Розмарин Аптечен

Розмарин Аптечен

Аптечният розмарин се използва като подправка и лечебно средство от древността. В Библията Ливан се споменава като страна, където се срещат много благоуханни растения, между които и този вид розмарин. Неговото лечебно действие се е ценяло високо от древните народи, които смятали, че боговете предпочитат венците от розмарин пред златните. Рим­ляните посвещавали растението на богинята Венера и обкичвали статуите й с него. Римляните и арабите го прилагали като пред­почитана подправка и като лечебно средство при редица заболя­вания. Смятали, че то прогонва всички болести и зли духове. Съ­ществуват някои немски и далматински песни, посветени на роз­марина, носещ щастие и здраве на този, който се кичи с него. Като подправка и лечебно средство се използват листата на растението. То представлява вечно зелен полухраст, с вдървенели клонки, достигащ на височина 1-2 м и е от сем. Устноцветни. Зелените части на растението имат приятен мирис и нагарчащ вкус. Негово отечество са земите около Средиземно море. Култивира се в Южна Европа, СССР, Югославия и др. У нас се отглеж­да главно като декоративно растение. От листата се получава 2% етерично масло чрез дестилация с водна пара. То е безцветна или жълтеникава течност с миризма на камфора и горчив, слабо разхлаждащ вкус. На международния пазар се срещат няколко вида розмаринови етерични масла. Най-ценно от тях е далматинското, след него испанското и английското. Освен етерично масло в ли­стата се съдържат 2,5% флавоноиди, сапонини, антибиотични вещества и др. В етеричното масло се срещат цинеол, борнеол, пинен, камфора и др. Както етеричното масло, така и листата предизвикват отделя­не на секреции в стомаха и червата, засилват жлъчната секреция. Те действат и противомикробно, диуретично и тонизиращо. В кулинарията розмаринът се прилага главно в ястия от риба, дивеч, овнешко месо, бъбреци, черен дроб, изобщо при трудно смилаеми храни. Фино стрит се поставя в салати от моркови, кар­тофи, зеле, домати. Може да се комбинира в марината и в супи с дафинов лист, черен пипер, хвойна, лук, чесън. Той потиска миризмата на по-нежните подправки (естрагон, магданоз, босилек) и затова не бива да се поставя в ястията с тях. Не се препоръчва използването му при бъбречни и чернодробни заболявания. Макар че розмаринът е твърде старо лечебно средство, той вече не се прилага в официалната медицина, тъй като може да предиз­вика прилив на кръв в тазовата област и оттам аборт у бременни, а в по-големи дози причинява упойване и гърчове. В българската народна медицина се прилага при нарушен менструационен цикъл, за успокояване на болки в стомаха, против образуването на газо­ве в стомаха и червата, за подобряване на апетита. Той се употре­бява още при сърдечни неврози, астма, кашлица; а във вид на пластири-при ревматизъм. Приема се във вид на извлек (1 чаена лъжичка ситно стрита изсушена суровина се залива с 200 см3 ки­пяща вода, кисне се 4 ч в добре затворен съд, прецежда се, разделя се на 2 части и се пие сутрин и вечер на гладно). Розмаринът слу­жи като дезинфектант на рани под формата на вани. Във водата половин час преди банята се поставя марлена торбичка с 50 г дрога на прах. Използвано външно, етеричното масло дразни кожата. Розмаринът влиза в състава на чаеве и лечебни препара­ти, които трябва да се употребяват само под контрола на лекар (аборт).

Снимка:
Автор: Мартин Петров

Розмарин АптеченРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)