Когато Баща Ви Е Неверен Съпруг.

Когато Баща Ви Е Неверен Съпруг.

Това откритие води до шок, чувство за измяна, срам, паника и тъга. Разбирате, че семейството не е онова уютно малко гнездо, за каквото сте го мислил и досега. Писмата бяха в бюрото на баща ми. Глупаво място да се крият там. Опитах се да ги чета, но думите трептяха пред очите ми. Накрая няколко изречения сякаш сами се разкриха. "Такова смешно нещо ми се случи - пишеше тя. - Исках да ти купя пуловер, но разбрах, че всъщност не знам какви дрехи обичаш. Имам чувството, че това не те вълнува." Думите звучаха като хвалба. Като че ли тази непозната жена, изтъкваше близостта си с баща ми пред мен, неговата четиринадесетгодишна дъщеря, сломена от изненада и притеснение. Изпитах много и различни чувства, когато разбрах, че баща ми изневерява на майка ми: уплаха, учудване, чувство на измяна, срам, паника, тъга. Накрая тези чувства сякаш се умъртвиха едно от друго. Сложих писмата в бюрото, там където ги бях намерила и се качих в моята стая да напиша домашното си. Не споделих с никого. Това бе всъщност и моята първа истинска тайна. Не беше трудно да я запазя, защото нямах с кого да я споделя. Имах чувството, че ако я разкрия някому, това ще направи нещата още по-реални и още по-ужасни. Държах в ръце тайната за изневярата на баща си и нямаше да я изпусна. Може би ако не мислех толкова много за това, то щеше да отмине и ние отново да бъдем щастливи. Струваше ми се, че съм поела на плещите си съдбата на нашето семейство." Изтръпнала бях от тази голяма отговорност. Откритието, че твоят баща е неверен съпруг, също като загубата на девствеността е нещо, което никога не се забравя. Може би защото между многото чувства, които човек изпитва, доминира изживяването, че светът се е обърнал надолу с главата. Това е първата ви среща с мъжкото вероломство: за момичето то е етап от процеса на порастване, както този да приеме и свикне с мензиса си. Сигурно така биха го казали циниците, но няма нищо друго като бащината изневяра, което да ви направи цинични. Катрин бе открила това, когато бе на 18 години. "Той прекарваше много време вън от къщи. Не бях се замисляла защо, докато един неделен ден, когато се върна, майка ми - една мъченица - хвърли няколко снимки на масата пред него, двамата ми братя и мен. - Можете да видите що за човек е баща ви - каза тя. Бяха моментални снимки с образа на една странна жена, явно правени от баща ми, който бе фотограф. Съвсем спокойно станах и излязох от къщи. Когато вече бях на улицата, имах чувството, че къщата ни е хвръкнала във въздуха и обръщайки назад глава, останах много изненадана да видя, че стои както винаги на същото си място." След това преживяване Катрин станала недоверчива, не само към мъжете, но изобщо към семейния живот. "Това, което разбрах от баща си е, че семейният живот е досаден, че мъжете обожават приятелките си и изневеряват на жените си. Винаги съм обичала мъжете, близки са ми били и съм се разбирала с тях, но и винаги съм бивала дълбоко цинична към тях. Макар и да презирам изневярата, мога все пак да си представя, че всеки мъж, който е уверен в с*ксуалната си привлекателност все някога ще изневери. Мисля, че просто не мога да очаквам твърде много от тях. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че изневярата на баща ми, промени живота ми". Първото нещо, което се промени, бе отношението към родителите ми. Моят баща, така разумен и солиден преди, след тези си любовни истории с тайни срещи и бързо разменени целувки, се бе превърнал за мен в едно полу жалко, полу заплашващо с*ксуално същество. Знаех разбира се, че моите родители имат с*ксуален живот, но те го водеха дискретно, под семейните чаршафи, които веднъж седмично отиваха за пране. А вероятно го правеха и по-изящно, не както в телевизионните с*кс-филми. А сега, за Бога, моят баща бе обул леки обувки "Хъш Пъпис", за да го прави тайно. Можех просто да ги видя с онази непозната жена, легнали един до друг на леглото в някоя мрачна хотелска стая и когато той го прави, тя е върху него. А после ще се обуе отново, ще се върне у дома и ето ги пред мен тези обувки. Не след дълго, бях си представяла вече какви ли не любовни сцени между баща ми и нея, изведнъж ми просветна, че не с*ксът ме тревожи, а измамата. Не исках да го- презирам.- искаше ми се той да е прекрасен и благороден. Но цялото това суетене, обуването и събуването на тези "Хъш Пъпис", ужасно ме потискаше. И докато моето уважението към баща ми намаляваше, лоялността и любовта ми към майка ми растеше. Когато бащата на Сара имал някаква любовна интрига, тя станала така близка с майка си, както никога не можела и да предположи. "Баща ми бе в командировка, а когато се завърна, поведението му странно се промени. Чувах го да говори по телефона с приглушен глас, по онзи особен начин, по който хората говорят, страхувайки се сякаш някой да не ги чуе. Отделяше много време за външния си вид. Накрая не можах повече да изтърпя и пребърках джобовете му. Намерих писмо, от жената, с която той спеше. За дълго време не споделих това с никого, но не престанах да търся нови улики - правех всичко това и ужасно се тормозех, но просто не можех да спра. Веднъж майка ми ме попита, какво става с мен и аз й казах всичко. Шест месеца след това баща ми ни напусна. Поради всички тези преживявания отношението ми към мама стана твърде особено. Бе покровителствено, даже свръх покровителствено. За мен мъжете винаги са били на второ място. Не искам никой друг да ми стане по-близък от моята майка. То би било още една измяна спрямо нея". С поведението си не давала никакви аванси на мъжете. "Плаша се, когато са по-настъпателни, а пък тези, които са скучни, просто отстранявам. Ужасявам се, че някой може да ме свали. Това за мен би било двойна прокоба - щеше да се върне отново цялата мъка, която бях изживяла вече заради баща си. Това се отрази и на отношенията ми с жените. Станах подозрителна, смятах, че те биха ми отнели всяко мое гадже". Катрин не знаеше, дали баща й се е оженил или не, не беше го виждала много години. Сара продължаваше да обича своя баща, но не питаеше към него никакво уважение. "Ние с татко обядвахме заедно в някой ресторант два пъти годишно или прекарвахме някоя вечер в безсмислени разговори". Останало бе само чувството на неудовлетвореност и куп въпроси без отговори. Много е казано за отношението между бащи и синове, между майки и дъщери. Още повече - за влиянието на майките върху синовете им. Но отношенията между дъщерите и бащите им все още са твърде загадъчни. Често те са хората, които са причинили страдания на майките ни или на нас, или пък самите те са страдали, без да разберем защо. Може би трябва да ги изоставим и да се опитаме да направим своя собствен избор: да се влюбим в мъж, приличащ на баща ни с надеждата, че той няма да ни изневери. Или пък да намерим някой съвсем различен от него, с когото няма да имаме такива проблеми. Сара -все още се срещаше с баща си, но това не й бе лесно. "Той сякаш винаги ми напомня за любовната си авантюра. Не директно, но някак с поведението си. Старае се да ми направи впечатление с разни глупости, например, колко пари печели. Сякаш се стреми някак да се откупи или да ми внуши, че е бил прав като, напусна майка ми. Често имам усещането, че нашите отношения се крепят на чувството му за вина и разкаяние, но той никога не го е споменал". Дали конфронтирането е по-доброто разрешение? За дълго време си мислех, че само ако бих могла да поговоря с баща си, нещата щяха да се изяснят. Години по-късно, след като бяхме изпили бутилка червено вино, повдигнах този въпрос. Но какво всъщност бих искала да му кажа? Какво очаквах той да ми каже? Че съжалява? Че едва сега е разбрал колко ни е наранил? Той ми ги каза и двете. Но аз исках нещо друго. Исках да ми обясни защо е станало всичко. Защо обърка целия ни живот? Какво му бе направила майка ми, за да се държи така с нея? Защо хората се самоунищожават? Той не можа да отговори на никой от тези ми въпрос. Вярвам, че не е искал да обърка живота ни. Хората понякога се съсипват един друг. "Така се случи - каза ми той. - Просто така стана." Това беше, което баща ми, ми каза. А когато Катрин бе задала същите въпроси на баща си, той отговорил: "Защото майка ти не беше добра в леглото." Някои мъже не трябва никога да се женят. Разкритието, че баща ви е неверен съпруг, е своеобразно минаване отвъд, но не ви посвещава в тайната за същността на мъжете. Доколкото можех с моите четиринадесет години, бях изградила представата си за идеалния мъж по образ и подобие на баща ми. Едва когато пораснах, разбрах, че има и друг вид мъже. Можех да рискувам с всеки един от тях, с изключение на тези, които бяха женени. Каквото и друго да бях научила от онези писма, едно е сигурно, то ми разкри какъв вид отношения не желая да имам. Още оттогава реших да правя всичко възможно, за да се предпазя от тях. Вече знаех, че семейството не е сплотена и уютна малка общност, закриляна от някаква благосклонна висша сила, а че е пълно с мръсотии, трудности и опасности. Думата баща в моя речник пишех вече с малко "б", може би точно и така трябва да бъде. Й все пак след всичко, идва прошката.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

Когато Баща Ви Е Неверен Съпруг.Рейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)