Всичко за жената

БИЖУТАТА

admin — Fri, 20 Nov 2009 16:33:45 +0000

Още в праисторическо време жените са носели различни украшения от миди, раковини и кости. Огърлиците от сухи плодове, черупки, корали и др. са украсявали техните тела. Цветята в Древния Изток са се ползвали широко за допълнение към тоалета на жените.

Различните украшения от благороден и неблагороден метал са запазили своето значение през вековете. По намерените украшения в стари гробници ние съдим за материалния разцвет и културата на даден народ, за неговите естетични потребности. Жените от най-дълбока древност до днес, както и от най-ранна възраст Обичат да се разкрасяват посредством гердани, пръстени, брошки, обици. Всяка жена изпитва естествено желание да носи украшения. Тя много добре чувства, че огърлицата от нежни перли, красивите обици, един пръстен или гривна и дори едно цвете подчертават нейната красота. Всяка жена може да носи бижу, но трябва да знае кои украшения й подхождат. Неправилното подбиране и особено претрупването с украшения говорят за лош вкус. Французите казват, че добрият вкус е най-доброто бижу за жената. Правилно подбрана, една-единствена огърлица може да измени напълно вида на жената. Подходящите обици създават прекрасна връзка между лицето и линията на раменете. На малко деколте подхожда само огърлица или обици. При голямо деколте може да се носят и двете украшения.
Съвременната жена може спокойно да мине без скъпоценности, ако притежава модерно, изработено с вкус бижу, което може да създаде добър декоративен ефект. Трябва обаче да внимавате в избора и да правите строга разлика между евтините и безвкусни украшения и украшенията, изработени с художествен вкус.
Младите момичета не трябва да носят тежки бижута. Младежкия си чар те могат да подчертаят с дребно на вид, но ефектно украшение -напр. лек пъстър гердан или клипсове със свежи цветове. Когато жената премине двадесет години, тя се нуждае вече от бижу, което да подхожда на нейната индивидуална красота. В никакъв случай не трябва да носите модерно стандартно украшение, а онова, което подхожда на лицето, фризурата и облеклото ви. Не бива на празничен тоалет да носите няколко различни бижута. Трябва да изберете най-подходящото бижу за този тоалет. Също така на спортен пуловер не подхожда огърлица От перли или брилянтна игла. На елегантната вечерна рокля не подхожда голям мъжки часовник, а елегантна гривна, макар и не златна. Много е важно цветът и материалът на украшението да подхождат и допълват хармонично външността ви. Ако искате бижуто, истинско или имитация, да има ефект, то трябва да отговаря на тена на лицето, на косата, на роклята ви и да е съобразено с това, по какъв повод се поставя. Най-ефектни и най-подходящи са украшенията, когато са предназначени за вечерни празненства, защото бижутата заблестяват с пълната си красота само на феерично изкуствено осветление.
Най-стандартно и международно установено украшение е пръстенът. Това обаче не означава, че трябва да се носят фалшиви, лошо изработени пръстени, само и само да се спази модното задължение да се носи пръстен. Като подарък пръстенът е винаги символ на обич и симпатия, която свързва две същества. В това отношение брачната халка с нейната семпла форма е израз на здрава връзка между истински обичащи се млади хора. Приятелката, годеницата или съпругата не се разделят с подарения им пръстен, израз на дълбока обич.
И още веднъж: Не прекалявайте с украшенията! Истинската елегантност е дискретна и не трябва да се показва преднамерено. Избирането на бижу може да бъде показател за вашия добър или лош вкус.

КАК ДА СЕ ОБЛИЧАМЕ

admin — Thu, 19 Nov 2009 20:47:15 +0000

Как се изработва добър вкус за обличане? За да развиете вашето естетично чувство и разберете кое облекло най ви подхожда, необходимо е да наблюдавате как се обличат жените от вашия тип, кое най-много ви харесва и кое от тяхното облекло е най-подходящо за вашата фигура и темперамент, В никакъв случай не трябва сляпо да копирате и подражавате на околните. Необходимо е облеклото ви да бъде индивидуализирано, да бъде в подходяща за вас модна линия и да не прилича напълно на дрехите на околните.
Дрехата не само трябва да бъде модна, но да бъде и подходяща за вас. Естетичното, художественото чувство трябва да се развива, за да можете да подбирате за себе си облекло, без да подражавате на околните. Когато се обличате добре, се казва, че се обличате с вкус, Това качество на жената се създава, възпитава се; може дрехите да са ушити от първокласен шивач, да носите най-скъпи обувки, чанта и ръкавици и все пак те да не ви подхождат, да не са за вашата фигура и темперамент. Облеклото не трябва да бъде претрупано, а да бъде ушито в добра линия, отговарящо на тялото и фигурата на жената. Простата кройка на роклята, на полата, на блузата и на всяка друга дреха я прави истински елегантна.
Поддържането и чистотата на дрехата е важно условие за нейната елегантност. Мъжете много лесно забелязват, ако вашата дреха има някакъв дефект, ако ви липсва копче, чорапите ви имат бримки, а обувките не са лъснати. Една жена е наистина добре облечена, ако дрехите й са добре поддържани и чисти. Запазването на облеклото при извършване на домакинска работа става чрез носенето на красиви престилки от цветни басми или пластмасови материали.
Облеклото на жената трябва да бъде разнообразно и подбрано според сезона и случая, за който е предназначено. Дрехите, които се носят зиме, не са подходящи за пролет и лято. Това, което се носи през деня, не подхожда за вечер. С различно облекло се обличате, когато сте на работа или в къщи, или отивате на гости, на театър, на екскурзия и т. н.
Необходимо качество, което жената трябва да притежава при своето обличане, е самокритичност. В социалистическото общество жените трябва да бъдат освободени от робското придържане към модата. Спазвайки модната линия, жената трябва да избира и облича дрехи, които подхождат за Нейната фигура и възраст.
За да бъде добре и изискано облечена, жената е длъжна да спазва някои утвърдени принципи, които подчертават нейната женственост. Облеклото не само трябва да спазва „модната линия“, но трябва да се приспособи към фигурата на жената. От значение е ръстът: за ниските жени са подходящи вертикалните райета, а за високите – напречните. Пълните жени трябва да предпочитат дребни детайли и фигури, а тънките – по-едри. Особено внимание трябва да се обърне на пропорциите на тялото. С облеклото може да се замаскират де
фектите и несъвърщенствата на женската фигура. Преди да избере облекло, жената трябва добре да анализира и опознае своята фигура. Не трябва да се следва сляпо модата, без да се държи сметка за несъвършенствата във фигурата: например жени с дефекти на краката не трябва да носят къси поли; ако жената е с тънка талия, не трябва да я подчертава, ако е с развити седалищни части, не трябва да носи тесни поли и т. н.
Пълните жени трябва да избягват апликациите, наборите, плохите (ако има такива, трябва да бъдат пригладени); за тях не са подходящи много светлите цветове, контрастните десени, тънките и прекалено високи токове. Те не трябва да носят високи фризури. Напротив, на слабите жени подхождат светлите тонове и всякакви набори и плисета, обаче високите токове са само за официални случаи. Ако жените са с висок ръст, трябва да се откажат от високите токове и да не носят фризури, високо издигнати над челото.
Важно условие за елегантното облекло е да се изравнят пропорциите на отделните части: ако е ниска талията ви, тя трябва да се повдигне и обратно. Ниската, дребна жена не трябва да носи дреха от две части. Набори и волани са подходящи само за стройни фигури, защото те не само че не прикриват ширината на ханша, но дори я подчертават. Важна е кройката на деколтето. Тя трябва да отговаря на възрастта и на строежа на гръдния кош и бюста. Ако разкриването на деколтето при младото момиче е очарователно, при възрастната жена е неестетично, предизвикателно и комично. Имайте предвид следния разумен съвет: избягвайте прекаленостите и смелите експерименти. Освен всичко друго една екстравагантна дреха скоро излиза от мода и не оправдава материалните разходи.
Истински елегантната жена импонира със своето скромно и непринудено държание. В това отношение е важна походката (обикновено тя се свързва с темперамента). Има жени, които ходят гордо, тържествено, а други крачат със замах. На първия тип подхожда по-официално, строго облекло, а на втория – спортно.
Облеклото на жените трябва да се съобразява и със здравословното им състояние. При простуда и при редица заболявания се налага носенето на по-топло облекло: пуловери, жилетки, шалове и пр. Жени, страдащи от алергични заболявания, трябва да избягват синтетичните платове, а да носят естествени тъкани: вълнени, копринени, памучни. Да не се забравя, че някои бои възпаляват кожата. Металическите допълнения на облеклото също дразнят кожата. Кожените изделия и синтетичните материи изпотяват кожата и също причиняват неприятни заболявания. Тесните дрехи и особено неудобните обувки не само водят до неприятни деформации, но и причиняват загрубяване, задебеляване на кожата (мазоли). Облеклото на жените трябва да бъде не само елегантно, но хигиенично и удобно за носене.

ХИРУРГИЯ НА КРАСОТАТА (КОЗМЕТИЧНА ХИРУРГИЯ)

admin — Thu, 19 Nov 2009 20:15:33 +0000

Задачата на козметичната хирургия е да коригира възрастовите промени на кожата по лицето и шията – бръчки, промени във формата на отделните части на лицето и тялото от естетичен характер – на носа, гърдите, ръцете, бедрата, гърба и корема след затлъстяване,
бързо отслабване или бременност. Чрез козметичната хирургия могат да се коригират вродени изменения на формите на носа, устните, брадата, стърчащи уши, доброкачествени образувания на кожата и подкожието – брадавици, мастни натрупвания. Могат да се премахнат и останали след операция груби белези. Отстраняват се татуировки, пигментации и депигментации. Понякога хората си изграждат невярна представа за възможностите на козметичната хирургия. Това е причината те да се обръщат към хирурга с желание за операции, които не могат да бъдат извършени. Необходимо е много време за пояснения и въпреки всичко те напускат лекарския кабинет с убеждението, че лекарят просто не знае и не умее като други специалисти да извърши операциите.
Нерядко желанието за операция с козметичен характер е свързано с убеждението, че премахването на козметичния дефект ще доведе до разрешаването на, редица сложни проблеми от професионално, емоционално или друго естество в живота на индивида. Козметичната хирургия не задоволява само обикновен каприз или кокетство, а има естетическа и медицинска обосновка.
Преди всяка козметична операция задължително трябва да се изясни общото здравословно състояние на пациента. Например не се извършва козметична операция при някои хронични заболявания, при наличието на злокачествени тумори, декомпенсация на сърдечно-съдовата система или друго хронично заболяване – захарната болест, при тежки заболявания на бъбреците, кръвта и кръвотворните органи и др. В никакъв случай не се оперира, ако кожата в областта на оперативното поле има гнойно заболяване, което може да доведе до усложнения в заздравяването на следоперативната рана. Оперират се само тези лица, при които има достатъчно убедителни медицински и естетически съображения.
Една от най-честите причини за козметичните операции на лицето е стареенето на кожата. Въпреки всички грижи за предотвратяването на този процес, въпреки всичките обикновени козметични манипулации, въпреки постиженията на медицинската козметика някои трайни изменения на кожата оставят- неизлечими следи. Под влияние на измененията в кожата и активността на мимическата мускулатура се образуват кожни гънки – бръчки, и различно изразени кожни торбички, от които лицето загубва свежестта си. Най-рано от тези промени се засягат клепачите. Още към 30-ата година на долните клепачи се появяват множество напречни гънки, кожата се отпуска до образуването по-късно на торбички. На горните клепачи постепенно се оформя кожна гънка, която се отпуска надолу и може да достигне чак до ръба на клепача. Около външния ъгъл на очите малките кожни гънки имат ветрилообразно разположение. Тези промени се коригират оперативно с местна упойка. Операциите на лицето и шията
се извършват е местна упойка, с отлепяне и опъване на кожата и премахване на излишната ивица. От козметична операция на цялото лице се нуждаят хората на около 50 години, но понякога и по-рано или по-късно. Резултатът от операцията при правилни и системни грижи може да се запази средно около 5-7 години.
Доминираща част в израза и вида на лицето е носът. Много млади хора желаят да променят неговата форма и съотношението на отделните му части. Козметичните операции на носа могат да бъдат най разнобразни. Най-често се коригират дължината и формата на горната му повърхност – изпъкнала (“гърбица“) или хлътнала (“седловиден“), върховата му част – широк връх, с вдлъбнатина, отпуснат над горната устна, на ноздрите и др. Упойката е местна.
Ушите създават грижи още от детската възраст. Като изключим по-тежките вродени аномалии във формата и големината, липсващи ушни миди, най-чест недостатък са „стърчащите“ уши.
Макар и по-рядко, обект на оперативна корекция са ширината на устните, ширината и измененията в дъгата на веждите. Понякога малките отклонения имат голямо значение за общия изглед на физиономията.
Козметичната хирургия на тялото има за задача да коригира изменените форми, силуета. Това са предимно областите на гърдите, корема и някои части на крайниците.
Гърдите на жената по размери, форма и разположение трябва да се доближават до средните естетични норми. Операцията се налага при жени, чиито гърди са с големи размери от увеличение на млечните жлези и подкожната мастна тъкан, или при жени с отпуснати и висящи, намалени по обем гърди, както и при малките, недоразвити жлези. Винаги се налага моделиране на гърдите. След операция остава белег с формата на котва. След време той избелява и става незабележим. Операциите се извършват на жени, които вече са раждали, тъй като млечната жлеза радикално се засяга при операцията.
Измененията на корема настъпват след бременност и при затлъстяване. Различно големи и дебели кожно-подкожни гънки провисват и освен че нарушават естетичния външен вид, затрудняват и нормалната подвижност на тялото, което пречи при някои професии. Тези дефекти се оперират след системно проведено консервативно лечение на затлъстяването.
Натрупването на мастна тъкан по крайниците – ръцете и краката, може да бъде премахнато оперативно, но с доста забележими следоперативни белези. Оперират се мишниците, седалището, бедрата по вътрешната и страничните им повърхности.
Татуировките на кожата в най-различни области на тялото с разнообразни сюжети изискват оперативно отстраняване с индивидуализирани според случая средства и методи.
Чрез козметичната хирургия се премахват и доброкачествените кожни образувания в областта на лицето, шията и други части на тялото. След системно лечение и козметични грижи срещу прекомерното изпотяване в подмишничните ямки може да се пристъпи към хирургично лечение, с което се премахват потните жлези в тази област.
Всяко нарушаване на целостта на повърхността на тялото, всяка рана завършва с образуването на белег, ръбеи. Това е резултат на заздравяването независимо от начина и причината на образуването на раната – операция, медицинска манипулация, Нараняване или заболяване. Белезите в тези случаи са неизбежни. Те налагат хирургично лечение не само защото представляват козметичен дефект, но и защото са причина за много функционални смущения и други оплаквания. В началото ръбците са розови и твърди. Постепенно спонтанно или след определени грижи и лечение те стават бледи и меки. Тези белези могат да причиняват козметични недостатъци. Това се избягва с премахване на белега по законите на козметичната пластична хирургия. Оперативната корекция се налага най-често на лицето, на ръба на долната челюст, по тялото, над по-големите мускулни групи в областите със заоблена форма.
Широките белези остават след инфектиране и незашити рани. Ако белегът е много широк и премахването му не може да стане изведнъж, оперативното отстраняване се осъществява на няколко етапа.
Хлътналите белези възникват след гнойни процеси в тъканите под кожата или при образуване на кухини в мастната или мускулната тъкан под ръбеца. При заздравяване на раната той се свива и кожата в този участък хлътва. Тези белези се коригират чрез изрязване.
Плоските белези се образуват при различно дълбоко плоскостно увреждане на кожата. Когато белегът е по-малък, той може да се премахне с няколко последователни операции и да остане линеен ръбец, както след всяка друга операция. Ако белегът заема голяма площ, налага се присаждане на кожа.
Особено неприятни са келоидите – изпъкналите белези, които се получават при усложнения в зарастването на раната. Те са червени, значително по-високи от околната кожа, сърбят и лесно се разраняват. След дълъг период от време и лечение те постепенно намаляват и избледняват. Съществуват и други изпъкнали белези, които въпреки всички грижи и лечение остават твърди и продължават да нарастват. Причините за тяхното развитие са неизвестни. Лекуват се много трудно и не винаги успешно. Наричат се келоидни ръбци.
Ръбците причиняват и функционални затруднения поради това, че са изградени от тъкан, която се свива. Те водят до деформации и на близките области (клепачи, устни), могат трайно да ограничат подвижността на ставите.
Ръбците могат да бъдат оперирани най-рано 6 месеца след заздравяването на раната. При някои видове белези този период е по-дълъг. За това време те избледняват, снижават се, омекват. Подуването и деформациите в околните тъкани намаляват и функцията
се подобрява. Понякога дори не се налага операция. Затова не бива да се настоява за ранна операция на белезите.
Кожата на лицето се променя особено след пре боледуване от едра шарка или след младежки пъпки – става груба и с неравен релеф. Лечението се състои в изстъргване на кожата със специален апарат „Дермабразор“. Раната заздравява така както при охлузване на кожата. Новообразуваната кожа е нежна и розова, гладка.
Стремежът на хората да премахнат и заличат съществуващите белези е естествен. За успешното лечение на белезите е необходимо търпение от страна на пациента.
След всяка операция с козметичен характер остават изменения, които налагат по следващи грижи и лечение. След оперативно премахване на възрастовите изменения на кожата по лицето и шията почти веднага трябва да се започнат грижи за забавяне стареенето на кожата, за подобряване на нейното състояние. Предпочита се приложението на много витамини за продължително време. Витамините, поемани с храната, са недостатъчни, особено през някои годишни сезони. Тези обстоятелства налагат точно дозиране на витамините и приемането им в концентрирана форма. Препоръчват се витамини и хормонални козметични препарати (кремове, лосиони, маски), биологично активни белтъчни и амино киселинни вещества, различни видове масажи, водни процедури, парафинови маски. Всички те се прилагат по препоръка на лекар козметолог.
Кожата след операцията трябва да се поддържа чиста. Почистването й става чрез измиване със сапун и хладка вода сутрин и с тоалетно мляко или лосион вечер според типа на кожата. След почистването се Нанасят подходящи кремове.
Голямо значение има двигателният режим, който подпомага бързото изчезване на остатъчните изменения в тъканите. Провеждат се обща гимнастика, продължителни разходки на чист въздух. Храненето се регулира според нуждите на организма, професията и вида на изпълняваната работа. Полезна е специалната гимнастика на лицето и шията.
Тежките заболявания, физическата и умствената преумора, нередовното хранене, недостатъчната почивка и сън, вредните навици -тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, намаляват резултата от операцията и продължителността му.
Някои от козметичните операции имат окончателен резултат и не се налага да бъдат отново извършени. Това са операциите на носа, на ушите.
Процесът на стареене на кожата се развива и продължава независимо от нашето желание и грижи. Тогава и много от козметичните недостатъци, които го съпровождат, известно време след операцията се появяват отново. Този период е различно дълъг при всеки човек и зависи от особеностите на неговия организъм. В такъв случай възниква въпросът за повторна операция. Тя е възможна. Извършва се не само повторно, но и няколкократно и е средство за поддържане на постоянен добър и свеж младежки вид. Всяка нова операция обаче винаги е по-трудна, защото кожата е претърпяла редица възрастови изменения, а и предхождащите операции са оставили следи в нея и в подлежащите й тъкани.

ИЗПОЛЗУВАЙТЕ И МАЛКОТО СВОБОДНО ВРЕМЕ

admin — Thu, 19 Nov 2009 20:08:16 +0000

Съвременната трудова жена разполага с малко свободно време. Тя работи, грижи се за домакинството, отглежда и възпитава децата си, отделя време и за културни потребности. За своето разкрасяване тя често не може да намери свободно време. А когато има малко време, тя не знае как да го използва, какво да направи, за да се разкраси. Ето нашия съвет в това отношение:

Когато разполагате с 15 минути свободно време:
Изчистете лицето от грима с тоалетно мляко, лосион или крем за почистване на грима и после го намажете с крем (2 минути).
Поставете на двете си очи дебел тампон от памук, напоен с гореща вода или с топъл чай от лайка (1 минута).
Пощипвайте с палеца и показалеца кожата на лицето си по посока на масажните линии, като свършвате до слепите очи (2 минути).
За да се подобри кръвообращението, потупвайте скулите с пръстите на двете ръце в посока към очите. Пощипвайте веждите с палеца и показалеца, като започвате от носа (1 минута).
Ако нямате пулверизатор, наплискайте лицето си с хладка вода. Подсушете то с хавлиена кърпа, като го потупвате (2 минути).
Поставете грима си в следния ред: крем, крем-пудра, руж на бузите. Направете миглите си. Напудрете се много леко. Изчеткайте миглите си първо в обратна посока, а след това в естественото им направление (5 минути).
Срешете косите си също в обратно направление, а след това в нормалното им направление. Така след сресването фризурата става пухкава (2 минути).

Когато разполагате с 30 минути свободно време:
Щом се приберете от работа, облечете домашна дреха и изчистете лицето си от грима с крем за премахване на грим (2 минути).
Легнете на твърдо легло с крака, поставени върху една-две възглавници.
Постарайте се да не мислите за нищо. Отпуснете мускулите на тялото и крайниците. Спуснете завесите, за да бъде стаята в полумрак. На очите си поставете горещ компрес от лайка или липов цвят, а върху него – хавлиена кърпа (10 минути).
След тази кратка почивка станете. Потупайте лицето си с тампон, напоен с някое тонизиращо средство (тоалетно мляко или лосион). Срешете косите си във всички направления. Масажирайте малко кожата на главата. Отново се срешете (5 минути).
Когато очите ви са изморени и имат сенки, също е необходим малък масаж. След намазване с крем против бръчки или с някое витаминно растително масло масажирайте първо долните клепачи от носа към слепоочията, а после торните клепачи в посока встрани и нагоре. Пощипвайте веждите и кожата на челото (5 минути).
Накрая се гримирайте (8 минути).

Когато разполагате с един или два часа свободно време:
Сега можете да направите всичко, за да изглеждате красива. Премахнете грижливо грима от лицето.
Ако косите ви са увиснали и прави, навийте страничните и предните кичури на широки ролки, след като сте ги навлажнили с „Би-фикс“. Увийте косата си със стегната мрежа. Ако сте уморена, вземете един горещ душ, като четкате цялото си тяло. След него вземете хладен душ.
Изтрийте капките от тялото си първо само с ръце. След това се изтрийте с голяма хавлиена кърпа, по възможност топла. Сега вече ще се чувствате съживена, бодра и в добро настроение.
Отделете 20-30 минути за пълна почивка. Преди да легнете (на тъмно), поставете на лицето си подходяща маска.
След 20 минути снемете маската и намажете лицето с хранителен и омекотяващ крем особено ако имате тънка и нежна кожа. После пощипете кожата на лицето, за да засилите кръвообращението й.
Гримирайте се. Този грим може да остане до вечерта. Така ще изглеждате подмладена и красива.

БРЪЧКИ

admin — Thu, 19 Nov 2009 16:29:15 +0000

С билколечението на бръчките се цели активизиране на кръвообращението, подобряване на еластичността на тъканите, нормализиране релефа на кожата и предотвратяване появата на нови бръчки. П. Чуролинов препоръчва следното билколечение: 30 г лайка, 20 г мента, 10 г розмарин и 20 г невен се заливат с 1 литър бяло вино и се оставят да киснат 15 дни, след което сместа се прецежда. Всяка вечер лицето се отрива с този лосион, след което се намазва с мазен крем.
Много приятен и ефикасен е следният лосион: Настъргват се 5 пресни краставици, прибавят се два цвята от бял крем и 5 цвята от роза. Заливат се с половин литър ракия и сместа се оставя да престои 3 седмици. Прецежда се и настойката се използва като лосион, но преди употреба се разрежда: на половин чаша настойка се прибавят, половин чаша преварена вода и по една супена лъжица глицерин“ и лимонов сок.
Редовното пиене на ментов чай придава розовина и свежест на кожата и лицето.
Календулата (невенът) облекчава и лекува и най-тежкото слънчево изгаряне. Компресите с календула успокояват възпалената кожа и съдействат за растежа на нови тъкани: Две супени лъжици ситно надробени цветове от билката се заливат с половин литър вряла вода и се оставят да киснат два часа. С прецедената запарка се правят компреси 4-5 пъти дневно, като се държат по 15 минути върху лицето.
Метличината се използва за лечение при зачервяване на клепачите, при ечемик и уморени, без блясък очи: 10 г цвят от метличина се заливат с 200 мл вряла вода. Запарката се оставя да кисне два часа, след което се прецежда. Използва се за очни бани.
Босилекът, приготвен със зехтин, е много ефикасно средство срещу захабена и напукана кожа на ръцете, чупещи се нокти и загрубяла на лактите кожа: 100 г пресен, ситно нарязан босилек се накисва в половин литър зехтин, оставя се да престои една седмица, прецежда се и се използва за мазане след миене.

КОСИ И БИЛКОЛЕЧЕНИЕ

admin — Thu, 19 Nov 2009 16:02:11 +0000

За да запази косата ви своя естествен цвят и лъскавина, необходимо е след всяко миене, ако косите ви са светли, да ги изплаквате с отвара от лайка (две супени лъжици лайка се варят 5 минути в един литър вода). Тъмните коси се изплакват с отвара от руски чай (две супени лъжици чай се варят 5 минути в един литър вода).

Мазна коса

Мазната коса е неприятен козметичен дефект, който трябва да се коригира. Обикновеното хигиенно миене на косата с вода и сапун трябва да става 1-2 пъти седмично. В продължение на два месеца косата трябва да се мие всеки трети ден само с отвара от дъбови кори (три супени лъжици дъбови кори се варят 15 минути в един литър вода). След това се прилага поддържащо лечение, като косата се изплаква с тази отвара след всяко хигиенно миене.

Суха коса

Сухата коса се нуждае от подхранване, за да бъде еластична и лъскава. Хигиенното миене трябва да се извършва през по-големи интервали – 8-10 дни. Един час преди миене корените на косата се намазват с рициново масло. След това главата се увива с пергамен-това хартия, а отгоре се поставя натопена в гореща вода и добре изстискана хавлиена кърпа. После се завързва с някакъв шал.
Много добре действа и следното масло за коса: 100 г пресни, ситно нарязани корени от репей се оставят да киснат 24 часа в 200 мл чист зехтин, след което сместа се вари на тих огън 15 минути. След като изстине, сместа се прецежда. Преди миене корените на косата се намазват обилно с маслото и главата се увива по описания начин. Маската се оставя да действа 2 часа, след което косата се измива.

Пърхот

100 г ситно нарязани листа от коприва се варят 30 минути в смес от половин литър оцет и половин литър вода. Косата се мие с прецедената отвара (без сапун) всеки ден в продължение на десет дни.
Може да се използва и запарка от вратига: Една супена лъжица стрити стебла и цветове от вратига се залива с 400 мл вряла вода
и се оставят да престоят два часа. Прецедената запарка се използва за миене на косата (без сапун) през ден в продължение на един месец.
Прилага се и запарка от синчец: Смесват се половин литър оцет и половин литър вода и течността се слага на огъня да заври. С врялата течност се заливат 50 г цветове от синчец, след което се оставят да киснат един час. С прецедената течност се изплаква косата всеки ден в продължение на един месец.

Оредяване и упадане на косата

Корени от чемерика (50 г) се поставят в смес от 250 г вода и 250 г спирт. Сместа се вари, докато остане наполовина. Прецежда се и с отварата се масажират корените на косата три пъти седмично в продължение на един месец, а след това само един път седмично преди миене на косата.
50 г корени от кукуряк се варят с 250 г оцет, докато течността остане наполовина. Прецежда се. Отделно се накисват в продължение на един час 25 г корени от ружа в 150 мл студена вода, след което се прецеждат. Двете течности се смесват и с този лосион се правят фрикции на кожата на главата сутрин и вечер в продължение на един месец.
Добре действа и следната запарка: една супена лъжица листа от бреза се заливат с 300 мл вряла вода и се оставят да киснат два часа. С прецедената течност се правят фрикции на кожата на главата след всяко миене на косата.
Много добро лечебно средство е и отварата от репей: 20 г нарязани корени от репей се варят 5 минути в половин литър вода. Отварата се прецежда, след като изстине, и с нея се правят фрикции на кожата на главата. След това главата се изплаква с обикновена вода. Прилага се три пъти седмично в продължение на два месеца.
Розмаринът също може да се използва: Две чаени лъжички счукани листа от розмарин се варят 5 минути в 300 мл вода. Отварата се оставя да изстине и се прецежда. Използва се за фрикции на кожата на главата два пъти седмично в продължение на два месеца.

Стимулиране растежа на косата

За стимулиране растежа на косата се използват следните билки:
Бръшлян: Една супена лъжица нарязани листа се варят 10 минути в половин литър вода. След като изстине, отварата се прецежда. С памук, напоен с тази отвара, се овлажняват кожата на главата и самата коса всяка вечер в продължение на един месец.
Брей: Счукват се пресни корени, изстискват се и с получения сок се мажат корените на косата всеки ден в продължение на един месец.
Латинка: 100 г добре смачкани листа от латинка се смесват със 100 г смачкани листа от коприва и към тях се добавят 10 г стрити корени от прозориче. Сместа се залива с половин литър чист спирт.
Оставя се да престои петнадесет дни, като се разбърква няколко Пъти дневно. Прецежда се и получената настойка се използва за фрикции на кожата на главата след измиването й. Да се пазят очите!
Наумка: Счукват се пресни корени и получената кашица се нанася върху окосмената част на главата. След това главата се увива с пергамент, отгоре с хавлиена кърпа. Маската се оставя да действа един час. Прилага се през ден в продължение на един месец.

СОБСТВЕНИЯТ СТИЛ НА ПОВЕДЕНИЕ И КРАСОТА

admin — Thu, 19 Nov 2009 12:28:25 +0000

И най-съвършената, надарена от природата красота може да изглежда комична, неестествена и шаблонна, ако не знаете как да я изпол-звате, как да я представяте. Всяка жена трябва да притежава артистично чувство за хармония, за художественост, за чаровност… Тази естествена склонност за грация е „вложена в кръвта“ на всяка жена, но тя трябва да се развие в нея още от най-ранна възраст. Красотата е индивидуална, несравнима една с друга. Дори близначките имат различия в държанието, в темперамента, в изражението и т. н. Преди всичко необходимо е всяка жена да запази индивидуалността на своята красота. Тя трябва да бъде „художник“ и да подчертае и засили всички свои естествени хубави черти. Няма по-лош метод за разкрасяване от подражанието. Въвеждане на шаблона и еднообразието в разхубавяването обезличава жените и ги прави еднакви, безлични, непривлекателни… В живота ще срещнем жени, надарени с правилни форми, с природна красота, но отблъскващи, непривлекателни, защото с лош вкус са окарикатурили своята естествена хубост с подражание. Запазете и подчертайте това, което природата ви е дарила!
Студената красота не радва окото и няма успех. Прави впечатление, че в живота често по-голям успех имат жените, притежаващи не особена външна красота, но покоряващи околните с чаровност и духовна красота. Едни изразителни, одухотворени очи повече печелят от скулптурната студенина на правилни, но нестоплени форми и черти на женското тяло. С топлотата на държанието, с миловидността на усмивката, с грацията на движенията се печели повече, отколкото със студените геометрично правилни линии на тялото. Естествеността и отмереността в държанието създават големия чар на жената. Всяко позиране и подражание е неприятно и загрозява дори естествено красивите жени. Бъдете естествени, но отмерени в държанието си! Много важно за красотата е жената да запази своята женственост във фигурата си, в облеклото си, в държанието си. Съвременният живот отвори вратите на жените във всички професии, във всички отрасли на духовния и материалния живот. С еманципирането някои жени загрубяха и загубиха своята естествена женственост. Жената трябва да бъде равна с мъжа, но не трябва да губи женствения си вид. Жената е нежното, финото създание на природата. Като любеща майка и съпруга тя трябва да излъчва топлина, спокойствие и нежност. Интелектуално жената може да превъзхожда мъжа си, да бъде равна с него в живота, но тя губи от красотата си, ако загуби своята женственост. Всяка жена може да намери своя индивидуален, истински собствен женски стил за изява на своята красота.

КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА ПАРФЮМИТЕ

admin — Thu, 19 Nov 2009 12:15:42 +0000

Малко история. Думата парфюм произхожда от френската дума фюме – изпарявам, горя, защото един от най-разпространените начини за ползване на благовонията в древността се е състоял в изгаряне на ароматични вещества (растения, смоли и др.).
За родина на съвременната парфюмерия се смята Древният Изток. Египтяните били големи ценители на ароматите. Всяка богата жена притежавала свои любими благовония, които пазела в скъпоценни съдове. Ползвали се също и тоалетни води за измиване, масла и благовония, съдържащи есенции и мускус, миро и др.
Асирийците и вавилонците, намиращи се под влияние на египетската култура, ползвали също много благовония. Финикийците имали голяма роля в разпространението на благовонията в средиземноморските страни. Те първи достигнали бреговете на английските острови, където занесли различни благовонни продукти.
В религията и обичаите на древните евреи благовония се употребявали при религиозните обреди; миро, алое и др. Тези благовония се съхранявали грижливо в съкровищниците наред със златото. Големи производители на благовония са били и древните народи на Арабския полуостров. Търговци с кервани разнасяли ароматните вещества из страните на Близкия Изток и Древна Гърция. В Индия също са произвеждали благовония: амбре, мускус, бензоева смола и др.
В Гърция, която ползвала благовонията, произвеждани в Египет, бил намерен начин за ароматизиране на мазнините и маслата. В средните векове на гръцкия остров Кипър бил създаден парфюмът „Шипър“.
Чрез Гърция парфюмерията проникнала и в Древния Рим. Много от обществените помещения са били парфюмирани или с ароматни води; или чрез пулверизиране на благоуханни течни масла. В Италия (от I до IX в. н. е.) произвеждали благовония, есенции, помади и др. Особено бързо се развила парфюмерията в Италия, след като бил заимстван от Испания методът за получаване на винен (етилов) спирт чрез дестилация. Този метод испанците взели от арабите. От Италия парфюмерийното изкуство се разпространило във Франция, където има благоприятни климатични условия за отглеждане на редица ароматни растения. Държавата с редица закони и декрети поощрявала парфюмерийното производство.
В стара Русия ароматните вещества били много разпространени. От Византия се внасяли благовония за битови и религиозни нужди. С приемането на християнството под византийско влияние употребата на благовония се засилила. През XVI и XVII в. в Русия проникнали изделията на западноевропейската парфюмерия.
В нашите земи още старите траки под влиянието на гърците и римляните са употребявали различни благовония. По-късно българите се повлияли от Византия и започнали да използват за битови и религиозни нужди най-различни ароматни вещества. През османското робство из нашите земи добили разпространение и се произвеждали различни есенции, като розово масло, ментово масло и др.
Модерната парфюмерия, развила се особено много през XIX, в., сега произвежда най-различни продукти: течни (парфюми, одеколони, тоалетни и хигиенни води, тоалетен оцет, есенция за освежаване и ароматизиране на въздуха и др.), твърди (свещи, хартия и др. за парфюмиране на въздуха), прахообразни (мехчета, пълни с прахообразни ароматни смеси за парфюмиране на дрехи и бельо).
Значение и същност на парфюмите. За парфюмерийни средства в тесен смисъл на думата се считат продуктите, на които единственото предназначение е да придават приятен аромат на дрехите, косите, кожата, бельото и въздуха. Тези продукти трябва да притежават следните основни качества: трайност, сила и приятност на миризмата им. За някои парфюмерийни продукти основни са хигиенните им свойства, а миризмата им е, само съпътстващо качество (парфюмирани сапуни, одеколони, тоалетен оцет, тоалетни води и др.).
Днес към парфюмерийните продукти се отнасят смеси и разтвори на миризливи вещества с хармонична и приятна миризма. Основните съставни части на течните парфюмерийни вещества са: композиция и спирт. Композицията представлява смес от естествени или изкуствени миризливи продукти с хармоничен и приятен мирис. Естествени миризливи вещества са етеричните масла, смолите и балсамите, различни животински продукти и др.
Парфюмите днес. Днес парфюмът е широко навлязъл в ежедневния бит на жената. Ето защо пред всяка жена стои въпросът, какъв парфюм да употребява и как да го ползва.
Трябва да се знае, че парфюмът не е еднакъв по сила и трайност. Различаваме три стадия в появата на парфюмената миризма: първоначален, основен (среден) и остатъчен мирис. Не бива да съдим за истинския характер на парфюма веднага след като го нанесем на тъканите или косите. Истинските му качества се проявяват едва 15-20 минути след прилагането му. Това е основният мирис, който трае 15-20 часа, след което намалява по сила. Възможно е остатъчният мирис да се усеща още 10–15 часа. Когато преценяваме качествата на един парфюм, трябва да имаме предвид, че обонянието ни привиква към миризмата му и след време започвала не го долавя. Ето защо има жени, които твърдят, че качеството на употребявания от тях парфюм е влошено. За истинските качества на парфюма могат да се произнасят само лица, които не са привикнали на миризмата му.
Как трябва да употребяваме парфюма? Парфюмите се употребяват на капки, като в никакъв случай не трябва да се обливате с тях. Концентрацията на парфюмените пари във въздуха трябва да има предел, в противен случай миризмата става неприятна. Когато парфюмирате себе си, мислете и за околните. За да не привикне обонянието ви към един и същ парфюм, можете да го смените с друг. Нанасянето на парфюм направо върху кожата може да доведе до възпаление. Нанесени върху дрехата, парфюмите имат неприятното свойство да правят петна по него. За да се избегне това, може да се зашие парче вълнен плат или плюш от вътрешната страна на дрехата и него да парфюмирате. Под влияние на топлината на тялото изпаренията на парфюма насищат с миризмата си цялата дреха. Голямо значение за правилното възприемане на парфюма имат физиологичното състояние на организма, климатичните и сезонните условия. У младите хора обонянието е развито по-добре, отколкото у възрастните. Възприемането на миризмите през пролетта и лятото е по-добро, отколкото през есента и зимата. Не по-малко значение има и настроението на човека.
Дори и най-хубавият парфюм, ако е свързан с неприятни спомени, се възприема, лошо.
Миризмата на парфюма трябва да хармонира с дрехите, обстановката, възрастта на жената. Трайният мирис на парфюма в голяма степен зависи от тъканта на дрехите, върху които се нанася. Естествената и изкуствената коприна, капронът, найлонът и други лошо задържат миризмата му. Специфичните свойства на собственото тяло се отразяват също върху качеството на парфюма. Всяка жена има свой любим парфюм. Миризмата на собственото тяло, външността, цветът на косите трябва да подсказват какъв парфюм ви подхожда. Преди всичко парфюмът трябва да се нанася върху съвършено чиста и здрава кожа. Миризмата на здравата и чиста кожа и коса не може-да не влияе върху аромата на парфюма. Нанасянето на парфюма върху кожата понякога може да я възпали и пигментира. Особено неприятни са тъмните петна по врата и зад ушите вследствие навика да се нанася парфюмът в тези области.
Да се дадат точни указания, какъв парфюм да се употребява, е трудно, но все пак има някои правила, които могат да ви насочат към правилен подбор на парфюма. Както на брюнетката не подхожда дреха с ярки цветове, така не й подхожда и силен парфюм. Както не подхожда ярка цветна дреха за работа и пътуване, така не са подходящи в такива случаи и силните, с рязка миризма парфюми. За бели или светли рокли подхождат парфюми с леки и меки аромати (“Жасмин“, „Роза“, „Момина сълза“ и др.). На черната рокля хармонират парфюмите с немного силна миризма. Когато сте сред повече хора – на бал, театър, на обяд, и т.н., не трябва да се парфюмирате с много силни парфюми.
Ако напарфюмирани с тежък силен парфюм танцувате в топло и влажно помещение, от смесването на миризмата на парфюма с миризмата на тялото се създава нов, много неприятен мирис. За танц избирайте парфюм с тънък, нежен аромат. Когато излизате навън при влажен въздух (напр. край река или море), може да се парфюмирате с някой по-силен или тежък парфюм, тъй като изпаренията от водата и ароматът от тревите и цветята потискат силната миризма на парфюма. Никога не парфюмирайте косите, ръцете и шията си, когато отивате на обяд и вечеря. В тези случаи дрехите ви трябва да бъдат колкото се може по-слабо парфюмирани.
Основното правило е: Не се парфюмирайте много силно! Умереността в облеклото и в парфюма е признак на добър тон и хубав вкус. Силните парфюми не всякога са най-добри. Избирайте парфюми с тънък и нежен аромат. Никак не е приятно, когато срещнете млада девойка, особено ако е облечена в светла рокля, парфюмирана с тежък, силен парфюм. На младите подхождат нежните, с тънък аромат парфюми. Чувството на мярка е основа на хармонията и красотата.
На пазара се намира огромен асортимент от парфюми с най-различни аромати. С нежния аромат на цветя са: „Вечерни цветя“, „Фея|\ „Жулиета“. Меката миризма на съответното цвете имат: „Зюмбюл“, „Виолетка“, „Роза“ и „Люляк“. „Жасмин“ притежава приятния мирис на жасмин. „Кипарис“ има също нежен и приятен мирис. „Руска кожа“, „Лотос“, „Арома 5″, „Еделвайс“, „Прохлада“ и „Идеал“ имат лек мирис и могат да се употребяват и от мъже. Лек и нежен аромат притежава „Тоска“. Особено приятна миризма притежава „Шипър 211″. „Водна лилия“ е от типа на известния „47-11″ – има лекия мирис на лимон и портокал и действа освежително. Освежително действие и нежен аромат притежават още „Стандарт“ и „Рилски езера“.
„Шаноар“ е парфюм с екзотична миризма. „Казанлъшка роза (с миризма на роза) е тежък парфюм и подхожда за жени с мургава кожа и тъмни коси. „Маскарад“ също спада към по-силните парфюми. Силен аромат притежава и „Китайско цвете“. Приятна и освежителна, но доста силна миризма притежава „Лаванда“. „Балканско цвете“ има приятния свеж аромат на планински цветя.

СУХА КОЖА НА ЛИЦЕТО

admin — Thu, 19 Nov 2009 11:28:12 +0000

Прилагането на билкови маски и лосиони тонизира и освежава сухата кожа, премахва лющенето. Кожата става сочна, гладка и нежна.
Билкови маски
1. Размесват се по равни части ситно нарязани листа от маточина, мента, мащерка, лайка, слез и подбел. Вземат се четири чаени лъжички от тази смес, прибавят се две чаени лъжички ленено брашно и всичко се попарва с една чаена чаша вряла вода. Разбърква се добре. Маската се нанася топла върху лицето и сред 20 минути лицето се измива. За да се получи необходимата консистенция на кашицата. допълнително може да се добави ленено брашно или гореща вода.
2. Една супена лъжица овесени ядки се сваряват с 1 чаена чаша прясно мляко. Прибавят се един суров жълтък и половин лъжичка пчелен мед. Маската се нанася топла върху лицето и След 30 минути се отстранява.
3. Една супена лъжица ситно нарязан копър се размесва с една чаена лъжичка зехтин, прибавя се овесено брашно до получаване на кашица. Маската се нанася на дебел слой върху лицето. След 20 минути се отстранява.
Билкови лосиони
1. Две супени лъжици ситно нарязани венечни листа от мак се заливат с 200 мл вряла вода, оставят се да киснат един час, след което за

парката се прецежда. С памучен тампон, напоен с този лосион, лицето се обтрива след всяко миене, след което се намазва с дневен крем.
2. Две супени лъжици розмарин се заливат с 300 мл вряла вода и се оставят да киснат един час. Запарката се прецежда и с полученият лосион се отрива лицето след всяко миене.
3. Смесват се по една чаена лъжичка листа от джоджен, цветове от лайка, жълт кантарион и липа. Заливат се с две чаени чаши вряла вода и се оставят да престоят един час. След като запарката се прецеди, към лосиона се прибавя една чаена лъжичка глицерин. Използва се по описания начин.

ЛУНИЧКИ И ТЪМНИ ПЕТНА

admin — Thu, 19 Nov 2009 10:21:57 +0000

За премахване на луничките и тъмните петна П. Чуролинов препоръчва да се използват (продължително време) следните билки:
Магданоз – прилагат се лапи от сварени листа и корени. Лапите се оставят да действат 30 минути. Може да се използва и пресен сок от скълцани свежи листа, с които лицето се намазва два пъти дневно.
Глухарче – две супени лъжици млади цветове от глухарче се варят 30 минути в половин литър вода, след което отварата се прецежда. Лосионът се използва за отриване на лицето сутрин и вечер. Селим – една чаена лъжичка ситно нарязани корени и листа се заливат с една чаена чаша студена вода. Сместа се оставя да престои един час, след това се слага на огъня и се вари 10 минути след завирането. Прецежда се и се използва, като луничките и тъмните петна се мажат два пъти дневно до изчезването им.