Карамфил

Карамфил

Египтяните, древните китайци и индусите са познавали карамфила още преди новата ера. В Китай напр. дворяните се доближавали до императора само с карамфил в уста, за да бъде ароматен дъхът им. Както и други подправки, карамфилът е бил монопол на португалците и испанците. Французите обаче успя­ват да се снабдят с разсад и да организират култивиране през 1769 г. на  о.Амбоан. Използват се недоразвитите цветни пъпки на високото до 25 м карамфилово дърво от сем. Миртови. Неговото отече­ство са Молукските и Филипинските острови. Култивира се в ред тропически страни, но най-много в Танзания. Пъпките са тъмно­кафяви или червеникави, със силен приятен аромат и парлив вкус. Доброкачествените цветни пъпки, потопени във вода, трябва да плуват изправени или да потъват. Тези, които имат ниско съдържание на етерично масло, остават полегнали на повърхността на водата. На пазара се срещат едър карам­фил" (10-17 мм), който съдържа 20% етерично масло, и дребен (2-4 мм) с 10% етерично масло. Етеричното масло се получава не само от цветните пъпки, но и от другите части на растението. Главната му съставка е евгенол (до 96%). В пъпките се срещат още полифенолни вещества, смоли, восъци, сапогенини, мазнини и др. Тези химични вещества стимулират секрецията на храно­смилателните жлези, действат антисептично и болкоуспокояващо при зъбобол. Карамфилът се прилага при приготвяне на слад­киши, компоти (сливи, тикви, круши), за ароматизиране на го­рещи вина и на ликьори. Заедно с канелата пъпките на карам­фила служат за подобряване мириса на меденките и други дребни сладки (1-2 броя карамфилови пъпки на 1 л компот или вино, както и на ястие от 2 порции). Карамфилът е съставка на къри. Той не се комбинира с пресни подправки като магданоз, целина копър, чесън и др. Карамфилът и маслото му се прилагат най-вече в стоматологията като антисептично и болкоуспокояващо средство. Такъв е ори­гиналният български препарат Мараславин- средство против пиорея.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

КарамфилРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)