Бахар

 Бахар

Най-старите данни за използването на бахара като подправка се срещат от времето на ацтеките в Мексико (XII в.). В Европа той е донесен от испанците през XVI в. Употребата му като лечебно средство започва към XVIII в. Използват се изсушените плодове на високото до 10 м дърво, на­речено аптечна пимента от сем. Митрови, чиято родина е тропическата част на Америка. Тези плодове са сферични ягоди "с тъмнокафяв цвят и с по 1 семка. Ароматът им наподобява този от карамфил, канела и индийско орехче, събрани заедно. Вкусът на плодовете е стипчиво лют. Те са големи около 5-6 мм в диа­метър. Съдържат 3-4% жълто кафяво течно етерично масло, в което се среща до 75% евгенол (обуславящ заедно с други вещест­ва приятния мирис), цинеол, феландрен, кариофилен и др. В плодовете се срещат още фенолни, багрилни вещества и др. Ете­рично масло се получава и от листата на пиментовото дърво. То е почти равностойно по химичен състав и биологично действие на етеричното масло от плодовете. Като кухненска подправка се употребяват почти винаги пло­довете (2-3 на блюдо от 4 порции), а в хранителната промишле­ност се прилагат както плодовете, така и етеричното масло. Бахарът подобрява храносмилането и повишава апетита. Изпол­зва се за ароматизиране на супи, рибни и месни ястия, маринати от дивеч, риби и говеждо месо, като консервиращо средство за туршии, в колбасарството, за приготвяне на къри. Бахарът може да се комбинира с черен пипер, целина, лук, дафинов лист, чесън и карамфил. При стомашни, чернодробни, жлъчни, бъбречни заболявания използването на бахара и маслото му не се пре­поръчва. За лечебни цели у нас плодовете се прилагат твърде рядко. Употребяват се главно в традиционната медицина на народите от тропическите страни при диарии, болки в стомаха и червата и като газогонно средство. Стритите плодове се приемат вътрешно на върха на чаена лъжичка 3 пъти на ден на гладно.

Снимка:
Автор: Мартин Петров

БахарРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)