Как се изработва добър вкус за обличане? За да развиете вашето естетично чувство и разберете кое облекло най ви подхожда, необходимо е да наблюдавате как се обличат жените от вашия тип, кое най-много ви харесва и кое от тяхното облекло е най-подходящо за вашата фигура и темперамент, В никакъв случай не трябва сляпо да копирате и подражавате на околните. Необходимо е облеклото ви да бъде индивидуализирано, да бъде в подходяща за вас модна линия и да не прилича напълно на дрехите на околните.
Дрехата не само трябва да бъде модна, но да бъде и подходяща за вас. Естетичното, художественото чувство трябва да се развива, за да можете да подбирате за себе си облекло, без да подражавате на околните. Когато се обличате добре, се казва, че се обличате с вкус, Това качество на жената се създава, възпитава се; може дрехите да са ушити от първокласен шивач, да носите най-скъпи обувки, чанта и ръкавици и все пак те да не ви подхождат, да не са за вашата фигура и темперамент. Облеклото не трябва да бъде претрупано, а да бъде ушито в добра линия, отговарящо на тялото и фигурата на жената. Простата кройка на роклята, на полата, на блузата и на всяка друга дреха я прави истински елегантна.
Поддържането и чистотата на дрехата е важно условие за нейната елегантност. Мъжете много лесно забелязват, ако вашата дреха има някакъв дефект, ако ви липсва копче, чорапите ви имат бримки, а обувките не са лъснати. Една жена е наистина добре облечена, ако дрехите й са добре поддържани и чисти. Запазването на облеклото при извършване на домакинска работа става чрез носенето на красиви престилки от цветни басми или пластмасови материали.
Облеклото на жената трябва да бъде разнообразно и подбрано според сезона и случая, за който е предназначено. Дрехите, които се носят зиме, не са подходящи за пролет и лято. Това, което се носи през деня, не подхожда за вечер. С различно облекло се обличате, когато сте на работа или в къщи, или отивате на гости, на театър, на екскурзия и т. н.
Необходимо качество, което жената трябва да притежава при своето обличане, е самокритичност. В социалистическото общество жените трябва да бъдат освободени от робското придържане към модата. Спазвайки модната линия, жената трябва да избира и облича дрехи, които подхождат за Нейната фигура и възраст.
За да бъде добре и изискано облечена, жената е длъжна да спазва някои утвърдени принципи, които подчертават нейната женственост. Облеклото не само трябва да спазва „модната линия“, но трябва да се приспособи към фигурата на жената. От значение е ръстът: за ниските жени са подходящи вертикалните райета, а за високите – напречните. Пълните жени трябва да предпочитат дребни детайли и фигури, а тънките – по-едри. Особено внимание трябва да се обърне на пропорциите на тялото. С облеклото може да се замаскират де
фектите и несъвърщенствата на женската фигура. Преди да избере облекло, жената трябва добре да анализира и опознае своята фигура. Не трябва да се следва сляпо модата, без да се държи сметка за несъвършенствата във фигурата: например жени с дефекти на краката не трябва да носят къси поли; ако жената е с тънка талия, не трябва да я подчертава, ако е с развити седалищни части, не трябва да носи тесни поли и т. н.
Пълните жени трябва да избягват апликациите, наборите, плохите (ако има такива, трябва да бъдат пригладени); за тях не са подходящи много светлите цветове, контрастните десени, тънките и прекалено високи токове. Те не трябва да носят високи фризури. Напротив, на слабите жени подхождат светлите тонове и всякакви набори и плисета, обаче високите токове са само за официални случаи. Ако жените са с висок ръст, трябва да се откажат от високите токове и да не носят фризури, високо издигнати над челото.
Важно условие за елегантното облекло е да се изравнят пропорциите на отделните части: ако е ниска талията ви, тя трябва да се повдигне и обратно. Ниската, дребна жена не трябва да носи дреха от две части. Набори и волани са подходящи само за стройни фигури, защото те не само че не прикриват ширината на ханша, но дори я подчертават. Важна е кройката на деколтето. Тя трябва да отговаря на възрастта и на строежа на гръдния кош и бюста. Ако разкриването на деколтето при младото момиче е очарователно, при възрастната жена е неестетично, предизвикателно и комично. Имайте предвид следния разумен съвет: избягвайте прекаленостите и смелите експерименти. Освен всичко друго една екстравагантна дреха скоро излиза от мода и не оправдава материалните разходи.
Истински елегантната жена импонира със своето скромно и непринудено държание. В това отношение е важна походката (обикновено тя се свързва с темперамента). Има жени, които ходят гордо, тържествено, а други крачат със замах. На първия тип подхожда по-официално, строго облекло, а на втория – спортно.
Облеклото на жените трябва да се съобразява и със здравословното им състояние. При простуда и при редица заболявания се налага носенето на по-топло облекло: пуловери, жилетки, шалове и пр. Жени, страдащи от алергични заболявания, трябва да избягват синтетичните платове, а да носят естествени тъкани: вълнени, копринени, памучни. Да не се забравя, че някои бои възпаляват кожата. Металическите допълнения на облеклото също дразнят кожата. Кожените изделия и синтетичните материи изпотяват кожата и също причиняват неприятни заболявания. Тесните дрехи и особено неудобните обувки не само водят до неприятни деформации, но и причиняват загрубяване, задебеляване на кожата (мазоли). Облеклото на жените трябва да бъде не само елегантно, но хигиенично и удобно за носене.

Материалът зависи от предмета, който искаме да приготвим. Може да използваме конопена връв, дебела прежда, кожа-, или лико. Не препоръчваме шнурове от изкуствени влакна, понеже се връзват много трудно. Към конопените материали се отнася пресуканият канап, който според това, какво ще правим, маже да бъде намазан с восък или плетен, но по възможност гладък. За украса са подходящи всички видове мъниста, които могат да се нанижат на шнура. Най-добре се работи с дървени мъниста, чиито да се разширят с бургия. Шнурове и канапи купуваме в магазините за домашни стоки и в книжарниците, мъниста — в магазините за играчки или ги взе­маме от старите гердани на нашите майки и баби.

Не по-малко важно е неподходящото дозиране на слънчевите лъчи. През първите дни може да си позволим само кратък пре­стой на слънце, като постепенно го увеличаваме. Ако работата, позволява, всеки трети или четвърти ден избягваме да стоим на слънце, за да може кожата да се възстанови достатъчно.

Очната линия, изтеглена с течен туш, изисква голяма сръчност, тъй като се нанася с четчица. На горния клепач над миглите на­насяме леко извита линия, широка 1—4 мм и достигаща извън края, па окото, ако е малко при големите очи извиваме линията; повече и я завършваме пред ъгъла на окото. Линията под долните мигли отива на малко жени.

Чрез цветните сенки постигаме известна координация, затова ги използваме според цвета на очите:

пра сини очи — сребриста, или синя очна линия, сини сенки;

при кафяви очи — сребрнсто;

зелена очна линия, зелени сенки.

След като нанесем линиите или сенките, държим очите си още малко затворени, за да не се отпечата гримът върху горна­та част на клепача. Сенките на пудра се използват и от не на­пълно опитни жени. Те се нанасят до вдлъбнатата част на окото или продължават към веждата. Цветът им трябва да бъде най-интензивен непосредствено над миглите, като нагоре отслабва и се изгубва напълно. На някои жени отива тънка пастела линия под долните мигли. За да може да намери най-подходящия грим за себе си, всяка жена трябва да направи няколко опита пред огледалото.Съвети за избора на цветовете:

— Кафяви очи: зелени, тюркоазени, сребристи, сребрпетозе-лени, златисти сенки;

— Зелени очи: сребристо кафяви, сребрист озелени, зелени, среб­ристи, златисти сенки;

— Сини очи: сини, сребрпетосипи, сребристо сиви, сребристи златисти, бежови сенки;

Когато сянката завършва в очната вдлъбнатина, добре е да я подчертаем с лилия в друг цвят.

Тъмните линии очертават окото. Изборът им е голям: кафяви, сиви, сини, черни. Течните сенки нанасят с тънка четчица пред огледалото по няколко начина: тънка линия над горните мигли; продължена линия към външния ъгъл на окото тънка линия и под долните мигли; цялото око е очертано с тънка линия.

Използваме съвсем тънка четка за ретуш. Широката очна линия вече не е модерна и когато е тъмна, придава студен израз на лицето. Тъмнокосите жени не се нуждаят от тъмни линии. За блондинките със светли очи са подходящи тъмнокафявите или си­вите линии.

Ако искаме миглите ни да са дълги, лъскави и извити, трябва да ги четкаме с четка за мигли и да ги мажем с орехово или бадемово масло, а понякога да ги извиваме със специални щип­ци. Само че внимателно миглите да не останат на  щипците!   За вечер все повече се използват изкуствените мигли. Те се залепват към горните и към долните мигли. Това е първата работа при гри­мирането на  очите,  защото кожата под прикрепващата лентичка трябва да бъде суха, иначе миглите не държат. Върху лентичка­та нанасяме и очните линии, за да я прикрият. След това слагаме туш върху своите и изкуствените мигли, за да станат еднакви на цвят. За блондинките са подходящи кафявият и сивият, а за ке­стенявите и брюнетките — черният или тъмносиният туш. Това правило, както впрочем и всяко правило: има много изключения, свързани с тена на лицето и с цвета на очите. Миглите могат да намажем и два пъти, като носле ги изчеткваме. Ако долните миг­ли са редки, може умело да нарисуваме с туш върху кожата ня­колко мигли. Ако цветът на миглите е твърде светъл, добре е да ги боядисваме при фризьор.

Веждите, чиято естествена функция е да задържат потта от челото, за да не тече в очите, са характерен белег на лицето и подчертават израза на очите. Затова няма смисъл да ги премах­ваме изцяло и да ги заменяме с линия на друго място. Стараем се само да ги коригираме така, че да подхождат на формата на лицето ни. По-широките и тъмни вежди придават грубост на лицето, особено когато косите са светли.  Нежеланите комици из­скубваме с пинцет, и то повече отдолу, отколкото отгоре, за да не смъкваме веждите твърде ниско. Колкото по-голямо е Разстоянието между окото и веждата, толкова по-голямо изглед окото. Неизскубаните широки вежди подхождат добре само и широко лице и пълни устни. Бръснене на веждите не препоръч­ваме, защото след няколко дни. Ко­ригирането на веждите с дебела черта, нанесена с молив, е не­подходящо по-добре е да ги начерним с молив или с четка, з да оцветим всяко косъмче поотделно.

1. Аперитив поднася в чаша с бъчвообразиа форма и с редно високо столче или в по-отворена чаша с високо столче.

Ако поднасяме коняк, използваме конячни.

2. Концентрати като сливова, джин и пр. поднасяме в бели чаши с или без столче — стъклени или керамични.

3. Бяло вино сервира винаги в чаша със столче, за да се затопля от ръката. Формата не винаги е заоблена.

4. Червено вино налива в кръгли, неизвити в горните пет чаши без или със средно високо столче.

5. Уиски налива в чаши с равно дъно и отвесни стени, чийто обем е по-голям, отколкото па чашите за вино, за да мои – да се допълнят с лед и сода. Леда поднася в отделен съд, содата — в бутилка.

6. Коняк налива в различни по големина яйцевидни чаши средно високо столче. Формата избира така, че да се за­пази ароматът на напитката.

7. Б о л е поднасяме в стъклени или в керамични купи. Към сервиза има чаши и стъклена лъжица за разсипване.

8. Б и р а сервираме във високи чаши или в ниски чаши с ухо — Стъклени или керамични.

9. Коктейли сервират във високи чаши с конусовидно или шоблено дъно и със средно високи или ниски столчета.

10. Ликьори поднасят в малки чаши с най-различна форма. Десертни вина сервираме в чаши с ниски столчета, по-малки по обем от чашите за бяло вино.