нашата уязвимост. Мъжете в никакъв случай не са така груби, както искат да се покажат. То е защото още от детските си години са се оградили с черупка и не могат лесно да се освободят от нея. Нима не можем тактично да им помогнем да излязат от нея и да им покажем, че няма да се случи нищо страшно, ако изявят чувствата си? Не знам как е за вас, но лично аз се възхищавам, кога-ю някой мъж честно ми признае, че е уплашен и злочест. ( поред мен, тогава можем да говорим за истинска връзка.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

Защо Жените Не Приличат Малко На Мъжете.Рейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)