Чушки Червени

Чушки Червени

Останки от чилски чушки, датиращи около 7000 г. пр. н. е., са намерени в пещерите на Перу. Върху наскански керамични съдове от Перу са изобразени жълти и червени чушки. Разкопки­те, направени край перуанското крайбрежие и гр. Анакон, откри­ват останки от червен пипер от преди 2000 г. пр. н. е. В кулинарията, като лечебно и профилактично средство се из­ползват плодовете на няколко растителни вида, вариетета и пр. на род Чушки от сем. Картофови. Те се събират зелени (техниче­ска зрелост) или червени (ботаническа зрелост). Тяхната родина е тропическа Америка. В Европа са пренесени от лекаря на Хри­стофор Колумб (1493 г.). На Балканския полуостров се появяват след завладяването му от турците, което дава основание да се предполага, че те са донесени от тях. Днес на пазара се ценят сладките, ароматни червени чушки, получени след дълго отглеж­дане и кръстосване в България, СССР, Унгария, Югославия, Ис­пания. България е страна, която се слави със своите сладки чер­вени чушки. Освен тях у нас се отглеждат и люти чушки. Те са различни сортове: „шипки", „чорбаджийски" и др. Най-ценни на международния пазар са силно лютивите кайенски чушки, наре­чени още чилски чушки. Те се отглеждат в Мексико, култивират се и в Южна Америка. Плодовете на чилските чушки са дълги 2 см и дебели 4-5 мм, зелени или в повечето случаи червени с различни оттенъци от оранжево до червено. По форма те са удължени, яйцевидни и са 20 пъти по-лютиви от най-парливите наши чушки. Този вкус се дължи на алкалоида капсаиции, който в чилските чушки достига до 0,50%. В социалистическите страни те се вна­сят най-вече от Виетнам, Нигерия и Испания. Нашите люти чуш­ки съдържат въглехидрати, белтъчини, алкалоиди, малко мазни­ни, етерично масло, захари, сапонини, особено голямо количество витамин С, провитамин А, органични киселини, флавони, каротенови багрила и др. За медицински цели се изискват червени лю­тиви чушки, съдържащи най-малко 200 мг% капсаицин. В обвив­ката на плода са открити соли на калий, натрий, калций, желязо и др. Пресметнато е, че 100 г зелени или 50 г червени чушки са достатъчни, за да се получи дневна доза от витамин С (100 мг %) за работещи тежък физически труд. Като кухненска подправка се предлагат различни сортове слад­ки червени чушки и люти зелени или червени, които действат благотворно на стомашно-чревния тракт, повишават апетита и тонизират организма. На международния пазар се предлагат це­ли изсушени червени чушки или смелени, смесени с ред други под­правки. Този търговски вид пипер се нарича деликатесен. От него има различни видове: подобрен пипер, получен от високока­чествени сладки чушки, полу сладък  добит от люти (със семената) чушки, розов пипер - от чушки (със семената) с приятен аромат и силно парлив вкус, лют пипер - от парливи (без семената) чуш­ки, непарлив деликатесен пипер - с огненочервен цвят, полу­чен от подбрани сладки чушки (без семена). Смелените чушки не бива да се съхраняват повече от 1 година, защото променят хи­мичния си състав. Те трябва да се пазят в тъмни, добре затворени съдове на хладно място. Смеленият червеи пипер се използва при приготвяне на супи голям брой ястия, сосове, салати и др. Той не бива да се пържи в мазнина, понеже губи от своите ценни качества като хранителен продукт (витамини и др.). Освен това при прегаряне той започва да горчи. За предпочитане е да се поставя в началото на приготвя­не на ястието преди наливането на водата. Изсушените чушки (люти или сладки) служат за подправка или са хранителен продукт в зеленчукови супи и ястия със или без месо. Особено много се използват при ястия от варива (фасул). За лечебни цели се използват червени люти чушки. Прилагат се и сладките чушки.Те се приемат вътрешно във вид на прах глав­но като стомашно, жлъчегонно, слабо диуретично средство, за засилване на организма след прекарани заболявания. Приема се по 0,10 г 3 пъти на ден 15 мин преди хранене. За регулиране функ­циите на стомаха и червата при запек се приемат 3-4 червени или зелени сладки чушки ,на гладно половин час преди хранене. През зимата могат да се заменят с мариновани. Външно лютите чушки се употребяват във вид на пластири или мази главно при ревматизъм и ишиас. От лютите чушки се приготвят ред лечебни средства, които трябва да се прилагат само под контрола на ле­кар. Кайенските чушки служат като подправка главно в храни­телната промишленост за направата на месни и зеленчукови кон­серви, в колбасарството, за приготвяне на кетчуп. Използването на по-големи количества люти чушки понякога предизвиква трудно излечими заболявания на стомаха и червата. Те дразнят кожата и при по-чувствителни индивиди могат да пре­дизвикат екземи.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

Чушки ЧервениРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)