Ако повредим случайно тапетите, това не е беда! Достатъчно е да имаме парче тапет в същия десен, а ако нямаме може да свалим от стената зад шкафа или друг мебел, който обикновено не се мести. Отбелязваме с молив колко голямо парче ще ни e  необходимо да слагаме кръпката точно върху повреденото място. Грижливо изравняваме мотива й с мотива на повредения тапет и изрязваме с остър нож или с бръснарско ножче едновре­менно кръпката и повредения тапет. После сваляме от стената изрязаната част от повредения тапет и на нейно място залепваме изрязаната кръпка. Размерът и формата на изрязаната част не са важни, тъй като сме срязали едновременно и кръпката, а тя на­пълно съвпада с изреза. Важно е само линията на изреза да бъде чиста, а мотивите нагласени точно.

Ако намерим плочката паднала и начупена не бива да се трево­жим, ако нямаме резервна. Събираме парчетата, почистваме ги от замазката и внимателно ги залепваме (по възможност иай-точно) от лицевата страна върху картон или по-плътна хартия, с няколко милиметра по-малка от плочката. Добре е лепилото, което ще използваме, да се разтваря във вода. (За всеки случай трябва да проверим на някое от по-големите начупени парчета или па здрава плочка дали държи достатъчно.) След като лепилото позлсъхпе, работим с плочката, като че е цяла, само при начуп­ването трябва да сложим върху нея равна дъска, за да не се раз­паднат парчетата. След залепване на плочката сваляме картона, а остатъците от лепило изстъргваме и измиваме с вода, бензин или ацетон според вида му.

Същото внимание обръщаме и на мебелите, и то главно на шкафовете, които са в допир с голяма част от повърхността на стената. По принцип ги поставяме на няколко сантиметра от нея, но за да не забравим това, когато сме увлечени в голямо чиста не или боядисване, забиваме към крачката или към задния край на цокъла подходящи дървени трупчета, които намазваме с тъ­мен байц, за да не се забелязват. Шкафовете, поставени върху плътен цокъл, ще запазим добре, ако пробием в него ред дупчи­ци с диаметър 15—20 мм за свободно преминаване на въздуха под и зад шкафа. От вътрешната страна намазваме дупките с тъмна боя, за да не се виждат па тъмния цокъл.

Куки. Използват се предимно за окачване на картини, огле­дала и др. Забиват се направо в стената със закалени стоманени гвоздеи. При добра мазилка гвоздеят може да издържи 5 кг. Ос­вен това има и куки, които се залепват. Произвеждат се в два ви­да със или без лепило. Ако спазим точно указанията за залепва­нето им и главно ако не ги намазняваме и цапаме, ще се изнена­даме от издръжливостта им. Те може да се залепват и върху фа­янсови плочки.

Скоби. Добре поставената скоба издържа и най-тежкия пред­мет. Така наречените закалени стоманени скоби теоретично може да се забиват дори и в тухла, но по-добре е да не се опитваме да правим това. Ако ударят на твърдо място, телесно се прегъват и изкривяват, разхлабват се в мазилката и вече не държат. Затова е по-добре да се забиват в местата между тухлите, което обаче е възможно, ако не държим специално на местоположението им. Мястото между тухлите под мазилката намираме най-сигурно,кае то зачукваме с малко чукче много внимателно тънък закален гвоз­дей (като тези, които се използват при куките за картини). Щом попаднем на тухла, веднага преставаме да удряме и измъкваме гвоздея (ако не може лесно, завъртваме го леко с клещите, с кое­то той се освобождава). Ако сме работили внимателно, дупките от гвоздеите са незначителни и на пръв поглед не се виждат. Те из­чезват при първото боядисване. Ако ни трябват две скоби на ед­наква височина, за по-сигурно пробваме положението и на втората скоба, за да сме сигурни, че първият гвоздей не е попаднал в отвесна фуга. Понякога скобата може да се поизкърти така, че кукичката да не стои отвесно, а косо. Трябва предварително да знаем също колко дълбоко да забием скобата ако я забием повече, неминуемо ще я разхлабим при измъкването. В стена от кухи тухли може да забием скоба само по описания начин. Ако попадне в кухите места на тухлата, тя няма за какво да се за­държи в такъв случай няма да ни помогне нищо, дори и да за­пълним с гипс цялата куха част.

Ако държим да поставим скобите на определено място (и ако стената не е иззидана от кухи тухли), по-добре е да направим в стената отвори с бормашина (матка) — независимо от това, дали е тухлена, или бетонна. В тях забиваме здрави кръгли трупчета, в които закрепваме скобите. От забиването на скобата дървеси­ната на трупчето се раздува в отвора и държи много здраво.

Дюбел. Това е приспособление от пластмаса, с нарези в среда­та и разрязано в края. Ако го поставим в дупка, направена в стената, и забием в него винт, разрязаната му част се разтваря и здраво се задържа в стената. Винтът трябва да има размера на дюбела, който трябва да влиза съвсем плътно в дупката. Когато зидарията е мека и недостатъчно добра, при пробиването отво­рът се изровя и дюбелът започва да се върти свободно. В та­къв случай приготвяме малко гипс, натопяваме в него парче бинт, увиваме го около дюбела и го пъхаме в отвора. Преди да засъх­не гипсът, завинтваме в дюбела винт, но само временно. След изсъхването на гипса развиваме първия винт и може веднага да закачим искания предмет с нов винт.

Гипсирани трупчета. Използването на трупчета е стар, ут­върден начин за монтиране на всякакъв вид предмети на стената. Преди въвеждане на дюбелите беше единственият начин, а в ня­кои случаи е по-подходящ и днес при слаба зидария, където голямата повърхност на трупчето издържа по-голямо натоварва­не при монтиране на предмети с няколко винта (електрически ключове, водопроводни инсталации и кранове) и пр. Малко труп­че може да се гипсира или да се циментира и в отвор, изсечен в куха тухла т. е. без дъно. Първо определяме и очертаваме леко мястото, където ще сло­жим трупчето. Според големината му (за един винт е напълно достатъчно трупче с размери 8×3 см, а на дълбочина—3—4 см, но при нужда може да бъде no-голямо) изсичаме очертаното място в мазилката леко с ,бук и го изронваме до тухла. Работим внимателно, за да не се кърти мазилката на големи парчета. След като стигнем до тухла (бетон, камък), може да засилим ударите. Опитваме се да сечем отвора така, че навътре леко да се раз­ширява, но да не бъде много по-голям от трупчето. Жилките на дървото, от което е направено трупчето, трябва да бодат успо­редни на стената, за да може винтът да се завива напречно на тях иначе той не държи добре. Проверяваме дали трупчето вли­за и излиза свободно. Забъркваме гипс, напръскваме обилно от­вора в стената с вода и го запълваме до половината с гипс. Вни­мателно слагаме трупчето и леко го почукваме, докато се израв­ни с повърхността на стената. Ако е необходимо, слагаме още гипс в празнините между него и отвора, след което добре заглаждаме с шпаклата. Обираме внимателно гипса от здравата ма­зилка около трупчето и оставяме да съхне. След 15 до 30 мин изстъргваме излишния гипс и според неговите очертания опреде­ляме къде трябва Да пробием малък отвор за винта.

Гипсирана гайка. Вместо трупче използваме метална гайка с нарези М5, М 6 или дори М8, а предмета окачваме на стената с винт за метал с нарези, съответстващи на гайката.

Пак правим отвор в мазилката (може и кръгъл). За гайка М 5 отворът трябва да има диаметър около 12, за М6 около 14, а за М 8 около 18 мм. Достатъчно е дълбочината да бъде от 4 до 7 см (според диаметъра). Намазваме добре с гъсто масло дълъг винт с необходимия нарез и завиваме към него две или три съответстващи стоманени гайки. Внимаваме повърхността на гайките да остане напълно чиста и неомаслена! Напръскваме отвора с во­да, запълваме го отчасти с гипс и забиваме в него винта с гай­ките толкова дълбоко, че външната гайка да бъде само 5—10 мм. по-навътре от повърхността на стената. При нужда подравняваме винта, за да бъде косо разположен към повърхността на мазил­ката, и го завиваме до повърхността на стената, която след това почистваме. Оставяме гипса да се втвърди и измъкваме омазнения винт. При монтирането на предмета използваме същия или друг винт с такъв нарез. Този начин е много удобен, защото мо­жем, когато пожелаем, да развинтим и после отново да завинтим винта, а здравината ще повишим, ако вместо гипс използваме цимент. Пробиването и изсичането на дупки в мазилка се улеснява, ако имаме възможност да намерим бургия с визия, с която се правят отвори във всякаква зидария, дори и в бетон, само за няколко минути.

Подлагаме с парчета от дебел картон или тънък шперплат според големината па краката. По-добре е да направим няколко тънки подложки вместо една дебела, за да повдигнем шкафа по-лесио на. необходимата височина. Лекия шкаф повдигаме сами (обикновено е достатъчно само да го наведем), а за тежкия тряб­ва да извикаме помощник или да си помогнем с лост, приспосо­бен от дъска, под която пъхаме тухла, трупче и пр.

Понякога обаче с времето мебелите се по разсъхват или из­кривяват, така че чекмеджето наистина става твърде голямо. То­гава го пъхаме и изваждаме няколко пъти (дори с насилване) и внимателно разглеждаме горните и долните повърхности на сте­ните. Отбелязваме изтърканите места, където чекмеджето се задържа, с молив и после търпеливо изстъргваме с шкурка или пила. Когато работим с шкурка първо намираме подходящо дървено трупче парче корк и т. и., около което я увиваме така, че при търкането да прилепва по обработваната част с цялата си повърхност. От време на време изпробваме чекмеджето и ако е необходимо, продължаваме да стържем. Щом започне да влиза лесно, отново го намазваме с восък. При по-тежки случаи не ос­тава нищо друго, освен да го занесем на дърводелец, за да го рендоса, като му кажем точно с колко да го намали, защото при по-голямо намаление чекмеджето ще се криви.