Комунига

Комунига

Комунигата е двегодишно, рядко едногодишно, тревисто растение от сем. Бобови, достигащо на височина до 150 см. Цъфти с жълти цветове (за разлика от бялата комунига). Раз­пространено е в Европа, Югозападна и Централна Азия и у нас - из цялата страна. Използват се връхните части на растението. В цветовете се съдържат 0,9% кумарин, 0,20% мелилотин, пуринови деривати, алантоин, алантова киселина, флавоноиди, дъ­билни вещества и др. Съдържащите се в прясната суровина гли-козидно свързан кумарин и мелилотин при сушене се отделят и се получава особено приятен аромат на прясно окосено сено. Изсушената комунига пречи за съсирването на кръвта, има спазмолитичен ефект и понижава температурата. Тя действа и слабо успокояващо, подобрява мозъчното и периферното кръво­обращение. Надземните части на комунигата се използват глав­но в кухнята на народите, населяващи Средна Европа. Дозата за блюдо от 4 порции е 4 г изсушена комунига. Трябва да се употре­бява в умерени дози. При повишени дози мелилотинът може да предизвика вътрешни кръвоизливи, а кумаринът -главоболие. У нас в готварството тя се използва рядко. Прилага се главно за ароматизиране на домашни и промишлени алкохолни напитки и тютюни. В народната медицина се употребява надземната част на кому­нигата главно под формата на лапи за разнасяне на подкожни кръвоизливи. Вътрешно са приема в по-редки случаи при климак­териум, астма, спазми на гладката мускулатура (2 равни чаени лъжички добре стрита комунига се залива с 400 см3 кипяща вода, кисне се 1 ч, прецежда се, разделя се на две и се приема сутрин и вечер преди хранене, не повече от 5-6 дни). При по-продължителна употреба може да се получат кръво­изливи.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

КомунигаРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)