Всичко за жената http://jenata.org Полезни съвети за жената Sun, 26 Feb 2012 16:37:55 +0000 en hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.3.1 МАЛТРЕТИРАНЕ И ПРЕНЕБРЕГВАНЕ НА ДЕЦА http://jenata.org/maltretirane-i-prenebregvane-na-deca http://jenata.org/maltretirane-i-prenebregvane-na-deca#comments Sat, 27 Nov 2010 20:55:56 +0000 admin http://jenata.org/maltretirane-i-prenebregvane-na-deca

Повечето родители понякога се ядосват на децата си и имат желание да ги ударят. Родителите могат да се ядосат на бебето, което плаче сякаш с часове, без да има причина, след всички възможни опити да бъде успокоено, или на момчето, което е счупило ценна вещ, веднага след като са го помолили да я остави. Справедливият гняв се надига. В мнозинството от случаите обаче човек може достатъчно добре да се контролира и да избягва да удря детето, като се изключи бързият шамар, който получава преднамерено невнимателното по-голямо дете. (Спомням си как като студент посред нощ сграбчих шестмесечното си бебе и му изкрещях: „Млъкни!“, като едва се сдържах да не го ударя. Момченцето не беше спало седмици наред поради розеола, последвана от трудно никнене на зъби, и двамата с майка му бяхме безкрайно изтощени.) След такъв инцидент човек се чувства засрамен и смутен. Не забравяйте, че немалко родители са имали подобни преживявания. Това ще ви помогне да говорите с брачния си партньор или с лекаря на бебето и да получите заслужената подкрепа и помощ.
През последните години се правят много изследвания и се обръща изключително голямо внимание на малтретирането и пренебрегването на децата. Малтретирането може да бъде емоционално, физическо или сексуално, а пренебрегването — емоционално или физическо. Малтретирането и пренебрегването на децата се среща във всички социални класи, макар че то е доста по-разпространено при бедните, чиято нищета прибавя допълнително напрежение към изпълнения им със стресови ситуации живот. Ако бебето е недоносено или болно в периода непосредствено след раждането и изисква повече грижи от нормалното, вероятността върху него да бъде упражнено насилие е по-голяма. Сексуалното насилие се среща по-често при момичетата, отколкото при момчетата.
Повечето родители или други хора, които малтретират или пренебрегват дете, в никакъв случай не са брутални или душевноболни, но те за момент загубват физически и емоционален контрол.
По-тесните контакти с малък брой родители, които не могат да се владеят, показват, че мнозинството от тях са били малтретирани, изоставени или насилвани в детството си, почти нямат физическа или емоционална подкрепа от семейството или приятелите си и хранят прекалено големи надежди по отношение на малтретираното дете. Особено полезни за тях са консултацията със специализирана клиника и семейна социална агенция, семейната психотерапия и най-вече членството в групи от родители или други хора с подобни проблеми.
Целта на законите, свързани с малтретирането и пренебрегването на децата, и на предоставените средства за борба с тях е не да наказват родителите, а да им помагат с консултиране да осъзнаят и да се справят с упражнявания върху тях натиск, който те обръщат към детето, и да бъдат по-реалистични в очакванията си за способността му да им се подчинява. За предпочитане е детето да остане вкъщи, докато на родителите се оказва подкрепа и помощ. Но ако рискът в момента е прекалено голям, то трябва да бъде настанено в пансион, докато семейството отново е готово да се грижи за него.
Сексуално насилие. Важно е да се разбере, че в повечето случаи сексуалното насилие върху деца се извършва не от извратени непознати, а от членове и приятели на семейството или от други хора, които децата познават.
За предотвратяване на сексуалното насилие се препоръчват беседи, които се изнасят в училищата от полицейски служители. В тези беседи те предупреждават децата да се пазят от непознати, които им предлагат бонбони и разходки с кола. Страхувам се, че, ако се изнасят от безчувствени представители на властта, подобни беседи може да създадат изключително болезнени страхове у милиони деца и ползата от тях ще бъде нищожна.
Вместо тези беседи бих препоръчал самите родители да отправят разумни предупреждения към децата, в зависимост от това, как оценяват рисковете. За да не бъдат предупрежденията толкова страшни, аз бих казал на момиченцето (от 3 до 6 години), за предпочитане когато задава въпроси или когато майката го види да играе на секс с някое момченце, че ако по-голямо дете поиска да пипне клитора или влагалището му, то не бива да му позволява. Посъветвайте го да каже: „Не искам да правиш това“ и да сподели с майка си случката. После майката може да добави: „Ако някога възрастен човек поиска да те пипа или ти да го пипаш, не трябва да го правиш. Кажи ми, ако нещо подобно се случи. Вината няма да бъде твоя.“ Последното изречение е необходимо, тъй като детето обикновено не казва, защото се чувства виновно, особено ако насилникът е роднина или приятел на семейството.
Момчетата също стават жертва на сексуално насилие, но много по-рядко, отколкото момичетата.
Как да получите помощ? На много места родителите са основали клонове на съществуващите национални организации за предотвратяване на малтретирането и пренебрегването на деца. Тези организации подготвят информационни брошури както за родителите, така и за децата, и ги доставят в училищата и библиотеките. Използват местни знаменитости, добре познати на децата, които им обясняват по телевизията и по радиото как да се предпазват от насилие.
Изчезнали деца. През последните години се говори много за изчезнали деца. Само малък брой от изчезналите деца биват отвлечени от родител, който след развода е без права над детето си и се чувства несправедливо лишен от него. Повечето от останалите са юноши, най-често момичета, които бягат от дома, защото чувстват, че не ги обичат и не се отнасят добре с тях. От бегълците по-малките скоро биват разкрити или се предават. По-големите може да не бъдат намерени и използват случая, за да напуснат завинаги дома си.
За по-лесно откриване на изчезналите деца някои хора препоръчват да се снемат отпечатъци от пръстите. Ако желаете да бъдат снети отпечатъци от пръстите на вашето дете, независимо че вероятността тази мярка някога да бъде от полза е минимална, може да му кажете: „Искам да ти бъдат взети отпечатъци от пръстите, защото отпечатъците на всеки човек са различни, както снимките на лицата им, и ако някога се загубиш, така по-лесно ще те открием.“ С други думи, ако възнамерявате да обсъдите този въпрос, не бива да подхващате разговор за евентуално отвличане.
Веднага щом пораснат достатъчно, за да излизат сами от къщи, всички деца естествено трябва да знаят, че не бива да ходят никъде с непознат човек, независимо от това, какво им казва той.

]]> http://jenata.org/maltretirane-i-prenebregvane-na-deca/feed 2 РАЗВОД http://jenata.org/razvod http://jenata.org/razvod#comments Sat, 27 Nov 2010 20:23:49 +0000 admin http://jenata.org/razvod Раздялата и разводът се срещат често. В Съединените щати сега има около 1 000 000 развода годишно. Макар че в книгите може да се прочете, а във филмите могат да се видят примери за „приятелски развод“, в живота много често двамата съпрузи, които се разделят или се развеждат, са сърдити един на друг.
Брачна консултация. В повечето случаи разводът разстройва всички членове на семейството най-малко за няколко години. Разбира се, той може да не действа по-разстройващо от продължителния враждебен конфликт. Съществува обаче и още една възможност, която се състои в брачна консултация, семейна психотерапия или семейна консултация в клиника, семейна социална агенция или с частен терапевт. Най-добре е, разбира се, ако и съпругът, и съпругата редовно ходят на консултации, за да си изяснят какво не е наред и каква е ролята на всеки партньор. Защото е вярно, че, за да стане скандал, са нужни двама души. Ако единият от съпрузите не желае да се замисли върху ролята си в конфликта, може би все пак си струва другият да се консултира дали и как да спаси брака. Все пак в началото е имало силно привличане и много разведени хора впоследствие съжаляват, че не са се опитали по-упорито да разрешат проблемите си и бракът им да потръгне. .
Обикновено когато между партньорите има неразбирателство, всеки смята, че вината е главно у другия. И все пак за страничния наблюдател често е ясно: бедата не е в това, че единият или другият е негодник, а просто никой, изглежда, не си дава сметка за собствените си действия. Понякога всеки несъзнателно иска партньорът му да му угажда, като на боготворено дете, вместо да има желание със своя дял да допринесе за съвместния живот.
Или властният партньор не схваща до каква степен се опитва да управлява другия. А и онзи, който бива тормозен, може би си го заслужава. Много често при изневяра неверният съпруг не се влюбва, а просто бяга, защото изпитва някакъв скрит страх или подсъзнателно се опитва да накара другия да ревнува.
Как да кажем на децата? Децата винаги усещат и се разстройват от постоянните конфликти между родителите, независимо дали те смятат да се развеждат или не. Затова е добре да чувстват, че могат да обсъждат тези конфликти с двамата родители или с всеки един поотделно, за да придобият реална представа и да не се измъчват от картината, която болезненото им въображение може да роди. За да растат уверени в самите себе си, е важно да вярват и на двамата родители. Ето защо е добре всеки родител да се опитва да не стоварва злобно вината върху другия, макар че е съвсем естествено да се изкушава да го прави. Родителите могат да обяснят най-общо за какво са скандалите им, вместо взаимно да се обвиняват: „Разправяме се за всяка дреболия“, „Караме се за начина, по който харчим парите“, „Мама се разстройва, когато татко си пийне“.
Добре е да не допускаме децата да чуват думата „развод“, изкрещяна гневно, освен ако разводът не е почти сигурен. После въпросът трябва да бъде разискван не само веднъж, а много пъти. За малките деца светът се състои от семейството, което те свързват главно с баща си и майка си. Да споменете, че семейството се разпада, е все едно да споменете за края на света. Ето защо разводът трябва да бъде обяснен на децата много по-внимателно, отколкото на възрастните — да им се каже, че през по-голямата част от времето ще живеят например с майката, че баща им ще живее наблизо (или надалече), но ще ги обича и ще продължава да бъде техен баща и те ще бъдат с него по определен график, но ще могат да му се обаждат по телефона и да му пишат писма.
Не по-малко важно е да дадем на децата неограничена възможност да задават въпроси по време на дискусиите или между тях. Ще бъдете удивени от някои техни предположения например, че те са причината за развода или че може би ще загубят и двамата си родители. Добре е недоразуменията да се изгладят колкото е възможно по-бързо, но не се учудвайте, ако малките деца отново се върнат към някои странни и погрешни схващания.
Всички деца проявяват признаци на напрежение — поне за няколко години. Едно изследване показва, че децата под 6 години най-често изпитват страх да не бъдат изоставени, имат проблеми със съня, започват отново да се напикават през нощта, избухват гневно и са агресивни. Децата на 7 — 8 години са тъжни и самотни. Девет– и десетгодишните по-ясно схващат същността на развода, но проявяват враждебност към единия или към двамата родители и се оплакват от болки в корема и главоболие. Юношите говорят за болката от развода и за тъгата, гнева и срама. Някои момичета срещат затруднения при създаването на нормални взаимоотношения с момчета.
Най-добре ще помогнете на децата, като редовно им давате възможност да говорят за чувствата си и като ги успокоявате, че тези чувства са нещо естествено, че те не са причина за развода и че и двамата родители все още ги обичат. Често самите родители изпитват твърде силна емоционална болка, за да са в състояние да успокояват децата си. В такъв случай би трябвало да потърсят консултант, с който децата да могат да се срещат редовно.
Реакциите на родителите. Майките, които получават родителски права над децата, през първите 1 — 2 години след развода обикновено срещат много трудности. Децата са по-напрегнати, по-капризни и непрекъснато се оплакват. Те просто стават по-непривлекателни. Чувства се отсъствието на бащата, който участва при вземане на решения, изглаждане на спорове и поделяне на отговорността. Майката обикновено е изморена, защото работи и се грижи за къщата и за децата. Липсва й компанията на възрастни хора, включително и приятелството и вниманието на мъжете. И най-страшното, както повечето майки споделят, е опасението, че няма да са в състояние да изкарат прехраната на семейството. (Майката би трябвало да си осигури подходяща издръжка в договора за раздялата или развода, макар и да няма гаранция, че тази издръжка ще се получава и, ако се получава, че ще идва навреме.) Много жени казват, че накрая се чувстват силно удовлетворени и добре възнаградени, защото са доказали на себе си, че могат да издържат и да се справят със семейството си без чужда помощ — това им дава чувството за компетентност и самоувереност, което никога преди не са имали.
Едно решение, което за някои разведени жени се оказва практично и разумно за намаляване на разходите, поделяне на грижите за домакинството и децата и за намиране на компания, е да се наеме къща или апартамент с друга разведена жена. Разбира се, двете жени би трябвало да се познават добре, преди да се нанесат заедно в жилището. Няма причини и мъжете да не се възползват от тази възможност.
Бащите, които упражняват родителски права над децата, имат същите проблеми, както и майките.
Някои хора си представят, че разведените бащи, които не упражняват родителски права над децата, си живеят волно и си уреждат всякакви срещи, тъй като нямат никакви семейни задължения, освен да осигуряват издръжката на децата и от време на време да се срещат с тях. Проучванията показват, че в действителност повечето бащи са нещастни през по-голямата част от времето. Ако започнат случайна връзка, скоро разбират, че е неискрена и безсмислена. Страдат, защото не се иска мнението им за плановете, свързани с децата, липсва им компанията на децата. Нещо повече, измъчват се, защото децата не искат съвет или разрешение от тях, което е част от ролята на бащата. Срещите им с децата в края на седмицата често се превръщат в комбинация от посещения на заведения за бърза закуска и на кино, което може да задоволи нуждата на децата от развлечения, но не и потребността на бащите и на децата от истинско общуване. И бащата, и децата вероятно ще установят, че им е трудно да разговарят в тази нова ситуация.

]]> http://jenata.org/razvod/feed 0 БЛИЗНАЦИ http://jenata.org/bliznaci http://jenata.org/bliznaci#comments Sat, 27 Nov 2010 19:14:23 +0000 admin http://jenata.org/bliznaci Помощ! Всички родители на близнаци са единодушни, че особено в началото работата е огромна, но възнагражденията са големи.
Вие се нуждаете от всякаква помощ, колкото може по-дълго време. Ако е възможно, наемете някой, даже и да затънете в дългове. Или помолете майка си или някоя друга роднина да дойде за 1 — 2 месеца. Когато в къщата не е имало място, родителите са преустройвали дори и гаража си в стая за помощничката, ако климатът е бил подходящ. По-добре е да имате помощ през част от деня, отколкото въобще да нямате — ученичка от гимназиалните класове след училище, жена за чистене или бавачка 1 — 2 пъти седмично. Поощрявайте съседите да ви помагат редовно при някои хранения. Удивително голяма помощ може да ви окаже дори и тригодишната сестричка или братче на близнаците.
Сега е време родителите да показват повече от всякога загриженост и щедрост един към друг. Възможно е да си разпределят по график безкрайната работа. Могат да проявяват един към друг още по-голяма видима обич, от която родителите се нуждаят, когато се наложи да полагат необичайно много нежни грижи за децата си.
Бащата би могъл, в зависимост от службата си, да скъси за няколко месеца работния си ден. Възможно е да си вземе отпуск, когато изпишат близнаците от болницата. Престоят там понякога е по-дълъг, защото близнаците често се раждат преждевременно.
Дори ако бащата трябва да продължи да работи на осемчасов работен ден, той може да извърши чудеса в интервала от време след прибирането си от работа до напускането на дома на следващата сутрин. Неотдавна наблюдавах как бащата на пет близнака и на две по-големи деца се залавяше здраво за работа, веднага след като се прибираше вкъщи — даваше твърдата храна и шишета на бебетата, къпеше ги и ги подсушаваше, приготвяше вечеря за семейството, миеше съдовете и отделяше време и на по-големите момчета. В почивните дни пазаруваше, чистеше къщата и переше.
Пране. Да се ползва служба за даване на пелени под наем е много по-евтино, отколкото да се купуват пелени за еднократна употреба, които са удобни, но много скъпи. Сега е времето, ако въобще е възможно, да си купите автоматична пералня и сушилня. Те спестяват часове и дори и в дъждовно време ще имате чисти чаршафи, подложки, ризки, нощнички.
Прането на бебешкото бельо може да става всекидневно или през ден, както е по-удобно на родителите. Чаршафите и подложките се сменят по-рядко, ако се постави допълнително малък, непромокаем чаршаф под седалището на бебето.
Ползването на обществена пералня изцяло или частично за останалите членове от семейството също е важно за пестене на време и енергия.
Можете да намалите броя на пелените за пране, като подсушавате бебето само веднъж — преди или след всяко хранене.
Пестене на време и усилия. Родителите на близнаци трябва да опростят домакинската работа. Могат да огледат къщата и да приберат всички ненужни вещи и мебели, които удължават времето за чистене. Нещо повече, необходимо е да чистят два пъти по-рядко отпреди. Могат да подберат за семейството дрехи, които не се цапат бързо, лесно се перат и не се нуждаят от гладене. Приготвянето на яденето би следвало да отнема минимум време и внимание, съдовете да се оставят да киснат, за да се мият по-лесно, и да съхнат, без да се бършат.
Подходящи принадлежности. Би било изключително полезно, ако набавите подходящи за отглеждане на близнаци принадлежности. Много родители намират, че единичното креватче, преградено в средата от самите тях, е много практично за първите няколко месеца, докато близнаците станат по-големи и подвижни. Ако креватчето е на пружини и може да се повдига, се пестят сили — не е нужно родителите да се навеждат и е възможно да се използва като маса за повиване и обличане. Люлката на колелца, с която неспокойното бебе може да се извади от стаята, е удобно защото по този начин другото бебе няма да се събуди. Ако къщата е на два етажа, голямо улеснение е да има и долу креватчета и шкафчета за дрехите за през деня, за да се избегне непрекъснатото качване и слизане по стълбите. Голяма част от принадлежностите могат да бъдат взети назаем или купени на старо.
За някои жилища е подходяща масичката за сервиране на колелца върху която да се слагат пелените, дрешките, чаршафите и пр., защото лесно ще се мести от креватче на креватче и от стая в стая.
Двойната бебешка количка е прекалено широка за повечето врати, а и две бебета, които спят толкова близо едно до друго, след няколко месеца вероятно ще започнат да си пречат. От друга страна, двойната спортна количка може да се окаже удобна за дълго време. Количка, в която бебетата са с гръб едно към друго, много по-лесно влиза през вратата. Пластмасовото столче с наклонена облегалка, в което бебето може да бъде закрепено с каишка, е особено необходимо. Практично е да се използват и две легла за кола, но не забравяйте, че те са различни от столчетата за автомобил. Всяко бебе трябва да има отделно столче за автомобил, отговарящо на държавните стандарти. Най-добре е да купите столчета, които могат да се приспособяват и за по-големи бебета, за да не трябва да ги сменяте, когато бебето вече тежи 9 кг.
Къпането би могло да се облекчи значително, ако редовно се полагат грижи за хигиената на бебетата. Лицето се поддържа чисто, като се избърсва с влажна кесия. Седалището може да се мие всеки ден, като сапунът се отмива 2 пъти с изплакната кесия. Ако кожата на детето е в добро състояние, то се къпе през ден, 2 пъти, а дори и веднъж седмично. Цялостната баня може да става с кесия върху непромокаем чаршаф, ако така ви е по-удобно. Трудно е да се изкъпят две бебета достатъчно бързо, за да се избегне плачът на едното от тях или и на двете. Има няколко решения: помощникът ви да храни бебето, което е изкъпано първо, къпането да става, когато и двамата родители са вкъщи, двете бебета да се къпят в различни дни или в различни часове. Ако ги къпете във вана или в умивалник и ако бебетата могат да чакат спокойно, пести се време, като се изкъпят едно след друго в една и съща вода. Всички необходими принадлежности за банята трябва да са ви подръка, преди да започнете къпането. Необходимо е дрешките, креватчето и шишетата също да бъдат готови предварително.
Кърменето е практично и възможно. Близнаците се кърмят няколко месеца, също толкова често, колкото и ако бебето е едно. (Това още веднъж доказва, че няма определени граници за количеството мляко, което майката може да отдели. Гърдите могат да задоволят нуждите на едно или на повече бебета, ако майката спазва необходимите правила и има положително отношение към кърменето.) Ако бебетата са твърде малки, за да сучат добре, или ако останат в болницата по-дълго от майката, млечната секреция лесно се регулира с помпа за изцеждане на кърмата. Когато свикнат да сучат, могат да бъдат кърмени едновременно. Майката трябва да седи на удобен стол с облегалки за ръцете, за да има добра опора. Има най-малко три възможни положения за кърмене. Ако майката се облегне назад или застане в полулегнало положение, ще държи близнаците във всяка ръка поотделно. Ако седи изправена, с възглавници от двете страни, бебетата ще лежат от всяка страна с крачета към гърба й, а тя ще държи с ръце главичките им на гърдите си. Възможно е бебетата да се кръстосат в скута й, като едното ще лежи почти изцяло върху другото, а главичките им ще бъдат от двете й страни. В този случай бебето, което е отдолу, не протестира.
Приготвянето и съхранението на хуманизираното мляко за две бебета е тежка работа. При раждането близнаците обикновено са дребни и се нуждаят от хранене през 3 часа, което изисква приготвяне на 16 шишета в денонощието. Да предположим, че няма да стерилизирате. Ако мястото в хладилника не е достатъчно, млякото може да се държи в два еднолитрови буркана. В този случай при всяко хранене необходимото количество се сипва в 2 шишета. Използването на мляко на прах пести пари.
Режим на хранене. Повечето родители на близнаци намират, че е най-удобно да ги хранят според случая. Те изчакват първото бебе да се събуди, нахранват го, а после събуждат другото. Или когато едното е готово за хранене, събуждат и другото, за да могат да ги нахранят едновременно.
Как да се дават шишетата с мляко? Как може един родител да нахрани с шише две бебета по едно и също време? Някои родители приучват едното бебе, ако е отзивчиво, да се събужда половин час след другото. Най-често бебетата обаче се събуждат по едно и също време и няма нищо по-изнервящо от това, да храниш едното, докато другото пищи. През първите седмици едно от решенията на проблема е да се сложат близнаците на дивана или на леглото, от двете страни на родителя, да кажем на майката, като крачетата им са към гърба й — така тя ще може да дава двете шишета едновременно. Друг метод е да се използва стойка за едното шише, а майката да държи другото, като редува бебетата при всяко хранене.
Някои родители обаче намират, че да се употребява стойка за шише (или да се подпира шишето със сгъната пелена), не е много практично, поне през първите седмици. Бебето или изпуска биберона и плаче, или се дави. Тогава родителят трябва бързо да пусне бебето, което храни, и то започва да плаче, докато помага на другото. По-удобно е да се използват стойки или да се подпират и двете шишетата, като бебетата се поставят на столчетата им. Родителят стои наблизо или между тях, като двете му ръце са свободни, за да може да окаже нужната помощ. Както родителите правилно посочват, със стойките пестят достатъчно време, за да могат да държат на ръце близнаците в по-спокойните моменти.
Ако се окаже, че сте се объркали с кой близнак какво сте направили, известно време можете да си записвате храненето, къпането и т. н. Подходящи за тази цел са тетрадката, черната дъска или картоненият часовник за всяко креватче, макар че не е задължително да отбелязвате всичко. Ако сте пропуснали да изкъпете едното бебе или сте го изкъпали 2 пъти, това не би било вредно за него, а то ще ви каже дали сте пропуснали хранене или няма да иска да яде, ако се опитате да го нахраните повторно.
Много близнаци, както и другите бебета, се оригват сами, ако след хранене се поставят по корем. Помнете също така, че някои бебета не се чувстват добре, докато не изкарат погълнатия въздух, а за други като че ли е без значение и е безсмислено да правите усилия да накарате бебето да се оригне.
Твърди храни. Те също така трябва да се дават правилно. Когато въвеждат нова храна, много родители хранят едното бебе с лъжичка, докато другото суче от шишето, а после на първото дават шишето, а второто хранят с лъжичка. Можете да спестите време, като групирате твърдите храни, така че да ги давате при две хранения, вместо при три. Когато близнаците свикнат с тях, те могат да бъдат подпирани на столчетата, в ъглите на кошчето, креватчето или креслото и да бъдат хранени едновременно. Преди бебетата да са свикнали да седят, много подходяща е масичката за хранене на близнаци, чиито столчета са с променлив наклон на облегалката. Родителите ги намират изключително удобни.
Пести се много време, ако близнаците се хранят едновременно с една И съща лъжичка. Докато едното гълта, майката гребва с лъжичката и я поднася на другото. Може да ви се струва нехигиенично или не особено изискано да се използва една купичка и една лъжичка, но така е много по-практично.
За близнаците е особено важно отрано да свикнат с храна, която може да се взема с пръсти (корички хляб, бисквити от пълнозърнесто брашно, сварени и нарязани на кубчета зеленчуци, парченца месо), за да можете да разчитате на нея. Разумно е също така към дванайсетмесечна възраст да ги насърчавате да се хранят сами с лъжичка.
Кошарката е особено ценна при близнаците (невъзможно е едновременно да се наблюдават две пълзящи бебета) и за щастие те се чувстват добре в нея за по-продължително време и до по-голяма възраст, отколкото другите бебета, защото си правят компания. (Тя може дори да се използва при пътуване като двойно креватче.) Близнаците би трябвало да се слагат в кошарката през периодите за игра към втория — третия месец, докато още не са свикнали със свободата. Тежките или остри играчки би следвало да се избягват, защото близнаците се удрят едно друго, без да осъзнават, че боли. Ако по-късно започнат да се отегчават заедно в кошарката, можете да ги поставяте едно след друго в люлеещо се столче. Това редуване е интересно дори и за детето, което е в кошарката.
След едногодишна възраст е много удобно близнаците да играят в отделна стая с преграда на вратата. Стаята може да бъде обзаведена така, че децата да няма какво да чупят и с какво да се нараняват (близнаците са изобретателни, задружни и със светкавична бързина правят бели). Те с радост ще играят в нея много по-дълго, отколкото детето, което е само.
Дрехи и играчки: еднакви или не? Някои родители казват, че е трудно, дори невъзможно, да обличат близнаците различно, тъй като често в магазина има, да речем, само един вид костюмче за игра, което им харесва по отношение на модела, материята и цената. Те твърдят, че близнаците обикновено настояват да носят по едно и също време еднакви дрехи. Други родители заявяват обратното, например че понякога е невъзможно да се купят две еднакви роклички. Ето защо близнаците са принудени да се обличат различно. Има и родители, които са на мнение, че тъй като близнаците предимно износват дрехи на по-големи деца, от самото начало трябва да се обличат различно и да им е приятно да имат различни дрехи.
Родителите споделят, че от самото начало се е налагало да купуват еднакви играчки, защото в противен случай близнаците са си завиждали и са били нещастни. Други казват, че обикновено купуват различни играчки (с изключение на особено ценни за децата вещи, като велосипеди и кукли) и че от ранна възраст близнаците свикват с удоволствие да сити поделят.
Според мен всичко зависи от отношението на родителите. Ако приемат за дадено, че през по-голямата част от времето близнаците трябва да носят различни дрехи и да си поделят някои играчки, било то п необходимост или по принцип, близнаците общо взето приемат това. Ако обаче насърчават децата да очакват еднакви дрехи и играчки и особено ако отстъпват всеки път, когато близнаците настояват, с времето децата все повече ще се налагат. Разбира се, същият принцип е валиден и за другите деца: ако родителите са твърди, децата приемат, ако се колебаят — децата спорят.
Близнаците по-добре осъзнават своята индивидуалност по, отношение на дрехите и развиват собствен вкус, ако всяко дете има отделно чекмедже и място в шкафчето и ако еднаквите дрехи носят имената им или отличителни знаци. Еднаквите дрехи с различни цветове имат предимство, защото децата се чувстват и близнаци, и отделни личности.
912. Индивидуалност. Накрая стигаме до философския въпрос, до каква степен да подчертаваме еднаквостта на близнаците и да насърчаваме тяхната индивидуалност, особено ако става дума за еднояйчни близнаци. Всички са очаровани от близнаците, вдигат голям шум около тях, приятно им е, че си приличат и се обличат еднакво, и задават на родителите глупави въпроси („Кой е по-умен?“, „Кого обичате повече?“). На родителите им е трудно да не се съобразяват с интереса и очакванията на околните. И защо не? По този начин обаче близнаците може да останат с убеждението, че еднаквият им външен вид е единственият източник на тяхната привлекателност. На тригодишна възраст това често се харесва на децата. Но ако в крайна сметка на 30 години близнаците все още се опитват да привличат внимание, като се обличат еднакво, и са толкова зависими един от друг, че нито един от тях не може да се влюби или да създаде семейство, както обикновено става, резултатът въобще не е привлекателен, а тъжен.
От казаното дотук не следва, че родителите трябва да се страхуват да обличат близнаците в еднакви дрехи или да се срамуват да се радват на вниманието, което хората оказват на децата им. Еднаквата им външност е приятна както за близнаците, така и за родителите им.
Всъщност у близнаците се изгражда особено силен характер — те отрано се освобождават от зависимостта от родителите, развиват необикновена способност да участват в игрите с други деца, стават предани и великодушни един към друг.
Но за да не се подчертава прекалено силно фактът, че са близнаци, особено при тези, които са еднояйчни или си приличат много, разумно е родителите да не ги кръщават със сходни имена (достатъчно трудно е да се назове,правилно близнакът, дори когато имената са различни) и когато говорят за тях да използват имената им, а не просто да казват „близнаците“. Би трябвало само от време на време да ги обличат еднакво, от ранна възраст да ги събират редовно с други деца, преди да са свикнали изключително един с друг, да им разрешават, ако им е приятно, да се сприятеляват поотделно с други деца. Не би било зле, ако насърчават съседите да се чувстват свободни понякога да канят само единия на игра или на тържество (през това време другият близнак ще има възможност да се радва изцяло на вниманието на родителите си).
В отделни случаи в училище единият близнак става толкова зависим от другия, че е по-добре да бъдат разделени в различни класове. Изглежда обаче глупаво и жестоко, когато не е необходимо, близнаците да се разделят произволно.
Не се притеснявайте от фаворизиране. Още един съвет. Някои съвестни родители отрано започват твърде много да се тревожат, че обръщат повече внимание на едното бебе или че му сервират първо — например защото е по-дребно или по-отзивчиво. Подобна строга безпристрастност е излишна — всъщност тя води до прекалено механично, пресилено внимание. Всяко дете има нужда от естествена обич заради приятните си качества и иска да я получава. Ако знае, че в сърцата на родителите му за него има по.едно малко ъгълче, то е доволно и не се притеснява от обичта, която получават братчето или сестричката му. Детето обаче усеща фалша на пресиленото внимание. Напълно еднаквото отношение на родителите към близнаците ще накара всяко от децата да се замисли за правата си и ще го принуди да спори за тях, подобно на адвокат. Избягвайте фрази, като: „Мама най-напред облича ризката на А., а после гащичките най-напред на Б.“ или „Днес е ред на А. да седне до татко“.
Езикът на близнаците. Близнаците често създават помежду си свой собствен език — погледи, промърморване, думи, които звучат като чужди и това може да доведе до забавяне в усвояването на езика на семейството, а дори и да предизвика временно изоставане в училище. На някои родители им се е налагало да отказват да изпълняват желания на близнаците, ако те не се изразяват с нормални думи.

]]> http://jenata.org/bliznaci/feed 1 НЕДОНОСЕНОТО БЕБЕ http://jenata.org/nedonosenoto-bebe http://jenata.org/nedonosenoto-bebe#comments Sat, 27 Nov 2010 11:07:02 +0000 admin http://jenata.org/nedonosenoto-bebe Трудно е да се превъзмогне безпокойството. Повечето недоносени бебета се развиват съвсем нормално, като се има предвид, че се раждат преждевременно. Макар че в началото наддават бавно, по-късно за известно време обикновено наддават и растат бързо, за да наваксат. Те естествено не могат да наваксат съвсем, защото са по-малки. Щом стане на „една година“, бебето, родено 2 месеца преждевременно, трябва да се смята за десетмесечно.
Когато недоносеното бебе стигне тегло около 3 кг, то вече не се нуждае от повече грижи и тревоги, от което и да било друго, но на родителите им е много трудно да повярват. Не е изключено в началото лекарят да ги е предупредил да не бъдат големи оптимисти, но впоследствие все повече ги е успокоявал. Бебето навярно е трябвало да бъде в кувьоз, под непрекъснатото наблюдение на лекарите и медицинските сестри, и първоначално сигурно са го хранели със сонда. През по-голямата част от времето родителите може би не са били при него, макар че сега в много болници насърчават родителите да докосват бебето и, когато е възможно, да го държат и да го хранят още от самото начало. Майката е трябвало да се прибере от болницата без бебето и заедно с бащата в продължение на седмици са водили някакъв странен живот на родители, които на теория знаят, че имат бебе, без обаче да могат напълно да го почувстват. В подобни случаи родителите заявяват: „Понякога ни се струваше, че бебето е на болницата, а не наше.“
Няма нищо чудно, че когато лекарят каже: „Вече можете да си го вземете“, родителите понякога се чувстват доста уплашени и несигурни. Може да се окаже, че единият от тях има лека простуда. Всякакви незначителни причини изглеждат ужасно важни, за да не са готови още да си го приберат. Лекарите и медицинските сестри разбират тези чувства на несигурност и могат да помогнат на родителите да ги превъзмогнат. За да сте сигурни, че правите всичко както трябва, опитайте се под контрола на медицинската сестра да се упражнявате в полагане на грижите, от които бебето ще се нуждае вкъщи. През последните няколко дни преди изписването на бебето е полезно да прекарате колкото е възможно повече време в болницата.
Когато бебето най-после се прибере вкъщи, всички притеснения, които имат хората, станали за първи път родители, за неща, като стайната и телесната температура, дишане, хълцане, уригване, изхождане, кърмене, хранене с шише, режим, плач, колики, разглезване, се отнасят с тройно по-голяма сила за родителите на недоносеното бебе. Възможно е да минат седмици, преди те да се убедят, че бебето е не по-малко здраво, яко и развито от всяко друго бебе, заченато по същото време.
Разтревожените роднини и съседи. Междувременно могат да се появят и други неприятности отвън. Роднините и съседите често се показват по-притеснени и по-загрижени от самите родители. Толкова много разпитват, възклицават и се суетят, че родителите едва издържат. Някои настояват да им разкажат всички безумни истории, които са чували, за това, колко крехки и податливи на заболявания са недоносените бебета. Дори и тези истории да са верни, за родителите е ужасно да ги слушат. Особено неприятно е, ако трябва да научат неверни неща в момент, когато се опитват да се преборят със собствените си тревоги.
Хранене. Недоносените бебета обикновено се изписват, когато тежат около 2 кг. От болницата ще ви кажат колко храна приема вашето бебе и на какви интервали. Ако е на изкуствено хранене, ще започнете постепенно да увеличавате количеството на млякото и да разреждате храненията, както при бебето, родено на термина.
В началото трябва да внимавате да не се опитвате да давате на бебето повече мляко (а по-късно и твърди храни), отколкото иска. Изкушението е голямо, защото то изглежда много слабо. Имате чувството, че ако успеете да го накарате да поеме малко повече, по-бързо ще напълнее и ще е в състояние да се предпази от всякакви микроби. Устойчивостта към болестите обаче няма нищо общо с пълнотата. Вашето бебе, както всяко друго, само се грижи за растежа и апетита си. Ако го насилвате да приема повече храна, отколкото желае, само ще влошите апетита му и ще забавите наддаването.
Както при родените на термина бебета, недоносените бебета сега започват да приемат твърди храни не по-рано от четвъртия — шестия месец. Поради загрижеността на родителите за растежа на бебето трябва да се подчертае, че тук също е важно да се действа тактично — да се даде на кърмачето достатъчно време, за да свикне с твърдите храни, и количеството им да се увеличава, когато то покаже, че е готово да поеме повече. С други думи, избягвайте да създавате проблеми с храненето.
Кърмене на недоносеното бебе. Майката, която иска да кърми, ще трябва редовно да изцежда с помпа гърдите си и да предоставя кърмата на бебето по време на престоя му в болницата. Когато то стане по-едро и по-силно, медицинските сестри могат да й помогнат да започне да кърми, обикновено преди бебето да се е прибрало вкъщи. Приучването на бебето да суче от гърдата е процес, който се извършва постепенно. То е свикнало да се храни от шише, бързо се уморява и устата му е малка. Можете да получите помощ от майка, която има опит и не се притеснява да кърми недоносено бебе. Често от болницата препоръчват медицинска сестра, която е консултант по въпросите на лактацията. Можете също така да се обадите в местния клон на „Ла Леш Лийг“.
Не е нужно да се вземат никакви предпазни мерки. Веднага след като се прибере вкъщи, можете да изкъпете бебето във ваничка (то трябва да е затоплено). Когато започне да наддава добре, извеждайте го на разходка като всяко нормално новородено.
Не е нужно родителите да носят маски, дори и в началото, когато бебето се прибере вкъщи. То трябва да свикне с обикновените микроорганизми в семейството. Както всяко бебе или дете, то естествено не бива да бъде в контакт с външни хора с простудни заболявания — иначе не е необходимо, нито пък разумно, да се вземат каквито и да било други предпазни мерки.
Имунизациите започват на двумесечна възраст, както при родените на термина бебета. Това е така, защото при недоносеното бебе почти не cej получават реакции от инжекциите, а и то особено много се нуждае да бъде предпазвано от заболявания, като например коклюш.

]]> http://jenata.org/nedonosenoto-bebe/feed 1 ПОВТОРЕН БРАК http://jenata.org/povtoren-brak http://jenata.org/povtoren-brak#comments Sat, 27 Nov 2010 05:31:28 +0000 admin http://jenata.org/povtoren-brak Заварени и доведени деца, втори баща и втора майка. Не случайно в толкова много приказки втората майка и вторият баща са злодеи. При повторен брак обикновено има взаимна ревност и омраза. След смъртта на бащата или след развода детето, да кажем момче, е разполагало изцяло с майка си и е развило необикновена привързаност и собственическо отношение към нея. После идва непознат мъж, който спечелва сърцето и леглото на майка му и най-малко половината от вниманието й. Момчето не може да се въздържи да не показва омразата си към натрапника, колкото и привлекателен характер да има мъжът, и го показва, като непрекъснато проявява грубост и враждебност към него. Това дразни втория баща и той му отговаря с критично отношение и дори го заплашва с наказание. Упреква майката, че не изисква от детето да се държи прилично и понякога се нахвърля върху него, което го кара да се чувства още по-огорчено. Ако майката защити детето, вторият баща може да насочи яда си към нея и по този начин детето още повече се убеждава, че е грубиян.
Малкото момче показва най-явно презрението си към втория баща, а малкото момиче — към втората си майка, макар че понякога децата мразят също така и родителя от противоположния пол. Дори и големите деца могат да проявят неодобрение към втория баща или към втората майка.
Главното, което вторият баща или втората майка трябва да осъзнаят, е, че тази враждебност е почти универсална и не зависи от привлекателността им или от умението им да бъдат родители. Тя често се проявява силно в продължение на 2 — 3 години, а после бавно намалява.
Има някои общи принципи, които може и да помогнат, но са трудно приложими. Или, казано другояче, вторият баща или втората майка, които бързо печелят любовта на децата, притежават естествена дарба да общуват с хората. Първата крачка за родителите е предварително да се споразумеят как ще се отнасят с децата.
По-добре е вторият баща или втората майка да не поемат напътстващата роля на истинския родител, докато не бъдат приети, защото в противен случай със сигурност ще бъдат обвинени, че са груби натрапници, дори ако налагат същите правила, както и истинският родител. Това се отнася до неща от всекидневието, като домакински задължения, домашни упражнения, прибиране на играчките, часа за лягане и вечерния час при юношите.
От друга страна, не би трябвало да проявявате отстъпчивост, когато доведеното или завареното дете посяга към вашата територия, например ако злоупотребява с някаква ваша вещ или преднамерено се държи грубо. В този случай можете да кажете с приятелски, но твърд тон, че не обичате да се отнасят грубо към вещите ви и към вас. И все пак не е възможно да правите въпрос всеки път, когато детето ви погледне лошо или ви отговори невъзпитано. Ще трябва цял ден да отправяте упреци към него. Ето защо е по-добре да се правите, че не забелязвате дребните обиди, които детето не осъзнава.
Едно полезно правило, към което е трудно да се придържате, е да не се изразявате враждебно, когато отстоявате правата си, защото в хроничното си състояние на омраза детето го интерпретира като жестокост. Друго правило е да използвате моментите, когато детето показва макар и малко внимание към вас, като се държи мило, или поне не е враждебно настроено, и да му казвате, че ви е много приятно да бъдете заедно. В общи линии, когато атмосферата е предразполагаща, не забравяйте да се държите приятелски. Показвайте загрижеността си, като планирате пикници, спортни занимания, посещения в зоологическата градина или в музея или като от време на време подарявате на детето нещо, което то силно желае. Но не е ефективно да създавате развлечения на децата или да им правите подаръци много по-често от истинския родител — те усещат, когато възрастните твърде охотно отстъпват в опитите си да спечелят одобрението им, и започват да ги презират.
„Съчетани“ семейства. Срещат се все повече семейства, които са „съчетани“. Възможно е в тях да има деца от един или повече предишни бракове, както и деца от настоящия брак. Някои от децата живеят с родителите непрекъснато, други — само през почивните дни и празниците. Това може да доведе до всякакъв вид ревност и съперничество и да създаде напрежение между родителите, например ако единият обвинява другия, че фаворизира собственото си дете.
Важно е родителите да разберат, че всички деца се нуждаят от много време, за да свикнат с новата ситуация, както и от възможност да говорят за чувствата си, за да получат подкрепа и успокоение. Родителите трябва да са на едно мнение и да проявяват последователност по отношение на семейните правила, засягащи неща, като час за лягане, домакински задължения и гледане на телевизия. Възможно е задачата да се окаже доста сложна и консултацията на семейството с професионалист би могла да бъде от голямо значение.

??

??

??

??

]]> http://jenata.org/povtoren-brak/feed 0 САМОТНИЯТ РОДИТЕЛ http://jenata.org/samotniyat-roditel http://jenata.org/samotniyat-roditel#comments Sat, 27 Nov 2010 05:31:28 +0000 admin http://jenata.org/samotniyat-roditel Общи указания. Макар че децата имат нужда да бъдат с родителите си дълго време и макар че за работещия самотен родител това означава през голяма част от времето вечер и в почивните дни, не е необходимо, нито пък е разумно родителят да разглезва детето с подаръци и поклони до земята. Всъщност, когато са заедно, не е нужно родителят да се опитва да насочва вниманието си върху детето, сякаш то е гостуващ принц. Детето може да е заето с някакво хоби, да си подготвя домашното, да помага на родителя в домакинската работа, но родителят не би трябвало да губи връзката си с него. Ако между детето и родителя съществува хармония, те могат да разговарят и да коментират според настроенията си.
Нормално е самотният родител да очаква децата му до известна степен да задоволяват неговите емоционални потребности, което преди е правил бившият му партньор. Той обаче не бива да забравя, че децата трябва да продължат собственото си емоционално развитие, а то ще бъде спряно, ако действат като заместители на възрастните. Човек силно се изкушава да си помисли, а дори и да каже на най-голямото момиче или момче: „Сега ти си жената (или мъжът) в семейството и аз наистина разчитам на теб.“ Докато всички нормални деца могат да поемат допълнителни домакински задължения и да оказват известна емоционална подкрепа на разстроения родител, нито едно дете не може да поеме ролята на възрастен, без сериозни последствия за бъдещото му емоционално развитие.
Самотните родители трябва да свикнат да се справят с изненадата, смеха или подозрителността, които могат да срещнат в опитите си да направят нещо, обикновено присъщо на родителя от противоположния пол. Примери за това са, когато майката организира бейзболна среща за осемгодишния си син и приятелите му или когато бащата уговаря посещение с преспиване за приятелката на шестгодишната си дъщеря.
Самотната майка. Да вземем първо примера с детето, което няма баща поради развод, смърт или защото е родено или осиновено от самотна майка. Би било глупаво да се твърди, че отсъствието на бащата е без значение за него или че е лесно за майката да навакса липсата му. Но ако тя положи усилия, детето ще продължи да расте добре адаптирано към живота.
Най-важен е духът на майката. Тя може да се чувства самотна, като в плен, раздразнена и от време на време да си го изкарва от детето. Подобно поведение е съвсем естествено и няма да го засегне особено много. Важно е майката да продължи да бъде нормално човешко същество и, доколкото е в състояние, да не изоставя приятелите, развлеченията, кариерата и заниманията си извън дома, Би й било трудно, ако има бебе или и друго дете, за което да се грижи, и ако никой не й помага. Но тя може да кани гости вкъщи или да оставя през нощта детето при приятели, стига то да е свикнало да спи на непознато място. За него е по-ценно майка му да бъде весела и общителна, отколкото да не се нарушава режимът му. То не би имало никаква полза, ако тя насочва всичките си занимания, мисли и чувства към него.
Децата, малки или големи, момчета или момичета, се нуждаят от приятелски отношения с мъже, ако нямат баща. При бебетата до 1 — 2 години може да се постигне много, ако просто често им се напомня, че съществуват и мъже — приятни създания с по-плътни гласове и с по-различни дрехи и маниери от жените. Любезният магазинер, който просто се усмихва и поздравява, е от полза, ако няма по-близки приятели. Когато детето стане над 3 години, независимо дали е момче или момиче, е особено важно как ще общува с мъжете. То трябва да има възможност да бъде с мъже и с по-големи момчета и да се чувства близко с тях. Дядовци, чичовци, командири на скаутски организации, учители, свещеникът, стари приятели на семейството могат да служат за заместители на бащата, ако им е приятна компанията на детето и редовно се срещат с него. Детето над 3 години си изгражда образа на своя баща, който е идеал и вдъхновение за него, независимо дали го помни или не. Другите приятелски настроени мъже, с които то се среща и играе, изпълват образа със съдържание, влияят върху представата за бащата и го правят по-значим. Майката може да помогне, като се държи гостоприемно с роднините от мъжки пол, като изпраща сина си или дъщеря си на лагер, където има възпитатели мъже, като избере по възможност училище, в което работят учители мъже, като насърчава детето да стане член на клуб или на друга организация, ръководена от мъже.
След двегодишна възраст момчето без баща особено се нуждае от възможности и насърчение да играе всеки ден с други момчета и да бъде ангажирано предимно с детски занимания. Майката, която няма никакви други силни емоционални връзки, се изкушава да го направи най-близкия си духовен приятел, като създава у него интерес към заниманията, хобитата и вкусовете си. Ако успее да му представи своя свят като по-привлекателен за него, като по-лесен от света на момчетата (където то само трябва да се справя), момчето може да израсне преждевременно развито, с интереси, присъщи предимно на възрастните. В случай че майката е в състояние да прекарва много време с момчето и да му се радва, като го остави да се справя само и по-скоро да споделя неговите интереси, отколкото да го кара то да споделя нейните, още по-добре. Тя би трябвало да кани други момчета вкъщи, да им създава развлечения и да ги води на екскурзии.
Самотният баща. Всичко, споменато в т. 925 за майката, която отглежда сама детето си, се отнася и за бащата в същото положение. Често обаче се явява още един проблем. Малко бащи в нашето общество се чувстват съвсем добре в ролята си на хора, които полагат грижи. Мнозина са възпитани с убеждението, че човекът, който полага грижи, е „мек“ и следователно женствен. Ето защо на много бащи ще им се стори трудно, най-вече в началото, да оказват подкрепа на децата и да бъдат нежни и ласкави с тях — неща, от които те много се нуждаят, особено ако са малки.
Когато единият от родителите почине. Важно е да не се забравя, че на различна възраст децата се отнасят различно към смъртта и че обикновено на повечето възрастни и деца е нужна най-малко 1 година, за да могат отново да се върнат към нормален живот. По-голямата част от децата преди девет– десетгодишна възраст не възприемат смъртта като необратим биологичен процес. По-малкото дете сякаш в началото не реагира много на смъртта на родителя, защото мисли, че той ще се върне. За да помогне на детето, сега е времето живият родител да сподели с него личните и религиозните си схващания за това, какво става след смъртта. Всеки до известна степен изпитва страх, гняв, вина и тъга и тези чувства трябва постепенно да бъдат изразени, за да могат да се преодолеят и семейството да продължи да води нормален живот.
Когато родителят започне да ходи на срещи след смъртта на брачния си партньор, реакциите на децата често са смесени. От една страна, те може и да са щастливи от перспективата да се сдобият с нов „баща“ или с нова „майка“. От друга страна, родителят е бил само техен и фактът, че трябва да споделят любовта му с новия партньор, може да събуди ревност у децата. Ето защо те се нуждаят от успокоението, че ще получават обич и от новия родител и няма да загубят любовта на родителя, с който дотогава са били сами.
Срещите на родителя. Децата, чиито родители неотдавна са се развели, съзнателно или не, искат те отново да се съберат, и, макар че са разделени, все още ги възприемат като женени.
Децата са склонни да възприемат срещите като изневяра от страна на родителя, а приятеля — като натрапник. Ето защо е добре родителите да не бързат и да са тактични, когато представят приятелите си на своите деца. Нека минат няколко месеца, за да стигне до съзнанието на децата, че разводът е окончателен. Бъдете нащрек за техните забележки. След известно време ще можете да повдигнете въпроса за самотата си и да изкажете предположение, че може би ще ви се прииска да имате приятел, с който да се срещате. Това не означава, че ще разрешите на децата си завинаги да контролират живота ви, вие просто ги уведомявате, че е възможно да си намерите приятел, и го правите но начин, който е по-лесен за възприемане от тях, вместо направо да им представите човека. И когато накрая го поканите на вечеря с децата вкъщи или в ресторант, трябва отначало тактично да не показвате физическата си привързаност към него, а да оставите по-късно постепенно да ви проличи. Не е нужно децата да стават свидетели на подчертано интимно държание или на рязка промяна във верността на родителя. Те са по природа консервативни и лесно се шокират от такива ситуации.
Ако децата ви рядко или почти никога не виждат баща си, те може да ви помолят да се ожените и да им доведете нов „татко“, което само по себе си е добре. Те обаче вероятно ще проявят ревност, когато видят растящата близост между вас и мъжа, особено ако се ожените. Същото е валидно и ако бащата упражнява настойничество над малките деца и те искат да им доведе „мама“.

]]> http://jenata.org/samotniyat-roditel/feed 0 ОСИНОВЯВАНЕ http://jenata.org/osinovyavane http://jenata.org/osinovyavane#comments Sat, 27 Nov 2010 04:25:20 +0000 admin http://jenata.org/osinovyavane Причините за осиновяване на дете са различни. Съпрузите би трябвало да решат да осиновят дете, само ако и двамата обичат децата и много искат да имат дете. За да растат спокойни, всички деца, и биологичните, и осиновените, трябва да чувстват, че принадлежат на родителите си и че майката и бащата ги обичат силно и „завинаги“. За осиновеното дете е още ( no-лошо да чувства, че единият или и двамата родители не го обичат. Първо, то не е спокойно, защото вече веднъж или няколко пъти е преживяло раздяла. Детето знае, че биологичните му родители са се отказали от него по някаква причина и може вътрешно да се страхува да не го изоставят и осиновителите. Както виждате, да се осинови дете е грешка, ако само единият родител иска или ако и двамата родители свързват осиновяването с практически причини, като например да има някой, който да им помага или да се грижи за тях на старини. Понякога от страх да не загуби своя съпруг жената иска да осинови дете с напразната надежда, че ще запази брака си. Осиновяване по такива причини е несправедливо за детето. То обикновено се оказва погрешно и от гледна точка на родителите. Много често дете, което не е получавало силна обич, развива поведенчески проблеми.
Родители на дете, което не е много щастливо и общително, понякога решават да осиновят друго дете, за да му осигурят компания. Преди да се предприеме каквото и да било, добре е въпросът да се обсъди с детски психиатър или с агенция за осиновяване. Съществува вероятност осиновеното дете да се чувства като външен човек в сравнение с другото дете. Ако родителите се престарават и показват прекалена привързаност към него, те по-скоро може да разстроят биологичното си дете, отколкото да му помогнат. Начинанието е рисковано.
Има опасност и при осиновяването на дете, което да „замести“ починало дете. Родителите се нуждаят от време, за да преживеят мъката си. Те би трябвало да предприемат тази крачка, само ако искат да имат дете, за да го обичат. Няма нищо лошо в това, да се осинови дете на същата възраст, от същия пол и подобно по външност на починалото, но сравненията би трябвало да спрат дотук. Несправедливо и неразумно е да се накара една личност да играе ролята на друга. Детето ще се провали в тежката си задача да бъде привидение, ще разочарова родителите и ще бъде нещастно. Родителите не би трябвало да му напомнят какво е правило другото дете и да го сравняват с него нито на глас, нито в мислите си, а да го оставят да бъде такова, каквото е. (Част от казаното се отнася също така и за дете, родено след смъртта на друго.)
Какво е най-добре за детето? На каква възраст трябва да бъде осиновено детето? Колкото е по-малко, толкова по-добре за детето. Но за хиляди деца, настанени в пансиони или детски заведения, това все още не е възможно поради ред причини. Изследванията показват, че и тези по-големи деца могат успешно да бъдат осиновени. Възрастта на детето не би трябвало да пречи. Агенциите помагат на по-големите деца и на родителите да решат дали осиновяването е удачно за тях.
Някои родители се притесняват за наследствеността и за въздействието й върху бъдещето на детето. Колкото повече научаваме за развитието на личността, включително и за интелекта, толкова по-ясно става, че най-важният фактор е средата, в която расте детето, особено обичта на родителите и чувството на детето, че им принадлежи. Няма доказателства, че някои социални аномалии, като неморалност, престъпност или безотговорност, се предават по наследство.
Съпрузите не би трябвало да чакат да остареят прекалено много, за да осиновят дете. С възрастта навиците на някои хора стават строго установени. Понякога съпрузите толкова дълго са мечтали за малко момиченце със златни къдрици, което да изпълни къщата с песни, че дори и най-доброто дете се оказва жестоко разочарование. На каква възраст човек е „прекалено възрастен“? Това не е свързано само с годините, а и с индивидуалната способност на хората да дадат на детето всички онези неща, от които то се нуждае. Въпросът трябва да бъде обсъден с агенцията.
Повечето от децата, които чакат за осиновяване, са по-големи. Ето защо не всички хора, които искат да осиновят бебе или по-малко дете, ще успеят да го направят или може би ще трябва да чакат дълго. Вероятно някои ще се изкушат да осиновят дете чрез адвокат или лекар, който твърди, че разполага с бебе. Много хора смятат, че няма да имат неприятности, ако осиновят по този начин бебе от „сивия пазар“, за разлика от „черния пазар за който е ясно, че осиновяването става без каквито и да било прави процедури. По-късно те обикновено имат ужасни неприятности, правни и емоционални, например ако майката или и двамата родители решат, че си искат обратно бебето.
По много причини несемейните родители обикновено задържат и отглеждат децата си. Следователно много малко бебета се нуждаят от дом.
Има обаче други деца, които чакат родители. В по-голямата си част те са на училищна възраст. Някои от тях може да имат брат или сестра, с които не искат да се разделят. Възможно е да са с физически, емоционални или интелектуални недъзи. Срещат се и сираци от войната в Югоизточна Азия, Централна Америка или от други части на света, където по тази причина през последните години много деца останаха без родители. Както всички деца, и те се нуждаят от обич и се отблагодаряват на родителите. Задължение на агенциите е да положат повече усилия по-скоро за устройване на тези деца, отколкото за намиране на бебета за осиновителите.
Ако по-голямото дете има някаква специална нужда, персоналът в агенцията и лекарите ще помогнат на осиновителите, като им предоставят важна информация за него. Повечето хора притежават достатъчно скрити способности да се грижат за подобни деца. Задачата на професионалистите е да помогнат на неопитните родители да развият тези скрити способности.
В наши дни много от бъдещите осиновители, които посещават агенциите, имат деца. Те не са безплодни и вече са показали способността си да станат родители. Тези хора идват, водени от хуманни мотиви, желаейки да направят нещо за детето.
На самотни родители също се дава възможност да осиновяват деца. Повечето чакащи деца се нуждаят незабавно от родители. Детството преминава бързо и един родител в момента е с по-голяма стойност от вероятността детето да има двама родители в бъдеще. Ето защо агенциите, които не са в състояние да открият съпружески двойки, предоставят възможност на самотни родители да осиновят деца. В определени случаи съществува и още едно основание за това. Понякога детето е толкова емоционално наранено, че е по-добре да живее само с един родител от даден пол. Ако в момента на осиновяването детето особено силно се нуждае от внимание и грижи, липсата на брачен партньор, който също изисква внимание, позволява на самотния родител да му даде всичко, от което то се нуждае.
Осиновявайте дете посредством добра агенция. Вероятно най-важното правило за осиновяване е то да се уреди с помощта на първокласна агенция. Винаги съществува риск, ако осиновителите се свържат направо с биологичните родители или ако осиновят дете чрез неопитно трето лице. За биологичните родители остава възможността да променят решението си и да се опитат да си вземат обратно детето. Дори и ако законът го забранява, неприятните преживявания могат да съсипят щастието на осиновителите и сигурността на детето. Агенцията помага на биологичната майка и на близките й преди всичко да вземат правилно решение дали да се откажат от детето или не. Тя преценява, използвайки опита си, кои двойки трябва да бъдат убедени да не осиновяват дете. Служителят от агенцията помага на детето и на семейството по време на периода на адаптация. Целта на всички е да окажат съдействие на детето да стане член на семейството. Добрите агенции и разумните щатски закони изискват адаптацията да се извърши преди окончателното осиновяване.
„Явно“ осиновяване. През последните години все по-често срещано явление е родната майка (а понякога и родният баща) и осиновителите да научават много повече един за друг, отколкото преди. Тази практика варира от даване на общо описание на всеки един от тях до уреждане на среща в агенцията. Понякога родната майка може да избере предпочитаните осиновители от няколко възможни. В определени случаи се постига споразумение родната майка да бъде държана в течение от осиновителите -например да получава снимка на детето или писмо от тях веднъж в годината или по-често.
Все още не се знае какво ще излезе в крайна сметка от „отвореното“ осиновяване, особено когато съществуват продължителни контакти между родната майка и осиновителите. Смятам, че в началото е добре и за родната майка, и за осиновителите да знаят повече един за друг, защото по този начин могат да си спестят множество тревожни догадки. Не ми е ясно обаче как ще се отрази емоционално на детето и на възрастните, ако контактите продължават с години. Струва ми се, че това ще попречи на родната майка да „освободи“ емоционално детето си и няма да позволи на осиновителите да почувстват, че то наистина е тяхно.
Най-добре е детето да научи по естествен начин, че е осиновено. Трябва
ли да се каже на детето, че е осиновено? Всички хора с опит в тази област са единодушни, че детето трябва да знае. Рано или късно то, ще научи от някого, макар и родителите да смятат, че пазят старателно тайната. На практика по-голямото дете и дори възрастният човек тежко преживяват внезапното откритие, че са осиновени. Подобно откритие за дълго може да лиши детето от чувството му за сигурност. Да предположим, че бебето е осиновено през първата година. Кога трябва да му се каже? Новината не би следвало да се пази за определена възраст. От самото начало е необходимо родителите открито и непринудено да разговарят помежду си, с детето и с познати за това, че то е осиновено. Така се създава подходяща атмосфера, за да може детето да пита, когато въпросът започне да го интересува. С развитието на способността му да разбира, то постепенно научава какво значи осиновяване.
Някои родители неправилно се опитват да укрият факта за осиновяването, други допускат грешка в обратна посока, като прекалено много го подчертават. Повечето осиновители в началото съвсем естествено имат прекалено силно чувство за отговорност — сякаш трябва да бъдат съвсем безупречни, за да оправдаят доверието, което са им оказали, като са им поверили нечие друго дете на грижите им. Ако започнат прекалено сериозно да обясняват на детето, че е осиновено, то започва да се чуди: „Какво лошо има в осиновяването?“ Но ако приемат осиновяването на детето толкова естествено, колкото цвета на косата му, не би имало нужда да крият този факт или непрекъснато да му го напомнят. Те би трябвало да не забравят, че след като агенцията ги е избрала, вероятно са много добри родители и детето е щастливо, че ги е открило. Излишно е да се страхуват от липсващия биологичен родител. Родителите са длъжни да разсеят тези страхове и тревоги, защото в противен случай ще ги предадат на детето.
Ако тригодишното дете чуе как майка му обяснява на своя позната, че е осиновено, и попита: „Какво значи „осиновено“, мамо?“, майката би могла да отговори: „Отдавна мечтаех да имам малко момиченце, за което да се грижа. Ето защо отидох на едно място, където имаше много бебета, и обясних, че искам момиченце с кестенява коса и кафяви очи. Донесоха ми едно бебе. Беше ти и аз казах, че точно това е бебето, което искам, че ще го осиновя и ще си го отнеса завинаги вкъщи. Ето така те осинових.“ Подобно начало е добро, защото подчертава положителната страна на осиновяването — факта, че майката е получила точно бебето, което е искала. Историята ще хареса на детето и то ще пожелае да я чуе много пъти.
При дете, осиновено на по-голяма възраст, е необходим друг подход. Възможно е то да си спомня биологичните си родители и хората, които са го отгледали. Агенцията би трябвало да помогне на детето и на осиновителите да се справят с проблема. Важно е да се осъзнае, че въпросът ще възниква многократно през различните етапи от живота на детето. То трябва да получи възможно най-простия и откровен отговор. Необходимо е родителите да му разрешават открито да показва чувствата и страховете си.
На възраст между 3 и 4 години, както повечето деца, то ще иска да знае откъде идват бебетата. Най-добре е да се отговори искрено, но достатъчно просто, за да може тригодишното дете да разбере лесно. Но когато на осиновеното дете му бъде обяснено, че бебетата растат в корема на майката, то ще се чуди как да свърже този факт с историята, че е избрано между множество други деца в агенцията. Може би тогава или след месеци то ще попита: „А аз в тебе ли съм пораснала?“ Тогава осиновителката трябва просто и непринудено да му обясни, че е израснало в корема на друга майка, преди да бъде осиновено. Това сигурно ще го обърка за известно време, но по-късно ще му стане ясно.
Впоследствие детето задава по-трудния въпрос — защо биологичните му родители са се отказали от него. Ако му намекнете, че не са го искали, вярата му във всички родители ще бъде разклатена. Всяка измислена причина може по-късно да го разтревожи по непредвиден начин. Навярно най-добрият и най-близкият до истината отговор би бил: „Не знам защо не са могли да се грижат за теб, но съм сигурна, че са искали.“ Докато детето възприеме тази идея, трябва непрекъснато да му напомняте, като го прегръщате, че завинаги ще бъде ваше.
Всички осиновени хора естествено проявяват силно любопитство към биологичните си родители, независимо дали го изразяват открито или не. В миналото осиновителите научаваха от агенцията само най-общи неща за физическото и психичното здраве на биологичните родители. Самоличността им изцяло се пазеше в тайна. Агенциите постъпваха така отчасти с цел да улеснят осиновителите в отговора им „Не зная“ на изключително трудния въпрос, който детето задава относно произхода си и обстоятелствата, свързани с изоставянето му. Това се правеше и за да се запази тайната на биологичните родители, които в повечето случаи не са женени и впоследствие всеки в своя самостоятелен живот може би ще иска да скрие
бременността.
Днес съдът, признавайки „правото на индивида да знае“, понякога принуждава агенцията да разкрие самоличността на биологичните родители пред осиновения младеж или възрастен човек, който иска тази информация. Впоследствие обикновено се стига до посещение, което в някои случаи има благотворно въздействие върху обърканите чувства и натрапливото любопитство на осиновения, а в други разстройва младежа и осиновителите, както и биологичните родители. Очевидно подобно искане от осиновен младеж или възрастен човек се нуждае от подробно обсъждане със служителите на агенцията, за да се оценят предимствата и недостатъците, които би имало повдигането на въпроса в съда.
Осиновеното дете трябва да ви принадлежи напълно. Осиновеното дете вътрешно може да изпитва страх, че осиновителите му, подобно на биологичните му родители, някой ден ще се откажат от него, ако променят решението си или ако то се държи лошо. Осиновителите винаги трябва да помнят това и да се закълнат никога, при каквито и да било обстоятелства, да не споменават и дори да не намекват, че им е минавала мисълта да се откажат от детето. Заплаха, изказана в момент на безразсъдство или гняв, може да е достатъчна, за да унищожи завинаги доверието му в тях. Те трябва да бъдат готови да го убедят, че е тяхно завинаги, във всеки един момент, когато този въпрос го тревожи, например ако спомене за осиновяването. Бих искал обаче да добавя, че е неправилно осиновителите да се тревожат за сигурността на детето до такава степен, че прекалено силно да подчертават обичта си. В основни линии естествената, чистосърдечна обич създава у осиновеното дете най-силно чувство за сигурност. От значение са не думите, а делата.

]]> http://jenata.org/osinovyavane/feed 0 НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОСЕЩЕНИЯ http://jenata.org/nastojnichestvo-i-posescheniya http://jenata.org/nastojnichestvo-i-posescheniya#comments Fri, 26 Nov 2010 21:09:24 +0000 admin http://jenata.org/nastojnichestvo-i-posescheniya Настойничество. През първите три-четвърти на XX в. се смяташе, че нуждите на децата, поне до юношеския период, най-добре са задоволени, ако живеят главно с майката и под нейно настойничество, освен ако тя не е съвсем неподходяща. (Интересно е да се знае, че през XIX в., а и по-рано, когато разводите са били рядкост, децата са били присъждани на бащата, защото са били смятани за собственост и тай е имал право на по-голямата част от нея.)
През последните години все повече се осъзнава, че много бащи са също толкова способни да се грижат за децата си, колкото и майките, и сега много съдии вземат предвид този факт, когато определят настойничество. За съжаление при много случаи на развод силното огорчение е съвсем естествено. Създава се съперничество между родителите по отношение на правата над децата. То им пречи да се съсредоточат върху това, което ще бъде най-полезно за децата, или кара всеки един от тях да смята, че неговото настойничество ще бъде по-добро.
Трябва да се обмислят следните фактори: кой се грижи повече за детето (особено при бебета и малки деца, на които много ще им липсва човекът, с чиито грижи са свикнали); отношението и изразеното предпочитание на всяко дете към всеки родител, особено в по-късното детство и в юношеството; от какво значение е за всяко дете да живее с определен брат или сестра (особено при близнаците, където връзката е най-силна).
В миналото обикновено се смяташе, че в съда развеждащите се родители ще бъдат противници по отношение на настойничеството, издръжката и уреждането на наследството. Колкото повече може да се избегне подобно враждебно отношение, особено във връзка с настойничеството, толкова по-добре за децата. През последните години се заражда движение за съвместно настойничество, за да не злоупотребява родителят, на който не са присъдени децата (по-често бащата), с правото си да ги взема, и, нещо още по-важно, този родител да не се чувства „разведен“ с децата си, да няма усещането, че вече не е истински родител, защото това често води до постепенно отдръпване от децата.
Когато говорят за съвместно настойничество, някои адвокати и родители имат предвид децата да остават при всеки родител по равно, например 4 дни с единия и 3 дни с другия или 1 седмица с единия, а после 1 седмица с другия. Този график може да бъде, а може и да не бъде практичен за родителите и приятен за децата. Децата не бива да сменят училището си, същото се отнася и за детската градина. Те обичат и имат полза от постоянния режим.
За мен съвместното настойничество се изразява в сътрудничество между разведените родители за доброто на децата, което най-вече означава да се консултират по отношение на плановете, решенията и задоволяването на основните желания на децата, така че нито един от тях да не се чувства излишен. (Може да се окаже много полезно родителите да получават помощ при вземане на някои решения от консултант, който познава децата.) Втората главна задача е родителите да прекарват заедно с децата си така, че всеки да е колкото е възможно в по-тясна връзка с тях, което ще зависи от фактори, като разстоянието между жилищата на родителите, големината на жилището на всеки от тях, местонахождението на училището и предпочитанията на децата с увеличаването на възрастта им. Очевидно, ако единият родител се премести да живее на другия край на страната, децата ще трябва да го посещават през ваканциите, макар че той може да държи връзка с тях с писма и по телефона. Съвместното настойничество е уместно, само ако и двамата родители са уверени, че могат да потиснат огорчението си един от друг в полза на децата. Иначе споровете ще бъдат безкрайни. В такъв случай е по-добре да се даде възможност на единия родител да упражнява права над децата и да се остави съдията да определи правилата за посещение.
Когато детето, особено през периода на юношеството, усети напрежение в отношенията си с родителя настойник, възможно е да започне да си мисли, че „тревата е по-зелена от другата страна на оградата“. Понякога е по-добре детето да поживее с другия родител поне за известно време. Но дете, което няколко пъти се мести ту при единия, ту при другия родител, може би се опитва да се измъкне от проблемите си, вместо да ги реши. Ето защо е важно да се разбере какво го притеснява.
График на посещенията. Изглежда съвсем практично децата да прекарват 5 дни с майката, а почивните дни — с бащата, и този график се среща често. Но майката също може да иска понякога да бъде с децата в края на седмицата, защото тогава се чувства по-спокойна. Възможно е бащата да има желание през повечето почивни дни да взема децата, но не винаги. Същото до голяма степен се отнася и за училищните ваканции и лятото. С увеличаването на възрастта приятели и спортни или други занимания могат да привличат децата ту към единия, ту към другия дом. Ето защо всеки график изисква известна гъвкавост.
Изключително съществено е родителят, на когото не са присъдени децата, да не отлага посещенията без уважителни причини. Децата се чувстват засегнати, ако останат с впечатлението, че другите задължения са по-важни. Те загубват вяра в несериозния родител и в собствената си значимост. Щом се наложи срещата с децата да се отложи, промяната трябва да стане с предварително предупреждение и, ако е възможно, да се определи друго време за нея. Най-важно от всичко е родителят, който не е настойник на децата, да не прекъсне постепенно връзките с тях.
Времето за посещения трябва да бъде приятно. Някои разведени бащи се притесняват или се чувстват неловко, когато дойде време за посещение, особено ако им гостуват техните синове. Майките имат същите проблеми, но по-рядко, защото обикновено имат права над децата. Пък и често съществува по-голямо напрежение между бащи и синове, отколкото между бащи и дъщери. При срещите бащите често поднасят радост на децата — водят ги на ресторант, на кино, на спортни състезания, на екскурзии. В тези развлечения няма нищо лошо, ако са само от време на време, но бащите не би трябвало да ги смятат за съществени при всяко посещение на децата — подобно поведение би било сигнал, че се страхуват от мълчанието и развлеченията ще стават задължителни всяка седмица. Посещенията на децата в общи линии могат да бъдат също така спокойни и непринудени, както и престоят им в жилището, в което живеят. Това означава да имат възможност да четат, да подготвят домашните си задания, да карат велосипед или скейтборд по тротоара, да играят баскетбол или футбол, да ходят на риболов, да се отдават на някакво хоби, като моделиране, колекциониране на марки, дърводелство. Бащите могат да участват в заниманията, които са им приятни. Така се създават идеални условия за непринудени разговори. Възможно е децата да гледат любимите си телевизионни програми, но аз като баща не бих ги насърчавал да прекарват двата почивни дни пред телевизора. През част от времето бащата ще е зает със собствени занимания, както би било при здравото семейство.
Родителите често откриват, че децата, особено по-малките, се разстройват, когато отиват от единия при другия родител. (Най-вече при завръщането си вкъщи след посещение у родителя, който няма права над тях, децата обикновено са раздразнителни от умора.) Понякога детето просто трудно преминава от една обстановка в друга. Всяко заминаване и връщане може да му напомня, макар и подсъзнателно, за напускането на дома от родителя без права над детето.
Родителите ще помогнат на детето, ако проявяват търпение при преходите, ако бъдат абсолютно точни по отношение на времето и мястото, откъдето ще го вземат или където ще го оставят и ако се стараят колкото е възможно по-рядко да превръщат размяната в конфликт.
Бабата и дядото след развода. За децата е важно след развода да се виждат с бабата и дядото толкова често, колкото и преди. Възможно е да се окаже много трудно да се поддържа връзка с родителите на бившия брачен партньор, особено ако вие или те се чувстват засегнати или сърдити. Понякога родителят с права над децата казва: „Децата могат да се виждат с родителите ти по време на посещенията при тебе. Аз не искам да имам нищо общо с тях.“ Но рождените дни, празниците и специалните случаи не могат да бъдат уредени така удобно. Не забравяйте, че бабата и дядото често са източник на подкрепа и приемственост за децата, ето защо си струва да направите нужните усилия и да уважите емоционалната потребност на бабата и дядото да поддържат връзка с внуците си.
Избягвайте да настройвате децата. Много е важно единият родител да не се опитва да злепоставя и дори да критикува другия пред децата, макар че изкушението е голямо. И двамата родители се чувстват малко виновни за неуспеха на брака, най-малкото подсъзнателно. Ако приятелите, роднините и децата са единодушни, че грешката е у другия родител, това намалява собствената му вина. Ето защо всеки един се изкушава да разкаже възможно най-лошите неща за „бившия“, като въобще не споменава собствения си принос. Децата обаче усещат, че са част и от двамата родители. Ако приемат идеята, че единият е негодник, те смятат, че са наследили някои от неговите качества. Нещо повече, те естествено искат да задържат родителите си и да бъдат обичани и от двамата. Ако приемат критиката, се чувстват нелоялни. Не по-малко болезнено е за тях, ако единият родител ги кара да пазят тайни от другия.
Когато навлязат в периода на юношеството, децата знаят, че всички хора имат недостатъци, и вече не се дразнят толкова от недостатъците на родителите си, макар че могат да бъдат много критични. Оставете ги сами да открият дефектите ви. Дори и на тази възраст по-добра политика е единият родител да не се старае да спечели верността на децата, като критикува другия. Юношите са склонни да се разгневяват и при най-малката провокация. Когато се ядосат на родителя, към който са се отнасяли благосклонно, могат да направят рязък завой и да решат, че всички лоши неща, чути в миналото за другия родител, са несправедливи и неверни. И двамата родители ще имат най-добър шанс да задържат задълго обичта на децата си, ако им дадат възможност да обичат и двамата, да вярват й на двамата и да бъдат и с двамата.
Грешка е всеки родител да се мъчи да подпитва децата какво се е случило, когато са били с другия родител, защото по този начин децата биха се чувствали неудобно с всеки един от тях. В крайна сметка подобен подход би имал обратен резултат и би предизвикал ненавистта им към подозрителния родител.

]]> http://jenata.org/nastojnichestvo-i-posescheniya/feed 0 ПРИ ЗАДУШАВАЩО СЕ БЕБЕ (ДО 1 ГОДИНА): http://jenata.org/pri-zadushavascho-se-bebe-do-1-godina http://jenata.org/pri-zadushavascho-se-bebe-do-1-godina#comments Fri, 26 Nov 2010 17:34:08 +0000 admin http://jenata.org/pri-zadushavascho-se-bebe-do-1-godina Ако бебето е в съзнание, поставете едната си ръка под гърба му, за да подпрете главата и врата му. С другата ръка стиснете челюстта между палеца и останалите пръсти, а ръката ви от лакътя до китката трябва да лежи на корема му.
С ръката, с която подпирате гърба, преобърнете тялото така, че бебето да лежи по очи върху другата ви ръка. Продължавайте да стискате челюстта, за да не му позволявате да движи главата си. Подпрете ръката, върху която лежи бебето, на бедрото или скута си, като я наведете така, че главата му да бъде по-ниско от тялото му.
С основата на дланта ударете бързо няколко пъти бебето по гърба, точно между лопатките.
Ако предметът не излезе, сложете бебето на гръб върху твърда, равна повърхност (върху масата, на пода). Поставете средния пръст и показалеца върху гръдната кост в центъра на гърдите, точно под линията на гръдните зърна. Натиснете бързо няколко пъти гръдната кост, така че да хлътва около 1 см.
Ако бебето не започне да диша или изпадне в безсъзнание, накарайте някой да се обади за помощ или отидете с него до телефона. После отново го сложете върху равна повърхност, отворете устата му, като стискате езика и долната челюст с палеца и пръстите, и повдигнете челюстта. Погледнете в гърлото за предмета. Ако го виждате, плъзнете малкия си пръст по вътрешната част на бузата, за да стигнете до основата на езика и със свиване на пръста се опитайте да изтеглите предмета навън. (Ако не виждате нищо, не пъхайте пръста си в устата на бебето — така може още повече да запушите гърлото.)
Ако бебето не започне да диша, наведете назад главата му, повдигнете брадата и покрийте носа и устата му с устните си. Вдишайте въздух в устата му 2 пъти за около 1.5 секунди, като упражнявате достатъчно силен натиск, за да накарате гръдния му кош да се повдигне.
Ако бебето все още не може да диша само, това означава, че дихателните пътища продължават да бъдат запушени. Отново започнете да го удряте по гърба и извършете още веднъж процедурите от 3 до 6. Продължавайте да повтаряте последователно действията, докато бебето започне да кашля, да диша, да плаче или докато пристигне помощ.

]]> http://jenata.org/pri-zadushavascho-se-bebe-do-1-godina/feed 0 ПОГЪЛНАТИ ПРЕДМЕТИ http://jenata.org/pogylnati-predmeti http://jenata.org/pogylnati-predmeti#comments Fri, 26 Nov 2010 16:40:26 +0000 admin http://jenata.org/pogylnati-predmeti Погълнати предмети. Бебетата и малките деца гълтат костилки от сливи, монети, безопасни игли, мъниста, копчета — всъщност всичко, за което може да се сети човек. Повечето от тези неща като че ли преминават през стомаха и червата съвсем лесно, дори отворени безопасни игли или малки парчета стъкло. По-опасни са иглите за шев и топлийките.
Ако детето ви е глътнало с лекота гладък предмет, като костилка от слива или копче, не е нужно да се тревожите, нито да му давате парче хляб, което да избута надолу погълнатия предмет. Просто в продължение на няколко дни преглеждайте изпражненията, за да сте сигурни, че предметът е излязъл.
Ако детето започне да повръща или има болка в гърдите или в корема, ако предметът заседне в гърлото и му причинява болка или пък ако е погълнало някакъв остър предмет, като отворена безопасна игла, игла за шев или малка батерия, трябва незабавно да се консултирате с лекар. Никога не давайте очистително на дете, което е погълнало някакъв предмет, защото от него няма никаква полза, а би могло да има вреда.
Остър предмет, заседнал в гърлото, например кост от риба, макар ида причинява неприятно усещане и гадене, не е така опасен, както предмет, който запушва гърлото и затруднява дишането. Трябва колкото е възможно по-скоро да заведете детето на лекар, но това не е въпрос на живот и смърт. Много пъти предметът не може да се открие, когато лекарят преглежда гърлото, макар и детето да продължава да твърди, че е там. В такива случаи то го е глътнало, но все още усеща в гърлото драскотините, които той е причинил.

]]> http://jenata.org/pogylnati-predmeti/feed 0