Магданоз

Магданоз

Най-старите сведения за магданоза (главно като хра­на) се срещат в египетските папируси. Както от тях, така и от гръцки съчинения личи, че магданозът е особено уважаван, дори смятан за свещено растение. Гръцкият поет Анакреон (VI-V в. пр. н. е.), възпяващ виното, красотата и любовта, в своите трудове издига магданоза като символ на радостта и славата. Някога се е вярвало, че приет с храната, магданозът възстановява силите и укрепва организма. Древните народи смятали, че тези, които го консумират, стават силни и твърди като камък. Това личи и от научното му родово име - петрозелинум (на гръцки петрос - камък). Магданозът е двегодишно тревисто растение от сем. Целинови (Сенникоцветни). Негова родина са земите около Среди­земно море. Диворастящ се среща в Югоизточна Европа, Запад­на Азия и Северна Африка. Култивират се 2 вида магданоз - единият за зелената маса, а другият за кореноплода. От сортовете отглеждани за зелена маса, се срещат с гладки и с къдрави листа. Изследванията показват, че къдравият магданоз съдържа по-го­леми количества витамин С. В България се отглежда предимно сортът с гладки листа. Надземните части на магданоза съдържат етерично масло (до 0,30%), в състава на което влизат отровните ве­щества апиол, миристицин и алилтетраметоксибензол. В магданозовите листа се намират още провитамин А, витамин С, фолиева киселина, флавоноиди, захари, белтъчни вещества и др. Листата на магданоза са богати на минерални вещества (калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и др.). Плодовете на магданоза съдържат етерично масло (2-3%), а в кореноплода то е до 0,10%. Това масло има характерен мирис и приятен вкус. Магданозът подпомага храносмилането, тонизира организма. Освен това той усилва диурезата и действа спазмолитично. Тряб­ва да се има пред вид, че приет в по-голяма доза, той предизвиква приток на кръв в лигавицата на стомашно-чревния тракт и матка­та и може да предизвика аборт у бременни. Дневната доза от зеле­ните части на магданоза е 20 г, приет на 2-3 пъти, или 5-6 супе­ни лъжици изсушена надземна част. Корените на магданоза се приемат в количество 2 пъти по-малко от това на надземната част. В нашата кухня магданозът се прилага почти във всички блю­да, и то обикновено в прясно състояние. Изсушеният има по-слаби вкусови качества. Магданозът се слага в ястията, когато те са почти готови, но са още на огъня. Магданозът понякога служи и като хранителен продукт. От него се приготвят паниран магданоз, магданозени кюфтета и др. Може да се комбинира с почти всички подправки. Корените са особено полезни като основен зеленчук за супи. Плодовете се използват за получаване на етерично мас­ло, с което се ароматизират вина, сиренета и други млечни про­дукти. Българската народна медицина употребява магданоза за пови­шаване на апетита, за усилване на диурезата, за потискане обра­зуването на газове в червата. Той се употребява (надземната в подземната част) при камъни и пясък в бъбреците, при бъбречни колики и менструални смущения. За всички гореизброени състоя­ния се препоръчва приемането на магданоз в прясно състояние като салата (10 г ситно нарязана надземна част се смесва с 1 чае­на лъжичка маслиново масло, 1 домат и половин краставица). Сок от магданоз служи за отстраняване на пигментни петна по кожата на лицето и ръцете, както и при кожни паразити.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

МагданозРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)