Латинка

Латинка

Латинката се използва в кулинарията и в ме­дицината от стари времена. Тя е едногодишно тревисто растение от сем. Латинкови, чието отечество е Южна Америка. Култивира се в страните с топъл и умерен климат, включително и у нас. Ця­лото растение има парлив вкус, наподобяващ този на каперсите, и специфичен аромат. Използват се листата, стъблата и зелените плодове. Тези части на латинката съдържат глюкозида гликотропеолин, който под действие на ензима мирозин отделя етерично масло, подобно на синаповото. Главната съставка на латинковото етерично масло е бензилизотиоцианатът (76—90%), който спира развитието на стреп­тококи, стафилококи, протеус вулгарис и салмонели. Бензилизо­тиоцианатът се излъчва с урината 2-3 ч след приемането на прес­ни надземни части. Отделя се и от белите дробове. Пресните листа на латинката съдържат големи количества витамин С (200-460 мг %), а цветовете - флавоноиди. Латинката се използва в кухнята на народите от Средна Ев­ропа и Кавказ. Надземната част без цветовете служи като храни­телен продукт или за подправка на гозби от месо или зеленчуци, майонези. Зелените плодове се мариноват с копър и оцет и се из­ползват за гарниране на студени ястия. Цветовете служат за украса на салати, майонези и други студени блюда. Както в ку­линарията, така и в медицината се употребяват 35-40 г надземни части от латинка, 2 пъти на ден. Използва се главно при бъбреч­ни заболявания. Като антисептично средство се препоръчва сок (20-30 г). За предпочитане е да се използват готови лечебни препарати с дозирано съдържание на латинка, тъй като тя драз­ни лигавицата на стомаха и червата.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

ЛатинкаРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)