Хрян

Хрян

Името на хряна произлиза от древно фризката дума крен, която означава мирис. Това наименование е останало в ре­дица средноевропейски страни, включително и у нас. За хряна като храна, подправка и лекарство се споменава от немската естественичка Хилдегард през XI в. Французите започват да го от­глеждат през XVI в. Хрянът е многогодишно, мразоустойчи­во, тревисто растение, достигащо на височина до 1,5 м, с едри, прикоренни розетъчни листа. Принадлежи към сем. Зелеви. Из­ползват се главно корените на растението, а в по-редки случаи и листата. Негова родина е провинция Бретан във Франция. Днес се среща подивяло почти в цяла Европа. У нас се култивира. Във връзка с неговото отглеждане трябва да се обърне внимание, че най-добри корени за подправка се получават в неторени, черноземни, влажни почви. Обикновено корените се използват в пряс­но състояние, тъй като изсушените губят голяма част от вкусово-лечебните си качества. За да се запазят в прясно състояние, хряновите корени се поставят в пясък. Така те издържат до няколко месеца. Могат да се съхраняват и в стъклени съдове под формата на каша, смесени е винен оцет, сол, малко мед и олио. Като храна и подправка хряновите корени се добиват главно от 2-3-годишни растения, защото те имат най-силен специфичен аромат и лют вкус. Коренището съдържа 1,20% етерично масло, 20% въглехид­рати, малко мазнини, голямо количество витамин С, който в зеле­ните части е около 200 мг% и др. Главното действащо начало в хряна е гликозидът синегрин, който под влияние на ензима мирозиназа се разпада на активния алилизотиоцианат. Той възбужда апетита и подобрява храносми­лането. Обикновено се използва на върха на чаена лъжичка за 1 порция. В зависимост от вкуса тази доза може да бъде малко по-голяма. Но прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото алилизотиоцианатът дразни лигавицата на стомаха и чер­вата и понякога може да предизвика дори нервно разстройство. При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая. Понякога той служи като основен зеленчук за приготвяне на супи и ястия с тлъсто месо. За намаля­ване на парливостта му се смесва със сметана, пюре от ябълки, майонеза и др. Хрянът подобрява вкуса и действа консервира­що на туршии и зеленчукови салати. С него се подправя майонеза за варена риба, варено телешко, варени свински крачета, печено месо за студено сервиране. В народната медицина корените на хряна се прилагат във вид на сок при болни с понижена киселинност на стомашния сок (1 чаена лъжичка се взема през време на ядене заедно с мед, захар или някаква течност 3 пъти на ден). Същият сок, смесен с мед и ябълки по равни части, се прилага при камъни в пикочния мехур, подагра, ревматизъм, за стимулиране на уринирането, при грип, кашлица, високо артериално налягане. При тези случаи може да се използва и сироп (смелени на кашица корени се посипват със захар и се оставят, докато се отдели сокът, който се пие по 1 чае­на лъжичка 3 пъти на ден по време на хранене). Тъй като хрянът подпомага образуването на витамин Bi в човешкия организъм, корените и листата се препоръчват и при неврастения. Те се из­ползват и външно вън вид на кашица при синуит, ишиас, плев­рит, пигментни петна по кожата. В тези случаи пресен хрян и тесто се омесват добре, поставят се в марля и се слагат на болните места, които предварително са намазани с мазнина. Този своеобразен компрес се държи не повече от 10-15 мин, защото има опасност от изгаряне (алилизотиоцианат). Използването на хряна като лечебно средство трябва да се из­вършва под контрола на лекар. Българският народ до неотдавна използваше корените на хря­на като консервант при приготвяне на крушовица, грозденица и др., които днес се позабравиха. Грозденицата се приготвя по след­ния начин: 10 кг гроздови зърна се нареждат в съд на пластове, като между тях се поставя 1 кг ситно нарязан хрян. Затвореният добре съд се пази на тъмно, хладно място при температура 10- 12 °С. Консервирането на круши става, като към 5 кг плодове се прибавят 300 г ситно нарязан хрян, 500 г захар, 200 см3 оцет и всичко се смесва добре. Накрая се поставя вода, докато се покрият плодовете.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

ХрянРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)