Хмел Обикновен

Хмел Обикновен

Хмелът е бил известен още на римляните. В Европа той започва да се култивира през IX в. Диворастящ се среща в стра­ните с умерен климат на северното полукълбо. Обикнове­ният х м е л е многогодишно увивно растение, дълго до 6 м от сем. Конопови. Мъжките и женските цветове се намират на две различни растения. У нас диворастящият хмел е разпространен из цялата страна. Отглежда се на няколко места в страната, но най-добре се развива около устието на р. Камчия. Стопанско значение имат женските съцветия на хмела, които са подобни на шишарки и съдържат прах, наречен лупулин. Той се добива чрез механично отсяване на шишарковидните женски съцветия. Полученият жлезист прах има жълтооранжев цвят, слаб специфичен мирис и горчив вкус. Използва се главно зара­ди този си вкус. Както шишарковидните женски съцветия, така и лупулинът се пазят в тъмни стъкла на хладно място не повече от 1 година. Пресните шишарковидни женски съцветия понякога дразнят кожата и очите на събирачите вследствие на смолистите вещества, които се съдържат в тях. Тези съцветия съдържат хумулоталинова киселина, калиеви соли, триметиламин, пектин, лупулин и др. От своя страна лупу­линът съдържа от 1 до 3% етерично масло, 50% смоли, флавоноиди, танини и др. В етеричното масло се срещат териени и сескви-терпени, естери на декадековата киселина и пр. Маслото се осмо­лява лесно при съхранение. Лупулинът действува успокояващо и хипотензивно. Хмеловите шишарковидни женски съцветия слу­жат за получаване на мая. Те се употребяват в хлебарството и за добиване на бира. Хмеловите шишаркоподобни женски съцветия придават особено приятен горчив вкус на питиетата, като същевре­менно допринасят за тяхното по-продължително запазване. Млади­те издънки на хмела се употребяват за подправка на салати и като храна вместо аспержите и цветното зеле. Те се варят в солена вода, овалват се в галета и се пържат в масло. Преди сервиране се по­сипват с копър, магданоз и др. Шишарковидните женски съцветия притежават хормонално действие, тъй като  съдържат естрогенни вещества, като същевременно имат и слаби антибиотични свой­ства. Те се използват при лошо храносмилане, за повишаване на апетита, при заболявания на лимфната система, против безсъние, като потискащо половата възбудимост средство. Приемат се въ­трешно под формата на извлек (1 чаена лъжичка дрога на прах се залива с 500 см3 кипяща вода, кисне се 3-4 ч, прецежда се през филтърна хартия и се приема преди хранене на 3-4 пъти през деня). Взети в по-голямо количество или използвани по-продължи­телно време (15-20 дни), лупулинът и хмелът предизвикват гаде­не, повръщане, главоболие и др. За лечебни цели те трябва да се прилагат под контрола на лекар.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

Хмел ОбикновенРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)