Нека Кажем Сбогом На Срамежливостта

Много жени са затормозени от чувството на срам. За тези, които са готови да посрещнат предизвикателството, съществуват няколко начина да го превъзмогнат. "Бих направила всичко възможно, но има нещо, което не мога да преодолея" - казва Лили, журналистка в една лондонска рекламна агенция. "То ми се случва винаги. На събрание сме и ми идва на ум някаква много интересна идея, но аз не мога да събера кураж да я кажа. И тогава някой друг прави абсолютно същото предложение и бива обсипан с похвали." Лили не може да преодолее чувството, че ако не е така срамежлива и свободно може да изказва мнението си, то началниците й биха й обръщали повече внимание й биха и давали по-отговорна работа. Всеки от нас понякога се срамува, това е напълно естествено. Но хора като Лили преживяват пристъпи на срам много по-често и много по-остро, отколкото е нормално. За тях това им преживяване е непрекъснат източник на смущение и притеснение. "То е чувството ти за пропуснати възможности" - печално обяснява Лили. Това състояние от край време пренебрегвано и смятано само за известна особеност на характера, чак сега най-сетне се проучва по-задълбочено като проблем, криещ в себе си сериозни опасности. Стеснителността и срамежливостта не се подчиняват на законите на логиката. Сузан, по професия фотограф, е твърде напориста зад камерата си, но се ужасява при ситуации, в които се среща с хора. Когато прави серия От снимки на мъж-манекен за някаква реклама и той я поканва да пийнат нещо, тя се паникьосва. Промърморва някакво извинение и изчезва от студиото. Дори настойчивостта на приятелките й не е в състояние да я накара да се обади на някой мъж и да си уреди среща с него. Вместо това тя е така притеснена, че отказва да прави повече снимките му. Приятелките й са сбъркани от нейната срамежливост, но подобен тип поведение не е рядко срещащо се. Задръжката зависи от вида на външния дразнител -обяснява психиатърът Кери Хемелин. "Не се срамувате пред двегодишно дете, защото то няма авторитет и не може да съди вашето поведение. Един мъж може да ви привлича, но може и да ви отблъсква. Няма значение колко хладнокръвна сте по време на работа си, когато сте всред хора, вие сякаш искате да причините безпокойство." Друга черта, която често върви със срамежливостта е критичността. Да си център на внимание, дори и на добронамерено внимание, е възможно да бъде много мъчително. Страхът, че сте наблюдавани, е в състояние да предизвика бързо преходни фобии. "Някои от моите пациенти са неспособни да пишат на публично място - казва Джерилин Рос, директор на Вашингтонския център за подобни заболявания. - Те са убедени, че всеки може да забележи как ръката им трепери и дори не си правят труд да извадят писалката си." Друга нейна пациентка имала сериозни проблеми, когато решила да продава къщата си. Жената знаела, че ще трябва да подпише няколко документа и това така много я разтревожило, че я принудило да се откаже от продажбата, макар че отчаяно се нуждаела от пари. Не всеки вид срамежливост, разбира се, води до фобии, но дори и в леките случаи може да се отрази зле на отношенията с хората, на кариерата, дори на целия живот. Дава отражения и върху секса. Срамежливите жени не превъзмогват задръжките си и в спалнята. Изследванията показват, че при тях сексуалните връзки са по-редки и не доставят такова удоволствие, както е при екстравертираните личности. Обикновено срамежливите жени се стесняват да разкрият голото си тяло, сексуалните им контакти стават винаги на тъмно. "Не бих могла дори да пробвам дреха на открито - признава една жена, - а как бих могла да се изправя гола пред мъж?" Ако сте срамежливи, дори самата мисъл за секса може да ви напрегне и вероятността да стигнете до оргазъм е много по-малка. Ако изобщо можете да си намерите партньор, тъй като няма начин да бъдете съблазнителна, щом се криете от всякакво ухажване. Още повече, ако всеки досег с непознати хора ви хвърля в паника, лесно ще се задоволите с първия мъж, който намерите и силно ще се прилепите към него, дори да е второ качество. Нещо подобно става и с избора на професия. Срамежливите жени са склонни да приемат първото им предложено място и остават закотвени за него. Дори и да не са доволни, те нямат желание да предприемат някаква промяна. Самата мисъл за провеждане на ново интервю и всички други подробности около преместването им се струват непоносимо мъчително. Напомня ли ви нещо такъв вид поведение? Бихте ли се отказали автоматично от всяка работа, изискваща контакти с други хора? Опитвате ли се да избягвате контакти с шефа и колегите си? Страхувате ли се да напуснете работата, която мразите? Повечето свенливи хора подценяват способностите си и се държат така незабележимо, че шефовете им нямат възможност да ги оценят. Срамежливостта не само,че води до самотност и второкачествени връзки, но сериозно може да увреди и на кариерата. Ако в това описание откриете и вашия проблем, не се обезсърчавайте. Хиляди жени и мъже, някои едва ли не осакатени от срамежливостта си, са се освободили от нея. Често първата стъпка към преодоляването на срамежливостта е да се открият нейните причини. Опитайте се да проследите вашия страх от контактите си с хората още от ранното си детство? Поне половината от страдащите могат да го направят. Смята се, че установената в ранно детство срамежливост продължава през целия живот. Свенливите деца често по време на растежа си страдат от зачервяване, от сърцебиене и други соматични прояви, дължащи се на страховите им изживявания. Нещо повече те живеят в постоянен ужас, че другите ще забележат тяхното притеснение. Или може би сте станали срамежливи към десет годишната си възраст? Появилата се по-късно срамежливост има тенденцията да се развива по-скоро към свенливост, отколкото към страх. При тези хора естествената свенливост на юношеството сякаш никога не изчезва. Те са погълнати от мисълта как ги възприемат другите хора и се страхуват да не бъдат унизени. Изследователите са склонни да приемат, че срамежливостта донякъде е наследствена черта. Това може би обяснява защо някои хора се раждат срамежливи, а други развиват тази черта в характера си в по-късна възраст. Безспорно обаче и обстоятелствата имат съществено значение. "Срамежливостта често води началото си от детството - коментира психо терапевтката Клер Лий. - Родителите понякога забраняват твърде много неща на децата и по този начин ограничават творческите им възможности. Така детето започва да се страхува от всяка самоизява. Срамежливостта често е свързана с понижено самочувствие. Свенливият човек се ужасява от мисълта да се покаже по-малко от съвършен и живее в постоянен страх да не бъде унизен." Каквато и да е причината за срамежливостта, състоянието може да бъде облекчено. Съществуват редица методи на лечение, някои от които съвсем нови. Тъй като едно или друго лечение не подхожда за всеки, необходимо е да се експериментира. Докато срамежливостта обикновено спира до известни граници (страх да се говори на събрания, общуване с други хора на срещи), то понякога тя може и да се задълбочи. Изследователите я назовават генерализирана социална фобия . В нея се включват онези пациенти, които са така увредени от страха да не бъдат притеснени и унижени в обществото, че променят начина на целия си живот само и само да избягват всякакви контакти. Ако имате пристъпи на тежка депресия, ако пиете, за да потискате страховете си, то вие страдате от това заболяване. Новите изследвания показват, че корените на проблема ви може би са биохимични и че най-доброто средство е съответното лечение - под пряк лекарски контрол, разбира се. Една специална разновидност анти депресанти -MAO (monoamine oxidase) - инхибитори могат да" бъдат предписани, за да противодействат на парализиращия страх и безпокойство при тези пациенти. Бета-блокерите, действащи на първо място при ритъмни смущения и хипертония, се използват също за намаляване на телесни симптоми като сърцебиене или изпотяване на дланите. След осеммесечно лечение с МАО инхибитор, Робин де Монте се чувствала напълно излекувана от дълготрайните си страхове. Била страхлива и срамежлива в ранното си детство, а по-късно нещастно и самотно тинейджърче. "Понякога отварях уста да кажа нещо, но не излизаше и звук дори. Беше ужасно - казва тя. - Лекуваха ме в продължение на шест години, но нямаше никаква полза. Но новото лечение сякаш замрази тези ужасяващи ме преживявания. Бях осакатена в продължение на двадесет години и само след няколко седмици с това лечение всичко се оправи. Сега мога да говоря с хората, да ги разсмивам. Започнах да разговарям и с непознати на автобусната спирка! За първи път в живота си имам някаква вяра в себе си." Не всеки пациент се повлиява от лечението, а не и всеки се нуждае от него. За третирането на телесните симптоми на срамежливостта - сърцебиене, изпотяване на дланите, стомашни спазми - има широк спектър от различни полезни начини за релаксация, включително медитация и подобряване техниката на дишането. Веднъж придобили опит в релаксирането, вие вече сте готови и за втората стъпка. Мислете си за някоя ситуация, която ви изнервя и живо си я представете, докато тялото ви е в релаксация. Ако отивате на парти, опитайте се предварително да си представите всяка ваша стъпка. "Представете си как получавате поканата, след това какво ще облечете, как приятелят ви ще дойде да ви вземе, движението на колата, отварянето на вратата, влизането в салона пълен с хора, представянето ви на първия непознат и че ще трябва да разговаряте с него". Съчетавайте релаксацията с всяка една от тези.сцени, за да потиснете страха си. До едно приемливо ниво, преди да си представите следващата ситуация. "Колкото по-детайлни са представите ви, толкова по-добре" - казва Хендърсън. Това, от което се нуждаете, е практика и една истинска обратна връзка. Много от тези хора смятат за най-спокойно и ефективно присъединяването им към терапевтична група. Кристин Мърей намира, че много жени идват в нейната група поради проблеми със срамежливостта си. "Такава терапевтична група гарантира сигурна и солидна обстановка и придобиването на нови умения. Аз изисквам от пациентите да вникнат в някоя специфична, трудна за тях ситуация и да се опитат да намерят нови начини за излизане от нея. Това се прави посредством изпълнението на дадена роля в малката група". Да можете да се справите с отделен случай в определен момент е по-насърчаващо, отколкото да се занимавате със срамежливостта си като цяло. Срамежливостта поражда тревога и води до безсилие". Кристин предлага следните начини, свеждащи безпокойството до минимум. "Дайте си сметка как точно се чувствате и овладейте неспокойството си, казвайки си, че всичко е в ред, въпреки чувството ви на срам и неудобство. Обръщайте внимание на дишането си - няколко дълбоки вдишвания могат да направят чудеса. Проявете инициатива - представете се на другите, вместо да чакате да бъдете включени в групата. И ако е удобно, кажете им как се чувствате. Ако приемете, че се чувствате някак смутени и неудобно при започване на нова работа или при запознанство с нови хора, това ще ви помогне отчасти да овладеете страховете си." Все пак бъдете внимателни и не говорете много за себе си. Когато сте напрегнати налице е естествена тенденция да разкриете изведнъж твърде много за себе си и с това да угнетите слушателите си. Постарайте се да не бързате: разкажете нещо малко за себе си,след това чуйте какво другият ще ви довери, и чак тогава продължете. Когато умението да водите разговор се подобри, ще разберете,че няма нужда предварително да премисляте, това което ще кажете. С практиката ще ставате все по спокойни и по спонтанни. Добра идея е да водите дневник за прогреса си. В края на всеки ден отбелязвайте десет успеха , които сте постигнали - моментите, в които не сте изпитвали срам. Няма значение, че тези моменти са били в отношенията ви с ваша добра приятелка или че са едни и същи всеки ден. С воденето на този дневник ще разберете какви умения за общуване притежавате, вместо непрекъснато да мислите за тези, които ви липсват. Отбелязването на успехите ще ви помогне също така да разберете, че срамежливостта ви е моментно преживяване, а не безизходно състояние. Ако решите да се включите в терапевтична група или индивидуално да потърсите помощ от специалист, помнете, че ваше право е да си изберете това. Проведете един разговор с него. Всеки авторитетен терапевт няма да има нищо против да отговори на уместните ви въпроси. Разберете дали той се занимава с лечението на тези болестни състояния и какви методи използва. Попитайте го дали резултатите са добри. Внимавайте с всеки терапевт или програма, в която са обявени цената на лечението и е рекламиран успеха му. Клер Лий твърди, че проблемите на срамежливостта понякога не могат да не изчезнат напълно. Главното е да се постигне те да. бъдат не така чести и следователно не така съществени. При едно добро лечение за три или четири месеца се постига подобрение. Ако до тогава го няма, помислете за друг вид лечение. Вашият начин на преживявания може да ви прави нещастни, но поне някак ви е познат. В началото на лечението, в борбата ви за преодоляването на срамежливостта, е възможно да станете още по-тревожни. От съществено * значение обаче е да го преодолеете и да продължите, за да постигнете промяната. "Преодоляването на срамежливостта крие известни рискове - казва Кристин Мърей, - но с времето и практиката става все по-лесно." За тези, които са готови да посрещнат такова предизвикателство, преодоляването на срамежливостта е нещо като революция на личността. САМОТНА. Вие сте привлекателна, блестяща, остроумна, но мъжете не се въртят около вас. Всичко се свежда до манталитета. Ето ви пет правила, които могат да попречат на шанса ви и съвети как да промените поведението си. Всички са съгласни, че тридесет и четиригодишната Сара е очарователна, но в отношенията си с мъжете винаги губи. Защо любовта.е така неуловима за тази блестяща и жизнена жена? Нейната най-добра приятелка смята, че знае. Ние всички умираме от смях, когато Сара ни разказва своите истории - за един, дал на келнерката телефонния си номер, вместо да го даде на нея; за друг, който непрестанно й говорел за бившата си жена. Но под тези шеги мисля, че Сара таи увереността, че на нея винаги така ще й върви - да среща неподходящи мъже, да пропуска по недоразумение срещи, да бъде пренебрегвана. Такива като Сара се срещат навсякъде. Макар да имат много предимства, обикновено дните им минават в постоянни разочарования. Тяхното нещастие - било в приятелството, работата или любовта - се дължи на манталитета им. На Сара й пречи чувството за пораженство. При други - пречката е тяхната свръхчувствителност, свенливост, подценяване, самообвинения. Предлагаме ви едно изследване за поведенческия стил на пет отделни личности, пречещи им да бъдат щастливи, заедно със съвет за всеки отделен случай. Открийте слабото си място и се научете как да промените манталитета си. ПЪРВИ СЛУЧАЙ. Телефонът иззвъня половин час преди третата среща на Хелън с Марк. Много притеснен той й каза, че трябва да остане на важно съвещание. Могат ли да я отложат за някоя следваща вечер? Ще бъдат заедно и той ще й донесе цветя. "Остави тези номера - рязко отвръща Хелън. -Няма да позволя на никой мъж да ме прави на глупава." Но може би самата Хелън постъпва глупаво, казва психо терапевтката Марлин Греймън. "Това й поведение, може би е броня срещу страха й да не бъде използвана". Често жени, които заемат отбранително положение, са склонни да винят всички наоколо си и особено мъжете за собствените си неудачи. Едва когато разберат, че не всичко е насочено срещу тях, животът им става по-лесен. Джени, която си признава, че някога е била най-последна проститутка, казва, че не позволява на приятеля си Ричард да планира нищо предварително и че неговата "безкрайна спонтанност" винаги я е изкарвала от кожата й. Едва когато били на косъм от раздялата, тя се опомнила. "Смятах, че тази му склонност непрестанно да търси някакви развлечения показва, че не му е интересно с мен - казва тя. - Но фактически, той се е страхувал, че аз не се чувствам достатъчно сигурна в нашите отношения и може да го напусна без предупреждение. Сега разбрах, че можем да се любим и без да съм току що фризирана и се радвам, че Ричърд е осигурил билети за три концерта през есента, а това е голяма крачка напред." Какво не трябва да правят буйните глави: е не се гневете. Помислете какво искате - по-добри отношения, повишение - и се попитайте дали гнева би ви помогнал да го постигнете. • Бройте до пет, за да се поуспокоите. Ако думите или действията на някого не ви харесват, поразходете се или поемете няколко пъти дълбоко въздух. Едва когато се успокоите, ще можете да се съсредоточите и да намерите най-доброто разрешение. • Поставете ограничителна черта. Не можете да направите настоящия си любим моногамен, ако той е решил да се нахвърли върху всяко срещнато момиче. Разбира се, бихте могли да му дадете спокойно някакъв ултиматум -че ако продължава така, ще го напуснете. Няма гаранция, че той ще се промени, но вие сте поставила границата, която ви помага да не се ядосвате така много и ви кара да чувствате, че владеете положението. ВТОРИ СЛУЧАЙ. "Собственикът на кварталния магазин - разказва Ани-та на приятелките си - има задник като възглавница. Наскоро се ожени за една персона като Шерън Стоун, а Шерън Стоун се омъжи за един мърляч. Има ли за нас капчица надежда?" Смешно е наистина, но историите, които Анита разказва са все такива. Тя е нещо като подвижен каталог за статистика, показващ, че за жените на нейната възраст (33) няма подходящи мъже. Преди няколко години вестниците с гръмки заглавия съобщаваха за това, че мъжете не достигат. Но Морлин Греймън казва, че някои жени все още го твърдят и избягват да установяват отношения от страх, че евентуално ще бъдат уязвени. По-сигурно е да се вайкаш, отколкото да посрещнеш риска като отблъснеш възможността за евентуална връзка. Най-добрият начин да се преодолее това пораженство е "да погледнете наоколо си и да насочите вниманието си към хората, които имат успех". Ако те са успели, защо и вие да не можете? Трябва да повишите смелостта си и да поемате .известни рискове. Всеки месец, Аманда, илюстратор на свободна практика, си прави списък с имена на директори на няколко кантори, за да им покаже папката си с рисунки. И започва да си измисля причини, поради които те биха я отхвърлили. Накрая, преодолявайки цинизма си (и страховете си), Аманда ги показала на двадесет души. Един от директорите я наел да направи илюстрациите на детска книжка, а половината от другите й казали, че с удоволствие биха работили с нея, щом се открие някаква възможност. Типично в стила си, Аманда бе отвърнала само: "Да, сигурно". Но този път тя нарисува и им изпрати по една оригинална картичка, за да е сигурна, че потенциалните й клиенти ще си спомнят за нея. Какво - обграждате се със сарказъм, за да избегнете риска? Ако е така, то: • Говорете с обич за себе си. Напишете положителните неща, лепнете ги на огледалото в банята и ги четете на глас сутрин и вечер. Например: "Мога да заема тази служба"- Аз съм достоен човек". "Мога да привлека мъж, който да ме цени и уважава." • Бъдете по-гъвкави. Постарайте се да си създадете алтернативна стратегия, ако оригиналната ви се провали. "Доставя ли ми радост стремежа ми към това?" Ако ме, не се страхувайте да промените посоката насред пътя. ТРЕТИ СЛУЧАЙ. След един филм Гарет се обръща към Никол с думите: "Как ти се струва?". В безкрайното си желание да каже нещо значимо на новия мъж в живота си, Никол предпазливо отговаря: "Мисля, че е добре направено. Ти одобряваш ли го?" Гарет критикува филма, а Никол си мисли "Какъв очарователен мъж. Надявам се, че пак ще ме покани да излезем". Но това не се случва и Никол си го обясни пак по своя начин: сторила му се е скучна! Това самоохулване не е съвсем неправилно. Никол има свое мнение, което свободно изразява пред приятелките си, но пред мъжете се старае да казва само това, което мисли, че ще им хареса. Малко самоуважаващи се мъже ще проявят интерес към жена, която "непрекъснато мълчаливо се съгласява с тях. А тези, които биха го проявили, обикновено са егоцентрични и незаинтересовани към даването и получаването в отношенията си. Може би това се корени далеч някъде в ранното им детство. Дори и в момента, през 1993 година, жените все още продължават да играят пасивна роля, оставяйки мъжете да бъдат героите в светлините на рампата. Ако сте човек, който иска да доставя удоволствие на другите, опитайте се: • Да разгърнете личността си и да включите в нея повече сила и уважение. *Не се страхувайте да бъдете различна. Отстоявайте за дребните неща правата си, това ще направи по-честни взаимоотношения ви и ще покаже по-ясно коя сте вие. • Когато предявявате искания, бъдете конкретна: "Не обичам филмите на ужаси, от тях имам кошмари. Моля те, нека видим някой друг". • Бъдете готова за съпротива. Щом станете по-силна, ще започнете да респектирате хората, които досега са ви смятали за отстъпчива. Бъдете готова да отстоявате. ЧЕТВЪРТИ СЛУЧАЙ. Сеймън бе заинтригуван от Росана при първата им среща. Досега не бе срещал момиче, което свири на саксофон и повечето съботи прекарва в спортния клуб като треньорка. Росана освен това беше приятна, -умна и секси. Но след шест седмици Сеймън я напусна. Защо? Защото Росана непрестанно и безжалостно го разпитваше. "Щом споменах за някой ресторант, където съм бил преди години, тя настойчиво питаше с кого съм бил там". Напрежението у Росана е идвало от страха й, че Сеймън се среща с други жени. Всъщност той не го е правил. Не е имало никакъв външен повод, но е съществувал вътрешния - чувството на Росана за нейната незначителност. Интересно е, че не всички ревниви жени са властни. За някои мисълта, че някоя съперничка ще отнеме любимия им се превръща във фобия. "Консултирала съм жени, които се боят да се свържат с някой мъж от страх да не бъдат ревниви" - казва психо терапевтката Джоан Хауард. -Такива жени предпочитат връзка с ангажирани мъже, там, където съперничката им вече е победила. На ревнивите момичета ще им помогне: • Ако си намерят съюзник. Ако всяко нещо, което партньорът ви прави, предизвиква у вас чувство на ревност, трябва грижливо да осмисляте всяка ситуация и да преценявате дали реакцията ви е адекватна. Тъй като ревността ви пречи да разграничите истинските от въображаемите неща, добре е да се вслушате в обективното мнение на някоя ваша приятелка. • Потиснете рефлекса си за сравняване. Ако сте обхваната от натрапчивата мисъл какво притежава някоя друга, от което вие сте лишена (по-красиво тяло, по-добре платена работа), мислете за нещо неутрално, където не се налага да сравнявате, напр. къде да отидете следващия уикенд. • Култивирайте вашите способности. Станете добра в спорта, в развъждането на цветя, в реставрирането на антични предмети. Изберете си хоби, в което удоволствие се извлича от дългото му проследяване, а не от непосредствения резултат. ПЕТИ СЛУЧАЙ. При едно изследване въпросът е бил: "Ако мъжът, който ви е обещал да ви телефонира, не ви се обади, какво бихте си помислили?" Два от най-честите отговора са били: "Не ме харесва" и "Сигурно съм му скучна". Изследващият е предложил две алтернативи: той се страхува да не се покаже много нетърпелив; не обича да говори по телефон. Някои жени просто автоматично мислят за най-лошото - например, че партньорът й бърза да поръча десерта, за да приключи по-бързо срещата им, или че шефът свиква съвещание, за да оповести, че е уволнена. Тези й опасения затихват, ако мъжът се обади повторно или шефът повиши заплатата й. Но ако се приемат много на дълбоко, могат да станат едва ли не прокоба. Такива жени отчаяно търсят одобрение отвън и особено от своите любими. Но няма нищо по-отблъскващо за мъжете от тяхната несигурност. Брайън, по професия съдия, прекъсва връзката си с една себе подценяваща се жена и обяснява: "Казвах й, че е красива, а тя спореше с мен, че носът й е дълъг, че косата й е рядка. Престанах да й правя комплименти, а тя започна да ме пита защо вече не й казвам, че е хубава. Може би защото е дебела? Не! Да й правя комплименти се оказа напълно без мислено". Вместо непрекъснато да се само подценявате, опитайте да: • Представяйте си най-доброто. Приемете, че мъжът, с който се срещате за първи или втори път е лудо влюбен във вас и вие сте "сигурна", че всячески се стреми да спечели вашето одобрение. Опитайте се да си представите в най-големи подробности как ще се държите при следващата си среща. Така ще знаете как да действате, защото вече сте го репетирала. *Борете се срещу негативни интерпретации. Ако отново сте обзета от мисли за подценяване, преодолейте ги с опит за положителна оценка. Може би не ви е целунал при сбогуването, защото наистина ви обича и иска нещата да следват естествения си ход. Ако ви се е сторил недостатъчно нежен, може би е разтревожен за нещо в работата си или мисли за болната си майка. Опитайте се да си представите нещата от неговата гледна точка. • Обадете му се вие. Три дни не сте чували нищо за него и той не знае нищо за вас. Ако се опитвате да се предпазите от евентуалното отхвърляне, може да изпуснете възможността вие да покажете интерес, а сигурно точно това трябва да направите, за да дойде и съответният отговор. И така виждате, че може да се помогне на хора, които имат подобни проблеми. Преодоляването им е трудно, но не се предавайте. Упорството побеждава.

  

Коментирай и ти

WordPress hosting from WPEngine