Всичко за жената

Розовата вода е древна ароматична подправка и одорант. Употребявана е от елини, римляни, особено от арабите. Тога­ва тя се е получавала по твърде примитивен начин. Днес е страни­чен продукт при получаването на розово масло. Най-доброто ете­рично масло от рози в цял свят е българското. То се добива от казанлъшката роза. Тя произхожда вероятно от Си­рия, отглеждана е особено много край Дамаск. Розата е пренесена у нас от турците. Като промишлена култура тя започва да се от­глежда в България от XVII в., и то особено добре в Казанлъшката долина. По-късно тази роза е пренесена в СССР, Франция и др. В нейните венчелистчета се съдържат 0,06% етерично масло, фла­воноиди. Освен казанлъшката у нас се култивира и бялата роза. Тя съдържа по-малко (0,03%) етерично масло, но е устойчива при суров климат и болести. От нея също се добива розова вода при дестилация на етерично масло. Ароматът на тази вода е по-слаб. У нас се култивират червената и розовата роза, но в твърде ограничен мащаб. От тях също се получава розова вода, която има качествата на тази, получена от бялата роза. Във всички води от рози има следи от елеоптени (алкохолите цитранелол, гераниол и др.), на които се дължи ароматът им. Срещат се и неароматни стеароптени, които обуславят лечебните им свойства.

Розовата вода потиска развитието на болестотворните микроор­ганизми, действа леко слабително и слабо успокояващо върху нервната система. Розовата вода се използва в българската кухня за ароматизиране на кремове, нишестени произведения, сиропи и др. Използва се в производството на някои сладкарски произ­ведения. В българската народна медицина розовата вода служи главно за компреси при възпаление на очите, за гаргара при за­болявания на устната кухина и гърлото.

Розовото масло и розовата вода се фалшифицират с тереше (гераниево, пеларгониево масло) и терешеена вода. Разпознават се, като се действа със сярна киселина. В случай на фалшификация розовата вода започва да мирише неприятно от разпадането на ге­рманиевото масло.

Цилиндрично удължените бели луковици и зелените листа на праза се употребяват като подправка, храна и лекарство от древността. Празът съдържа полизахариди, гликозидно свър­зано етерично масло (0,10%), витамини и др. Действа стимули­ращо на стомашно-чревната секреция, антисептично, слабо омекчително и пр. За някои ястия празът се предпочита пред обик­новения лук, тъй като има по-приятен вкус, по-нежен аромат и придава слузеста консистенция. Прилага се при яхнии със и без месо, в ястия със сливи, дюли, маслини и др. С него се подправят книжен кебап и пържоли, служи още и за основен зеленчук в някои ястия, като например праз с ориз, праз с месо и др.

В българската народна медицина се употребява по-рядко. За­топлен, сокът от праз действа като слабително средство (по 1 винена чаша вечер), при диабет (същото количество сок 3 пъти на ден преди хранене), при болки в ушите (2-3 топли капки). Празът действа по-слабо от лука и чесъна като антибиотично и тонизиращо средство. При него не се забелязват странични яв­ления, когато се използва в умерени дози.

Научното родово име на растението е тимус, което на гръцки означава смелост, сила, мисъл. Това показва неговото действие върху организма-тонизиращо и освежаващо. Римляни­те също са знаели за тези свойства на растението и затова са киче­ли спортистите при състезания с мащерка. Тя е била култивирана на големи площи в древен Египет.

Градинската мащерка е полухраст, висок 20—40 см от сем. Устноцветни. Той не се среща в нашата спонтанна фло­ра. Негово отечество се смятат страните около Средиземно море. Култивира се в СССР, Южна Европа, Америка. У нас са правени опити за неговото отглеждане.

Градинската мащерка мирише приятно и има стипчив вкус. Мирисът й се дължи на етеричното масло, което в надземната част е около 0,80%. То се получава от зелената надземна част чрез дестилация с водна пара. Представлява червено кафява течност с главни съставки тимол (60%) и карвакрол. Чистият тимол, който е във вид на прозрачни кристали, действа 25 пъти по-силно като антибактериално средство в сравнение с фенола. В надземната част на растението освен етерично масло се срещат още полифено­ли, хидрокситерпенови вещества и др. Те действат главно дезин­фекционно, дезодориращо, спазмолитично и предизвикват отделя­нето на секреции от дихателните пътища и на жлъчка.

Мащерката намира широко приложение в готварството като подправка. Използва се както в изсушено, така и в прясно съ­стояние. Съхранява се не повече от 1 година, след което тя губи своя аромат и вкус. В ястията се слага накрая на приготвянето им в количество 1 щипка за 4 порции. С градинска мащерка се арома­тизират супи от зеленчуци и варива. Комбинира се с лук, черен и червен пипер, дафинов лист, хвойна и босилек. В някои страни на Средна Европа с нея се ароматизират говеждо месо и особено гулаш, както и ястия, приготвени от бъбреци, черен дроб, дивеч, пастети. Тя се прилага и в настойка с оцет за подкиселяване на салати и др. От нея се получава билков чай. В по-големи дози етеричното масло и надземната част на градинската мащерка дразнят лигавицата на стомаха. Не се препоръчва употребата им при сърдечна слабост, бременност и някои заболявания на бъб­реците, червата поради действието на фенолите, които се съдържат в тях. Външно се използва за дезинфекция и като слабо болкоуспокояващо средство при възпаление на устната кухина. Отвара от надземната част служи за компреси на рани и за ароматизира­не на вани (при бани против неврастения). Вътрешно се приема като извлек – 1 супена лъжица изсушена, стрита надземна част от мащерката се залива с 250 см³ кипяща вода. Престоява 1-2 ч, вари се 1 мин, прецежда се, разделя се на 2 части и се приема сут­рин и вечер преди хранене.