Сладник

Сладник

Сладникът е древно лечебно средство и подсладител. За него се споменава в съчиненията на Теофраст (IV-III в. пр. н. е.), който го нарича скитски корен. Авицена (XI в.) лекувал със сладника почти същите заболявания, за които се срещат све­дения и в българските лекарственици от XVII-XIX в. Като ле­чебно средство и подправка се използват едрите корени на ра­стението сладник от сем. Бобови. То е многогодишно, тре­висто, високо до 1,5 м растение. У нас се среща в Свищовско, Никополско, Сомовит и др. Диворастящо е разпространено в СССР, Южна и Източна Европа. На пазара корените се доставят главно от СССР, Испания, Италия, Южна Франция, Турция. Сладкият вкус на корените се дължи на гликозида глициризин (до 23%)г който е 50 пъти по-сладък от захарта и представлява калиево-калциева сол на глициризиновата киселина. В корените се срещат още сапонини, флавоноиди, полизахариди, полифеноли, витамин С и др. Флавоиоидите имат ясно изразено папавериноподобно спаз-молитично действие, като същевременно са пикочогонно и про­тивовъзпалително средство.Те действат благотворно и на язви в стомаха и дванадесетопръстника. Според някои автори глициризинът нарушава водноелектролитното равновесие в организма (задръжка на натриев хлорид), предизвиква образуването на ото­ци. Корените оказват и адренокортикоиден ефект. Пред вид на това сладникът не бива да се използва в по-големи дози (обикно­вената доза е 1 чаена лъжичка счукани корени) и повече от 20 дни. Под формата на водни екстракти или смелени на прах корени той се прилага за подсладяване на напитки (бира, лимонада и др.), за приготвяне на специални бонбони, поставя се в дъвките и др. В медицината се използва като откашлично, слабително, противоязвено средство. Неговата употреба трябва да става само под контрола на лекар. От сладника се получават и противоязвени препарати. Един от тях се произвежда и у нас. Днес вместо гладник в кулинарията и хранителната промишленост се изпол­зва  антиалдаксим.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

СладникРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)