Киселини

Киселини

Подправковите киселини улесняват храносмилателния процес. В стомаха те съдействат за разграждането на нишесте­то до захари, за по-бързото освобождаване на гликозидно свър­заните химични вещества и за прякото проявяване на тяхното действие върху организма. Киселините, приети с храната, пречат за втечняване и отмиване на муцина от стомашната лигавица. Не е за препоръчване обаче приемането на по-голямо количество киселини или продължителната им употреба, тъй като могат да се изчерпят алкалните резерви на организма, което води до потиска­не на сърдечната дейност, повишаване възбудимостта на нервната система и др. Подкиселената храна не се препоръчва и при остри възпалителни процеси от всякакъв род. В кулинарията се употре­бяват следните киселини, които се поставят накрая на приготвя­нето на храната: Винената киселина (дихидрокси-дикарбонова кисе­лина) се намира в много плодове и преди всичко в гроздето. Доби­ва се от винения камък (калиева сол на винената киселина), кой­то се съдържа в гроздовия сок и при повишаване на концентра­цията на алкохола във виното се отделя във вид на кристална маса. При подкиселяване се отделя природната дясна въртяща винена киселина. Добива се и синтетично. Представлява безцветно, кри­стално вещество, лесно разтворимо във вода, има кисел вкус, без миризма. В кулинарията се използва главно при приготвяне на плодови сладка и др., като се поставя наситен воден разтвор спо­ред вкуса. Употребява се в хранителната промишленост и в меди­цината. Лимонената киселина (монохидрокси-трикарбоинова киселина) се съдържа в свободно състояние в сока на различни плодове (лимони, вишни, малини, грозде и др.), в листата на тю­тюна, памука, в меласата и др., от където се извлича. Получава се и при ферментация на захари под действието на различни пле­сени. Представлява безцветни, призматични кристали с приятен, силно кисел вкус, без мирис. Разтваря се лесно във вода. В готварството служи за подкиселяване на салати, супи,различни, ястия, майонези, за консервиране на сладка от плодове, за приготвяне на кисели, шумящи напитки и др. Тя се прилага като 1%. воден разтвор или концентриран разтвор. Оцетната киселина (монокарбонова, етанова  кисе­лина) се съдържа в свободно и свързано състояние в някои плодо­ве, етерични масла и др. Стопроцентовата се нарича безводна (ле­дена) и е кристална хигроскопична маса. Оцетната киселина се получава: а) при сухата дестилация на дървесина (дървесен оцет - съдържа 4-6% оцетна киселина); б) синтетично - чрез окисля­ване на ацеталдехид; в) чрез оцетнокисела ферменация на алко­холни течности. Оцетната киселина се разтваря във всяко отноше­ние с вода. Разтвор, съдържащ над 2% оцетна киселина, може да причини изгаряне на лигавицата на устата и хранопровода. Оцетът представлява разтвор със съдържание на оцетна киселина под 2%. Оцетът, получен от оцетна киселина, добита по първите два начина, е безцветна течност и се нарича алкохолен оцет. Той не се препоръчва за кулинарни цели. Оцетът, получен при фер­ментация на алкохола, има червеникав или жълтеникав цвят и се смята по-полезен за храносмилането. По-добър от винения оцет е ябълченият оцет, получен при ферментация на ябълки. Виненият и ябълченият оцет се употребяват за подправка на салати, сосове, супи, ястия със и без месо, майонези, туршии. В маринатите оцетът действа отчасти и като консервант. Не бива да се прилага при заболявания на стомаха и червата. За домашни нужди се използва и ароматизиран оцет, който се приготвя по следния начин: в 1 л оцет се поставят наситнени по 50 г естрагон, девесил, резене, хвойна и един дафинов лист. Съдът се закрива добре и съдържимото се оставя да престои повече от 20 дни, след което се прецежда и се използва за ароматизиране на салати, сосове и др. Той има до 9% плодова киселина и при употреба се разрежда с вода. В диетичното и детското хранене не се препоръч­ва употребата на оцет. Вместо него може да се използва лимонов сок.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

КиселиниРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)